ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Хасково, 12.05.2021г.
Административен
съд – Хасково,
в закрито заседание на дванадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:ПЕНКА КОСТОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Костова Адм. дело №421 по описа за 2021 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.166, ал.4 от АПК, във връзка с чл.27, ал.8 от Закона за подпомагане на земеделските
производители.
Настоящото производство се развива по молба
вх. № 2896/28.04.2021г. от Г.Н.Г. ***, подадена чрез пълномощник адв. Г.Г., с
която е направено искане на основание чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК съдът да
спре предварителното изпълнение на обжалвания пред Административен съд Хасково
Акт за установяване на публично държавно вземане №26/04/1/0/02497/3/01/04/01 с
изх. № 01-262-6500/1000#8 от 10.03.2021г.,
издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, допуснато по
силата на закона – чл.27, ал.8 от ЗПЗП.
В молбата се излагат съображения, че от
предварителното изпълнение на АУПДВ на жалбоподателя ще бъдат причинени
значителни и трудно поправими вреди. Искателят сочи, че е действащ земеделски
производител, регистриран като такъв и за стопанската 2021г. Обработва огромна
по размер земеделска земя в землището на различни села в Община Свиленград,
което се виждало от попълнените за стопанската година анкетни карти. Създал е
собствени трайни насаждения от орехи и бадеми, произвежда зеленчуци, тикви и
други култури. За залагане на продукцията, провеждане на необходимите
пръскания, торене и всички наложителни агроекологически мероприятия, както и за
осигуряване на работна ръка са му необходими парични средства. Образуваното в
ТД на НАП изпълнително дело във връзка със събиране на задължението установено
с оспорения АУПДВ, запорирането на банковите му сметки, прихващането на всички
постъпващи по тях суми и спирането на плащанията по програмите, в които
участва, счита, че определено го поставят в безизходица и ще доведат до неговия
стопански фалит.
Административен съд Хасково в настоя
състав намира, че искането за спиране е процесуално допустимо – направено е от
оспорващ, в хода на висящо съдебно производство, по отношение на акт, чието
предварително изпълнение не е спряно.
Разгледано по същество искането е
неоснователно.
Оспореният АУПДВ е издаден по реда на чл. 27
от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 165 и сл.
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Съгласно специалната
разпоредба на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г., обжалването на
издадените от изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие" или от
оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични
държавни вземания не спира изпълнението им. Независимо дали тази разпоредба е
възпроизведена или не в АУПДВ, по силата ѝ, жалбата срещу АУПДВ няма
суспензивен ефект и АУПДВ се явява годно изпълнително основание.
Допуснатото предварително изпълнение по
силата на закона може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 АПК
– по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 АПК,
когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая
разпоредбата на чл. 27 ЗПЗП не съдържа.
За да са налице условията за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, в тежест на
оспорващия е да установи предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК.
Следователно земеделският производител следва да докаже наличието на значителна
или трудно поправима вреда. Изречение последно от разпоредбата добавя
допълнително условие, чието изискване за да се спре изпълнението е да е въз
основа на нови обстоятелства.
В конкретния случай искането на Г.Н. за
спиране изпълнението на оспорения административен акт пред административния съд
е аргументирано с образуваното в ТД на НАП изпълнително дело, във връзка с разглеждания
в настоящото производство АУПДВ, както и с извършените към настоящия момент
прихващания от НАП по вземането, произтичащо от АУПДВ, също така и с
обстоятелството, че за обработваната от него земеделска земя, която е огромна
по площ са му необходими парични средства, от които неможе да се ползва, поради
запорирането на банковите му сметки, без ангажирането на каквито и да било
доказателства за наличието на значителни или трудно поправими вреди. Тук следва
да бъде посочено, че в практиката си ВАС нееднократно е посочвал, че наличието
или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със
съответните писмени доказателства, които да обосновават твърденията за
настъпване на вреди. Тези доказателства могат да са свързани с икономическото и
финансово състояние, с неговите задължения или с невъзможността да изпълни
новите финансови тежести. В настоящия случай не са представени писмени
доказателства от вида на посочените досежно финансовото състояние на
земеделския производител, какви приходи и разходи е генерирал през периода,
като не става ясно дали Н. има и други задължения, чието погасяване е
затруднено в резултат на издадения АУПДВ. По делото не са представени и
доказателства за настъпили след издаване на акта нови факти и обстоятелства,
които да обосноват настъпването на значителни или трудно поправими вреди от
предварителното изпълнение, поради което искането за спиране е неоснователно. В
тази връзка следва да бъде посочено, че всички факти и обстоятелства, които са
пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта,
са ирелевантни за основателността на искането.
В допълнение следва да се отбележи, че при
допуснато със закон предварително изпълнение на административния акт е налице
презюмиран от законодателя защитим интерес от категорията на този по чл. 60, ал. 1 от АПК, като в този ред на
мисли евентуалните вреди, които в конкретния случай биха настъпили за земеделския
производител освен, че не са от категорията на посочените в чл. 166, ал. 2
от АПК
- не са и противопоставими на защитимия държавен интерес по допуснатото със
закон предварително изпълнение на акта. Твърденията на Н., че започналото
събиране на сумата по АУПДВ ще го постави в безизходица и ще доведат до неговия
стопански фалит не биха могли да надвишават като интензитет защитимия интерес
за допускане на предварително изпълнение. А евентуалните вреди, които биха
могли да настъпят от фактическото изпълнение, подлежат на възмездяване в
самостоятелно съдебно производство, при евентуално приключване на съдебното
производство с отмяна на оспорения АУПДВ.
По тези съображения настоящия състав на съда
счита, че не са налице предвидените от закона предпоставки за спиране на
предварителното изпълнение на оспорения административен акт, допуснато по
силата на чл. 27, ал. 8 ЗПЗП, поради което
искането като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК,
Административен съд Хасково
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Г.Н.Г., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Г.Г., за спиране
предварителното изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане
№26/04/1/0/02497/3/01/04/01 с изх. № 01-262-6500/1000#8
от 10.03.2021г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който
на Г.Н.Г. е установено публично държавно вземане в размер на 53 319.89
лева.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: