№ 1525
гр. Бургас, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120100507 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявен Л. П. Н. срещу ОД на МВР – гр. Бургас, иск за отмяна на
дисциплинарно наказание „Предупреждение за увеолнение“, наложено със Заповед № 251з-
125/09.01.2023 г. на директора на ОД на МВР - Бургас, на основание чл. 357 от КТ.
Твърди се, че между страните съществува трудово правоотношение, по силата на
което ищецът заема при ответника длъжността „*“ при ОДМВР - Бургас. Сочи се, че на
16.01.2023 г. със Заповед № 251з-125/09.01.2023 г. на ищеца е наложено дисциплинарно
наказания „Предупреждение за уволнение“, за това че при „неизпълнение на възложена
работа, неспазване на техническите и технологичните правила“ и „неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в КТД или определени при възникването на трудовото
правоотношение“, в нарушение на Раздел II т. 2 б. „А“ т. 3 от Технологичния ред е проявил
небрежност и не е изследвал в пълен обем начина на изписване на идентификационния
номер за различия за шрифта и размера на символите, отС.ията между тях, вида на
гравиране (точково, лазерно, линейно, механично щамповане или друго в зависимост от
марката и тип/модела) и съответните защити против подправяне с образците налични в
EuVID. Сочи се, че процесната заповед е издадена в нарушение на чл. 195 от КТ, като от
същата не става ясно, че ищецът не е изпълнил задълженията си в пълен обем, но не е
посочено точно кои задължения не са изпълнени. Изложено е, че в хода на дисциплинарната
преписка не са събрани доказателства за различията в начина на изписване на
идентификационния номер на процесния автомобил и този по образците, както и дали
изобщо към момента на твърдяното нарушение е имало утвърдени образци. Поддържа се, че
извършената в хода на дисциплинарното производство експертиза не установява нарушение
на задължения от стрА. на ищеца, доколкото процесните различния не биха могли да се
установят при обикновен оглед, а само чрез специални знания, поради което се изтъква, че
не е налице твърдяната от работодателя субективна стрА. на нарушението, изразяваща се в
проява на небрежност. В условията на евентуалност се оспорва тежестта на наложеното
1
наказания, което не е съобразено с тежестта на нарушението.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Бланкетно е посочено, че наказанието е наложено при спазване на всички срокове и
процедурни правила.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковата молба.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа стрА.:
По делото не се спори, че ищецът Л. П. Н. е работил по трудово правоотношение на
длъжност „*“ при ответника ОД на МВР - Бургас и че със Заповед № 251з-125/09.01.2023 г.
на директора на ОД на МВР - Бургас на ищеца е наложено дисциплинарно наказания
„Предупреждение за уволнение“.
От представената по делото справка № 251р-44722/23.11.2022 г. се установява, че до
знанието на директора на ОД на МВР – Бургас са доведени осъществените от ищеца два
броя заверки на заявления от 19.11.2021 г. и 27.11.2022 г. /л. 64/.
По делото са представени дадени в хода на дисциплинарната проверка писмени
обяснения на ищеца чрез пълномощника му във връзка с процесната дисциплинарна
преписка от 20.12.2022 г. /л. 60/.
По делото е представена Заповед № 251з-125/09.01.2023 г. на директора на ОД на
МВР - Бургас, връчена на ищеца срещу подпис на 16.01.2022 г. /л. 29/.
По делото е представена подписА. от ищеца покА. за даване на писмени обяснения,
връчена му срещу подпис на 06.01.2023 г., както и протокол за липса на депозирани от
ищеца обяснения /л. 33 и л. 34/.
Представена по делото е Справка № 251р-757/05.01.2023 г. от извършена проверка по
случая на ищеца, в която е направена констатация за извършено нарушение на вътрешните
правила на ответника, изразяващо се в неизследване в пълен обем начина на изписване на
идентификационния номер за различия за шрифта и размера на символите, отС.ията между
тях, вида на гравиране - точково, лазерно, линейно, механично щамповане или друго в
зависимост от марката и тип/модела /л. 36/.
От Протокол № 22-102/29.08.2022 г. /частна експертиза/ в част „оглед и изследване/
се установява, че погледнато под лупа е видно, че номера на рамата на процесния автомобил
е незаводски изпълнен, след премахване на боята върху номера се установяват следи от
механично въздействие, а след въздействие с химични разтвори се е установило, че
оригиналния номер на рамата е заличен, като на негово място е щампован нов /л. 113/.
По делото са представена и длъжностната характеристика на ищеца, подробно
описваща задълженията му на заемА.та длъжност /л. 146/, както и Технологичен ред за
дейностите извършвани при идентификация и регистрация на ПС в сектор „Пътна полиция“
в ОД на МВР – Бургас от 15.10.2020 г. /л. 162/.
С представения по делото и подписан от ищеца протоколи от 29.01.2016 г. и от
23.08.2021 г. се установява, че ищеца е запознат с длъжностната характеристика, както и с
Технологичния ред /л. 148, съответно л. 161/. В Раздел II от Технологичния ред е предвиден
реда за осъществяване на идентификация на превозните средства, като в б. „А“ т. 4 от същия
2
раздел е предвидено задължение за ищеца при идентификацията на превозните средства да
сравнява идентификационния номер върху превозното средство с данните от EuVID за
шрифта и размера на символите, отС.ията между тях, вида на гравиране и съответните
защити против подправяне. В длъжностната характеристика на ищеца са предвидени
задължения за познаване на технологичните правила и за проверка за съответствие на
идентификационните признаци на пътните превозни средства с автоматизираните
информационни системи на МВР.
По делото са представени писмо № 769р-226/06.01.2023 г., писмо № 769р-
227/06.01.2023 г. /л. 31 и л. 32/, писмо № УРИ 251р-710/05.01.2023 г. /л. 158/, писмо №
3286р-15609/31.03.2022 г. и писмо № А-6910/26.05.2023 г. /л. 220/, от които се установява, че
към датата на твърдяните от ищеца дисциплинарни нарушения в група РОППСС няма
налични образци за регистрационни документи, служещи за съпоставка и сравнителен А.лиз
с представените от собствениците за регистрация, няма проведени обучения във връзка с
установяване на защитите и отличителните знаци и евентуални интервенции върху
оригиналните свидетелства за регистрация, работните места не са обезпечени с технически
средства за проверка на защитите и отличителните белези за регистрация чрез
ултравиолетово осветление или по друг начин, служителите са разполагали с достъп до
необновената версия EuVID от 2018/2019 г. Едва на 31.03.2022 г. е разпоредено служителите
да се запознаят с възможността за достъп до новата EuVID от 2020/2021 г.
По инициатива на ищеца по делото е разпитан свидетелят Р.Ж. – служител във Второ
РУ при ответника, от чийто показания се установява, че към 19.11.2021 г. и 27.01.2022 г.
свидетелят е работил в сектор „Пътна полиция“ като началник група. Установява се, че при
осъществяване на служебните си задължения, служителите на длъжността на ищеца
извършват визуален оглед на идентификационния номер на превозното средство и
съпоставка с данните в EuVID. Установява се, че към 19.11.2021 г. и 27.01.2022 г., когато
ищецът е регистрирал процесния автомобил, е била налице старата версия на EuVID, в която
липсват данни които да са от полза на ищеца при осъществяване на служебните му
задължения, тъй като в нея са качени данни за автомобили произведени 2015 – 2016 г., а
процесния автомобил е произведен 2021 г., а има разлика между шрифтовете при по-старите
и по-новите автомобили. Установява се, че при идентификацията се извършва сравнение на
евро стикер, за което обаче е нужно служителят да разполага с ултравиолетова лампа,
каквато към този момент не е била осигурена на служителите.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: съществувалото трудово
правоотношение между страните, по силата на което е заемал сочената в исковата молба
длъжност и че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание с посочената заповед, на
посочените основания. В тежест на ответника е да докаже, че при спазване на трудовото
законодателство /съответния ред за констатиране на нарушение и налагането на
дисциплинарното наказание/ е упражнил правото да наложи прицесните дисциплинарни
наказания, както и уволнението, и че същото е извършено от орган, който разполага с
дисциплинарна власт, както и че са налице посочените в заповедите нарушения на
трудовата дисциплина, обосновали наказанието.
По делото не се спори, че ищецът Л. П. Н. е работил по трудово правоотношение на
длъжност „*“ при ответника ОД на МВР - Бургас и че със Заповед № 251з-125/09.01.2023 г.
на директора на ОД на МВР - Бургас на ищеца е наложено дисциплинарно наказания
„Предупреждение за уволнение“.
Не е спорно по делото, че наказанията са наложени от орган, разполагащ с
дисциплинарна власт – заповедта е издадена от директора на ответника.
Наказанието е наложено, на основание чл. 187 ал. 1 т. 3 и т. 10 от КТ за това, че
3
ищецът по небрежност е заверил заявления от 19.11.2021 г. и от 27.01.2022 г. за
първоначална регистрация и идентификация на превозното средство на „Лексус“, модел
„RX 450h“ с рег. № А 7969 НХ, което било със заличен и променен, незаводски изпълнен
номер на рамата, като по този начин не е изследвал в пълен обем начина на изписване на
идентификационния номер за установяване на различия за шрифта и размера на символите,
отС.ията между тях, вида на гравиране, с което не е изпълнил в пълен обем задълженията си
по Раздел II т. 2, б. „А“ т. 4 от Технологичния ред от 2020 г., вследствие което е допуснато
приключване на административна процедура по регистрация на ППС и административно
разрешение за участие в пътното движение, което не му се следва.
Съгласно чл. 194 ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
Спазването на срока по чл. 194 ал. 1 от КТ не е оспорено от ищеца, но от представената по
делото справка № 251р-44722/23.11.2022 г. се установи, че на 23.11.2022 г. до знанието на
директора на ОД на МВР – Бургас са доведени, осъществените от ищеца два броя заверки на
заявления от 19.11.2021 г. и 27.11.2022 г. /л. 64/. Следователно от този момент за
работодателя е започнал да тече двумесечен срок за извършване на допълнителни проверки
за пълното изясняване на случая и за преценка дали работникът да бъде наказан или не.
Този срок изтича на 23.01.2023 г., а процесното наказания е наложено на 16.01.2023 г., тоест
преди изтичане на двумесечния срок по чл. 194 ал. 1 от КТ. Не е изтекъл и едногодишния
срок по чл. 194 ал. 1 от КТ, тъй като в рамките на този едногодишен срок - до 19.11.2022 г.,
съответно до 27.01.2023 г., ищецът е ползвал 51 дни, съответно 46 дни отпуск /дните на
ползван отпуск и изобщо спазването на срока по чл. 194 ал. 1 от КТ не се оспорват от
ищеца/, а комисията е изследвала случаите в периода от 19.11.2021 г. до 21.01.2022 г.,
поради което съобразно чл. 194 ал. 4 от КТ срокът за налагане на дисциплинарно наказание
изтича на 21.01.2023 г., а същото е наложено на 16.01.2023 г.
Съобразно чл. 195 ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирА.
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. С оглед възможността в
дисциплинарното производство служителят да бъде информиран за конкретните факти, по
които да може да изложи и своите писмени обяснения, са въведени строги формални
изисквания към акта, с който се налага дисциплинарното наказание. Неспазването на
предвидената от закона форма и съдържание на заповедта имат за последица
незаконосъобразност на наказанието, тъй като разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ е
императивна. В конкретния случай, съдът намира, че заповедта за дисциплинарно наказание
е подробно мотивирА., съдържаща всички факти и данни относно нарушението и
нарушителя. Установява се и спазване на процедурата по чл. 193 от КТ, съответно са
изискани от работодателя обяснения от работника за нарушението, за което с процесната
заповед е наложено процесното наказание.
При горните изводи, са налице предпоставките спорът да бъде разгледан по същество
и съдът не може да отмени наказанието на формално основание.
От представените по делото и подписани от ищеца протоколи от 29.01.2016 г. и от
23.08.2021 г. се установи, че ищеца е запознат с длъжностната характеристика, както и с
Технологичния ред /л. 148, съответно л. 161/. В Раздел II от Технологичния ред е предвиден
реда за осъществяване на идентификация на превозните средства, като в б. „А“ т. 4 от същия
раздел е предвидено задължение за ищеца при идентификацията на превозните средства да
сравнява идентификационния номер върху превозното средство с данните от EuVID за
шрифта и размера на символите, отС.ията между тях, вида на гравиране и съответните
защити против подправяне. В длъжностната характеристика на ищеца са предвидени
задължения за познаване на технологичните правила и за проверка за съответствие на
идентификационните признаци на пътните превозни средства с автоматизираните
информационни системи на МВР.
От горното е видно, че ищецът е бил запознат със задълженията си относно начина на
4
идентификация на превозните средства и реда за сравняване с данните от EuVID за шрифта
и размера на символите, отС.ията между тях, вида на гравиране и съответните защити
против подправяне.
От Протокол № 22-102/29.08.2022 г. /експертиза/ в част „Оглед и изследване/ е видно,
че визуално, под лупа се установява, че номера на рамата на процесния автомобил е
незаводски изпълнен, след премахване на боята върху номера се установяват следи от
механично въздействие, а след въздействие с химични разтвори се е установило, че
оригиналния номер на рамата е заличен, като на негово място е щампован нов /л. 113/.
Следователно обстоятелството, че номерът на рамата е незаводски изпълнен може да бъде
установено визуално, но само чрез оглед под лупа. По делото обаче не са ангажирани
доказателства работодателят да е предоставил на ищеца подобно техническо средство, с
достатъчна увеличителна способност, посредством, което същият да може, при изпълнение
на служебните си задължения, да визуализира незаводското изпълнение на номера на рамата
на процесния лек автомобил, което не е било очевидно при обикновен преглед, след като е
констатирано от експерта едва след ползването на лупа. В контекста на направените в
съдебните заседания оспорвания от ответника, че ищецът не е съпоставил номера на рамата
с данните от EuVID следва да се посочи, че при установена по делото обективна
невъзможност на ищеца да констатира незаводското изпълнение на номера на рамата без
помощта на специални технически средства, то без значение е обстоятелството дали същият
е ползвал данните от EuVID.
Горното налага извода, че ищецът не е проявил твърдяната от ответника небрежност,
тъй като макар да бил длъжен по вътрешните правила на работодателя, същият обективно
не е бил в съС.ие /не е могъл/ да установи незаводското изпълнение на номера на рамата на
процесния лек автомобил при обикновен визуален преглед, осъществен без помощта на
специални технически средства, предназначени за долавяне на микроследи от изкривяване
на шрифта, в отклонение от заводските изисквания.
Изложеното е достатъчно, за да обоснове незаконосъобразност на наложеното
наказание.
Отделно от това, дори и да бъде хипотетично възприето, че ищецът е могъл да
установи незаводското изпълнение на номера на рамата на процесния автомобил без
преглед с лупа, то от представените по делото писмо № 769р-226/06.01.2023 г., писмо №
769р-227/06.01.2023 г. /л. 31 и л. 32/, писмо № УРИ 251р-710/05.01.2023 г. /л. 158/, писмо №
3286р-15609/31.03.2022 г. и писмо № А-6910/26.05.2023 г. /л. 220/, се установи, че към датата
на твърдяните от ответника дисциплинарни нарушения в група РОППСС няма налични
образци за регистрационни документи, служещи за съпоставка и сравнителен А.лиз с
представените от собствениците за регистрация, няма проведени обучения във връзка с
установяване на защитите и отличителните знаци и евентуални интервенции върху
оригиналните свидетелства за регистрация, работните места не са обезпечени с технически
средства за проверка на защитите и отличителните белези за регистрация чрез
ултравиолетово осветление или по друг начин, служителите са разполагали с достъп до
необновената версия EuVID от 2018/2019 г. Едва на 31.03.2022 г. е разпоредено служителите
да се запознаят с възможността за достъп до новата EuVID от 2020/2021 г. От показанията на
разпитания по делото свидетел Р.Ж. се установи, че към 19.11.2021 г. и 27.01.2022 г.
свидетелят е работил в сектор „Пътна полиция“ като началник група и че по това време при
осъществяване на служебните си задължения, служителите работещи на длъжността на
ищеца са извършвали визуален оглед на идентификационния номер на превозното средство
и съпоставка с данните в EuVID. Установи се, че към 19.11.2021 г. и 27.01.2022 г., когато
ищецът е заверил заявленията за първоначална регистрация на процесния автомобил, е била
налице старата версия на EuVID, в която липсват данни, които да са от полза на ищеца при
осъществяване на служебните му задължения, тъй като в нея са налични данни само за
автомобили 2015 – 2016 г., а процесния автомобил е от 2021 г., като има разлика между
шрифтовете при по-старите и по-новите автомобили. От показанията на свидетеля се
установи, че при идентификацията се извършва оглед на евро стикер, за което обаче е нужно
5
служителят да разполага с ултравиолетова лампа, каквато към този момент не е била
осигурена на служителите. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като същите са
основани на непосредствени впечатления и кореспондират с информацията, съдържаща се в
посочените по-горе писма - писмо № 769р-226/06.01.2023 г., писмо № 769р-227/06.01.2023 г.,
писмо № УРИ 251р-710/05.01.2023 г., писмо № 3286р-15609/31.03.2022 г. и писмо № А-
6910/26.05.2023 г.
От гореизложеното е видно, че макар за ищеца да е съществувало задължение да
извършва съпоставка между идентификационния номер на превозното средство и данните в
EuVID, на същият не е осигурена възможност от работодателя за изпълнение на процесното
задължение, тъй като към момента на твърдяните от ответника нарушения ищецът е имал
достъп до старата версия на EuVID, в която са налични данни само за автомобили от 2015 г.
– 2016 г., а процесния автомобил е от 2021 г., като има разлика между шрифтовете при по-
старите и по-новите автомобили. Изложеното е в съответствие с информацията от писмата,
описани по-горе, от които е видно, че към момента твърдяните от ответника нарушения
служителите заемащи длъжността на ищеца са имали достъп до EuVID от 2018 г./2019 г., а
не до версията от 2020 г./2021 г., която съдържа данни за сравнение и относно процесния
лек автомобил. Установи се и че ищецът не е разполагал със специални технически средства
– ултравиолетова лампа, за проверка на евро стикерите, както и че при встъпването му в
длъжност на същият е било възложено да борави с информационния масив на EuVID, но не
е било проведено обучение, за това как се борави с този софтуер, като такова обучение е
възложено едва на 31.03.2022 г.
С оглед това се налага изводът, че дори и да бъде хипотетично възприето, че ищецът
е могъл да установи незаводското изпълнение на номера на рамата на процесния автомобил
без преглед с лупа наложеното наказание също би било незаконосъобразно, след като
работодателят е възложил задължение за съпоставка с данните на EuVID, но не е осигурил
възможност на ищеца за обучение за работа с тази информационна база, нито пък към
процесните дати в същата е имало актуални данни за процесния лек автомобил, които
ищецът да ползва.
От горното е видно, че ищецът обективно не е бил в съС.ие при обикновен оглед, без
помощта на технически средства да установи незаводското изпълнение на номера на рамата
на процесния автомобил, но за пълнота следва да се посочи, че същият още по-малко е бил в
съС.ие да установи подправката на номера на рамата /заличаване на оригиналния номер и
щамповане на нов/, доколкото същата е установена с помощта на специални знания и
средства на експерт, каквито знания ищецът няма и не е бил длъжен да притежава и едва
след премахване на боята върху номера на рамата въз основа, на което са установени следи
от механично въздействие, а след въздействие с химични разтвори се е установило, че
оригиналния номер на рамата е заличен, като на негово място е щампован нов.
По изложените съображения и при липса на доказателства, че ищецът не е изпълнил
задължението си да извърши визуален оглед на номера на рамата на автомобила /без да
разполага със специални знания и технически средства/, за наличие на интервенции и
кривини в шрифта, съдът приема, че наложеното наказание е незаконосъобразно.
С оглед горното, съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен, като наложеното на ищеца със Заповед № 251з-125/09.01.2023 г. на директора на ОД
на МВР - Бургас наказание „Предупреждение за уволнение“ следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане и представените
доказателства на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца се полагат съдебно-
деловодни разноски. В тази връзка ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 600 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Бургас държавна такса върху
неоценяем иск в размер на по 80 лева.
6
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наложеното от работодателя ОД на МВР – гр. Бургас, ЕИК * със седалище
и адрес на управление * на Л. П. Н., ЕГН ********** с адрес * наказание, „Предупреждение
за уволнение“ със Заповед № 251з-125/09.01.2023 г. на директора на ОД на МВР - Бургас, на
основание чл. 357 от КТ.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Бургас, ЕИК * със седалище и адрес на управление * да
заплати на Л. П. Н., ЕГН ********** с адрес * сумата от 600 лева /шестстотин лева/,
представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Бургас, ЕИК * със седалище и адрес на управление * да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски районен съд сумата
от 80 лева /осемдесет лева/, представляваща дължима държавна такса, на основание чл. 78
ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7