Определение по дело №546/2019 на Апелативен специализиран наказателен съд

                                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                гр. София, 01.11.2019г.

        

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II - ри състав, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВеСЕЛИНА ВЪЛЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. ДИМЧО Г.

                                                                                  2. ДАНИЕЛА РОСЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Вълева въззивно наказателно частно дело номер 546 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

       

          Производството е по реда на глава XXII от НПК.

          С определение от 26.09.2019г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 2503/2019г. по описа на Специализирания наказателен съд, при условията на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на обвиняемите.

          За проверка на определението е постъпил частен протест от прокурор при Специализираната прокуратура.

               В частния протест се твърди, че на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да нарушават правата на обвиняемите и да възпрепятстват реализиране на съдебната фаза на процеса. Поддържа се, че в обвинителния акт подробно е описана дейността на инкриминираната престъпна група, като са отбелязани всички факти и обстоятелства, касаещи съставомерността на инкриминираните деяния- време, място и начин на осъществяване на престъпната дейност. Изтъква се също, че са изложени факти, касаещи механизма на осъществяваната престъпна дейност, конкретно по отношение на всеки един от обвиняемите. Оспорва се и изводът на СНС досежно обвиненията за вторични престъпления на четирима обвиняеми, като се сочи, че за всеки един от тях, за всеки данъчен период и за всяка фирма са описани конкретните им действия. В заключение се иска определението да бъде отменено като неправилно и в противоречие със събраните доказателства по делото.

Съдът, след като се запозна с доводите, изтъкнати в частния протест и като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частният протест е подаден в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и е процесуално допустим.

Разгледан по същество частният протест е неоснователен по следните съображения:

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу В.Л.С., М.И.В., П.Г.В., Б.Ф.А. и П.Н.П. за участие в организирана престъпна група по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК. Отделно на обвиняемите В.Л.С., П.Г.В., Б.Ф.А. и П.Н.П. са повдигнати обвинения по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като по отношение на обвиняемите В.Л.С., Б.Ф.А. и П.Н.П. обвиненията за данъчни престъпления са повдигнати при условията на съизвършителство по чл. 20, ал. 2 от НК.

С определението, предмет на въззивна проверка, съдът е приел, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, обособени в два пункта:

По отношение на обвинението в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК СНС е констатирал бланкетно посочване на местоизвършване на деянията, на началния период на съществуване на групата, липсата на необходима конкретика относно участието на всеки един от подсъдимите в организираната престъпна група.

По отношение на обвиненията за извършени вторични престъпления от четирима от обвиняемите СНС е посочил, че съображенията му са подобни, без да излага аргументи.

Настоящият съдебен състав намира, че определението е неправилно в частта, в която е съзряна порочност на обстоятелствената част на обвинителния титул относно начален период на действие на организираната престъпна група и място на извършване на престъпленията по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК. Това е сторено на страница 11 от обвинителния акт, поради което обратния извод на СНС е неверен. Относно останалите непълноти на обвинителния акт определението е правилно. В обвинителния акт декларативно е посочено, че лицата са съгласували волите си за създаване на организирана престъпна група за извършване на данъчни престъпления, без да са очертани фактическите действия, запълващи признаците на инкриминираното изпълнително деяние по чл. 321, ал. 2 от НК. Така, за обвиняемата М.В., на която е повдигнато обвинение единствено за участие в престъпната група, в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че се познавала с обвиняемия В.С. и че двамата работили като счетоводители. С това се изчерпва фактологията, с която прокурорът обосновава обвинителната теза за престъплението по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК, вменено на В.. Други фактически положения за обв. В. не са споменати. Относно участието на останалите обвиняеми в организираната престъпна групата също не са посочени фактическите обстоятелства, при които те са изявили воля за солидаризиране с целите на групата и за осъществяване на съвместни действия за тяхното постигане. Отсъстват фактически положения, от които да става ясно по какъв начин всеки от обвиняемите е осъществил изпълнителната форма участие в организирана престъпна група.

По отношение на обвиненията за вторични данъчни престъпления срещу В.Л.С., П.Г.В., Б.Ф.А. и П.Н.П. в обвинителния акт действително са посочени в последователност данъчните периоди, фирмите и лицата, взели участие в съответното деяние, но отново липсва описание на фактическите обстоятелства, при които са извършени. Не става ясно по отношение на престъпленията, за които са повдигнати обвинения в съучастие, в какво се изразява съучастническата дейност на всеки един от дейците при съставянето на документите с невярно съдържание, използвани за избягване установяването и плащането на данъчни задължения, и при подаването на справките декларации, с които се потвърждава неистина.

Ето защо, въззивният съд намира, че въведените от прокурора фактически данни са недостатъчни или са така поднесени, че не позволяват на обвиняемите да разберат недвусмислено инкриминираните им престъпления, което представлява съществено процесуално нарушение по чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК. То препятства пълноценното и ефективно упражняване на правото на защита на обвиняемите и е отстранимо, чрез изготвяне на нов обвинителен акт.

Това налага делото да бъде върнато в предходната фаза, както е прието в оспореното определение.

 Водим от изложените съображения и на основание чл. 345 от НПК, съдът

 

                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.09.2019г., по н.о.х.д. № 2503/2019г. по описа на Специализирания наказателен съд.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ: 1.              2.