Р Е Ш Е Н И Е
№ 1870/24.11.2021 година, град Б.,
Административен съд –
Б., в съдебно заседание на шестнадесети ноември, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г. С.
прокурор Андрей Червеняков,
разгледа адм.д. № 1311/2021 година.
Производството е по реда на глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1 ал. 1 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба, подадена от Е.В.Ч. с ЕГН
********** ***, чрез адвокат И.Н. ***.
Ищецът претендира от ответника обезщетение за
претърпени имуществени вреди в общ размер 165,20 лева – заплатена такса за
извършено принудително преместване на собствения му лек автомобил по наложена
от служител в общинската администрация принудителна административна мярка
(ПАМ), отменена с влязло в сила решение на Административен съд - Б.. Претендира
и присъждане на разноски в настоящото производство.
Ответникът по исковата молба, чрез представляващ го
юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на исковата молба.
Прокурорът дава становище за основателност на исковата
молба.
Съдът, след като прецени събраните доказателства,
установи следната фактическа обстановка по делото.
На 10.01.2021 година в град Б.ищецът установила, че
собственият ѝ лек автомобил „Хонда“, с рег. *****е принудително преместен
на паркинг, стопанисван от Община Б., по разпореждане за прилагане на ПАМ от
служител на общината. Ч. заплатила сумата от 165,20 лева, за да бъде освободено
превозното средство. За заплатената сума е бил издаден фискален бон от
10.01.2021 година. Според него, сумата е била заплатена в полза на общинско
предприятие „Транспорт“ при Община Б.и е включила 55,20 лева, платени като
такса за преместване на ППС и 110,00 лева за престой на паркинга на общината,
съгласно чл. 171 т. 5 от ЗДвП.
Ч. е обжалвала наложената ПАМ пред съда и с решение №
701/13.05.2021 година по адм. д. № 246/2021 година (влязло в сила на 02.06.2021
година), състав на АдмС – Б.е отменил ПАМ като незаконосъобразна.
В настоящото производство ищецът претендира заплащане
на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 165,20 лева, заплатена
на общинско предприятие „Транспорт“ за преместването и съхраняването на
автомобила на територията на специално обособен паркинг, собственост на
общината в резултата на незаконосъобразно наложената ПАМ.
При така установените факти, съдът преви следните
правни изводи.
Исковата молба е допустима. Подадена е от лице, което
има правен интерес от предявяване на осъдителния иск и е предявена срещу
надлежен ответник.
Разгледана по същество исковата молба е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ.
Във фактическия състав на отговорността за дейността
на администрацията, визирана в чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните
елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред, като в случай на незаконосъобразно
действие, същото би могло да бъде констатирано и в производството по
обезщетението; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да бъде реализирана отговорността на държавата по
реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
Налице е незаконосъобразен административен акт – ПАМ,
наложена от административен орган (служител
на Община Б.), осъществяващ правомощия по възложение от кмета на общината,
отменена по надлежния ред с влязло в сила решение на АдмС – Б..
От тази незаконосъобразна мярка в правната сфера на ищеца
са възникнали неблагоприятни последици. За получаването на незаконно
преместения автомобил от ищеца е заплатена такса в размер на 165,20 (сто шестдесет
и пет лева и двадесет стотинки) лева, за което е представено надлежно
доказателство – фискален бон – с посочени в него основание за извършеното
плащане и регистрационния номер на автомобила, за който е направено плащането. Цитираната
сума представлява имуществената вреда, понесена от ищеца като резултат от
наложената ПАМ.
Налице е и пряката причинно – следствена връзка между
ПАМ и причинената вреда. Сумата, заплатена от ищеца, е именно за освобождаване
на собственото му МПС, незаконосъобразно преместено на общинския паркинг.
Доколкото претенцията на Ч. за претърпени имуществени
вреди е доказана по основание и размер, тя е основателна и следва да бъде
уважена.
Искът за имуществени вреди следва да бъде уважен в пълен
размер и ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 165,20 лева
обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Изходът от оспорването обуславя възлагане на
разноските в исковото производството върху ответника – Община Б.- в
съответствие с чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ. От ищеца е представено доказателство за заплатена държавна такса в
размер на 10 (десет) лева – за разглеждане на исковата молба по същество, която
ответникът Община Б.(в чиято структура изпълнява функциите си органа, наложил
незаконосъобразната ПАМ) следва да му възстанови.
От процесуалния представител на ищеца е представено и
доказателство за заплащането на адвокатско възнаграждение от ищеца в размер на
300 (триста) лева, което няма прекомерен характер – с оглед материалния интерес
по спора и размера на минималното адвокатско възнаграждение за казус като
процесния, предвидено в чл. 8 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, на основание чл. 1 ал.2 и
чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Община Б.да заплати на Е.В.Ч. с ЕГН ********** ***
сумата от 165,20 (сто шестдесет и пет лева и двадесет стотинки) лева
обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменената принудителна
административна мярка.
ОСЪЖДА Община Б.да заплати на Е.В.Ч. с ЕГН ********** *** сумата от 310,00 (триста и десет) лева –
разноски по делото.
Решението може да се обжалва или протестира пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: