РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 21.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на осми октомври две хиляди и
осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 648/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 379 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 5605/18.01.2016 г., предявена от К.ЗА З.НА П., ЕИК *******, с адрес: гр. София, пл. „*******против „М.П.1“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, офис 61.
Ищецът
К.ЗА З.НА П. твърди, че по сигнал на потребител от 2013 г. е било установено,
че ответникът организира рекламни акции, популяризирани чрез разпространение на
покани за участие, с които информира потребителите, че присъствайки на акцията
ще получат безплатен продукт по избор, които всъщност се продават. Стимулирани
от посланието в рекламната брошура с обявени награди (подаръци), потребителите
посещавали презентациите с очакването да получат обявената в поканата и предварително
избрана от тях награда, като впоследствие установяват, че стоката не е награда,
а се предлага за продажба. Ищецът сочи,
че това води или би могло да доведе до загуба на време и парични средства,
пряко влияе върху икономическите интереси и поведение на потребителите и е
възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния
потребител, което той не би взел без използването на тази търговска практика.
Поетият ангажимент от търговеца всички участници в организираните акции да
получат безплатни продукти (награди), бил свързан с насърчаване на
потребителите да посетят рекламните акции, на които търговецът използвал
различни похвати, свързани с насърчаването на продажбите на стоки. Ищецът сочи,
че обещавайки безплатни продукти, които всъщност се продават, търговецът цели
да стимулира продажбите на предлаганите при презентациите стоки и може да
доведе до заблуда на средния потребител и вземането на търговско решение, което
средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика.
Ищецът заявява, че рекламните брошури се разпространявали безадресно в
пощенските кутии на потребителите и
засягали голям брой потребители, като им се предоставяла предварителна
писмена информация, която е невярна и подвеждаща и има за резултат или е
възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният
потребител не би взел без използването на тази търговска практика.
Със
заповед № 682/14.10.2014 г. на Председателя на КЗП, на ответника било забранено
да прилага тази практика, но ответникът продължавал с тази практика.
Със
заповед № 459/02.07.2015 г. на Председателя на КЗП, на ответника отново било
забранено да прилага тази практика, но ответникът продължавал с тази практика.
Предвид
изложеното, ищецът моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато
за установено, че описаната търговска практика, осъществявана от ответника
нарушава чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4 и чл. 68ж, т. 19 от ЗЗП, да се постанови
предприемането на действия за преустановяване на описаната търговска практика,
да се забрани бъдещо й прилагане, като ответникът бъде задължен и да огласи по подходящ начин и за своя сметка
решението или част от него. Ищецът претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „М.П.1“ ЕООД е
депозирал отговор на исковата молба, с който заявява, че исковете са
недопустими, евентуално неоснователни. Сочи, че исковете касаят нарушения,
извършени към един минал момент, а не към предявяване на исковата молба.
Заявява, че към предявяване на отговора (23.11.2016 г.), рекламните брошури
(покани) за участие в рекламни презентации не съдържали изображение на масажор
с инфрачервена лампа. Липсвали и данни за подавани сигнали по идентични казуси
след предявяване на исковата молба. Счита, че след като в брошурите липсват
твърдените от ищеца обстоятелства, не може да бъде уважен иск за забрана на
осъществявана чрез тях нелоялна (заблуждаваща) търговска практика. Поради това
счита и че за ищеца не е налице правен интерес от исковете. Ответникът твърди и
че наказателното постановление, издадено въз основа на АУАН №
К-033232/16.06.2015 г. е било отменено с решение на РС – Варна. Сочи, че в
исковата молба не се навеждали твърдения, че на презентацията на 06.02.2015 г.
в гр. Варна, „процесният“ масажор с инфрачервена лампа е бил пожелан като
подарък от конкретен потребител и му е
било отказано да го получи, докато не го заплати. Вместо това се правили
аналогии с предишни случаи от 2013 г., които не били конкретизирани. Излага
съображения, че не е налице нелоялна (заблуждаваща) търговска практика чрез
разпространяване на рекламни брошури (покани) за презентация. Ответникът моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
Съдът приема от фактическа страна следното:
На
26.11.2013 г., между „М.П.1“ ЕООД, като възложител и „БГП.“ ЕООД, е сключен
договор, по силата на който ответникът е възложил на „БГП.“ ЕООД, да
осъществява разпространение на рекламни материали.
Със
заповед № 682/14.10.2014 г. на председателя на КЗП, на „М.П.1“ ЕООД е било
забранено, при упражняване на своята дейност, да използва заблуждаваща нелоялна
търговска практика, а именно: Търговецът да твърди при използването на дадена
търговска практика, че е организирал конкурс или че може да бъде спечелена
награда (включително относно получаването на безплатен продукт – масажор, като
награда) без по-късно да се предоставят посочените награди или тяхната
равностойност, в нарушение на чл. 68ж, т. 19, вр. чл. 68, ал. 1 ЗЗП. Заповедта
е била връчена на представител на ответника на 28.10.2014 г.
На
05.02.2015 г., Х.К.П.е подала „сигнал“, заведен с вх. № В-03-336 при ищеца, в
който П.е заявила, че въпреки подадените от нея сигнал с вх. № В-03-2497 и
сигнал с вх. № В-03-768 и въпреки влязлата в сила заповед за забрана на
нелоялна търговска практика, фирма „Медико +“ продължа да разпространява рекламни брошури,
на които е отбелязано, че въпросният масажор се подарява, а на практика се
оказва, че се продава за около 100 лева.
Във
връзка със сигнал с вх. №В-03-336/05.02.2015 г., на 06.02.2015 г., служители на
К.ЗА З.НА П. са извършили проверка на адрес: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“,
Военноморски клуб, Концертна зала. За
проверката е съставен Констативен протокол № 0187944/06.02.2015 г.
Представени
се договори за индивидуална поръчка, сключени на 06.02.2015 г., между „М.П.1“
ЕООД и различни лица за различни стоки: ортопедичен масажиращ матрак,
ортопедична възглавница, магнитен колан, магнитна наколенка, мини масажор и др.
Представени
са и талони за получаване за безплатен подарък от 06.02.2015 г., в които е
изписано „MEDICO +“, и имената на
различни лица.
Във
връзка с нарушенията, констатирани при проверката на 06.02.2015 г., на 16.06.2015
г., са съставени Акт за установяване на
административно нарушение № 033231/16.06.2015 г. и Акт за установяване на
административно нарушение № 033232/16.06.2015 г., които на 16.07.2015 г., са
били връчени на „М.П.1“ ЕООД. На 20.07.2015 г., ответникът е депозирал възражения
и по двата акта.
Със
заповед № 459/02.07.2015 г. на Председателя на КЗП, на „М.П.1“ ЕООД е било
забранено, при упражняване на своята дейност, да използва заблуждаваща нелоялна
търговска практика, а именно: Търговецът да твърди при използването на дадена
търговска практика, че е организирал конкурс или че може да бъде спечелена
награда (включително относно получаването на безплатен продукт – масажор, като
награда) без по-късно да се предоставят посочените награди или тяхната
равностойност, в нарушение на чл. 68ж, т. 19, вр. чл. 68г, ал. 4 ЗЗП. З
За
връчването на заповед № 459/02.07.2015 г. е бил съставен Констативен протокол №
0190993/16.07.2015 г.
Не
се спори, че представените по делото рекламни брошури са били разпространявани
по възлагани на ответника. В същите е изписано „MEDICO +“, „Покана“,
изписано е точно определено време и място. Във всички рекламни брошури е
посочено, че „Всеки посетител получава подарък – безплатен продукт“. Отделно са
изписани и изобразени: възглавница, магнитен колан, наколенка, масажор,
накитник и др.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М.П.Й..
Свидетелят заявява, че през периода от 2013 г. до края на 2015 г., е работел
като „специалист маркетинг и реклама“ в „М.П.– 1“ ЕООД. Работата на свидетеля
се състояла в провеждане на рекламни
презентации, които се провеждали по определен ред. Предварително, потребителят
получавал брошура, на която били обявени деня, датата и били описани със снимки
продукти, които били предназначени за подаръци. Понякога брошурата се включвал
и продукт, който се предлагал за продажба. По принцип подаръците били описани в
брошурите. Стоките, които били предназначени за продажба, не били описани в
брошурите. В началото на презентацията, колега на свидетеля, посрещал
посетителите и им давал талон за получаване на специален подарък. При започване
на презентацията на хората се обяснявало, че срещу талона ще получат подарък.
Подаръците, които щели да бъдат раздавани, се показвали един по един. Те били
малки и по избор – „кой каквото си избере от брошурата“.
Свидетелят
сочи, че изискването за да се получи подарък е било да се представи попълнен
талон и да се присъства на цялата презентация. Нямало е изискване за закупуване
на стока. Според свидетеля, масажорът с инфрачервена лампа никога не се е
подарявал. Това било професионален уред, който се продавал. Имало малък ръчен
масажор с батерии, който бил даван за подарък.
През
месец февруари 2015 г., М.Й.бил презентатор в гр. Варна и си спомня за случая,
но заявява, че но клиентът не е искал нито да му бъде продаден, нито подарен
масажор. Сочи, че „този масажор“ бил продаван на различни цени, най-ниската от
които била 98 лева.
Свидетелят
заявява, че на брошурите са илюстрирани продукти, които основно са подаръци,
които се подаряват. Имало, обаче и
случаи, в които бил включен и продукт, който се продава. За конкретния
случай в гр. Варна, в брошурата били включени и малкия масажор, който се
подарявал, и големия, който се продавал.
Други относими към предмета на спора доказателства
по делото не са събрани.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 187,
вр. с чл. 186, ал.
2, т.1 вр. с чл. 186, ал. 3, вр. с чл. 165, ал.
3, т. 3, вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4, чл. 68ж, т.
19 от ЗЗП вр. с чл. 379 от ГПК, за:
-
за
признаване за установено, че ответникът провежда нелоялна (заблуждаваща)
търговска практика, като изпраща рекламни брошури, с които потребителите биват
стимулирани да присъстват на рекламна акция на ответника срещу поет ангажимент,
че ще получат безплатен продукт (награда) по техен избор, който е изобразен в
рекламната брошура, като впоследствие установяват, че стоката не е награда, а
се предлага за продажба;
-
за
преустановяване на прилагането на тази практика и за забрана на бъдещото й
прилагане;
-
да
бъде огласено решението или на част от него от ответника за негова сметка.
В
тежест на ищеца е да докаже, че ответникът провежда описаното в исковата
молба поведение и че същото може да
доведе до заблуда на средния потребител и вземането на търговско решение, което
средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика
В
тежест на ответника е да докаже при така депозирания отговор, че проведеното от
него поведение, не е "Търговска практика" по смисъла на § 13, т. 23
от ДР на ЗЗП, тоест че не може да се определи като действие,
бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение,
включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е
пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или
предоставянето на услуга на потребителите. Ответникът следва да докаже и че са
направени промени в изпращаните покани, които не са със съдържанието, описано в исковата молба.
Кръгът на увредени лица по смисъла на чл. 382 от ГПК са всички ползватели и евентуални ползватели на услугите на „М.П.1
ЕООД“, т.е. физически лица, ползващи се и участващи в рекламни акции на
ответника не за извършване на търговска или професионална дейност, и които
действат извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Със Закона за защита на потребителите са
транспонирани редица директиви на Европейския съюз, касаещи правата на
потребителите и приети с оглед хармонизиране на законодателствата на отделните
държави-членки по отношение на предоставянето на физическите лица, в качеството
им на потребители, на редица основни права в отношенията им с продавачи и
доставчици на стоки и услуги. Въведената в европейското и национално право
система на защита на потребителите се основава на идеята, че потребителят е в
положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка
както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност,
като това положение води до приемане от негова страна на условията, установени
предварително от продавача или доставчика, без да може да повлияе на
съдържанието им.
Съгласно чл. 165, ал. 3, т. 3 Закона за защита на потребителите (ЗЗП) К.ЗА
З.НА П. (КЗП) може да предяви иск за защита на нарушени колективни интереси.
Съгласно чл. 186, ал. 2, т. 1 ЗЗП нарушение на колективните интереси на
потребителите е всяко действие, което уврежда колективни интереси на
потребителите и противоречи на разпоредбите на раздел III „Нелоялни търговски
практики“ от ЗЗП. Търговска практика от страна на
търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да
промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото
засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители,
когато търговската практика е насочена към определена група потребители (чл.
68, ал. 1 ЗЗП).
Съгласно разпоредбата на чл. 68г, ал.
4 ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики
по чл. 68д - 68к.
Според чл. 68е, ал.
1 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП
нелоялна е заблуждаващата търговска практика, тоест тази, която съдържа невярна
информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително
чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в
заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е
фактически точна относно някое от обстоятелствата, има за резултат или е
възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят
не би взел без използването на търговската практика, включително и тогава,
когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни
характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство
за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима
на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско
решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането
на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на
тази търговска практика.
По-конкретно разпоредбата на чл. 68ж, т. 19
от ЗЗП предвижда, че нелоялна търговска практика е и следната заблуждаваща
търговска практика: да се твърди при използването на дадена търговска практика,
че е организиран конкурс или че може да бъде спечелена награда, без по-късно да
се предоставят посочените награди или тяхната равностойност;
Нелоялната търговска практика е забранена от закона (чл. 68в от ЗПП).
В настоящия случай, не се спори по делото, че
ответникът „М.П.1“ ЕООД е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, който
осъществява търговска практика по смисъла на т. 23 от същия параграф.
Съдът приема за установено по делото, че осъществяваната от ответника
търговска практика е заблуждаваща, която е нелоялна, по силата на чл. 68г, ал.
4, вр. чл. 68ж, т. 19 от ЗЗП.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че по
възлагане от ответника са разпространявани рекламни брошури, представляващи
безадресни покани, с които потребителите били канени да посетят определено
място, в точно определеното в покана време. Във всички рекламни брошури е
посочено, че „Всеки посетител получава подарък – безплатен продукт“. Изобразени
са и са изписани с думи възглавница,
магнитен колан, наколенка, масажор, накитник и др. За никой от посочените
продукти не е посочена цена.
Установи се по делото, включително и от показанията на свидетеля М.П.Й.,
че в рекламните брошури са били включвани и продукти, които са били
предназначени за продажба. Свидетелят Й. първоначално сочи, че стоките, които
са били предназначени за продажба, не са
били описани в брошурите. Впоследствие, обаче, свидетелят заявява, че е имало и
случаи, в които бил включен и продукт, който се продава. За „конкретния случай
в гр. Варна, в брошурата били включени и малкия масажор, който се подарявал, и
големия, който се продавал“. Същевременно в никоя от представените по делото,
включително и от ответника, рекламни брошури не е посочено, че даден продукт се
продава, както и не е отбелязана цена за него. Така с рекламните брошури,
потребителите биват стимулирани да присъстват на рекламната акция срещу
ангажимент от търговеца, че ще получат награда. Въпреки изпълнението на това
условие (присъствие на рекламна акция), обаче, не всички изобразени на
рекламните брошури продукти са представлявали награда, а някои от тях са се
продавали (както сочи и св. Й.). Тази търговска практика е заблуждаваща, тъй като
въпреки, че е изпълнено поставеното от търговеца условие, определени стоки са
предлагани за продажба, а не са подарявани, въпреки че са били изобразени в
рекламните брошури.
Ответникът
не ангажира доказателства, изключващи ангажиране на отговорността му.
Възражението, че в случая не е ясно какво се има предвид под заблуждаваща
търговска практика, е неоснователно, тъй като безспорно се установи, че част от
информацията в рекламните брошури е невярна, което противоречи на изискването
за добросъвестност.
Съгласно разпоредбата на чл. 187 от
Закона за защита на потребителите, ако съдът приеме, че търговска
практика или действие съставлява нарушение по чл. 186 от
ЗЗП, то съдът може да разпореди доставчика на услугата да
преустанови незаконната търговска практика, да постанови други подходящи мерки
за преустановяване на нарушенията, както и да огласи за своя сметка цялото или
част от решението.
Видно от събраните по делото доказателства (вкл. и представените рекламни
брошури), описаната нелоялната търговска практика се е прилагала системно
от ответника. Доколкото по делото не е установено, че след подаване на исковата
молба ответникът е преустановил тази търговска практика, то исковете за
разпореждане ответник да преустанови тази търговска практика, включително и за
в бъдеще, следва също да бъдат уважени. Ответникът следва да бъде осъден също и
да разгласи диспозитива на съдебното решение в едномесечен срок от влизането му
в сила чрез съобщение, публикувано в национален ежедневник и съобщение на
интернет страницата на дружеството или в интернет страницата на КЗП
Относно
разноските: На основание чл.
78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 160 лева – разноски по делото (платена държавна такса). На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП
вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200 лева, и което следва да се присъди на ответника.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от
К.ЗА З.НА П., ЕИК *******, с адрес:
гр. София, пл. „*******против „М.П.1“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, офис 61, колективен
иск по чл. 379 от ГПК, вр. чл. 186, ал. 2, т.1 вр. с чл. 186, ал.
3, вр. с чл. 165, ал. 3, т. 3, вр. с чл. 68в,
чл. 68г, ал.
4, чл. 68ж, т. 19 от ЗЗП, че „М.П.1“
ЕООД, ЕИК *******, в периода от 2013 г. до 2015 г., е провеждало нелоялна
(заблуждаваща) търговска практика, като е изпращало рекламни брошури, с които
потребителите бивали стимулирани да присъстват на рекламна акция на ответника
срещу поет ангажимент, че ще получат безплатен продукт (награда) по техен
избор, който е изобразен в рекламната брошура, като някои от изобразените
продукти не били награда, а се предлагали за продажба.
ЗАДЪЛЖАВА по предявен от К.ЗА З.НА П., ЕИК *******, с адрес: гр.
София, пл. „*******иск по чл. 379 ГПК, „М.П.1“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, офис 61, да преустанови
прилагането на нелоялната търговска практика, изразяваща се в провеждане на
нелоялна (заблуждаваща) търговска практика, като изпраща рекламни брошури, с
които потребителите биват стимулирани да присъстват на рекламна акция на
ответника срещу поет ангажимент, че ще получат безплатен продукт (награда) по
техен избор, който е изобразен в рекламната брошура, като някои от изобразените
продукти не са награда, а се предлагат за продажба и ЗАБРАНЯВА на „М.П.1“ ЕООД,
ЕИК *******, да прилага в бъдеще тази търговска практика.
ЗАДЪЛЖАВА „М.П.1“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, офис 61, да разгласи диспозитива на съдебното
решение в едномесечен срок от влизането му в сила чрез съобщение, публикувано в
национален ежедневник и съобщение на интернет страницата на дружеството или в
интернет страницата на КЗП.
ОСЪЖДА „М.П.1“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, офис 61, да
заплати на К.ЗА З.НА П., ЕИК *******,
с адрес: гр. София, пл. „*******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 160 лева – разноски по делото и на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 200
лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: