РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Перник, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20221700500225 по описа за 2022 година
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез адвокат Д.М., срещу решение № 131 от 04. 01. 2022г.,
постановено по гр. д. № 289 / 2020г. по описа на Районен съд - Брезник, в
частта, с която установителния иск е отхвърлен за горницата над 2809,09лв.
до пълния претендиран размер от 20480,29лв. – главница, който иск е
предявен като частичен – в размер на 20480,29лв., представляваща част от
общо дължимата главница за периода от 21. 07. 2015г. до 21. 07. 2018г. Моли
решението да бъде отменено в обжалваната му част и предявеният иск да
бъде уважен в пълен размер. Основно се навеждат доводи, че решението е
немотивирано, както и че направените от съда изводи не кореспондират със
събраните доказателства по делото. Доводите в жалбата са, че Брезнишкият
районен съд не е изложил мотиви, защо следва да бъде отхвърлен иска в по –
голямата му част, както и не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства, в това число и първоначалното заключение на вещото лице
Б.П., а пък първоначалното и допълнителното заключение на вещото лице на
1
А.М.Б. – А., са неправилно възприети от съда. Останалите доводи са, че
Брезнишкият районен съд не е обсъдил решение № 60080 от 16. 09. 2021г.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК, по т.д. № 466 / 2020г., I т.о. от ТК на
ВКС /представено от ответната страна като съдебна практика и намиращо се
между кориците на делото/, и не е отбелязал дали го възприема или не, че не е
посочено как районният съд е определил, че се дължи главница за периода от
21. 07. 2015г. до 18. 2018г., че неправилно е изтълкувано ТР № 3 от 27. 03.
2019г., а въз основа на него е следвало да направи извод, че от датата на
предсрочната изискуемост се дължат лихви за забава, както и че цитираното
от страна на Районен съд – Брезник ТР № 2 / 2017г. е неприложимо. Адвокат
М. поддържа жалбата и в съдебно заседание. Моли да бъдат присъдени
разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Насрещната страна „Е.“ ЕООД, чрез адвокат Г.Т. Д., в срок е депозирал
писмени отговор на въззивната жалба. С него изразява становище, че
въззивната жалба е допустима, но я оспорва като неоснователна, поради което
моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Моли да му се присъдят направените разноски пред
Пернишкия окръжен съд. В с. з. поддържа изразеното становище в писмения
отговор, като уточнява, че не претендира разноски в това производство.
Брезнишкият районен съд е приел, че въз основа на процесния
договор за кредит, за ответното дружество е възникнало задължението да
заплати дължимите по него суми, макар и от една по – късна дата, когато
задължението за изплащане е станало изискуемо. Съдът е приел, че не се
дължат капитализирани лихви и след като е приспаднал изплатените от
ответника суми като вноски, в това число и за капитализираните лихви, е
постановил решението си.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
2
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е
правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни
субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Съдът се е произнесъл именно
по предявения иск. За процесните суми е водено заповедно производство по
ч. гр. д. № 67305/2018г., 156 с-в. Връчването на заповедта за изпълнение на
длъжника, е станало лично на 23. 01. 2020г. и в срок дръжеството е предявило
възражение за недължимост /гърбът на л.76 и л.п72 от заповедното
производство пред СРС/. В срок взискателят е предявил установителния си
иск. С молба вх. № 5099932 от 22. 07. 2020г. на РС – София, „Юробанк
България“ АД изрично е уточнил, че искът по чл. 422 от ГПК следва да се
счита предявен само срещу дружеството „Е.“ ЕООД, с ЕИК *********,
длъжник, възразил срещу заповедта за незабавно изпълнение от 08. 01. 2019г.
и изпълнителен лист от 08. 01. 2019г. по ч. гр. д. № 67305 / 2018г. по описа на
РС – София /л.100 от исковото производството пред СРС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи в жалбата, тези в
писмения отговор на жалбата и събраните по делото доказателства,
Пернишкият окръжен съд намира следното :
Доводите във въззивната жалба за немотивираност на решението на
Брезнишкия районен съд са основателни, тъй като действително не са
обсъдени всички доказателства и не е направен извод, защо не се дължи
сумата, за която е отхвърлен искът. Съобразно правомощията си на въззивна
инстанция, съгласно ТР № 1 от 09. 12. 2013г. по т.д. № 1 от 9. 12. 2013г. по
тълк. д. № 1 / 2013г. на ОСГТК на ВКС, Пернишкият окръжен съд следва да
обсъди всички събрани доказателства по делото и да прецени
основателността на иска. В тази насока и за яснота, Пернишкият окръжен съд
намира, че следва да отбележи следното :
3
Първоначално страните са сключили договор за банков кредит продукт
„Бизнес револвираща линия“ № *** и 7 анекса към него /л.18 – 52 от
производството пред Софийския районен съд/ и от тогава датират
търговските отношения между тях. Исковата претенция не се основава на
този договор.
Впоследствие страните са продължили търговските си отношения, като
са сключили договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“
№ *** и 6 анекса към него - № ***, № ***, № ***, № ***, № *** и № ***
/л.25 – л.39 от заповедното производство/, на неизпълнението на който се
основава исковата претенция.
Въз основа на договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща
линия“ № *** сключен между „Юробанк България“ АД (с предходна
търговска форма „Юробанк И Еф Джи България) в качеството му на кредитор
и „Е.“ ЕООД, в качеството на кредитополучател, банката - кредитор се е
задължила да предостави на кредитополучателят кредит под формата на
кредитна линия в размер на 50000,00 лева, за посрещане на краткосрочни
оборотни нужди, а кредитополучателят се е задължил да ползва кредита и да
го и върне, заедно с дължимите лихви при условията предвидени в договора -
за срок от 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка
/чл.1, ал.2 от договора/.
В чл.4 от договора е посочена дължимата от кредитополучателя
годишна лихва и начините за нейната едностранна промяна от страна на
банката:
Съгласно ал.1 от този текст – Дължимата от кредитополучателя
годишна лихва за предоставения кредит включва сбора от действащия базов
лихвен процент – малки фирми /БЛПМФ/ за лева, обявен от банката и
договорна лихвена надбавка в размер на 0,25% пункта.
Съгласно ал.2 от същия текст – Към датата на подписване на настоящия
договор обявеният от банката БЛПМФ за лева е в размер на 10 процента.
Съгласно ал.3 от същия текст - Действащият БЛПМФ не подлежи на
договаряне и промените в него стават задължителни за страните , считано от
21-во число след промяната му. Тази разпоредба важи дори в случай, че
действащият БЛПМФ е включен в Тарифата или друг документ на банката,
промените, в който влизат в сила с приемането им от компетентните банкови
4
органи. За промените в действащия БЛПМФ банката уведомява
кредитополучателя чрез обявяването и в банковите салони, а ако БЛПМФ е
включен в тарифата на банката - и чрез обявяването на интернет сайта си
/www.postbank.bg./.
Съгласно ал.4 от този текст – Дължимата лихва се начислява
ежемесечно и е платима на 21-во число на всеки месец след месеца на
откриване на заемната сметка.
С писмения отговор ответното дружество е оспорило изменението на
приложимия по договора лихвен процент, като такова извършено не по
разписаните с договора правила, т.е. направило е възражение за нищожност
на чл.4, ал.3 от процесния договор.
С решение № 60080 от 16. 09. 2021г., постановено по т. д. № 466 /
2020г., I т.о. от ТК на ВКС, след като е обсъден абсолютно идентичен договор
на „Юробанк България“ АД с търговско дружество, съдържащ напълно
идентичен чл.4 / в това число и ал.3/ с процесния и след като е направено
разграничение в капацитета на едно физическо лице потребител по договор за
банков кредит и дължимата грижа от същото при сключване на договор и на
едно търговско дружество по договор за банков кредит, е отговорено на
въпроса дали разпоредбата на чл.4, ал.3 от договора е нищожна за
търговското дружество потребител и то е, че тази разпоредба на чл.4, ал.3 за
изменението на лихвите за забава, не е нищожна за търговското дружество
кредитополучател. Това решение е постановено по реда на чл. 290 от ГПК,
поради което се възприема от настоящия съдебен състав и съдът намира, че
направеното възражение от ответното дружество, чрез адвокат Д., за
нищожност на тази клауза, се явява неоснователно.
От Приложение към Договор за банков кредит продукт „Бизнес
револвираща линия“ № *** /гърбът на л.28 от заповедното производство/
страните по договора за банков кредит са удостоверили, че заемната сметка
по договора е открита на ***.
По делото са представени Анекси № ***, № ***, № ***, № ***, № *** и
№ *** , двустранно подписани – от страна на банката кредитор и от страна на
дружеството кредитополучател. С тези анекси са уговаряни преференциални
периоди – през които дружеството ще дължи по – нисък лихвен процент за
тези периоди, но за сметка на това лихвите за забава, се включват
5
/преоформят/ в главницата и по този начин и върху изброените суми се
дължат лихви за забава без всъщност те са част от главницата
/капитализирани лихви/. С писмения отговор ответното дружество е оспорило
това присъединяване на лихви към главницата, тъй като то води до
изкуствено увеличение на главницата и противоречи както на закона, така и
на сключения договор.
Съдът намира, че и това възражение за неотчитане на извършените
плащания върху капитализираните лихви, и приспадането на тези плащания,
като извършени плащания по главницата, се явява неоснователно. Предмет на
делото е дължимостта на част от главницата по процесния договор, който иск
е предявен като частичен такъв, по отношение не на физическо лице
потребител, а по отношение на търговско дружество потребител, а съгласно
разпоредбата на чл. 294, ал.2, вр. с ал.1 от ТЗ – лихва върху лихва се дължи
само ако е уговорена между търговци. В случая и двете страни по банковия
договор са търговски дружества и те са уговорили да се дължи лихва върху
лихвите за забава. Съдът следва да отбележи, че освен лихви за забава, към
главницата не са присъединявани други суми като разноски, застраховки и
т.н.
При това положение – неоснователно възражение за нищожност на чл.4,
ал.3 от договора и неоснователно възражение за недължимост на
извършените плащания на лихви върху лихвите за забава, относимо към
процесния казус е заключението на вещото лице Б.П. – първи вариант, тъй
като при него няма приспадане на суми от дължимите от ответното
дружество. Останалите заключения – първоначалното и допълнителното на
вещото лице А.Б. – А., не следва да се обсъждат, тъй като с тях са
приспадани различни суми, от иначе дължимата главница.
Изхождайки от заключението по съдебно – счетоводната експертиза на
вещото лице Б.П., както и от представената по делото нотариална покана,
съдът намира следното :
Видно от таблицата на стр.4 от заключението на вещото лице, на
дружеството кредитополучател са отпуснати общо 71 114,19лв. За периода от
21. 03. 2008г. до 07. 2015г. като вноски по кредита е внесена общо сумата от
10 998,47лв., като е останала непогасена сумата 95 941,27лв. След 21. 07.
2015г. са останали непогасени вноски по кредита - общо 37 броя за главница
6
и лихви.
С нотариална покана до главния длъжник „Е.“ ЕООД, чрез управителя,
кредиторът е направил изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на
вземанията по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща
линия“ № ***, като управителят на „Е.“ ЕООД е получил нотариалната
покана на 29. 08. 2018 г. /л.53 и 54 от исковото производство пред Софийския
районен съд/.
При положение, че непогасената част по процесния договор за банков
кредит е в размер на 95 941,27лв., а искът е предявен като частичен за сума в
размер на 20 480лв., представляваща главница за периода от 21. 07. 2015г. до
21. 07. 2018г., то същият се явява основателен и доказан.
Следователно обжалваното решение следва да бъде отменено в частта
му, с която е отхвърлен искът за горницата над 2 809,09лв. до пълния
претендиран размер от 20480,29лв. – главница, представляваща част от общо
дължимата за периода от 21. 07. 2015г. до 21. 07. 2018г., който иск е предявен
като частичен за главница в размер на 60 115,72лв., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК от 08. 01. 2019г. по ч. гр. д. № 67 305/2018г. по описа на СРС, II г.о.,
156-ти състав и искът следва да бъде уважен и в тази му част – така както е
предявен.
Следва да бъде присъдена лихва за забава върху цялата обща главница
от 20480,29лв., считано от датата на предявяване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение 18. 10. 2018г. до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед изхода по делото ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на банката сумата 409,61лв., представляваща направените от
банката разноски пред Пернишкия окръжен съд за държавна такса.
Макар, че делото е образувано като гражданско, то се касае за
търговски спор, като цената на иска е в размер над 20 000лв., поради което
решението подлежи на обжалване пред ВКС.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
7
Отменява решение № 131 от 04. 01. 2022г., постановено по гр. д. № 289 /
2020г. по описа на Районен съд - Брезник, в частта му, с която е отхвърлен
предявения установителен иск от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“,
ул. „Околовръстен път“ № 260, с която моли да бъде признато за установено
по отношение на ответника „Е.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Сопица, община Брезник, област Перник, за
горницата над 2809,09лв. до пълния претендиран размер от 20480,29лв.,
представляваща част от общо дължимата за периода от 21. 07. 2015г. до 21.
07. 2018г., който иск е предявен като частичен за главница в размер на 60
115,72лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 08. 01. 2019г. по ч. гр.
д. № 67 305/2018г. по описа на СРС, II г.о., 156-ти състав, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
Признава за установено по иска на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, по отношение на ответника „Е.“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Сопица,
община Брезник, област Перник, че дължи на ищеца и горницата над
2809,09лв. до 20480,29лв., който иск е предявен като частичен от общо
дължимата главница за периода от 21. 07. 2015г. до 21. 07. 2018г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 08. 01. 2019г. по ч. гр. д. № 67 305/2018г. по
описа на СРС, II г.о., 156-ти състав, ведно със законните лихви за забава
върху сумата от 20480,29лв., считано от датата на предявяване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение 18. 10. 2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
Осъжда „Е.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Сопица, община Брезник, област Перник, да заплати на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260,
сумата 409,61лв., представляваща направените от банката разноски пред
Пернишкия окръжен съд.
8
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9