Решение по дело №226/2022 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 17
Дата: 24 януари 2023 г.
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20227100700226
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 17 / 24.01.2023 г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета  година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА МИЛЕВА

        

        При участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа  докладваното от председателя адм.д. №226/2022 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 255 от МВР.

Образувано е по жалба на С.В.С. *** против Заповед № 1 от 08.04.2022 г. на Директора на РД „ПБЗН“ Добрич, с която заповед е разпоредено да се прекрати използването на допълнително монтирана стоманена тръба, заустена в допълнително направения отвор в хоризонталната подова конструкция към общото коминно тяло в гараж под ап.3, бл.39, вх.А, ЖК „Добротица“ гр. Добрич, считано от 08.04.2022 г..

С жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Твърди се, че в заповедта не се сочат, а и не се установяват визираните в чл. 255 от ЗМВР обстоятелства. Излагат се съображения, че не е налице нарушение по чл. 32, т. 6 от Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Сочи се, че не е променена или нарушена конструкцията на общото коминно тяло след въвеждане на блока в експлоатация или преди това. Твърди се също, че в заповедта не са изложени обстоятелства, съобразно които органът е приел, че е нарушена целостта на комина и неговата конструкция и в какво конкретно се изразява. Посочва, че така изграденото още през далечната 1993 г. локално отопление не е довело през годините до задимяване на жилищата в сградата, а и не представлява опасност за здравето и живота на живущите в жилищната сграда. Самото задимяване в горното жилище само по себе си не съставлява нарушение на правните норми, респ. не предполага опасност от възникване на пожар, в който смисъл е чл. 255 от ЗМВР.

        Моли се да се отмени Заповед № 1/08.04.2022 г. за налагане на принудителна административна мярка по чл. 255 от ЗМВР на Директор на РДПБЗН- Добрич. Претендират се сторените по делото разноски.

        В с.з. жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея твърдения. В хода по същество се позовава и на двете приети по делото съдебно-технически експертизи. Моли за уважаване на жалбата и присъждане на разноските по делото.

Ответната страна Директор на РС "ПБЗН” лично и чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли издадената заповед да остане в сила като законосъобразна. Твърди, че презумпцията, поради която е издал заповедта е свързана с опасността за живота на живеещите в апартамента, където има задимяване. Излага подробни съображения по фактите по делото, както и по двете изготвени съдебно-технически експертизи. Моли, за присъждане на юриск. възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Съдът, при преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:   

 Административното производство пред РСПБЗН е започнало по подадена жалба от Красимир Бончев Желев, живущ ***-149/24.02.2022 г.. В същата е посочено, че от два месеца служител на ответната страна С.С. обгазява през коминното тяло, апартамента на тъжителя. Иска се извършване на проверка по случая.

На 11.03.2022 г. от специална комисия е извършена проверка по случая, а именно как е включен котел на твърдо гориво към комин на посочения по-горе адрес. От комисията е установено, че нa адреса се използва котел на твърдо гориво, монтиран в гаража под апартамента.  Включването  му е изпълнено след построяването на блока, през допълнитетин отвор в хоризонтална подова конструкция със стоманена тръба към общото коминно тяло. Това е довело до промяна, на конструкцията на комина, с което са нарушени изискванията на чл. 32, т.6 от Наредба №8121з-647/01.10.2014 г. на МВР и МРРБ, поради и което се предлага настоящият Констативен акт да послужи като основание за издаване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл.255 от ЗМВР.

Срещу КА №КА-ПБЗН-ДЧ1-1-01/11.03.2022 г. е подадено Възражение от С., в което излага несъгласието си с констатациите на комисията. Счита, че не са налице основанията за издаване на заповед по чл.255 от ЗМВР.

На 05.04.2022 г. е подадена втора жалба от Желев, вх. №855000-234, в която се посочва, че офицер В. продължава да изпозва коминното тяло.

На 08.04.2022 г. е издадена обжалваната в настоящото производство Заповед №1  за налагане на ПАМ по чл.255 от ЗМВР, в която е прието, че на нарушени разпоредбите на чл. 32, т.6 от Наредба №8121з-647/01.10.2014 г. на МВР и МРРБ във връзка с чл.3 от с.наредба. На осн. чл.22 от ЗАНН и чл.255 от ЗМВР е заповядано на С.В.С.  да  прекрати използването на допълнително монтирана стоманена тръба, заустена в допълнително направения отвор в хоризонталната подова конструкция към общото коминно тяло в гараж под ап.3, бл.39, вх.А, ЖК „Добротица“ гр. Добрич, считано от 08.04.2022 г..

На същата дата е издадена и Заповед №855з-101 на Директора на РДПБЗН Добрич, с която е определена комисия, която следва да приведе в изпълнение заповедта за налагане на принудителна административна мярка.

С Протокол №1 от 08.04.2022 г., за привеждане в изпълнение на заповед за налагане на ПАМ по чл.255 от ЗМВР, комисията е връчила заповедта на С..

За тези си действия е уведомен и жалбоподателя Желев с писмо, изх. №855000-276/18.04.2022 г.

По делото като доказателства е прието Разрешение за ползване №ДК-07-Д-01/18.01.2017 г. на Началник РОНСК Добрич, с което е разрешено ползването на строеж ЖСК „Дъб“, вх.А, Б и В. Прието е и Конструктивно становище, изготвено от инж. Стойко Керванов, относно „Направа на отвор в стоманобетонова плоча на покритие гаражна клетка, собственост на С.С.“.

По делото като свидетел е разпитан Началника на РС „ПБЗН“ Добрич Й.Н.Й.. Същият е извършил проверката на място с двама свои колеги. Посочва, че са установили, че в гаража на жалбоподателя е монтиран палетен котел, като връзването е с метална тръба в основното коминно тяло и към нея присъединени кюнци. Й. счита, че не е изпълнено изискването за свързаване към основното коминно тяло чрез сифон. Така изграденото с метална тръба  нарушава конструкцията на тавана. Котела е включен в нарушение на чл.135 според свидетея. Посочва, че оплаквания от други живущи в блока няма.

С оглед изясняване на спора от фактическа страна по искане на жалбоподателя е изготвена съдебно-техническа експертиза. Вещото лице, инж. А. е посочило, че промени в конструкцията на котела по корпус, горивна камера и начин на свързване не са извършвани. Според него направения отвор за свързване на димоотводната тръба в стоманобетонната плоча към комина над гаража не нарушава носимоспособността на конструктивния елемент, като се позовава и на изготвеното Контруктивно становище. Инж. А. счита, че комина е сифонен тип, изграден вертикално, от строителни продукти с клас по реакция на огън най-малко А2, с огнеустойчивост G100, съгл. БДС. Вещото лице подробно е отговорило на зададените от страните въпроси в съдебно заседание. Като изрично е посочило, че комина е сифонен тип и също така няма опасност от възникването на пожар или опасност за другите живущи в блока.

Заключението е оспорено от ответника, с оглед на което от съда е допусната нова съдебно-техническа експертиза, с вещо лице, което е и с проектанска правоспособност. Експертизата е изготвена от инж. В.Т.. Според същия, няма извършени промени в котела на твърдо гориво и свързването му в общото коминно тяло, няма промяна на констукцията на комина, както и нарушаване на неговата цялост. Посочва, че въпросната печка е свързана по правилата и нормите за проектиране, като същата представлява стандартен фабричен котел на твърдо гориво. Инж. Т. посочва, че оставения отвор в дъното на комина не нарушава осигурената огнеустойчивост и конструктивна носимоспособност на стоманено-бетонната плоча и на изградения съществуващ комин. Позовава се на действащата към момента на изграждане на кооперация 1987-88 г. Наредба №2, като счита, че са били спазени всички изисквания към него момент на глава ІХ Отоплителни инсталации, раздел І, локално отопление. Позовава се  и на Разрешението за ползване. Вещото лице сочи, че свързването на отоплителния уред отговаря на нормативните изисвания за пожарна безопасност.

В с.з. е отговорено подробно на въпросите на страните. Отново вещото лице подчертава, че това което е направено е допустимо, тай като не е опасно и е негоримо. Второто вещо лице обаче сочи, че комина не е сифонен тип. Посочва се, че няма опасност от пожари.

От страна на ответника е поискано изготвянето на допълнителна експертиза относно установяване какъв тип е комина, което не е допуснато от съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

Жалбата е подадена от адресат на Заповедта, в предвидения 14-дневен срок, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съображенията за това са следните:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗМВР - органи за пожарна безопасност и защита на населението са органите на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", които пряко осъществяват дейностите по осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации, включително контролна и превантивна дейност.

Съгласно чл. 125, ал. 1, т. 1, 2 и 5 от ЗМВР при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението извършват проверки за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти; извършват проверки в жилища при получаване на писмен сигнал за нарушаване на правилата и нормите за пожарна безопасност в тях; прилагат мерки за административна принуда при установяване на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, а при наличие на данни за извършено престъпление уведомяват незабавно прокуратурата. Според ал. 2  правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти се определят с наредби на министъра на вътрешните работи съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 255 от ЗМВР гласи:  за предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по този закон, както и за отстраняване на негативните последици от тях министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и да спират други дейности, които създават опасност за националната сигурност и обществения ред, за възникването на пожари и производствени аварии.

Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки, а според чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Относими към правния спор са разпоредбите на  чл. 5, т. 1, т. 2 и 14 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, собствениците на обектите носят отговорност за спазване на изискванията на тази наредба; за поддържане на обектите в техническо състояние така, че да съответстват на техническото състояние, при което са въведени в експлоатация, и в съответствие с изискванията на тази наредба, респ. на изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. и за поддържане в изправно състояние на отоплителните уреди и съоръжения, извършване на проверки на състоянието им, ремонт и почистване преди настъпване на есенно-зимния период, както и периодично за осигуряване на пожарната им безопасност и чл. 32, т. 6 от наредбата, в сградите и помещенията не се разрешава нарушаване на целостта и промяна на конструкцията на димоотводи, въздухопроводи и комини, както и използването им за други цели, несвързани с предназначението им.

В настоящия казус спора е, дали допълнително монтираната стоманена тръба е довела до промяна на конструкцията на комина и е нарушила целостта му и на второ място дали това представлява дейност, която да създава опасност от възникването на пожари или представлява нарушение свързано с изпълнението на задълженията по ЗМВР, респ. със спирането му от експлоатация, предотвратяват ли се вредни последици от извършено такова нарушение, в който смисъл е текста на чл. 255 от ЗМВР.

Само по себе си използването на комините по предназначение е законосъобразно поведение и дейност, която не нарушава установени с нормативен акт задължения и не създава предпоставки от възникването на пожари.

Видно и от двете изготвени по делото съдебно-технически експертизи, не се установява комина да е с нарушена цялост или променена конструкция, а обстоятелството, че в апартамента на Красимир Желев се задимява, също само по себе си не съставлява нарушение на правни норми, респ. не предполага опасност от възникване на пожар, в който смисъл е чл. 255 от ЗМВР. А това изрично е потвърдено и от двете вещи лица, на които съдът дава вяра. Установено е, че дори комисията, сформирана от ответника за извършване на проверка, както и вещите лица не са могли да посетят апартамента на Желев, за евентуално установяване от къде излиза дима, още повече, че свидетелят Й. заяви, че други жалби и оплаквания няма. Обстоятелството, че има дим в апартамента на горния етаж, не предполага нарушаване на неговата цялост и не е основание да се приеме, че има нарушение на разпоредбите на ЗМВР, респ. наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

Вменените, с горецитираната наредба за пожарна безопасност, задължения на собствениците, при експлоатация, респ. поддръжка на отоплителните инсталации, сами по себе си представляват мерки за пожарна безопасност, т.е. систематичното място, отредено им от законодателя е такова, че всяко нарушение на предвидените там изисквания презумира опасност от пожар, което от своя страна води до нарушение на правилата и нормите за пожарна безопасност, в т.ч. и чл. 125 от ЗМВР, респ. налице е основание за издаване на ПАМ. В случая, обаче, не се установява нарушение на приетите правила и норми, респ. неправилна експлоатация на отоплителната инсталация или същата да не отговаря на техническите си характеристики, т.е. не се установява нарушаване на целостта на спрения за експлоатация комин, която да се нуждае от ремонт, няма промяна в конструкцията му, като същият не се използва за други цели, различни от неговото предназначение.. Неустановяването на нарушение на правните норми за пожарна безопасност или дейност, създаваща опасност от пожар, каквото е изискването на чл. 255 от ЗМВР е липса на основание за издаване на ПАМ по този текст.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая с издадената заповед не се вменява отговорност за деяние, което представлява административно нарушение, въпреки че в заповедта е посочена разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, същата е неотносима. Нарушенията, за които се издава ПАМ, не са типичните административни нарушения по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, а са такива свързани с нарушаване на правилата и нормите за пожарна безопасност. Този вид нарушения не са обявени за наказуеми с административн и наказания, тъй като не нарушават установения ред на държавното управление. Нарушаване на целостта и промяна на конструкцията на димоотводи, въздухопроводи и комини е нарушение на разпоредбите на ЗМВР, в частност на чл. 125 от закона, което нарушение не го прави автоматично административно, но същевременно попадащо под хипотезата на чл. 225 от ЗМВР. По друг начин стои въпросът, когато деянието съставлява престъпление. Едновременно с това, обаче, органите по пожарна безопасност и защита на населението имат правомощия да издават принудителни административни мерки, но тогава когато установят съществуването на материалноправните предпоставки за това.

В оспорената заповед не се сочат, а и не се установяват визираните, в чл. 255 от ЗМВР, обстоятелства, а именно такива, които да нарушават разпоредбите на този закон, да създават опасност за националната сигурност, застращаващи обществения ред, респ. да създават опасност от възникването на пожари и производствени аварии, поради което и преустановяване обгазяването в апартамента на Красимир Бончев Желев е въпрос, който не е разрешим по административен ред, а е такъв разрешим при условията и по реда на ЗУЕС, което е във волята на етажните собственици.

Възможността от обгазяване на живущите в апартамент № 6 действително е реална, предвид обективният факт от излизането на дим, което обстоятелство само по себе си е опасно за живота, но то не е такова, което да създава опасност за възникване на пожар. Самият административен орган издал акта, в насроченото о.с.з. на 11.01.2023 г., заявява, че презумпцията му да издаде оспорената заповед е да защити живота и здравето на живущите и потенциалната опасност пожарът да отмене човешки живот. Животът и здравето на хората определено е интерес с приоритетна охраняемост, но за целта са създадени различни механизми за защита, а административният контрол и вземането на съответни мерки се включва, тогава, когато се установи нарушение на нормативни правила и норми, каквото в настоящия случай не се установява. В останалите случаи, когато са налице други обстоятелства, които дават индикации за наличието на някакви нередности при експлоатацията на различните съоръжения, в случая по комина, то остраняването им е въпрос свързан с личната и частна отговорност.

Съдът не е съгласен с доводите на ответника, че на първо по място е важно да се установи какъв вид е коминното тяло, т.е дали е сифонен тип или не. Независимо, че тук действително има противоречие между вещите лица, съдът намира, че този факт не е от значение за основния спор по делото. Както се посочи по-горе основният въпрос е дали има промяна на конструкцията на комина и нарушаване на целостта му, за да се приеме, че е нарушена разпоредбата на чл.32, т.6 от Наредба №8121з-647/2014 г., а това безспорно беше установено с изготвените две съдебно-технически експертизи.

С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, но в нарушение на материалноправните норми и в противоречие с целта на закона.

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни раноски, възлизащи на 10 лева, заплатена ДТ, депозит за вещо лице в размер на 520 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Съдът намира възражението за прекомерност направено от ответната страна за неоснователно, с оглед промените в чл.8, ал.3 от Наредбата №1 за минималните адвокатски възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК Административен съд Добрич, V състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на С.В.С. ***,  Заповед № 1 от 08.04.2022 г. на Директора на РД „ПБЗН“ Добрич.

ОСЪЖДА Регионална служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Добрич да заплати сторените по делото съдебно-деловодни разноски на С.В.С., ЕГН ********** *** в размер на 1 530 /Хиляда петстотин и тридесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

                                     СЪДИЯ: