№ 685
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 23 СЪСТАВ, в публично заседание
на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей А.
Членове:Биляна М. Вранчева
Мирослав Г. Г.ев
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Г. Люб. М.
като разгледа докладваното от Андрей А. Частно наказателно дело №
20221100204258 по описа за 2022 година
ИСКАНОТО ЛИЦЕ и БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН Е. М. - редовно
уведомен от предходното съдебно заседание се явява лично и с
упълномощения си защитник адв. Л. Т. от САК.
От адв. Т., съответно от исканото лице М., СЪДЪТ ДОКЛАДВА
следните молби: Да му бъде предоставена възможност да напуска адреса за
времето от 09,00 ч. на 07.11.2022 г. до 11,00 ч. на 08.11.2022г. за
придвижване до сградата на ДКЦ „Света София“ за извършване на контролен
преглед пред кардиолог, ЕКГ, Холтер и АН холтер за срок от 24 часа с
престой в лечебното заведение. Към молбата е приложена служебна бележка
от ДКЦ „Света София“.
ДОКЛАДВА молба от адв. Т., с която се прави искане за разрешаване
на исканото лице да напусне адреса за времето от 12,30 ч. до 16,00 ч. на
03.11.2022г. за придвижване до сградата на Следствен отдел при СГП,
находяща се в гр. София, ул. „****, като към молбата в оригинал е
представена призовка за призоваване в качеството на обвиняем за дата
03.11.2022 г.- 14,00 ч.
ДОКЛАДВА молба от адв Т., с която моли евентуално да бъде изчакан,
поради служебна ангажираност по друго дело.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
ИСКАНОТО ЛИЦЕ М.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ намери, че са налице предпоставките за разглеждане на делото
и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ИСКАНОТО ЛИЦЕ по представена
лична карта № ****, издадена от МВР Враца на 06.06.2018 г., а именно:
Е. И. М. - роден на ****г. в гр. Бяла Слатина, българин, български
гражданин, висше образование, разведен, управител на фирма „М. плей“
ЕООД, неосъждан, адресно регистриран в гр. Бяла Слатина, улица „****“, бл.
**** и живущ в гр. София, район „Витоша“, ул. „****, ЕГН **********.
След снемане самоличността на исканото лице личната му карта бе
върната.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА ПРАВАТА на исканото лице в настоящото
производство.
ИСКАНОТО ЛИЦЕ М.: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи
към състава на съда, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. Т.: Желая да представя писмени доказателства и да направя
доказателствени искания.
Представям и моля да приемете 5 броя документи, изхождащи от
колегата Н.К., член на Адвокатска камара Мюнхен по Наказателно дело 5 ГС
336/22г. адресирани до Районен съд Бамберг. Тези документи по своята
същност представляват обжалвания на актове на разследващите органи на
ФРГ, включително и обжалване на заповедта, на чието основание се иска
предаването на г-н М. във ФРГ, както и обобщение на обжалването за
представяне пред съдебните власти в София. Актът, въз основа на който се
иска предаването на лицето в Германия е атакуван по съответния правен ред
по наказателно право във ФРГ и считаме, че същият не е правно валиден към
момента.
ПРОКУРОРЪТ: Запознах се с доказателствата. Да се приемат.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ намери, че така представените от защитата документи,
изходящи от адв. Н.К., член на Адвокатската камара в гр. Мюнхен са
относими към предмета на настоящото производство и
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА в качеството на писмено доказателство 5 броя молби от
адв. Н.К., член на Адвокатската камара в Мюнхен.
АДВ. Т.: Известно е, че процедурата по допускане на ЕЗА е строго
формална и трябва да се извършва при педантично строго спазване на
2
формалностите. В правната литература и съдебната практика ясно се сочи, че
не следва да се допуска изпълнение на ЕЗА и при най-малкото съмнение за
допусната и неотстранена неточност. Като възпитаник на Немска езикова
гимназия София, аз се запознах и с немския вариант на ЕЗА и считам, че
представеният превод на документа поражда недопустими ясноти, като
визирам, че превода по приложимите законови норми в оригинал изглежда по
по-различен начин, отколкото на български екземпляр. Доколкото тази
процедура е строго формална, на първо място ми направи впечатление, че на
няколко пъти в оригинала се цитира търговска измама, т.е. за мен би
възникнал въпроса дали в случая не е налице неизпълнение на валидно
възникнали облигационни отношения по сключени договори, т.е. гражданско
правна измама или става дума за наказателна измама по смисъла на нашия
НК.
Тази яснота считаме, че трябва да бъде изяснен с повторен превод на
формуляра, доколкото ако е налице деяние, което е различно наказуемо, то
трябва да се види дали то не попада в изключенията на Рамковото Решение на
ЗЕЕЗА, дали за него се изисква проверка за двойна наказуемост и съответно
от това би зависело произнасянето на българския съд. Наред с това, прави
впечатление, че в немския вариант на ЕЗА се съдържат множество корекции
направени на ръка, представляващи по своята същност редакция на текста на
документа. Добавени са цифрови означения, поставени са препинателни
знаци, кръгове, а има и дописваници в комбинация, която представлява
конкретна доста значителна по размер сума, касаеща размера на твърдените
имотни вреди.
Доколкото в производство по ЗЕЕЗА, субсидиарно следва да се прилага
НПК, там ясно е оказано, визирам чл. 130 НПК, че всякакви поправки,
изменения и корекции следва да бъдат валидирани с подписа на лицата, които
са подписали съответната ЕЗА в случая. Такива подписи аз не видях. В
подкрепа на моята теза ще си позволя да цитирам монографията на П.П. ЕЗА,
която посочва че цитирам: „За сега това което може да се направи при
получаване на заповед с неясен превод е изпълняващия орган да постанови
извършването на повторен превод на формуляра, като се ползва неговият
оригинал на езика, на който е бил издаден“.
В този смисъл при настоящата редакция на превода, съдебният състав
обективно е възпрепятстван да се произнесе по въпросите дали са налице
условията по ЗЕЕЗА, има ли основание за отказ от изпълнение, доколкото
считам, че съдът не разполага с прецизен превод на ЕЗА.
На следващо място ЕЗА в случая, е издадена на основание друг
документ. Доколкото в различните държави, членки наказателните процедури
са различни, както са различни и органите, които ръководят процеса, в
различните фази на процеса и неговите стадии, то актовете, които те издават
респективно са различни, както по наименование, така и по съдържание,
видно от документите, които аз ви предоставих. Документът трябва да е
влязла в сила присъда или равностоен акт или заповед за задържане или
равностоен акт.
3
Визираната ЕЗА с № 5Г320122 се издава на основание друг документ, а
именно цитира се заповедта за задържане на Районен съд Бамберг. Доколкото
ми е известно, а и вече и на съда, че исканото лице е ангажирало немски
защитник на територията на искащата държава и са налице данни за
обжалване на акта, на който е издадена ЕЗА, то следва да се изиска справка,
каква е процесуалната съдба на заповедта, на документа на който се изисква
предаването на лицето, бил ли е той отменен или влязъл ли е в законна сила.
На това основание, считам че следва да се изиска и моля да се изиска по
реда на чл. 15, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 ПВР информация от
издаващия процесната ЕЗА компетентен орган при ФРГ относно следните
обстоятелства:
Първо. Обжалван ли е актът, въз основа на който е издаден процесната
ЕЗА, в случая, била ли е тя обект на съдебно обжалване, ако „ДА“, какъв би
бил резултатът от нея? Какви точно действия са инкриминирани по
отношение на исканото лице Е. М., в частност дали единствено участва в ОПГ
или конкретно извършва от него самостоятелна дейност или съучастие ,
приета за престъпна деятелност? Кой е конкретния номер на делото, по което
се води наказателното производство срещу искания Е. М. и по което е дадена
гаранция от Върховна прокуратура Бамберг, тъй като там е посочен номер на
преписката 710 АР 745/22, докато в ЕЗА, като номер на делото по което е
издадена заповедта за задържане, станала основание за процесната ЕЗА е
посочен № 5ГС336/22 г., като същият номер е посочен отново в ЕЗА, в раздел
И, като номер на дело? В случай, че номерът е различен от горепосочените
два номера, то да се изиска от немската страна да даде гаранция с коректния
такъв.
На следващо място, прави впечатление, че в ЕЗА, като местоизвършване
на твърдените деяния е отразено София,България и различни други населени
места в Германия, местожителство на потърпевшите. На основание това
твърдение на немските власти, което не следва да бъде приемано задълбочено
и анализирано на настоящото производство правя искане да се изиска справка
от АИС Граничен контрол при МВР относно това, колко пъти и кога точно Е.
М. е влизал на, респективно напуска територията на България в периода 1 май
2020 г. – 30 април 2022 г.
Същото искане следва да се направи от страна на българския съд към
издаващата държава относно това колко пъти и кога точно Е. М. е влизал,
респективно напускал територията на Република България в инкриминирания
период.
От изключителна важност е обстоятелството, че в специализираната
литература се почва, че дискусията относно извършването на престъпленията,
посредством интернет е все още е отворена. Това е така доколкото интернет е
среда, достъпна в цял свят за неограничен брой лица, които поначало са
анонимни и в същата литература се посочва, че е непосилна задача в
настоящия етап на българското и международното законодателство да дадат
точен и категоричен отговор на съществените материално правни въпроси,
които имат и своето отражение върху подсъдността на делата в такива
4
случаи. На това нещо е обърнала внимание и колегата Н.К..
На следващо място, правя искане да се изиска допълнителна
информация от издаващата държава, кои са многобройните клиенти в
Германия, за които се твърди, че в периода май 2018 г. до март 2019 г. чрез
платформата „А.Ф.Г.“ са въведени в заблуждение чрез истински твърдения,
доколкото в този параграф на ЕЗА не се съдържат данни колко
несъставомерни действия са извършени, на кои дати са извършени
твърдените действия и каква е ролята на клиента ми в твърдяната престъпна
деятелност, каква е твърдяната загуба на всеки отделен потърпевш, доколкото
в един от предходните параграфи на заповедта, това нещо е направено
детайлно.
На последно място, липсва уточнение по кои конкретни телефонни
номера и чрез кои конкретно имейли твърдените агенти, за какъвто се сочи и
М., са представени пред многобройните клиенти, които са били въвеждани в
заблуждение.
Липсва уточнение от коя държава се осъществява кореспонденцията и
от какви IP-та, доколкото в искането на колегата Клуге е конкретно
упоменато, че няма доказателство конкретно IP да е ползвано в България в
периода 14.01.2020 г.
ПРОКУРОРЪТ: По така направените искания предоставям на съда.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, по направените доказателствени искания от защитата намери,
че същите не се явяват основателни в тяхната цялост.
На първо място съдът констатира, че представеният в заверена превод
на български език ЕЗА е изготвена от В.В.Х., заклет преводач към Висшия
окръжен съд в Хам, удостоверила правилността на извършения от нея превод
от немски на български език, поради което намира, че не е необходимо
повтарянето на подобно действие, а именно извършване на втори превод на
оригинала на ЕЗА.
На следващо място, въпреки данните, представени в днешното съдебно
заседание относно обжалване на заповедта за арест на българския гражданин
М., съдът намира, че изискване на допълнителна информация от страна на
немските съдебни власти не е необходимо, доколкото фактът на обжалване на
даден акт не означава, че е преустановено неговото действие. В този смисъл
липсата на доказателства, че заповедта за арест на г-н М. е отменена води до
извод, че продължава да действа наложеното му ограничение.
Останалите доказателствени искания, а именно изискване на справка
относно задграничните пътувания на исканото лице, както и допълнителна
информация касаеща конкретните инкриминирани действия, телефонни
номера и IP-адреси, касаят обективно съществото на обвинението, т.е.
неговата доказаност и следва да бъдат релевирани не пред българския, а пред
немския съд, ако г-н М. бъде предаден на немските съдебни власти. Ето защо
и
5
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за извършване на
нов превод на ЕЗА от немски на български език.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за попълване на
делото с допълнителна информация относно резултата от обжалване на
Заповед за арест на Районен съд Бамберг, за конкретизация на
инкриминираната престъпна деятелност, съответно телефонни номера и IP-
адреси, от които е контактувал българския гражданин.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за попълване на
делото с информация, касателно регистрираните данни за преминавания на
българския гражданин Е. М. пред КГПП на страната.
СТРАНИТЕ (по отделно): Нямаме други искания по доказателствата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с искането на прокурор от СГП на българския
гражданин М..
ИСКАНОТО ЛИЦЕ М.: Разбирам предмета на делото. Не желая да взема
отношение
СТРАНИТЕ (поотделно): Няма да сочим други доказателства.
СЪДЪТ, на основание чл. 283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото.
Считайки делото за изяснено от фактическа страна
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да уважите искането на СГП и да постановите
решение, с което да допуснете изпълнение на ЕЗА, издадена на 28..09.2022г.
от съдия в Районен съд Бамберг, ФРГ по отношение на българския гражданин
Е. И. М. с цел провеждане на наказателно преследване.
Видно от превода на ЕЗА от немски на български език същата съдържа
всички необходими реквизити относно съдържание, издател, форма, а именно
издадена е на 28 септември 2022г. от компетентен орган на съдебната власт,
съдия от Районен съд Бамберг, въз основа на заповед за арест от 27.09.2022 г.
по дело № 5GS 336/22 с оглед провеждане на наказателно преследване във
6
връзка с 28 броя престъпления. Посочена е правната квалификация на
деянията и приложимите законови разпоредби от немския закон, касаещ
търговски групови измами по Параграфи 263, ал.1, ал. 3, изр. 2 № 1 и ал. 5 и
25, ал. 2 и 53 от немския процесуален кодекс.
Описани са фактическите обстоятелства, при които са били извършени
престъпленията, време, място и степен на участие на издирваното лице, както
и периода на тяхното извършване от 01.05.2018 г. до 30.04.2022 г. на различни
населени места във ФРГ.
Тези престъпления имат анонс в българското законодателство. Това са
престъпления с правна квалификация по чл. 321, ал.1 и ал. 2 от НК, както и по
чл. 210, ал.1, т.5. вр. чл. 26, ал.1 от НК. Същите деяния са включени в
каталога по чл. 36, ал.3 от ЗЕЕЗА по пункт 1, касаещ участие в ОПГ, Пункт
11 – „Компютърни престъпления и престъпления свързани с компютри“,
както и пункт 20 „Мошеничество“ , за които не се иска двойна наказуемост.
За тези деяния не е изтекла погасителната давност за наказателно
преследване.
Поради тези съображения, моля да бъде и вашето решение.
АДВ Т.: Настоящото производство е образувано пред СГС по повод
постъпило искане по чл. 44, ал.1 от ЗЕЕЗА. Категоричната позиция на
защитата е, че така направеното искане от държавното обвинение е негодно
да инициира настоящото производство, тъй като същото внася известни
неясноти, както за защитата, така и за моя подзащитен.
Това, което имам предвид е, че без конкретизация на престъплението от
страна на прокуратурата, конкретно немските власти, защитата и исканият М.
са лишени от възможността да градят изводи за допустимост на искането на
предаване.
Известно е, че допустимостта е изначало подчинена на принципа за
двойна наказаумост на деянието, т.е. трябва да представлява престъпление и
по българския закон и по закона на искащата държава. Правовата държава
разполага със справедливи и ефективни процедурни гаранции за защита на
правата и интересите на лицата и за спазване на действащия ред от всички,
включително държавните органи. Сред тях особено място заема
презумпцията за справедлив процес, в който исканото лице няма да бъде
предадено на искащата държава при липса на двойна наказуемост за
деянието. Следва да се касае именно за престъпление и по двете
законодателства, а не а други процесуални хипотези. В този смисъл считам, че
внесеното от СГП искане не съставлява надлежно искане, годно да инициира
производство по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗЕЕЗА.
В случай, че съдът не приеме становището ми, то моля да счетете
искането на СГП за неоснователно и го да оставите без уважение по следните
съображения: Процедурата по изпълнение на ЕЗА е строго формална и би
следва да се превежда при строго спазване на допустимите норми.
Защитата вече изтъкна, че въпросът за точността на превода е от
7
изключителна важност и доколкото не бе назначен такъв повторен превод и
доколкото съдебният език е българския, без да е в състояние да вземе
отношение и становище по точността на превода, без да е изяснен въпросът
дали българският съд разполага със съвсем точен превод, то считам, че
настоящият съдебен състав изначало е възпрепятстван да се произнесе по
въпросите относно това, налице ли са условията по ЕЗА и има ли основание
да се откаже изпълнението на ЕЗА.
Доколкото не бе изискана допълнителна информация от издаващата
държава считам, че не е преодоляна, както за защита, така и за прокуратурата,
а и за съда, неяснотата по детайлно поставените от защитата въпроси и в
частност най-вече относно процесуалната съдба на акта, въз основа на който е
издадена предметната ЕЗА.
Известно е, че българският съд може да откаже изпълнение на ЕЗА,
когато престъплението е извършено изцяло или частично на територията на
Република България, което се твърди и в документите, изхождащи от
немските власти или е извършено на територията на издаващата държава,
членка и българското законодателство не допуска наказателно преследване за
Т.а престъпление извършено извън територията на Република България.
В случая се иска предаването на лице, което на практика в описания
период е пребивавало на територията на Република България, няма данни да е
посещавало Република Германия и няма никаква представа ,какво се има
предвид под многобройни други страни.
Известно е, че основанието на чл. 40 ал.1, т.5. от ЗЕЕЗА се различава от
тези по т.1 и т.1-а, на чл. 40, по които да е необходимо да започне наказателно
производство и по него да е било привлечено лице, като обвиняемо или
подсъдим.
Считам, че твърде неудачно, неоправдано и дори опасно, донякъде е
предоверяването от страна на българските съдебни власти на Европейската
заповед с Т.а именно съдържание,
Считам, че допускането на предаването на лице, за което се твърди че е
общувал посредством неустановени интернет комуникации и телефония
отваря вратите за произвол. По същество също липсва извършена
идентификация на лицето, с което се твърди, че неконкретизираните в
голямата си част потърпевши са общували чрез интернет, респективно чрез
телефония.
Отново обръщам внимание на становището на колегата Н.К., която
акцентира върху липсата на обосновано съмнение срещу г-н Е. М., доколкото
по делото е налична информация, че пострадалите са говорили с мъж над 50 и
повече години, а към твърдяната инкриминирана дата М. е бил на 27 години.
Освен това М. няма как да бъде твърдяното лице, извършител на тези измами,
тъй като няма нито връзка със САЩ, нито с американски акцент.
В тази връзка ще ви моля да не уважавате искането на СГП.
ИСКАНОТО ЛИЦЕ М.: Подкрепям казаното от адвоката ми и моля да
не бъда предаван
8
СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ИСКАНОТО ЛИЦЕ
ИСКАНОТО ЛИЦЕ М.: Не желая да бъда предаван.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ след тайно съвещание, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 и следващите от Закона за
екстрадицията и европейската заповед за арест и е образувано по искане на
прокурор от СГП за предаване на българския гражданин Е. И. М. на
германските съдебни власти въз основа на Европейска заповед за арест,
издадена на 28.09.2022 г. за разследване на българския гражданин М. на
територията на Федерална Република Германия.
Настоящият съдебен състав на първо място съобрази, че от формална
гледна точка ЕЗА съответства, като форма и реквизити на съдържанието,
изисквано от този документ, съгласно разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 1 – т.7
от ЗЕЕЗА.
По несъмнен начин е установена самоличността на исканото лице и
български гражданин М., като отправените упреци от страна на защитата,
касателно описанието на деятелността, за която българският гражданин М. се
иска от страна на немските съдебни власти, не се явяват основателни, тъй
като се касае именно до ЕЗА по неприключило наказателно производство,
т.е. изискванията за пунктуалност и конкретика не са със същия интензитет
каквито са към окончателен съдебен акт.
В този смисъл фазата на разследване, а именно досъдебно
производство /предварително разследване/ е такава, че обвинението търпи
корекции, съответно не е необходимо конкретизацията му по начин, който да
се следва при окончателно обвинение, съответно осъждане.
Така или иначе в ЕЗА е посочен периода на престъпленията, за което М.
се иска за разследване, а именно от 01.05.2018г. до 30.04.2022г., посочени са
местата на престъплението - Мюнхен, Аугсбург, Вупертал, други населени
места в Германия, както и София, България.
Видно е, че е налична общо описана престъпна деятелност от страна на
М.. Същият е участвал в две различни престъпни групи, които са се
занимавали с измами, бил е ръководител на престъпна група от м. септември
2019г., въз основа на която са извършили посредством измамливи действия
измами с пострадали германски граждани, като се твърди, че М. е извършил
общо 28 престъпления със значителна имуществена обща щета, като е
посочено, че в рамките на собствените си обаждания - като агент - М. е
причинил общо 24 плащания на стойност 213 100 евро. Посочено е, че М. е
участвал и във втора престъпна група в периода от май 2018г. до май 2019г.,
причинявайки щети за 160 000 евро в три установени до настоящия момент на
разследване групи.
9
Съгласно отразяването на престъпленията, които са квалифицирани като
Параграфи 263, ал.1, ал. 3, изр. 2 № 1, ал. 5, чл. 25, ал.2 и чл. 53 от НК на ФРГ
е посочено, че същите съответстват на участие в престъпна група,
престъпления свързани с компютри и мошеничество, т.е. и трите включени в
каталога, визиран в разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от НПК, в които случаи не се
изисква наличие на двойна наказуемост.
В ЕЗА е посочено, че за така твърдените извършени от българския
гражданин престъпления е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до
10 години, което означава, че е налична и следващата законоустановена
предпоставка, изискваща санкционирането им с наказание „лишаване от
свобода“ не по-малко от 3 години или с друго по-тежко наказание.
В този смисъл съдът не констатира пороци на ЕЗА, свързани с нейното
формално съдържание.
Не са налице и абсолютни и факултативни условия за отказване на
изпълнението на ЕЗА. Според съдебния състав, като факт, че като едно от
местата на извършване на престъплението е отразена територията на гр.
София не води до извод в различна насока, тъй като видно от цитираното по-
горе описание измамите са били извършвани посредством отдалечен достъп
между дееца и жертвите, а жертвите са изключително и само граждани на
ФРГ, съответно там са настъпили и вредите.
В този смисъл съдът не счита, че е налице основание за отказ от
изпълнение на ЕЗА.
Очевидно е също така, че с оглед на посочения краен срок на
извършване на престъпленията - 30.04.2022 г. не е изтекла и погасителната
давност за тяхното преследване.
Ето защо съдът счете, че българският гражданин М. следва да бъде
предаден на ФРГ, въз основа на наличната по делото ЕЗА.
По отношение на мярката за неотклонение на исканото лице М. същата
на основание чл. 44, ал.7 от ЗЕЕЗА следва да бъде „задържане под стража“,
която да бъде изпълнявана в затвора гр. София.
По отношение на обстоятелството, че съдът е сезиран при действието на
предходната мярка за неотклонение по отношение на М., че по здравословни
причини същият следва да бъде заведен на преглед в ДКЦ „Света София“, с
адрес гр. София, бул. „**** на 07.11.2022 г. в 10,00 ч. на началника на затвора
гр. София следва да бъде разпоредено конвоирането на М. до болничното
заведение на посочената дата и час, съответно при поставяне на холтер и
връщането му на следващия ден за снемане на медицинското устройство.
На следващо място, с оглед молбата от адв. Т., че М. следва да бъде
разпитан от следовател, следва да бъде разпоредено на началника на затвора
гр. София Е. М. да бъде конвоиран до сградата на СГС, находяща се в гр.
София ул. „**** на 03.11.2022г. в 14,00 ч.
По изложените мотиви
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 23 състав
10
РЕШИ:
ПРЕДАВА българския гражданин Е. И. М. ЕГН ********** на
компетентните съдебни органи на Федерална Република Германия въз основа
на Европейска заповед за арест, издадена на 28.09.2022 г. от съдия в Районен
съд гр. Бамберг, ФРГ.
На основание чл. 44, ал.7 от ЗЕЕЗА
ВЗЕМА спрямо българския гражданин Е. И. М. с ЕГН **********
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до фактическото му
предаване на съдебните власти на ФРГ.
Решението в частта му относно мярката за неотклонение подлежи на
незабавно изпълнение.
В съдебната зала се явиха служители на РД „Охрана“ гр. София, които
задържаха исканото лице и български гражданин М..
Мярката за неотклонение „задържане под стража“ да се изпълнява на
територията на затвора гр. София.
РАЗПОРЕЖДА на началника на затвора гр. София задържаният М. да
бъде конвоиран до сградата на ДКЦ „Света София“ с адрес гр. София, бул.
„**** на 07.11.2022 г. от 10,00 ч. и евентуално на следващия ден при
необходимост.
РАЗПОРЕЖДА на началника на затвора гр. София задържаният М. да
бъде конвоиран до сградата на СГП, с адрес гр. София, ул. „****, кабинет 221
на 03.11.2022 г. в 14,00 ч.
Да се уведоми сектор „Пробация“ за изменената му мярка за
неотклонение.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-мо
дневен срок от днес.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14,15 ч.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11