№ 139
гр. София , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000502708 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение от 13.05.2020г., постановено по гр.дело № 4130/2019г. на Софийския
градски съд, ГО, 10 състав, Прокуратурата на РБ е осъдена, на основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, да плати на К. И. К. сумата 8000 лева, като обезщетение за неимуществени
вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, производството по
което е прекратено поради това, че деянието не представлява престъпление, ведно със
законната лихва, считано от 25.03.2016г. до окончателното плащане, като искът е
отхвърлен за разликата над присъдените 80 000 лева до пълния предявен размер 50 000
лева; на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на К. К. и
разноски по делото в размер 10 лева.
Въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част е подадена от
Прокуратурата на РБ. Жалбоподателят сочи, че по делото не са представени
доказателства, които да установяват действително търпените от ищеца вреди, които да
са в причинна връзка с повдигнатото и поддържано обвинение. Смята, че при
определяне размера на обезщетението съдът е нарушил материалния закон-чл. 52 ЗЗД,
като не е съобразил вида и обема на търпените вреди, обществено икономическите
условия в страната в релевантия период, както и установената съдебна практика за
подобни случаи. Поддържа, че присъденият от съда размер на обезщетението е
необоснован, тъй като е останал неизяснен използваният механизъм при определянето
му. Сочи, че съдът не е съобразил, че наказателното производство, водено против
ищеца е приключило в разумен срок, че спрямо него е взета мярка за неотклонение
„подписка“, както и че не се установяват трайни вреди върху физическото и психично
здраве на ищеца. Поддържа, че по делото липсват твърдения и данни, че
Прокуратурата е предоставяла невярна информация на медиите. Смята, че за
1
медийното разгласяване на случая неследва да бъде ангажирана отговорността на
Прокуратурата, тъй като съдържанието на публикациите се определя от авторите им и
от политиката на издателя на съответната медия. Предвид всичко изложено
Прокуратурата на РБ иска да бъде отменено решението в обжарваната част и вместо
това да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло или
да бъде намалено присъденото обезщетение.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от К. К., чрез пълномощника адв. М.Н., е постъпил
отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като неоснователна.
В срока по чл. 263, ал.2 ГПК К. К. е подал насрещна въззивна жалба срещу
решението на СГС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за разликата
над 8 000 лева до 20 000 лева. Този жалбоподател смята, че при определяне размера на
обезщетението съдът не е съобразил в пълна степен тежестта на повдигнатото
обвинение, както и длъжността, която ищецът е заемал в този период. Смята, че не е
съобразено в пълна степен семейното положение на ищеца, обстоятелството че е бил
многократно награждаван, както и това, че повдигнатото обвинение е довело до
преустановяване на работата му, до прекъсване на кариерното му развитие и до
напускане на родния му град. Искането е да бъде отменено решението в обжалваната
част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен до
сумата 20 000 лева. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции.
Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани
по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Софийският градски съд е бил сезиран с искова молба от К. И. К., с която
против Прокуратурата на РБ е предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и по чл. 86 ЗЗД, за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 50 000 лева, причинени от
повдигане и поддържане на обвинение за извършване на престъпление, производството
по което е прекратено поради това, че деянието не представлява престъпление, ведно
със законната лихва, считано то 10.04.2014г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че през 2012г. било образувано ДП № 253/2012г. по
описа на СО-СГП, пр.пр. № М-113-2012г., като ищецът бил привлечен като обвиняем
за престъпление по чл. 212, ал.2 и чл. 283, ал.1 НК– за това, че в качеството си на
длъжностно лице – полицейски служител, използвал служебното си положение, за да
набави за другиго противозаконна облага. Сочи се, че спрямо него била наложена
мярка за неотклонение „подписка“. Твърди се, че с постановление от 25.03.2014г. на
СГП досъдебното производство в частта по повдигнатото обвинение за извършване на
престъпление по чл. 212 НК е прекратено, поради несъставомерност на деянието, а с
постановление от 13.05.2014г. делото било изпратено по компетентност на ОП-
Благоевград. Поддържа се, че с постановление от 03.06.2014г. на ОП-Благоевград,
делото било изпратено на РП-Гоце Делчев, а с постановление от 03.07.2014г. прокурор
от РП-Гоце Делчев прекратил производството.
Ищецът твърди, че през този двугодишен период търпял неимуществени вреди-
изпитвал чувство на унижение, страх и срам; самоизолирал се, влошили се
2
отношенията му с близки, роднини, колеги и приятели; влошило се и качеството му на
живот; напуснал страната; влошило се здравословното му състояние; бил принуден да
напусне системата на МВР; били засегнати честта, достойнството му и доброто му име
в обществото поради общественото разгласяване на разследването в гр. Гоце Делчев,
където живеел и работел. Предвид изложеното, ищецът иска да бъде осъден
ответникът да му плати претедираното обезщетение.
В срока за отговор на исковата молба Прокуратурата на РБ оспорва иска по
основание и размер. Сочи, че не са представени доказателства от които да се
установява, че в пряка причинна връзка с повдигнатото обвинение ищецът е търпял
твърдените в ИМ вреди. Смята, че претенцията е силно завишена по размер, тъй като
макар повдигнатото обвинение да е за тежко престъпление, наказателното
производство е продължило в разумен срок-2 години, не е минало през съдебна фаза и
спрямо ищеца не е взета тежка мярка за неотклонение. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за претенцията за законна лихва, като сочи, че същата погасена за
периода преди 25.03.2016г., тъй като исковата молба е внесена в съда на 25.03.2019г.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че към 2012г. ищецът е работил като полицейски инспектор
в „Пътна полиция“ към РУП-Гоце Делчев. Установява се, че през м.май 2012г. е
образувано ДП, а на 04.06.2013г. ищецът К. е привлечен като обвиняем за извършване
на престъпление по чл.212, ал.1 НК и по чл.283, ал.1 НК – за това че на 14.02.2012г.,
като инспектор в „Пътна полиция“ при РУП – гр. Гоце Делчев, изготвил документи с
невярно съдържание-протокол за ПТП и АУАН, като използвал служебното си
положение, за да набави за другиго противозаконна облага и му е наложена мярка за
неотклонение „подписка“.
Установява се, че на 25.03.2014г. с постановление на прокурор при СРП по ДП
№253/2012г., производството е прекратено в частта относно обвинението срещу ищеца
за извършване на престъпление по чл. 212 НК и делото е изпратено по компетентност
на РП-Гоце Делчев.
На 03.06.2014г. с постановление по ДП № 252/2012г. на ОП-Благоевград, е
прекратено делото по отношение на обвинението за извършване на престъпление по
чл.283 НК и е отменена взетата спрямо К. мярка за неотклонение „подписка“.
За установяване вида и интензитета на търпените от ищеца неимуществени
вреди в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Г. В. К. твърди, че познава ищеца от повече от 20 години-
първоначално заедно служили в армията, след това заедно учили в Академията на
МВР, а после около 7 години работили заедно в РУ на МВР-Гоце Делчев. Твърди, че
ищецът напуснал работата, защото през 2012г. му било повдигнато обвинение от
Прокуратурата и първоначално бил отстранен от работа, а след това и уволнен. Спомня
си, че се разчуло в управлението в града, че му е повдигнато обвинение за документно
престъпление. Сочи, че имало подмятания от колеги, че е възможно той да е извършил
престъплението, както и че съграждани разпитвали свидетеля за случая. Твърди, че в
местните електронните сайтове се съобщавало за наказателното производство, като
имало и множество негативни коментари. Сочи, че ищецът се затворил в вкъщи,
престанал да излиза, сринал се психически, измъчвал се, че останал без работа. Твърди,
3
че за известно време работил в чужбина. Поддържа, че преди да се разчуе за
обвинението имиджът на ищеца бил много добър-на старателен и дисциплиниран
служител, от когото гражданите имали респект. Сочи, че му било много тежко, колеги
да му носят призовките и изпитвал страх да не влезе в затвора. Спомня си, че в
началото много отслабнал, след което започнал да пие лекарства и напълнял. Сочи, че
в годините през които се водило наказателното производство бил ангажиран да търси
адвокати, да организира защитата си и имал много разходи за това. Смята, че след
обвинението животът на ищеца се променил в отрицателен аспект.
Не се спори по делото, че към датата на повдигане на обвинението К. К. е бил с
чисто съдебно минало.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ(изм.и доп., ДВ,
бр.98/11.12.2012г.). Съгласно този текст, държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от дейността на правозащитните органи от незаконно повдигане на
обвинение, приключило с оправдателна присъда или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или
че извършеното деяние не е престъпление.
С повдигане на обвинението в наказателното производство, прокуратурата е
преценила, че са налице безспорни доказателства за това, че К. К. е извършил
инкриминираните деяния. Тази преценка обаче е опровергана от постановленията за
прекратяване на наказателното производство и по двете повдигнато обвинения, поради
това, че извършените деяние не съставляват престъпление, поради което ответната
страна отговаря за вредите, при хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Прекратяването на наказателното производство по отношение на ищеца на основание
чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1,т.1 НПК обосновава извод за незаконност по
смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук - и на действията на
длъжностните лица на Прокуратурата на РБ по повод образуваното предварително
производство, привличането на ищеца като обвиняем и налагането на мярка за
неотклонение. Незаконността на обвинението, произтичаща от прекратяването по
смисъла чл.243, ал.1 НПК на наказателното дело, е основание за носене на
имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото
такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за
увреждане на нематериални права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се
изразяват в нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на
личността; накърнена чест, достойнство и добро име в обществото. Целта на
обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционалното
и психологическо равновесие на пострадалото лице. Нормално е да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, което е обвинено в извършване на
престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така изпитва притеснение и несигурност; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. В този смисъл
Решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г., ГК, ІV ГО на ВКС.
Анализът на обсъдените доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
4
незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ,
на основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ.
От събраните доказателства се установява, че след привличането му като
обвиняем, ищецът е изпитал негативни емоции - безпокойство, потиснатост,
тревожност и страх от осъждане. От обсъдените свидетелски показания се установява,
че К. се затворил в себе си и социално се дистанцирал, не контактувал с хора, изпитвал
неудобство от колеги и приятели и се притеснявал от това, че искат да го вкарат в
затвора, като всички тези негативни преживявания са нарушили обичайното му
психично и социално функциониране. Съдът отчита и настъпването на вреди, свързани
със засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния и обществения
живот; настъпването на вреди, свързани с подронване на авторитета на ищеца в
обществото и в професионалните среди, както и обстоятелството, че повдигнатото и
поддържано спрямо него обвинение е имало отрицателен ефект върху
професионалното му самочувствие и върху доверието на колегите и съгражданите му.
Установи се по категоричен начин, че процесното наказателно производство е в пряка
причинно-следствена връзка с всички описани до тук негативни усещания и
преживявания на ищеца.
Спорен пред тази съдебна инстанция е въпросът, очертан от оплакванията във
въззивните жалби, за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди,
което се дължи на К..
За да определи справедливия размер на обезщетението, САС съобрази,
продължителността на наказателното производство - 2 години, която
продължителност е в рамките на разумния срок за приключването му, като се вземе
предвид, че е водено срещу няколко обвиняеми; тежестта на повдигнатите обвинения и
предвидените наказания -лишаване от свобода от 2 до 8 години за престъплението по
чл. 212 НК и лишаване от свобода до 3 години за престъплението по чл. 283 НК; вида
на наложената мярка за неотклонение-подписка. Съдът съобрази и че по делото
липсват данни да са извършвани многобройни процесуални действия с участието на
К., както и че наказателното производство е протекло само в досъдебна фаза, без
внасяне на обвинителен акт в съда.
При определяне размера на обезщетението, което се дължи на ищеца съдът
съобразява установените вреди, техния интензитет и продължителност, както и
чистото съдебно минало на К. К., като това обстоятелство е относимо към преценката
за действително претърпените вреди, съвкупно с всички останали обстоятелства по
делото (Решение № 112 от 14.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 372/2010г., ІV г.о., ГК).
Съставът е на мнение, че негативните изживявания, свързани с повдигнатото
обвинение са се отразили на ищеца изключително отрицателно, тъй като същият
никога преди това не е бил регистриран за извършено престъпление и никога преди
това не е бил обект на наказателно преследване.
Според решение № 267/ 26.06.2014 г. по гр.д.№ 820/2012г., ІV ГО на ВКС, ако
обвинението е за умишлено престъпление в област, в която е професионалната
реализация на обвиняемия (подсъдимия) се преценява как се е отразило това върху
възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и
служебната му репутация. В случая, при определяне размера на обезщетението, което
се следва на К. К., САС взе предвид обстоятелството, че към датата на привличането
му като обвиняем, ищецът е заемал длъжността полицейски инспектор и че
повдигнатите обвинения са били във връзка и по повод упражняването на длъжността.
Поради това, САС отчита и настъпването на посочените вече вреди, свързани с
5
подронване на авторитета на ищеца в обществото и в местоработата му, както и
обстоятелството, че повдигането на обвинението и воденото наказателно преследване
са имали отрицателен ефект върху репутацията му и доброто му име. Злепоставящият
характер на обвинението следва да се отчете, доколкото същото е във връзка с
упражняваната от К. служба, което го компрометира и като полицейски служител и
като професионалист.
При определяне размера на обезщетението въззивният съд отчита и че във
връзка с повдигнатото обвинение по чл. 283 НК ищецът е бил отстранен временно от
служба. Това обстоятелство не се оспорва от Прокуратурата на РБ, още повече, че
съгласно разпоредбата на чл. 100, ал.1 от ЗДСл, обявена за противоконституционна от
КС на РБ - ДВ, бр. 38 от 2016 г., но действала в процесния период, във всички случаи,
когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за
престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на
чл.93, т.1, буква „а“ от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява
временно от работа.
Установи се от обсъдените гласни доказателства, че наказателното
производство срещу ищеца е станало известно на широк кръг от хора, служители в
полицията и граждани на Гоце Делчев, поради публикации в местни електронни
издания, като безспорно това разгласяване е имало негативни последици за него не
само в личен план, но и по отношение на авторитета му като полицейски инспектор. В
същото време, по делото не се доказа, че разгласяването в обществото на
наказателното преследване е извършено от органите на ответника. По делото не се
твърди, нито се установи извършването на неправомерни действия от органите на
ответника, водещи до разгласяване в медиите на повдигнатото и поддържано срещу
ищеца незаконосъобразно обвинение.
Съдът съобразява възрастта на ищеца към датата на привличането му като
обвиняем-33 годишен, обществено икономическите условия в страната и стандарта на
живот в държавата, обстоятелството че по делото не се установиха трайни негативни
последици върху живота и здравето на ищеца от воденото срещу него наказателно
преследване и намира, че на К. И. К. следва да се присъди обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в размер 5 000 лева. Това е размерът,
който в най-пълна степен съответства на степента и характера на търпените болки и
страдания, на продължителността на наказателното производство и тежестта на
повдигнатите обвинения, на стреса, напрежението и страха от осъждане, както и на
вида и продължителността на упражнената процесуална принуда спрямо него.
Настоящата инстанция намира, че тази сума справедливо ще поправи вредите, които
ищецът е понесъл от незаконно повдигнатото обвинение срещу него. Върху така
определеното обезщетение в полза на ищеца следва да се присъди и дължимата
законна лихва, считано от 25.03.2016г. до окончателното плащане.
Изводите на въззивната инстанция частично не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде отменено в частта, с
която е уважен искът на К. К. против Прокуратурата на РБ за разликата над 5 000 лева
до 8000 лева. Вместо това следва да бъде постановено решение, с което искът с правно
основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ бъде отхвърлен за разликата над 5 000 лева до 8000
лева, ведно със законната лихва върху разликата, считано от 25.03.2016г. до
окончателното плащане.
При този изход на спора, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ, Прокуратурата на
РБ следва да бъде осъдена да плати на К. К. сумата 5 лева за държавна такса за
6
производството пред САС.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 13.05.2020г., постановено по гр.дело № 4130/2019г. на
Софийския градски съд, ГО, 10 състав, в частта, с която Прокуратурата на РБ е
осъдена, на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, да плати на К. И. К. обезщетение за
неимуществени вреди над 5 000 лева до 8 000 лева, ведно със законната лихва върху
разликата, считано от 25.03.2016г. до окончателното плащане и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. И. К., предявен против Прокуратурата на РБ с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за престъпление,
производството по което е прекратено поради това, че деянието не представлява
престъпление, за разликата над 5 000 лева до 8 000 лева, ведно със законната лихва
върху разликата, считано от 25.03.2016г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.05.2020г., постановено по гр.дело №
4130/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 10 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ да плати на
К. И. К. сумата 5 лева –държавна такса за въззивното поризовдство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7