Разпореждане по дело №394/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 41 от 10.05.2014 г., постановено по гр.д. № 408/2013 г., М. районен съд е отхвърлил предявения от „Д.” О. С., О., против А. „. инфраструктура” Г. иск, с правно основание чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 23 950 лева, от които 3 950 лева претърпени вреди и 20 000 лева пропуснати ползи, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Д.” О. С., О., който чрез своя представител по пълномощие, го обжалва в срок. Счита, че атакуваното решение е неправилно – постановено при игнориране на доказателствата по делото, материално и флагрантно конфронтиране с материалния закон и необосновано. В жалбата се излагат съображенията, изложени в исковата молба, а именно – че имотите на въззивника били засегнати от изграждането на обект „Път-Е-85 (І-5) „К-М” от км 343+200 до км 367+427 и пътна връзка „Ф.” от км 0+000 до км 2+368”, извършено от ответника като инвеститор, който започнал изграждането на обекта без да е било извършено отчуждаване на засегнатите части от недвижимите имоти, вследствие на което не било заплатено и обезщетение от инвеститора. Твърди се също, че ответникът извършил неправомерни действия, като е прокарал път през собствените на въззивника недвижими имоти, без съгласието на последния, както и че със своето бездействие ответникът нанесъл претендираните имуществени и неимуществени вреди. Моли съда да отмени атакуваното решение и да уважи изцяло предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия А. „. инфраструктура” С.. В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с подадената въззивна жалба и доводите, изложени в нея, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е бил предявен иск от „Д.” О. С., О., против А. „. инфраструктура” гр. С., за заплащане на обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 23 950 лева, от които 3 950 лева (след допуснато изменение на иска) претърпени вреди, изразяващи се в стойността на засегнатата площ, която била безвъзвратно унищожена, и 20 000 лева пропуснати ползи (претендирани от ищеца в исковата молба и във въззивната жалба като неимуществени вреди), в резултат на изграждане на обект „Път-Е-85 (І-5) „К-М” от км 343+200 до км 367+427 и пътна връзка „Ф.” от км 0+000 до км 2+368”, който е квалифициран от съда като иск с правно основание чл.49 от ЗЗД. В исковата молба са направени твърдения за противоправни (неправомерни) действия от страна на ответника А. „. инфраструктура”, в качеството му на инвеститор (възложител), при изграждане на обект „Път-Е-85 (І-5) „К-М” от км 343+200 до км 367+427 и пътна връзка „Ф.” от км 0+000 до км 2+368”, изразяващи се в изграждането на обекта и прокарване на път през собствените на ищеца недвижими имоти, без да е било извършено отчуждаване на същите и без съгласието на ищеца.

Установено е по делото, че въз основа на сключен между Министъра на земеделието и горите, в качеството на продавач, и ищецът „Д.” О. С., като купувач, на основание чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ, договор № 14/17.10.2008 г., ищецът (въззивник в това производство) е придобил собствеността върху земи от Държавния поземлен фонд, в това число имот № 030022 с площ 58.153 дка, находящ се в землището на с.О., общ. К., съставляващ парцел 22 от масив 30, пасище, мера, шеста категория. Установено е също, че с нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № 7 от 12.12.2008 г., том VІІ, рег.№ 8261, дело № 1207/2008 г. по описа на нотариус рег.№ 459, ищецът е закупил от „Б.С.” О. гр. Х., имот № 030019 с площ 7 317 кв.м., представляващ „нива”, шеста категория и имот № 030021 с площ 45 690 кв.м., представляващ „пасище, мера”, шеста категория, и двата находящи се в землището на с.О., О..

От събраните и обсъдени от първоинстанционния съд доказателства се установява също така, че на 03.08.2000 г. Архитектурна комисия на Община К. е разгледала, приела и одобрила проект за парцеларен план на проект „Гранични пътища към Гърция, участък Е-85 (І-5), К-М – ІІ етап, от км 343+200 до км 367+427 и пътна връзка Ф. от км 0+000 до км 2+368”. Проектът за парцеларен план е бил изложен за запознаване и са били уведомени засегнатите лица. Съгласно направения Общ баланс по начин на трайно ползване и по вид собственост на засегнатите парцели от сервитута на пътен участък Е 85 (І-5) К-М и пътна връзка Ф., засегнатите имоти държавна собственост в землището на с.О. са с площ 13.237 дка, а тези частна собственост – 0.112 дка. Съгласно Списък на собствениците, засегнати от сервитута на пътен участък Е 85 (І-5) К-М и пътна връзка Ф., в землището на с.О., в масив 30 са имоти с № 19 – държавна собственост, с площ от 7.317 дка, с площ за отчуждаване-3.379 дка, имот № 21 – собственост на Държавата, с площ от 45.690 дка, с площ за отчуждаване – 3.111 дка и имот № 22, собственост на Държавата, с площ от 58.153 дка, с площ за отчуждаване – 2.645 дка.

Със заповед № РД-02-14-1176/17.12.2002 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрено искането за отчуждаване на земи за държавни нужди – изграждане на Е-85 (І-5) К-М и пътна връзка за с.Ф., частна и общинска собственост, в размер на 204.085 дка земеделска земя, чието предназначение е променено за държавни неземеделски нужди с Решение № К33-1/22.01.2002 г. на Комисията за земеделски земи при МЗГ, находящи се в землището на селата Балабаново, Върхари, О. и др., съгласно утвърдения технически проект и изготвените парцеларни планове. Земите – държавна собственост, необходими за изграждане на посочения обект, не подлежат на отчуждаване и обезщетяване. Отчуждаването в полза на ИА „Пътища”, за изграждането на път Е-85 (І-5) К-М и пътна връзка с.Ф., на земи, частна и общинска собственост, е одобрено и от Министъра на финансите, съгласно Заповед № 830/29.11.2002 г.

На 30.11.2007 г. Министерски съвет е взел решение № 778 за отчуждаване за държавна нужда за изграждане на обект „Път-Е-85 (І-5) „К-М” от км 343+200 до км 367+427 и пътна връзка „Ф.” от км 0+000 до км 2+368”, намиращи се на територията на област Кърджали, съгласно влезли в сила парцеларни планове, одобрени с протоколи № 11 от 12 септември 2000 г., № 6 от 25 юли 2000 г. и № 5 от 3 август 2000 г. на архитектурно – градоустройствените комисии при община Момчилград, община Джебел и община К., на имоти – частна собственост, намиращи се на територията на трите общини, подробно описани по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложението към цитираното решение на МС, за землището на с.О., община К., са описани имоти – частна и общинска собственост, като не са описани процесните имоти № 030019, № 030021 и № 030022, които към този момент са държавна собственост.

На основание чл.127 от ЗУТ, проектът за ПУП – Парцеларен план за изграждане на обект на техническата инфраструктура „Път Е-85 (І-5), пътен участък К-П и пътна връзка Ф.” е обявен за обществено обсъждане на 20.12.2011 г. в ДВ, бр.100, като съгласно Констативен протокол от 23.01.2012 г. не са постъпвали искания, възражения и предложения по проекта. Издадено е и Разрешение за строеж № РС-42 от 26.08.2011 г., с което Министърът на регионалното развитие и благоустройството е разрешил на А. „. инфраструктура” при МРРБ да извърши предвидените строителни – монтажни работи, съгласно одобрения технически проект и др.условия за строеж „Път-Е-85 (І-5) „К-М” от км 343+200 до км 367+427 и пътна връзка „Ф.” от км 0+000 до км 2+368”, като на основание чл.60, ал.1 от АПК е разпоредено предварително изпълнение на разрешението за строеж. Като необжалвано в срока по чл.149, ал.4 от ЗУТ, разрешението за строеж е влязло в сила на 14.09.2011 г.

От заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че засегнатата площ на имотите, собственост понастоящем на ищеца, от изградения път (сервитут) е както следва: от имот № 30019 – 898.95 кв.м., от имот № 30021 – 2 028.33 кв.м. и от имот № 30022 – 2 065.67 кв.м. Вещото лице установява в съдебно заседание, че строежът на обект „Път-Е-85 (І-5) „К-М” от км 343+200 до км 367+427 и пътна връзка „Ф.” от км 0+000 до км 2+368” е реализиран в рамките на подробния устройствен план (ПУП), като строителството на пътя в предвидената площ, касаеща имотите на ищеца, е по – малко от предвиденото.

Съгласно чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Разпоредбата урежда гаранционно – обезпечителната безвиновна отговорност, която носят юридическите лица като възложители на неправомерната дейност, причина за деликта. За да възникне отговорността по този текст е необходимо да са налице няколко предпоставки – настъпили вреди, причинна връзка между извършената работа и настъпването на вредите, вредите да са резултат на виновно противоправно действие или бездействие на лица, които ангажират отговорността на възложителя, както и вредите да са настъпили във връзка или по повод на възложената от лицето – възложител работа.

Във връзка с горното, по делото не са събрани каквито и да са доказателства, установяващи противоправно действие или бездействие, извършено виновно от работник или служител на ответника при или по повод на възложената му работа и причинило вреда на ищецÓ, което да ангажира гаранционно – обезпечителната отговорност на ответника, в качеството му на възложител на работата. Напротив, установява се, че през 2000 г. е бил одобрен парцеларен план за обект „Път-Е-85 (І-5) „К-М” от км 343+200 до км 367+427 и пътна връзка „Ф.” от км 0+000 до км 2+368”, който е влязъл в сила, като са били определени засегнатите парцели от сервитута на пътен участък Е 85 (І-5) К-М и пътна връзка Ф., в това число – засегнатите имоти държавна и частна собственост в землището на с.О.. На 17.12.2002 г. със заповед на Министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрено искането за отчуждаване на земи за държавни нужди – изграждане на Е-85 (І-5) К-М и пътна връзка за с.Ф., частна и общинска собственост, находящи се в съответните землища, съгласно утвърден технически проект и изготвените парцеларни планове. Земите – държавна собственост, необходими за изграждане на посочения обект, не подлежат на отчуждаване и обезщетяване. На 30.11.2007 г. Министерски съвет е взел решение № 778 за отчуждаване за държавна нужда за изграждане на обект „Път-Е-85 (І-5) „К-М” от км 343+200 до км 367+427 и пътна връзка „Ф.” от км 0+000 до км 2+368”, съгласно влезли в сила парцеларни планове, на имоти – частна собственост, намиращи се на територията на трите общини, подробно описани по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Установява се по делото, че имотите с номера 030019, № 030021 и № 030022 в землището на с.О., които понастоящем са собственост на ищеца, не са посочени в цитираното решение на Министерски съвет като подлежащи на отчуждаване, тъй като към този момент същите са били държавна собственост. Установи се също така по делото, че на 20.12.2011 г. проект за ПУП – Парцеларен план за изграждане на обект на техническата инфраструктура „Път Е-85 (І-5), пътен участък К-П и пътна връзка Ф.” е обявен за обществено обсъждане, като не са постъпвали искания, възражения и предложения по проекта. От събраните по делото и обсъдени по – горе доказателства се установи също така, че за обект „Път-Е-85 (І-5) „К-М” от км 343+200 до км 367+427 и пътна връзка „Ф.” от км 0+000 до км 2+368” е издадено и влязло в сила Разрешение за строеж № РС-42 от 26.08.2011 г., с което Министърът на регионалното развитие и благоустройството е разрешил на А. „. инфраструктура” при МРРБ да извърши предвидените строителни – монтажни работи, съгласно одобрения технически проект и др.условия, като е разпоредено и предварително изпълнение на разрешението за строеж. Установи се, че строежът на обекта е реализиран, като съгласно заключението на вещото лице, това е станало в рамките на подробния устройствен план (ПУП), като строителството на пътя в предвидената площ, касаеща имотите на ищеца, е по – малко от предвиденото.

Или, от гореизложеното се установява, че строителството на процесния обект е извършено от ответника законно, съгласно издаденото разрешение за строеж и в съответствие с подробния устройствен план.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че в случая не са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на А. „. инфраструктура”, поради което и предявения иск за вреди се явява неоснователен. Следва да се посочи също и това, че независимо от изложеното дотук, по делото не са събрани каквито и да са доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца за причинени му вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 20 000 лева. На първо място, следва да се посочи, че пропуснатите ползи представляват имуществени вреди, а не неимуществени такива, както сочи и каквито претендира ищецът (въззивник) в исковата молба и във въззивната жалба. Освен това, както се сочи в Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГТК, пропусната полза представлява реална, а не хипотетична вреда, като това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на претендиращия и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. В тази връзка, както се посочи вече, по делото липсват каквито и да са доказателства в тази насока.

Предвид изложеното, въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея решение на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявения иск, е правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени за таþи инстанция и не са поискани.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 41 от 10.05.2014 г., постановено по гр.д. № 408/2013 година по описа наМ. районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1.

2.