№ 125
гр. София , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20201000503170 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №2491 от 23.04.2020г., постановено по гр.д.№879/2018г., СГС е осъдил
ЗК“Уника“АД да заплати на Р. Я. Н., ЕГН********** и Г. К. Н., ЕГН**********, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ – сумата от по 46 000 /четиридесет и шест хиляди/лв. за всеки,
представляващи застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" на водача на лек автомобил "Опел Астра", с рег. №***, за
причинени неимуществени вреди поради смъртта на П. Г. Н. при ПТП на 16.06.2017 г.,
заедно със законната лихва върху присъдената с настоящото решение сума от 46 000лева,
начислена за период от 18.01.2018г.г. до деня на окончателното плащане на задължението и
на основание чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД – сумата от 6 615лева /шест хиляди
шестстотин и петнадесет лева/, представляваща законна лихва, изчислена за периода от 18.
01. 2018г. до 03.04.2019 г. върху платеното след предявяване на иска застрахователно
обезщетение от 54 000лева, като отхвърля претенцията за изплащане на застрахователно
обезщетение в частта, за разликата над присъдената сума от 46 000 лева до пълния
претендиран размер от 196 000 лева и претенцията за законната лихва върху дължимото
застрахователно обезщетение, в частта за периода от 16.06.2017 г. до 18. 01. 2018г.
Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила жалба от ищците, в която
1
се правят оплаквания за неговата неправилност.Определеното от първоинстанционния съд
обезщетение за неимуществени вреди е несъобразено със съществуващите между ищците и
починалата им дъщеря отношения.По делото е разпитван техният син, който завява, че
двамата са съкрушени от внезапната смърт на дъщеря им П..От инцидента са изминали
няколко години, но въпреки това ищците не са успели да се възстановят от загубата.Не е
отчетена младата възраст на пострадалата и съдебната практика в сходни случаи, в които са
присъждани обезщетения от загубата на дете в много по-високи размери.С оглед на горното
следва да се приеме, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът е
нарушил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Оспорват се изводите на съда, че с поведението си
пострадалата е съпричинила увреждането, тъй като е знаела, че пътува в автомобил,
управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум.Това категорично
се опровергава от показанията на разпитаните по делото свидетели. Неправилно е и
решението на съда в частта, в която е присъдена законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от момента на уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие.Отговорността на последния е функционално
обусловена от тази на застрахования водач, който виновно и противоправно е причинил
вреди на трети лица, поради което дължи заплащането на законната лихва върху
присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на
уреждането.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по
същество, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендират се разноски.
Ответникът ЗК“Уника“АД не е депозирал отговор на подадената жалба.
Срещу решението в осъдителната му част е подадена жалба от ответника, в която се
правят оплаквания за неговата неправилност.Определеното от страна на
първоинстанционния съд обезщетение е прекомерно и не е съобразено с реално
претърпените вреди, с което е нарушен критерия за справедливост, установен в
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Не са отчетени съществуващите към момента на настъпване на
ПТП обществено-икономически условия в страната, както и установените от законодателя
лимити на отговорност на застрахователите по риска „Гражданска
отговорност“.Необосновани са изводите на съда относно определения обем на
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата, който не е съобразен с
поведението на пътника в автомобила.От показанията на застрахования водач се установява,
че пострадалата е настояла да бъде закарана с неговия автомобил до дома й, тъй като се
почувствала зле.Този факт е останал недооценен от страна на първоинстанционния съд.Не
са зачетени последиците на влязлата в законна сила осъдителна присъда срещу водача, с
която наказанието на дееца е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
в т.ч и при отчитане на причината, поради която водачът е решил да управлява автомобила
под въздействието на алкохол. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и
отхвърли изцяло предявените искове.
Ишците са депозирали отговор на подадената жалба, в който оспорват нейната
2
основателност.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите на страните са в срок и производството пред възивния съд е процесуално
допустимо.По същество частично основателна е тази на ищците.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от страните оплаквания относно неговата неправилност.Не е спорно по делото,
че дъщерята на ищците е загинала при ПТП, което е било причинено виновно и
противоправно от застрахования водач П. А., а се спори относно справедливия размер на
следващото се обезщетение за неимуществени вреди и наличието/обема/ на съпричиняване
на увреждането от пострадалата.
В процесния случай ищците претендират заплащането на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от факта на настъпилата смърт на
лице, което е тяхна дъщеря.
Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът
по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на
претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост.Последната не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението.
Съобразно задължителните указания на ППВС№4/1968г. обективно същесвуващите
обстоятелства, които следва да се съобразят при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр., а при причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между по-страдалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
От показанията на св.Н./син на ищците/, кредитирани от съда като обективни и в
резултат на непосредствени впечатления се установява, че двамата ищци са изживяли тежко
загубата на своята дъщеря.Бащата бил по-силен психически и се стараел да не показва какво
изживява, но майката на П. се сринала.Във всички стаи на дома им имало поставени снимки
на покойната им дъщеря.Приживе отношенията между П. и родителите били много добри.
Предвид горното и при съобразяване възрастта на починалата, която е била на 39г.
към момента на настъпване на инцидента, съдът намира, че на ищците следва да се определи
обезщетение за неимуществени от по 150 000лв. за всеки.
При обосноваване размера на обезщетението съдът съобрази и съдебната практика в
3
сходни случаи : влязло в законна сила решение по в.гр.д.№505/2019г. на САпС, с което в
полза на родител са присъдени 100 000лв. за смъртта на дъщеря, която е била на
50г./застрахователното събитие е настъпило на 09.12.2015г./ ; влязло в законна сила решение
по в.гр.д.№1546/2019г. на САпС, с което в полза на родител са присъдени 150 000лв. за
смъртта на 35г. му дъщеря/застрахователното събитие е настъпило 2016г./.
В полза на увреденото лице следва да бъде присъдена компенсаторна лихва от
изтичане на 15 –дни от датата на сезиране на застрахователя до окончателното изплащане на
сумата.Разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда, че законната лихва върху
присъденото обезщетение следва да се присъди с изтичането на 15 работни дни от
предявяване на претенцията, при условие, че със същата са представени всички необходими
доказателства за установяване основанието и размера на претенцията, а не от датата на
увреждането/ Решение № 93 от 27.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2013/2019 г., I т. о., ТК,
Определение № 483 от 3.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 2600/2019 г., I т. о/.В процесния
случай към претенцията за плащане са представени доказателства, от които се установява
настъпването на застрахователното събитие и легитимацията на ищцата да претендира
обезщетение от смъртта на нейната дъщеря.Законната лихва се дължи, считано от
03.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Неоснователни са оплакванията на страните, които са свързани с направеното от
застрахователя възражение за съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата.В т.
7 на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС е прието, че: Рисково
поведение, допринасящо за настъпване на вредите, е пътуването в моторно превозно
средство с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран
избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност
за узнаването му при проявена нормална дължима грижа; Тежестта за доказване е върху
позоваващата се на съпричиняването страна в процеса – делинквент или застраховател; Тя
следва да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства обективния факт на
знание на увредения, респ. възможността за узнаване при проявена дължима грижа, че
водачът на моторното превозно средство, в което е пътувал, е употребил алкохол.В
процесния случай е проведен разпит на застрахования водач, от който се установява, че
двамата с починалата са били на една маса и са употребявали алкохол и в двете заведения, в
които са празнували.Това се потвърждава и от показанията на св.И., който заявява на съда,
че деликвентът е бил в приповдигнато настроение и видимо повлиян от алкохола.Указания
за истинността на показанията в тази им част е заключението по допуснатата по делото
СМЕ, от което се установява, че установеното количество алкохол в кръвта на водача е било
1.56 промила, което отговаря на средна степен на алкохолно опиване/следва да се има
предвид, че пробата на водача е била взета в 5.10ч сутринта, което означава, че преди този
момент концентрацията е била по-висока – на всеки изминал час концентрацията на алкохол
намалява с 0.15 промила/.При това състояние на лицето са налице видими признаци, от
които може да се заключи, че се намира под влияние на алкохол, независимо от
индивидуалната поносимост към него : забележими нарушения в речта, съобразителността,
4
вниманието, ориентировката и координацията на движенията ; силно забавени реакции,
афекти или сънливост.С оглед на горното размера на определеното обезщетение следва да
се редуцира с 1/3.
Неоснователни са оплакванията на застрахователя, че приносът на пострадалата е в
по-голям обем от този, който е определил първоинстанционният съд.Без значение са
причините, поради които застрахованият водач е управлявал автомобила след употребата на
алкохол, освен ако действията не попадат в обхвата на разпоредбата на чл.13 от НК.Не е
съществувала пречка пострадалата да ползва друго превозно средство, за да се прибере в
дома си.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
относно началния момент, от който ответникът дължи заплащането на законната лихва,
поради което обжалваното решение следва да се отмени като неправилно в частта, в която :
искът за заплащане на законната лихва върху сумата от 54 000лв., представляваща платено
от застрахователя в хода на процеса обезщетение за неимуществени вреди, е бил отхвърлен
за периода от 03.11.2017г. до 17.01.2018г., като бъде постановено друго по същество, с което
на ищците се присъди допълнително сумата от по 1 140.09лв. за всеки/размерът на лихвата е
изчислен служебно от съда с помощта на лихвен калкулатор/ ; искът за заплащане на
законната лихва върху присъденото от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер
на по 46 000лв. за всеки, е отхвърлен за периода от 03.11.2017г. до 17.01.2018г.В останалата
част следва да бъде потвърдено.
В полза на ЗК“Уника“АД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция от 300лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2491 от 23.04.2020г., постановено по гр.д.№879/2018г. на СГС
в частта, в която са отхвърлени исковете на Р. Я. Н., ЕГН********** и Г. К. Н.,
ЕГН********** срещу ЗК“Уника“АД за : заплащане на законната лихва върху сумата от
54 000лв., представляваща платено от застрахователя в хода на процеса обезщетение за
неимуществени вреди, за периода от 03.11.2017г. до 17.01.2018г. ; за заплащане на законната
лихва върху присъденото от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на по
46 000лв. за всеки, за периода от 03.11.2017г. до 17.01.2018г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗК“Уника“АД, ЕИК040451865 да заплати на Р. Я. Н., ЕГН********** и Г.
К. Н., ЕГН********** сумата от още по 1 140.09/хиляда сто и четиридесет цяло нула
девет/лв. за всеки, представляваща платено от застрахователя в хода на процеса обезщетение
5
за неимуществени вреди, за периода от 03.11.2017г. до 17.01.2018г. ; законната лихва върху
присъденото от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 46 000лв. за
всеки, за периода от 03.11.2017г. до 17.01.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №2491 от 23.04.2020г., постановено по гр.д.№879/2018г.
на СГС в останалата му част.
ОСЪЖДА Р. Я. Н., ЕГН********** и Г. К. Н., ЕГН********** да заплатят на
ЗК“Уника“АД сумата от 300/триста/лв. за всеки, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6