№ 1379
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503999 по описа за 2020 година
САС е сезиран с въззивна жалба от правоприемничка на ищеца по гр.д. 13965/17
г. по описа на СГС, конституирана в първоинстанционнот производство, на основание
чл. 227 ГПК на мястото на наследодателя си – неин баща П. Б..
С решение по делото № 5328/08.09.2020 г. СГС е оставил без уважение иска с
правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за установяване нищожност на
саморъчно завещание от 08.10.08 г., изготвено от починалата на 20.01.2016 г. Я. Ф. Б. в
полза на ответничката (внучка по твърдение на Я. Б., изразено в декларация, класирана
на с. 38 от делото пред СРС) Д. Р. К.. Твърди се, че завещанието не е написано и
подписано от наследодателката, която след исхимичен мозъчен инсулт била с
десностранно засягане на двигателната активност на крайниците.
На база проведени медицинска и графическа експертизи, с които е установено,
че няма данни за неврологично страдание на ищцата към момента на съставяне на
завещанието и същото е написано и подписано от завещателката, СГС е приел, че
искът не е доказан и го е оставил без уважение.
С исковата молба се твърди, че съдът се е произнесъл с кратки мотиви, а в
доказателствения процес, отклонявайки доказателствени искания на ищеца, не му е
позволил да докаже твърденията си. Отправя се искане САС да допусне събиране на
нови доказателства, които да послужат за изготвяне на нова графична и нова
медицинска експертиза, с оглед на които постановеното решение да бъде отменено, а
исковете – уважени.
Състав на САС, като е приел, че искът е предявен след смъртта на завещателката
и ищецът, като господар на процеса, е могъл да организира своевременно защитата си,
вкл. като изиска удостоверения за снабдяване с документация, несъхранявана от него,
е счел, че поисканите с жалбата да бъдат допуснати доказателства не могат да се
определят като нововъзникнали или новооткрити. Поради това е оставил без уважение
1
искането за събиране на допълнителни писмени доказателства, а с оглед липсата на
нови доказателства и несвоевременност на искането, е отклонил да допусне нови
експертизи.
При служебна проверка настоящият състав установи, че е сезиран с допустима
жалба, с която се обжалва валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се
произнасяне относно правилността на съдебния акт с оглед императивните законови
разпоредби и доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба.
Въз основа доводите на страните и доказателствата, приобщени към
първоинстанционното дело, в рамките на очертания предмет на проверка
настоящият състав прави следните изводи:
За да обоснове тезата си, че завещанието, оставено от наследодателката за
съхранение при нотариус и обявено след смъртта й по искане на ответничката, е
нищожно, ищецът се позовава на експертно решение на ТЕЛК от 16.09.03 г., в което е
отразено състояние на десностранна хемипареза (ограничена двигателна активност на
дясните ръка и крак) след прекаран исхимичен мозъчен инсулт (ИМИ) от
завещателката. Твърди се, че тя, след като не е могла да движи ръката си, не би могла
лично да изпише текста на завещанието и да го подпише.
В хода на процеса, след провеждане на първото съдебно заседание и приемане на
графична и медицинска експертизи, ищецът е навел нов довод за нищожност на
завещанието, основан на противоречие между датата за сътавяне на завещанието -
08.10.08 г. и датата на частна експертиза, осъщаествена от лекар в МЦ Лора (д-р В. М.
– специалист неврология и психиатрия), изведена с № 67/08 г., в която е отразена дата
на съставяне 15.10.08 г. Твърди се, че в самото завещание е посочено като
доказателство за дееспособност на завещателката въпросното заключение (с. 44 от
делото пред СРС), което е датирано със следхождаща записаната като момент на
съставяне на завещанието дата.
За изготвяне на допуснатата графична експертиза за установяване
автентичността на почерка и подписа на ищцата всяка от страните е представила
сравнителен материал. Самата експертиза е извършена от в.л. Г. И. М. и е класирана на
л. 77 от първоинстанционното дело. Изводът на експерта е, че текстът е написан и
подписът е положен от лицето, отразено като завещател – Я. Ф. Б.. При приемане на
заключението, устно пред съда, вещото лице отразява, че се наблюдава известна
скованост на почерка, обяснение за която са възрастови промени.
Приета е медицинска експертиза, осъществена от вещо лице лекар невролог – д-
р Д. Н. (л. 114). Според експерта хемипарезата в дясната страна предпоставя повишен
мускулен тонус, който пък води до скованост на почерка. До това съждение
заключението има естество на медицинска експертиза. Изводът, че към момента на
подписване на завещанието Я. Б. не е проявявала неврологична симптоматика е
следствие от логическа операция, за която не са нужни специални познания.
При така установените доказателства САС прави следните изводи:
Тежестта за доказване неистинността на документ пада върху страната, която го
оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на
страната, която го оспорва (в случая – саморъчно завещание, дефинитивно оспорено с
исковата молба), тежестта за доказване истинността на завещанието принадлежи на
страната, която се ползва от документа. От това следва, че тъй като завещанието е
оспорено по исков ред и е представено от ищеца, доказателствената тежест за
установяване автентичността на саморъчното завещание се възлага на лицето, което
черпи права от завещанието (ответничката в спора). То има интерес да установи
2
обстоятелствата, от които произтичат правата му.
За да обоснове годността на завещателката да се разпореди физически ( чрез
изписване и подписване на саморъчно завещание) с правото си на собственост за след
смъртта ответничката представя частната медицинска експертиза, класирана на с. 44 от
делото, според досието, съставено от СРС. Като частен документ, това заключение е
свидетелство, че негов автор е подписалото го лице и че същото е направило
изявленията, отразени в заключението. То може да бъде обсъдено от друг експерт,
който да направи изводи за неговата медицинска достоверност, но само по себе си не е
доказателство за засвидетелстваните обстоятелства.
Решението на ТЕЛК от своя страна е официален документ (чл. 179 ГПК)
Съставено е при спазване изискванията на Наредба за медицинската експертиза, по
ред, определен от нея и свидетелства за инвалидизациятя ня зявущятулкятя и
причините за нея. Поради това следва да се приеме (с оглед материалната
доказателствена сила на официалния документ), че към датата на съставяне на
експертното решение на ТЕЛК, 16.09.03 г., при Я. Б. е имало десностранна хемипареза
поради прекаран мозъчен инсулт.
Не е изследвана от вещото лице невролог преходността на това състояние и
обичайното време за възстановяване на двигателната активност.
Самото завещание е от 08.10.08 г. – т.е. 5 години след изтогвяне на експертизата
от ТЕЛК.
Като образци за почерка и подписа на завещателката са представени
доказателства, съставяни в момент, предхождащ датата на ЕР на ТЕЛК (поради
неустановеност на датата на инсулта съдът приема, че той е прекаран най-късно на
15.09.03 г. – ден преди датирането на ЕР на ТЕЛК) и следхождащи този момент.
Същите са депозирани от всяка една от страните. Криминологът, извършил графичната
експертиза, установява, че в почерка на ищцата има настъпила промяна, която той, с
уговорката, че няма медицински познания, отдава на възрастови промени в
двигателните умения на ръката. Според настоящия състав, при зачитане на изричната
уговорка на експерта по графичната експертиза, че не може да дава становище в
сферата на медицината, промените в почерка на Я. Б. могат да се отдадат както на
възрастови атероскеротични промени, така и на прекарания мозъчен инсулт.
Безусловно графичният анализ, основан на посоката на изписване на буквените
знаци, свързаността им, формата на отделните букви, автоматизацията на почерка,
основан на съпоставка на всички доказателства, представени като сравнителни
образци, обосновава извод за авторство на текста на завещанието и подписа под
същото на Я. Б.. От това може да се заключи, че състоянието, отразено в ЕР ТЕЛК, е
било преходно и към момента на изготвяне на саморъчното завещание двигателната
активност на ищцата е била функционално възстановена до степен, позволяваща й
изписване на продължителен ръкописен текст с остатъчна болестна - или дължаща се
на възрастта скованост.
Забелязаното от правоприемничката на ищеца противоречие в датирането на
основния документ (завещание) и приложението към същото (частна медицинска
експертиза) е наведено като възражение в късен момент от развитието на процеса и е
централен довод във въззивната жалба. Въпреки че това възражение има за цел не да
докаже в условията на пълно и главно доказване ищцовата теза, а да опровергае
доказаността на тезата на ответничката, имаща доказателствена тежест в процеса да
установи автентичността на завещанието, разискването му е извън рамките на
доказването (с оглед установените от ГПК процесуални преклузии за заявяване на
възражения и очертаване предмета на спора). Ищецът не е оспорил частната експертиза
като документ, представен с отговора на исковата молба. Спрямо нея не е разкрита
3
процедура по чл. 193 и сл. ГПК. Съдът не е обвързан от съдържащото се в частното
експертно заключение твърдение, че то е изготвено на датата 15.08.08 г. Фактът, че
този документ е цитиран с изходящия му номер от завещателката свидетелства, че
завещанието следхожда момента на съставяне на експертното заключение или, че
завещанието е антидатирано. Последното не се отразява на изхода на спора, тъй като
той няма за цел да установи времева конкуренция на завещателни разпореждания, а се
базира на твърдение за неспазена законова форма. Настоящият състав приема, че
формалните изисквания на чл. 25 ЗН са спазени – доказано е, че завещателката
саморъчно е изписала текста на завещанието, че го е подписала и датирала. Това
обосновава правилност на извода за недоказаност на твърдението на ищеца, че
завещанието е нищожно поради накърняване изискванията на чл. 25 ЗН.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат, решението следва да се
потвърди.
В полза на въззиваемата следва да се присъдят разноски за въззивния процес в
размер на 3000 лв. – адвокатски хонорар. Същият е оспорен на основание чл. 78, ал. 5
ГПК от въззиваемата. Настоящият състав приема, че възражението е неоснователно,
както от гледна точка цената на иска, така и съобразно сложността на процеса,
съсредоточен около правни, а не фактически изводи.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5328/08.09.2020 г., постановено по гр.д. 13965/17
г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. П. Б., действаща чрез майка й Д. П.
С., да заплати на Д. Р. К. разноски за въззивното дело в размер на 3000 (три хиляди) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при прилагане разпоредбите на чл. 280 и
сл. ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4