№ 1210
гр. Пловдив, 28.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20215300502624 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.130 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, чрез пълномощника му по делото юрк. Т.К., против
Определение №445 от 30.07.2021г., постановено по гр. д. №623/2020г. на
Районен съд- Смолян, с което са били оставени без разглеждане като
процесуално недопустими и е прекратено производството по делото по
предявените от „Профи кредит България“ ЕООД против СТ. Т. М., ЕГН
**********, искове за признаване за установено, че ответницата дължи
на ищцовото дружество сумата от 3061,36 лв.- възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит
№30209611216 от 21.06.2017г. и разликата над 972,93 лв. до 1333,29
лв.- договорно възнаграждение за периода 05.04.2018г.-28.08.2019г., за
които суми по ч.гр.д.№457/2020г. по описа на Районен съд- Смолян е
била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В жалбата се
излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като
се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд
за разглеждане на предявените искове.
1
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземания на „Профи кредит
България“ ЕООД спрямо СТ. Т. М., произтичащи от договор за
потребителски кредит №30209611216 от 21.06.2017г., за които ищецът
е изложил твърдения, че е била издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК.
За да прекрати производството по делото по предявения иск за
сумата от 3061,36 лв.- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги по договора, първоинстанционният съд е изложил съображения, че
с влязло в сила разпореждане на съда за посочената сума е било
отказано издаване на заповед за изпълнение, поради което за ищеца
липсва правен интерес от предявяване на установителен иск по
отношение на същата. По отношение на предявения иск за установяване
на вземане в размер на разликата над 972,93 лв. до 1333,29 лв.-
договорно възнаграждение за периода 05.04.2018г.-28.08.2019г., съдът е
приел, че същият се явява недопустим, тъй като за сумата над 972,93
лв. изобщо не е била издадена заповед за изпълнение.
Частната жалба срещу така постановеното определение е
основателна, тъй като същото е постановено преди съдът да изпълни в
пълен обем задълженията си по чл.129, ал.2 от ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.д.№457/2020г. по описа на Районен
съд- Смолян, с разпореждане на съда от 12.06.2020г. е било отхвърлено
заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против СТ. Т. М. за сумата от 3061,36 лв.-
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като
разпореждането е било потвърдено с определение от 19.10.2020г. на
2
Окръжен съд- Пловдив. При това положение за „Профи кредит България“
ЕООД действително липсва правен интерес от предявяване на
установителен иск за посочената сума, като съгласно разпоредбата на
чл.415, ал.1, т.3 във връзка с ал.3 от ГПК на дружеството е следвало да
бъдат дадени указания да предяви осъдителен иск за посоченото вземане.
В случая такива указания не са били дадени нито от заповедния съд,
нито от първоинстанционния съд, сезиран с предявения установителен
иск, който, след като е констатирал, че разпореждането, с което е било
отказано издаване на заповед за изпълнение, е влязло в сила, е следвало
да остави исковата молба без движение и да укаже на ищеца да
мотивира правния си интерес от предявяване на установителен иск при
положение, че заявлението му е било отхвърлено, или да отстрани
нередовността й, като формулира петитум съобразно разпоредбата на
чл.415, ал.3 от ГПК. При положение, че това не е сторено, то
прекратяването на производството по делото е незаконосъобразно.
По отношение на предявения иск за установяване на вземане в
размер на разликата над 972,93 лв. до 1333,29 лв.- договорно
възнаграждение за периода 05.04.2018г.-28.08.2019г. по делото се
установява от приложеното ч.гр.д.№457/2020г. по описа на Районен съд-
Смолян, че с подаденото от „Профи кредит България“ ЕООД заявление
по чл.410 от ГПК е поискано издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 1333,29 лв.- договорно възнаграждение за периода 05.04.2018г.-
28.08.2019г. С разпореждане на заповедния съд от 12.06.2020г. е било
отказано издаване на заповед за изпълнение само за сумата от 3061,36
лв.- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като е
постановено издаване на такава „по отношение останалите претендирани
суми от заявителя“. Видно от издадената заповед за изпълнение, в
диспозитивната й част съдът е разпоредил длъжникът СТ. Т. М. да
заплати на кредитора „Профи кредит България“ ЕООД договорно
възнаграждение за периода 05.04.2018г.-28.08.2019г. в размер на 972,93
лв., а в частта й, в която са описани обстоятелствата, от които произтичат
вземанията, съдът е посочил, че „неизплатеното договорно
възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 1333,29
лв., дължимо за периода от 05.04.2018г. до 28.08.2019г.- датата на
3
предсрочната изискуемост“. При това положение и доколкото липсва акт
на съда, с който заявлението да е било отхвърлено в частта му по
претенцията за договорно възнаграждение за разликата над 972,93 лв. до
1333,29 лв., то се налага изводът, че в издадената заповед за изпълнение
е допусната очевидна фактическа грешка относно размера на
присъдената сума по посочената претенция, която следва да бъде
отстранена от заповедния съд. При това положение исковата молба, с
която е бил предявен установителен иск за сумата от 1333,29 лв. се
явява нередовна, което е налагало първоинстанционният съд да я остави
без движение, като посочи на ищеца нередовността й и му укаже да я
отстрани, като поиска от заповедния съд предприемане на съответните
действия по чл.247 от ГПК. Доколкото това не е било сторено, то
обжалваното определение за прекратяване на производството по
посочената претенция е незаконосъобразно.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а
делото- върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него съобразно указанията, дадени с
настоящото определение.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №445 от 30.07.2021г., постановено по гр. д.
№623/2020г. на Районен съд- Смолян, с което са били оставени без
разглеждане като процесуално недопустими и е прекратено
производството по делото по предявените от „Профи кредит България“
ЕООД против СТ. Т. М., ЕГН **********, искове за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от
3061,36 лв.- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
договор за потребителски кредит №30209611216 от 21.06.2017г. и
разликата над 972,93 лв. до 1333,29 лв.- договорно възнаграждение за
периода 05.04.2018г.-28.08.2019г., за които суми по ч.гр.д.№457/2020г. по
описа на Районен съд- Смолян е била издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК.
4
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно указанията, дадени с
настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5