РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 19.01.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Е. Попова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14343 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД.
Ищцата М.А.Т. твърди, че на основание договор
№ 45-06-009/22.02.2012 г.,
сключен между Висш съдебен съвет и ЗАД „ОЗК З.“ АД за групова застраховка
„злополука“, на 10.08.2015 г. е депозирала през застрахователя уведомление (в
качеството на застраховано лице) за настъпило
застрахователно събитие. Сочи, че на 20.08.2015 г. е представила на
застрахователя всички изискани от него документи за установяване на основанието
и размера на претенцията по образуваната щета № 0502-100-0134-2015 г. Поддържа,
че задължение на застрахователя, по силата на чл.16 от договора, е да заплати
застрахователните суми на застрахованото лице в срок до 1 ден след датата на
представяне на всички необходими доказателства за установяване на основанието и
размера на претенцията, като при забава,
съгласно чл. 23 от договора, дължи неустойка в размер на 3% на ден върху
цялата неиздължена сума.
Поддържа, че в нарушение на задължението си
по чл. 16 от договора за групова застраховка „злополука“, застрахователят е
изплатил дължимото обезщетение в размер на 17 200 лв., едва на 21.10.2015 г. ,
поради което същият е в забава и за него възниква задължението за изплащане на
неустойка за периода на забавата от 60
дни.
Ето защо, ищцата моли да бъде осъден
ответника да заплати сума в размер на 30 960 лв., представляваща договорената
неустойка в чл. 23 от договор № 45-06-009/22.02.2012 г., сключен между
Висш съдебен съвет и ЗАД „ОЗК З.“ АД за групова застраховка „злополука“, в
размер на 3% на ден върху неиздължената сума от 17200 лв., за периода
22.08.2015 г. - 21.10.2015 г. включително, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане на сумата, както и направените разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК З.“ АД е депозирал
отговор по реда на чл. 131 от ГПК, в който оспорва иска. Поддържа, че претендираната
неустойка е недължима, тъй като ищцата не е материалноправно легитимирана да я
претендира, защото в договора е предвидено, че неустойката се удържа от
гаранцията за изпълнение, която в случая е върната в пълен размер на
изпълнителя с платежно нареждане от 19.01.2015 г. Поддържа че претендираната
неустойка е прекомерна спрямо претърпените вреди, а отделно от това нищожна
поради противоречие с добрите нрави, предвид извънредно завишения й размер,
както и обстоятелството, че е уговорена като процент върху стойността на
забавеното плащане без краен срок и без определен максимален размер, което дава
възможност на ищеца да влияе върху размера й, като сам определи момента от
който да я претендира. Претендира разноски по делото.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Видно от чл. 1 от договор №
45-06-009/22.02.2012 г., сключен между Висш съдебен съвет, като застраховащ (възложител),
от една страна и Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Общо З.“ АД, като
застраховател, от друга страна, застрахователят е застраховал живота и
трудоспособността чрез групова застраховка „злополука“ на общо 14501 действащи
и предстоящи за назначаване съдии, прокурори и следователи, младши съдии и
младши прокурори, съдебни помощници и прокурорски помощници, държавни съдебни
изпълнители, съдии по вписванията и съдебни служители, членове на Висшия
съдебен съвет, служители на НИП и инспектори, експерти и служители в
Инспектората към ВСС. Договорът е сключен за три години, като изтича 31.12.2014
г.
Съгласно чл. 5 от договора, под злополука
следва да се считат внезапни събития, станали не по волята на застрахования,
които в срок до една година от датата на злополуката са причинили смърт, трайна
или временна загуба на
неработоспособността и др. В чл. 12 от него, основни рискове, в т.1.2. „трайна
загуба на работоспособност в резултат на злополука“ е предвидено, че
застрахователят заплаща обезщетение когато трайно намалената работоспособност
на застрахованото лице е настъпила в срока на действие на договора и е
установена с експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК или от застрахователно -
медицинската комисия на застрахователя, независимо от датата на издаване на
решението.
Предвидено е в чл. 16 от договора, че
застрахователят е длъжен да изплаща застрахователните суми на застрахованите
лица в срок до един ден след датата на представяне на всички необходими
доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на
претенцията им.
При
забава от страна на застрахователя за заплащане на определения в чл. 16 от
договора срок на дължимото застрахователно обезщетение, същият дължи неустойка
в размер на 3 % на ден върху неиздължената сума. Неустойката се удържа от
гаранцията за изпълнение (чл. 23).
Представена е служебна бележка изх. № рег-02-197/04.11.2015
г. от Инспектората към ВСС, видно от която, М.А.Т., е назначена на 20.05.2008
г. и работи по трудов договор на длъжност „експерт“ в „Специализираната
администрация на Инспектората“.
С писмо изх. № 16-770/13.08.2015 г. ответното
застрахователно дружество, е изискало допълнително медицинска документация от М.А.Т.,
във връзка с подадени документи за изплащане на обезщетение по застраховка
„злополука“ по щета № 0502-100-0134-2015.
Представено е заявление до ЗАД „ОЗК З.“ от
20.08.2015 г. (без входящ номер) за прилагане на
документи от ищцата, както и заявление вх. № 16-900/23.09.2015 г. от ищцата до
ответника, с което се претендира заплащането на застрахователно обезщетение и
неустойка за забава на основание чл. 23 от договора за групова застраховка от
22.02.2012 г.
Видно от експертно решение № 69 от 17.01.2013
г. на ТЕЛК за общи заболявания, I МБАЛ София, III
с-в, на М.А.Т. е определена 81 %
трайно намалена неработоспособност. С решение № 811 от 18.11.2013 г. на НЕЛК,
горепосоченото решение е отменено и е определена 86 % трайно намалена
неработоспособност.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска
обезщетение и за по-големи вреди.
Относно възражението на ответника
досежно валидността на клаузата за неустойка в чл. 23 от процесния договор за
застраховка, съдът приема следното:
Установената с чл.9 от ЗЗД свобода на договаряне, е ограничена от императивните правила на закона и добрите нрави, които в своето единство формират и границите на договорната автономия на съдоговарящите. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при използването на критерии като естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и други. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл е ТР №1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Съобразно посочените по-горе критерии така определената с договора за застраховка неустойка в размер на 3 % на ден върху неиздължената сума е договорена в нарушение на чл. 9 ЗЗД е в противоречие с добрите нрави. Когато договорената неустойка, както е в разглеждания случай, съдържа различни от възложените от закона функции, вкл. санкционна, сочещи на явна несправедливост, доколкото надвишава почти двойно размера на главницата (изплатеното застрахователното обезщетение) тя е несъвместима с установените в обществото норми на поведение и общоприет морал и на това основание е нищожна по аргумент от чл. 26, ал.1, предл. III ЗЗД, което възпрепятства настъпването на целените от страните с договарянето й правни последици.
Ето
защо, при предявеният
иск за заплащане на неустойка за забава в размер на 30 960 лв., дължима за
периода 22.08.2015 г. - 21.10.2015 г., е неоснователен и подлежи на отхвърляне
изцяло.
Относно разноските
При този изход на спора, в полза на ответника
следва да бъде присъдено претендираното възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 1500 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.А.Т., ЕГН **********,***,
срещу Застрахователно акционерно дружество „ОЗК З.“ АД, ЕИК ********, с правно
основание чл. 92 ЗЗД, за заплащане на сумата от 30 960 лв., представляваща
договорената неустойка в чл. 23 от договор № 45-06-009/22.02.2012 г., сключен
между Висш съдебен съвет и ЗАД „ОЗК З.“ АД за групова застраховка „злополука“,
в размер на 3% на ден върху неиздължената сума от 17 200 лв., за периода
22.08.2015 г. - 21.10.2015 г. включително, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА М.А.Т., ЕГН **********,***, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК З.“ АД, ЕИК ******** сумата от 1500 лв., представляваща възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: