Решение по дело №1/2022 на Административен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

      № 6

гр.Русе, 28.02.2022 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                               СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК  вр. чл.46, ал.5 от ЗОС.

Образувано е по жалба на Е.И.С. и Д.Й.С.,***, против заповед № РД-01-3915/15.12.2021 г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателите за общински жилищен имот с административен адрес гр.Русе, бул.“***“ № 64, състоящ се от една стая, кухня, антре, сервизни помещения и изба, актуван с акт за общинска собственост № 7551/12.10.2015 г. В жалбата се излагат съображения, според които оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и неговата цел, както и поради нарушаване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. В жалбата се твърди, че Д.С. е бил лишен от възможността да участва в административното производство, а органът по настаняването не е отчел, че същият страда и от шизофрения. Жалбоподателите твърдят, че жилището се обитава и от шестимата им внуци и техният правнук, като на всички тях издръжка и грижи осигурява Е.С.. Твърдят, че узнали за притежаваната по наследство от Д.С. 1/8 идеална част от парцел и построената в него вилна сграда в местността „Сухия кладенец“ в землището на гр.Русе едва с получаване на оспорената заповед. В хода на устните състезания жалбоподателката Е.С. сочи, че по-голямата част от дължимата сума към „Водоснабдяване и канализация Русе“ ООД се дължи на теч на вода след общия водомер в обитавания от тях имот, а не на реална консумация от страна на нейното домакинство. Твърди, че се опитва да заплаща сметките си в срок, което обаче не винаги е по силите й предвид обстоятелството, че с получаваното трудово възнаграждение като чистач в „Нелсен-чистота“ ЕООД покрива издръжката на всички негови членове. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата – кметът на Община Русе, чрез процесуалния си представител, е представил писмени бележки, в които изразява подробно становище за нейната неоснователност. Поддържа, че в хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно. Сочи, че са налице прекратителните основания, посочени в оспорената заповед – чл.46, ал.1, т.1 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост, приета от Общински съвет – Русе (Наредба № 6), чл.46, ал.1, т.6 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 6, чл.46, ал.1, т.7 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.6 вр.14, ал.2, т.1 от Наредба № 6 и чл.46, ал.1, т.9 от ЗОС вр.чл.31, ал.1, т.13 от Наредба № 6. Твърди, че както към датата на издаване на оспорената заповед, така и към момента на подаване на жалбата в съда жалбоподателите имат неплатени консумативни разноски към „Водоснабдяване и канализация Русе“ ООД за повече от три месеца, наличието на каквито неплатени задължения последните не оспорват. Поддържа, че срокът на настаняване на тяхното домакинство е изтекъл на 23.05.2021 г., а заявлението за неговото продължаване е подадено след изтичането му – на 19.10.2020 г. Възразява, че изтичането на срока има прекратително действие по отношение на наемното правоотношение и то няма как да бъде продължено по подаденото след това заявление, още повече, че процесният общински имот е включен във фонд „Резервен“, поради което, в качеството му на резервно жилище, срокът за настаняване в него, съгласно чл.45, ал.1 от ЗОС, респ. чл.14, ал.1 от  Наредба № 6, не може да бъде по – дълъг от две години. Твърди, че при извършената в административното производство проверка било установено, че жалбоподателят Д.С. притежава 1/8 идеална част от недвижим имот с площ от 498 кв.м. и сграда с площ от 20 кв.м., което обстоятелство се явява отрицателна предпоставка за продължаване на наемното правоотношение, съобразно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 6. В подадената от жалбоподателката Е.С. декларация същата посочила, че членовете на нейното домакинство не притежават недвижими имоти и идеални части от такива имоти, а декларирането на неверни обстоятелства в декларацията по чл.26 от Наредба № 6 съставлява самостоятелно основание за прекратяване на наемното правоотношение. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирани страни - адресатите на акта, които са неблагоприятно засегнати от него, в преклузивния срок съгласно чл.149, ал.1 от АПК и чл.60, ал.5 и ал.6 от ГПК вр.чл.144 от АПК, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Заповедта е връчена на жалбоподателката Е.С. на 20.12.2021 г., а жалбата е депозирана в съда на 04.01.2022 г., т.е. в първия присъствен ден след изтичане на 14-дневния срок за обжалване (03.01.2022 г., когато този срок изтича, е неприсъствен ден). Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Заповедта е издадена от компетентен материално и териториално орган – от кмета на Община Русе, който разполага с правомощието да прекрати наемното правоотношение съгласно чл.46, ал.2, изр.първо от ЗОС чл.31, ал.2, изр.първо от Наредба № 6 по отношение на имот, частна общинска собственост на Община Русе.

Оспореният акт е издаден в писмена форма и има изискуемото от закона съдържание съгласно чл.46, ал.2, изр.второ от ЗОС, респ. чл.31, ал.2, изр.второ от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост (Наредба № 6) – в него са посочени основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който е определен на един месец.

Заповедта съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването й – чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В същата са посочени няколко прекратителни основания – чл.46, ал.1, т.1 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 6 (неплащане на консумативните разноски към „Водоснабдяване и канализация Русе“ ООД за повече от три месеца), чл.46, ал.1, т.6 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 6 (изтичане на срока на настаняване), чл.46, ал.1, т.7 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.6 вр.14, ал.2, т.1 от Наредба № 6 (отпадане на условията за настаняване на наемателите в общинско жилище от фонд „Резервен“ и по-конкретно придобиването по наследство от страна на жалбоподателя Д.С. на 1/8 идеална част от вилен имот и парцел) и чл.46, ал.1, т.9 от ЗОС вр.чл.31, ал.1, т.13 от Наредба № 6 (невярното деклариране в декларацията по чл.26 от Наредба № 6 от страна на жалбоподателката Е.С., че членовете на домакинството й не притежават недвижими имоти и идеални части от такива). В мотивите на оспорения административен акт са изложени фактическите обстоятелства, които се субсумират под посочените законови разпоредби, съставляващи неговите правни основания.

При издаването на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. За започналото административно производство до жалбоподателката Е.С. било изпратено уведомление с изх.№ 94Е-1317-1/04.11.2021 г. В него на последната е указано, че в 7-дневен срок от получаването му може да представи в ОП „Управление на общинските имоти“ становище по започналото производство и писмени доказателства във връзка с него. В уведомлението е указан и срокът, в който то следва да приключи, включително с издаване на заповед на кмета на Община Русе за прекратяване на настаняването, а именно до 15.12.2021 г. Към уведомлението е приложен и препис от решение по т.3.1, прието с протокол № 10/26.10.2021 г. на комисията по чл.6 от Наредба № 6. Видно от съставения протокол, на 18.11.2021 г. служители на посоченото общинско предприятие залепили уведомление по чл.18а, ал.9 от АПК на вратата на имота. На 19.11.2021 г. уведомлението било връчено лично на жалбоподателката, което последната удостоверила с подписа си в същия протокол. От така указаната й възможност да изрази становище и да представи доказателства в административното производство последната не се е възползвала.

Съдът намира, че не съставлява процесуално нарушение обстоятелството, че уведомлението е адресирано само до настаненото лице съгласно издадената настанителна заповед № РД-01-1258/25.04.2019 г. на кмета на Община Русе – до жалбоподателката Е.С., но не и до нейния съпруг Д.С.. Съгласно чл.25, ал.3, изр.второ от Наредба № 6, настанителната заповед има действие за всички членове на семейството или домакинството на настанения. Разпростирането на действието на облагоприятстващия административен акт и по отношение на останалите членове от неговото семейство/домакинство не означава, че тези лица следва да участват в административното производство по прекратяване на настаняването. Напротив, щом административното производство по настаняването в общинско жилище се развива само със заявителя, посочен като настанено лице в заповедта, то правната симетрия изисква производството по прекратяване на настаняването да се развива също само с участието на настаненото лице. Разбира се, доколкото крайният акт в това производство, а именно заповедта за прекратяване на настаняването, засяга неблагоприятно интересите не само на заявителя, но и на останалите членове на неговото семейство/домакинство, то последните също разполагат с процесуална легитимация да го обжалват.   

Макар и съобразена с процесуалните правила, заповедта е издадена в противоречие на материалния закон и не съответства на неговата цел.

Видно от изготвената на 20.10.2021 г в административното производство справка във „Водоснабдяване и канализация Русе“ ООД по абонатен № 155226, към датата на изготвяне на справката жалбоподателката С. (титуляр на партида 155/226) има неплатени задължения по общо 5 бр. фактури от дати, както следва: от 01.04.2021 г. за сумата от 329,13 лева, от 01.06.2021 г. за сумата от 65,30 лева, от 01.08.2021 г. за сумата от 29,85 лева, от 01.09.2021 г. за сумата от 44,39 лева и от 01.10.2021 г. за сумата от 44,16 лева. Жалбоподателката твърди, че невъзможността да заплати консумативните разноски за имота се дължи на обстоятелството, че по – голямата част от сумата е цена не на реално потребена от домакинството й вода, а на такава, начислена в резултат на теч след общия водомер в обитавания от тях имот. Съдът намира, че това възражение се подкрепя от доказателствата, с които самият орган е разполагал. Видно от изготвената справка, с фактура № **********/01.04.2021 г. е начислена сумата от 329,13 лева като за отчетния период реалното потребление на домакинството на жалбоподателката възлиза на 11 куб.м. като на същата за този период от един месец (за периода между двата последователни отчета - от 16.02.2021 г. до 18.03.2021 г.) са начислени 102,714 куб.м. вода от общ водомер. Това количество вода далеч надхвърля обичайното месечно потребление на домакинството и е отчетено от общия, а не от индивидуалния водомер на жалбоподателката, поради което съдът приема за достоверни твърденията на последната, че се касае за теч на вода след общия водомер, а не за реална неплатена консумация на вода. Поддръжката в изправно състояние на подземната водопроводна инсталация в имота, по арг. от чл.17 от сключения договор за наем № 4689/27.04.2017 г., е задължение на собственика на имота, т.е. на Община Русе. Извършването на мащабни ремонтни дейности, необходими за отстраняването на подобна авария, не съставлява отстраняване на повреда, дължаща се на обикновеното употребление на имота по смисъла на чл.231, ал.1 от ЗЗД, поради което то не може да се вмени в отговорност на наемателите. Щом за поддържането на водопроводната инсталация след общия водомер в общинския имот отговаря Община Русе, то обстоятелството, че настанените лица не са заплатили цената на изтеклата при аварията вода, не може да се използва като основание по чл.46, ал.1, т.1 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 6 за прекратяване на наемното правоотношение с тях. Вярно е, че жалбоподателката има и други неплатени сметки към „Водоснабдяване и канализация Русе“ ООД, но по делото липсват доказателства дали това не се дължи именно на начисляването на такава непосилна спрямо доходите на домакинството сума за изтеклата питейна вода, в размер на 329,13 лева. В проведеното на 15.02.2022 г. съдебно заседание последната изрично заявява и това нейно твърдение не е оспорено от процесуалния представител на ответника, че, въпреки изпитваните материални затруднения, е заплатила сумата от 700 лева за погасяване на стари задължения, но тя се е оказала недостатъчна именно предвид начислената вода от теча.

На следващо място, прекратителното основание по чл.46, ал.1, т.6 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 6 (изтичане на срока на настаняване), формално е налице. Според чл.46, ал.4 от ЗОС при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. Макар да се касае за общинско жилище от фонд „Резервен“, то възможност за настаняване в общинско жилище, след изтичане на настаняването в резервното жилище, е предвидена в чл.14, ал.6 от Наредба № 6. Според цитираната разпоредба, след изтичане на срока за настаняване, в случай, че не са отпаднали условията на ал.2 и едновременно с това настаненото лице и неговото семейство/домакинство отговарят на условията по чл.3, същото може да бъде настанено в жилище за отдаване под наем на граждани с установени жилищни нужди при наличие на свободно жилище. По преписката е представено извлечение от решение № 405, прието с протокол № 18/25.02.2021 г. на Общински съвет – Русе, от което е видно, че за 2021 г. е утвърден списък № 3 на общинските жилища от резервния фонд, включващ 138 бр. жилищни имота. В този списък обитаваното от жалбоподателите жилище е включено под № 112. Според чл.45, ал.1 от ЗОС, респ. чл.14, ал.1 от Наредба № 16, в резервните жилища се настаняват под наем за срок не по-дълъг от две години лица, жилищата на които са станали негодни за обитаване в резултат на природни и стихийни бедствия и аварии или са застрашени от самосрутване; в семействата на които са налице остри социални или здравословни проблеми. Няма спор, че двугодишният срок на настаняване на домакинството в резервното жилище е изтекъл на 22.05.2021 г., а жалбоподателката е подала заявление за неговото продължаване с вх.№ Н-875/19.10.2021 г., т.е. след изтичането му. Законът – чл.45, ал.1 от ЗОС, респ. чл.14, ал.1 от Наредба № 16, забранява настаняването в жилище от резервния фонд да бъде продължавано след изтичане на срока му. Както беше посочено, според чл.14, ал.6 от Наредба № 6, след изтичането му принципно се допуска настаняването на домакинството в жилище за отдаване под наем на граждани с установени жилищни нужди при наличие на свободно жилище, т.е. продължаването на настаняването не може да бъде извършено в жилище от резервния фонд.

Формалното наличие на основанието по чл.46, ал.1, т.6 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 6, не означава, че заповедта съответства на материалния закон. Както се установява в хода на съдебното производство, след настаняването на домакинството, жалбоподателят Д.С. е развил тежко психиатрично заболяване – параноидна шизофрения. С експертно решение № 90603/23.06.2021 г. на ТЕЛК при „УМБАЛ „Канев“ АД – Русе на същия са определени 60 % трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизацията 22.04.2021 г. В съдържащата се в експертното решение анамнеза е отбелязано следното: „Касае се за пациент, който от началото на 2020 г., след прибиране от чужбина, станал внезапно объркан. Не знаел коя служба къде се намира, говорел несвързано и объркано. Не си спомнял наименованията на предметите. Започнал да говори, че „има мъже, които следят съпругата му“, станал агресивен към нея и внуците си, преследвал я из града, удрял нея и колегите й. Вечер не спял, „привиждали му се неща“, отказвал да приема лекарствата си. Употребявал алкохол в големи количества. …“. Следователно, касае се до ново обстоятелство, възникнало след настаняването на домакинството в общинското жилище по силата на заповед № РД-01-1258/25.04.2019 г. на кмета на Община Русе. Това ново обстоятелство, според съда, изцяло се субсумира под хипотезата на чл.45, ал.1, т.2 от ЗОС, респ. чл.14, ал.1, т.2 от Наредба № 6 – в семейството на жалбоподателката са налице новопоявили се остри социални и здравословни проблеми, които съставляват материалното основание за настаняване в резервно жилище. Извеждането на домакинството от него, при установеното тежко психиатрично страдание на С., би противоречало и на чл.78 от ЗХУ, която разпоредба изисква общините да предоставят жилищно настаняване на хората с трайни увреждания чрез общинския жилищен фонд при условия и по ред, определени в ЗОС. Този ред, поради липса на уреден друг, е именно чрез настаняване в резервно жилище, доколкото, както беше посочено, в тях се настаняват семейства, чиито членове изпитват остри социални или здравни проблеми.

         По делото не е спорно и обстоятелството, че освен двамата жалбоподатели, в имота живеят и шестимата им внуци, които са непълнолетни, и чиято майка също страда от шизофрения, както и правнука на жалбоподателите. За всички тях – за непълнолетните деца и за страдащия от шизофрения техен дядо, се грижи жалбоподателката Е.С., която покрива издръжката им със заплатата си като чистачка в „Нелсен-чистота“ ЕООД и с получаваните за децата помощи по ЗСПД. В проведеното съдебно заседание жалбоподателката декларира пред съда: „Ще си плащаме сметките. Снахата ще започне работа. Ще взема детските, които ще отидат за водата, а моите пари ще бъдат за харчене. От другия месец започвам да си плащам редовно водата, защото няма къде да отида с тези деца“.

Както приема Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) [1], гаранциите по Конвенцията изискват намесата в правото на неприкосновеност на жилището на жалбоподателя да се основава не само на националния закон, но и да бъде пропорционална съгласно § 2 на член 8 от ЕКПЧ и в съответствие с преследваната легитимна цел, като се имат предвид конкретните обстоятелства на делото. За да бъде в съгласие с чл.8 от ЕКПЧ, която конвенция, съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България,  е част от вътрешното право и има примат пред нормите на вътрешното законодателство, които й противоречат, е необходимо оспореният административен акт да е съобразен с конкретните фактически обстоятелства, отнасящи се до обитателите на жилището, чиито легитимни интереси трябва да бъдат защитени [2].

В случая административният орган не е отчел интереса на живеещите в общинското жилище малолетни деца, както и заболяването на жалбоподателя Д.С., макар това вероятно се дължи на обстоятелството, че не е разполагал с такава информация към датата на издаване на оспорената заповед.

При извършване на преценка за баланса между накърнените интереси на жалбоподателите и останалите членове от неговото домакинство, от една страна, и тези, които се защитават чрез оспорения административен акт, от друга, съдът намира, че от особено значение е да се гарантира най-добрия интерес на живущите в имота непълнолетни деца и на жалбоподателя Д.С., който, както беше посочено, е лице с увреждане. Вярно е, че внуците на жалбоподателите не са сред лицата, настанени в общинското жилище, но, както приема в своята практика ЕСПЧ [3], защитата, предвидена в член 8 от Конвенцията, не се ограничава до законното или разрешено обитаване на една сграда според вътрешното законодателство. Поради това съдът намира, че правото на неприкосновеност на жилището се разпростира и спрямо непълнолетните деца, които го обитават, за които липсва издадена настанителна заповед.

Служебно задължение както на съда, така и на административните органи, е да следят за най-добрия интерес на децата по смисъла на § 1, т.5 от ДР на ЗЗДт във всяко разглеждано от тях производство (вж.и  съображенията в определение № 13236 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13091/2018 г., II о. и др.) и то, както беше посочено, без оглед на това дали децата се намират в жилището, представляващо техен дом, на законно основание. Безспорно би противоречало на интереса на децата, през зимния сезон, заедно с жалбоподателката, която полага грижи за тях, те да останат без дом, който изход се явява логичния предвид трудовия доход, който тя реализира от работата си в „Нелсен-чистота“ ЕООД, в брутен размер от около 750 лева на месец и средния пазарен наем за сходно жилище на свободния пазар.   

Следващото прекратително основание – това по чл.46, ал.1, т.7 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.6 вр.14, ал.2, т.1 от Наредба № 6, е свързано с отпадането на условията за настаняване в резервното жилище поради придобиването по наследство от страна на жалбоподателя Д.С. на 1/8 идеална част от вилен имот и парцел. Касае се до имот, който представлява нива с площ от 498 кв.м. в землището на гр.Русе, местността „Орта Бюлюк“ според представения нотариален акт, или „Сухия кладенец“ според заверката от 20.10.2021 г. на служител в отдел „Общински имоти“, т.е. за земеделска земя, в която има и вилна постройка по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ от 20 кв.м.

За разлика от текста на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 6, който изисква членовете на семейството/домакинството, настанено в общинското жилище, да не притежават жилище, вила, идеални части от такива имоти и да нямат учредено в тяхна полза право на строеж или право на ползване върху такива имоти, то разпоредбата на чл.14, ал.2, т.1 от Наредба № 6, касаеща хипотезата на настаняване в резервно жилище, е с по-ограничен обхват, тъй като тя изисква настанените в резервното жилище граждани и техните семейства да не притежават жилище, вила, идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване на територията на Община Русе. Предвид размера на идеалните части, притежавани от жалбоподателя – 1/8 идеална част, той, съгласно чл.32, ал.1 от ЗС, не може да вземе решение вилната постройка да се ползва само от неговото домакинство. Освен това липсват и ангажирани от ответника доказателства, който носи доказателствената тежест в процеса съгласно чл.170, ал.1 от АПК, че подобна вилна постройка, с площ от 20 кв.м., може да задоволи жилищните нужди на двамата жалбоподатели и непълнолетните деца, които живеят при тях. Аргумент за това, че подобно жилище не е в състояние да задоволи жилищните нужди на домакинството, е и разпоредбата на чл.22, ал.1, т.4 от Наредба № 6, която, при определяне на нормите за жилищно задоволяване, предвижда, че на семейство/домакинство с 5 или повече члена, каквото е домакинството на жалбоподателите, се полага четиристайно жилище. Именно поради това следва да се приеме, че процесната 1/8 идеална част от вилната постройка от 20 кв.м. не представлява годно за постоянно обитаване жилище, придобиването на която по наследство да води до отпадане на условието по чл.14, ал.2, т.1 от Наредба № 6 за настаняване в резервното жилище, а оттам – да съставлява и прекратително основание по чл.46, ал.1, т.7 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.6 от Наредба № 6.

Не е налице и основанието по чл.46, ал.1, т.9 от ЗОС вр.чл.31, ал.1, т.13 от Наредба № 6 - невярно деклариране в декларацията по чл.26 от Наредба № 6 от страна на жалбоподателката Е.С., че членовете на домакинството й не притежават недвижими имоти и идеални части от такива. Жалбоподателката твърди, че не е знаела, че съпругът й притежава посочените идеални части, тъй като поради тормоза, на който тя била подложена от него, взела децата и избягала, а впоследствие той се разболял от шизофрения. Предвид данните за психическото заболяване на жалбоподателя, от него не може да се очаква адекватна комуникация с близките му, включително по повод притежавани имущества, които неговата съпруга – Е.С., е била длъжна да декларира. От друга страна невярното деклариране на определени обстоятелства може да бъде извършено единствено при пряк умисъл като форма на вината, т.е. за да е налице посоченото прекратително основание е необходимо жалбоподателката да е знаела за притежаваните по наследство от нейния съпруг идеални части от недвижим имот и да не ги е декларирала именно, за да не бъде прекратено наемното правоотношение с домакинството й. Подобни доказателства, от които да се установява, че жалбоподателката е знаела за притежаваните от нейния съпруг идеални части, по делото не са ангажирани. За пълнота следва да се отбележи, че, само по себе си, наследяването по закон не подлежи на вписване и поради това информация за притежаваните от наследника имоти не може да се извлече от книгите, водени от службите по вписванията. Такава информация, както се каза, не може да се очаква да бъде предоставена и от самия собственик на тези идеални части – жалбоподателят Д.С., който страда от параноидна шизофрения.

Следователно, предвид безспорната жилищна нужда на жалбоподателите и живеещите с тях непълнолетни деца, затрудненото им материално положение и психическото заболяване на жалбоподателя С., оспореният административен акт се явява постановен в нарушение на принципа на пропорционалност по чл.6 от АПК и несъответен на целта на закона, която може да бъде извлечена и от чл.45, ал.1, т.2 от ЗОС – в общинските жилища от резервния фонд, респ. в подходящо жилище за отдаване под наем на граждани с установени жилищни нужди, ако има такова свободно, да бъдат настанявани именно граждани и техните семейства, засегнати от остри социални или здравословни проблеми, които с реализираните от тях доходи не могат да ги задоволят чрез закупуването на жилище или чрез наемане на такова на свободния пазар. По изложените съображения жалбата се явява основателна и като такава тя следва да бъде уважена като оспорената заповед бъде отменена.

         Жалбоподателите не са направили искане за присъждане на направените от тях деловодни разноски за заплатена държавна такса в общ размер на 20 лева, поради което такива в тяхна полза не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Е.И.С., с ЕГН ********** и Д.Й.С., с ЕГН **********,***, заповед № РД-01-3915/15.12.2021 г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателите за общински жилищен имот с административен адрес гр.Русе, бул.“***“ № 64, състоящ се от една стая, кухня, антре, сервизни помещения и изба, актуван с акт за общинска собственост № 7551/12.10.2015 г.

Решението е окончателно.                                                                          

                                                                               

                                                          СЪДИЯ: