№ 564
гр. С., 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20211110173087 по описа за 2021 година
Ищцата А. Ю. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б.я, ул. „А. С.“ №, чрез
адв. Я. Г. Я. - САК и адв. Л. Ч. М. - САК, със служебен адрес в гр. С., район
„Л.“ ул. „С.н“ №, ет ап, е предявила срещу „БП.П. С.А., клон Б., с ЕИК ...ъс
седалище и адрес на управление: гр. С., район М. ж.к. „М.“ 4, Б.П. С., бл
представлявано от Д. Т.Д. и Ж.М.С. и срещу „К.И.И БГ“, с ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ..айон Л., бул. „П.В.в“ № Б.ц. „Л. 6“,
ет. 2, представлявано от членовете на съвета на директорите Т.Я. Б.А.Р.с и
ЗЗ.Н.Д. следните кумулативно съединени искове:
Да се прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № ...
сключен между бащата на ищцата - Ю.П.Л. и „БП.П.“ ЕАД, с правно
основание чл. 26, ал.2, пр.2 от ЗЗД;
Да се прогласи нищожността на договора за цесия, сключен между „БП.П.“
ЕАД и „К.И.И БГ“ в частта относно вземането от наследодателят на ищцата, с
правно основание чл. 26, ал.2, пр.1 от ЗЗД.
Да се установи, че ищцата А. Ю. Л. с ЕГН ********** не дължи на „К.И.И
БГ“, ЕИК ... сума в размер на 9 532, 78 лева, с правно основание чл. 124, ал.1,
пр.3 от ГПК.
Двамата ответници са получили преписи от исковата молба и приложенията
ѝ, но отговор е депозирал само ответникът „К.И.И БГ“, с който оспорва
1
исковете по основание и размер.
С исковата молба, с молба от 11.01.2022г., приложена по ч.гр.д. №
4161/2022г. по описа на СГС и с молба от 07.04.2023г., ищцата твърди, че е
наследник на баща си - Ю.П.Л. и в това качество получила от ЧСИ А.Б.в
покана за доброволно изпълнение, издадена по изпълнително дело № 1786 по
описа за 2015г., водено от този ЧСИ. Ответникът „К.И.И БГ“, като цесионер
на „БП.П.“ ЕАД, е настоящият кредитор на вземането, което ищцата счита, че
не дължи. Сочи, че дружеството „БП.П.“ ЕАД е претърпяло сливане и е
продължило своята дейност под наименованието „БП.П. С.А., клон Б., ЕИК
...ъс седалище и адрес на управление гр. С., 1766, район М. ж.к. „М.“ 4, Б.П.
С., бл На 26.03.2015г. „БП.П.“ ЕАД е входирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение за парично вземане. Ищцата сочи, че съгласно това
заявление, баща й - Ю.П.Л. е сключил с дружеството-заявител Договор за
потребителски заем с номер ... на дата ..2014г. Така лично е получил в заем
сумата от 3267, 54 лв., които е следвало да върне на 48 вноски, всяка в размер
на 109, 60 лв. или обща сума в размер на 5260, 80 лв. Заявителят твърди, че
след като е получил парите, бащата на ищцата не е върнал нищо.
Впоследствие е издаден изпълнителен лист в полза на „БП.П.“ ЕАД за
главница в размер на 3267, 54 лв., възнаградителна лихва в размер на 1993, 20
лв., мораторна лихва в размер на 227, 14 лв. за периода 04.07.2014г. -
11.03.2015г. С поканата за доброволно изпълнение, изпратена до ищцата е
било записано, че освен посочените суми, тя следва да заплати законна лихва
за забава от 26.03.2015г. в размер на 2 143,58 лв., деловодни разноски в
размер на 255.76 лв., юрисконсултско възнаграждение от 350 лв., такса по
ТТРЗЧСИ - 466 лв., по т. 26 от ТТРЗЧСИ - 829.56 лв. или обща сума в размер
на 9 532, 78 лева. От поканата за доброволно изпълнение ищцата разбрала, че
„БП.П.“ ЕАД е продала паричното вземане на ответника „К.И.И БГ“. Тя, в
качеството на наследник на баща й и настоящ длъжник счита, че не дължи
посочените суми. Оспорва сключването на договор за потребителски заем с
номер CREX[1].. от ..2014г. и твърди, че баща й не е подписвал такъв
договор. Ако се установи обратното, то той е следвало да бъде надлежно
уведомен за извършените процесуални действия, а той не е бил редовно
уведомен както за издадената заповед за изпълнение, така и за извършената
цесия. Ищцата твърди, че всички съобщения по делото са били връчвани на
следния адрес: „гр. С., ул. „А. С.“ №“, но това не са нито постоянният, нито
2
настоящият адрес на баща й.
Ответникът „К.И.И Бг“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба в срок,
с който оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че на ..2014г. между
„БП.П.“ ЕАД с предишно наименование „Д.И“ АД, с универсален
правоприемник „БП.П. С.А.“, клон Б., в качеството му на кредитор и Ю.П.Л. в
качеството му на кредитополучател е подписан договор за кредит № ... в
резултат на което след финансирането на последният, за него е възникнало
задължение да издължи кредита при условията на сключения договор.
Твърди, че поради неизпълнение на сключения договор за потребителски
кредит от страна на Ю.П.Л. е пристъпено към принудително изпълнение като
по молба на „БП.П.“ ЕАД на 03.08.2015г. е образувано изп.д. № 1786/2015г.
по описи на ЧСИ А.Б.в. Ответникът възразява срещу твърдението, че договор
за потребителски кредит № ... от ..2014г. не е подписан от Ю.Л. Представя
заверен препис от договора, а в последствие и оригинал, и твърди, че от
същия е видно, че именно Ю.Л.е страна по него и, че той собственоръчно е
положил подписа си на необходимите и обозначени за това места. Ответникът
твърди, че на 14.09.2018г. между „БП.П.“ ЕАД в качеството му на цедент и
„К.И.И БГ“ ЕАД в качеството му на цесионер е бил сключен договор за цесия,
по силата на който „БП.П.“ ЕАД е прехвърлило вземанията си по сключения с
Ю.Л.договор. Твърди, че предишният кредитор „БП.П.“ ЕАД е упълномощил
„К.И.И БГ“ ЕАД да уведоми от името на цесионера всички негови длъжници
съгласно договора за цесия от 14.09.2018г. Затова твърди, че съгласно чл. 99,
ал.3 и ал.4 от ЗЗД, „БП.П.“, чрез пълномощника си „К.И.И БГ“ е изпратил
уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Ю.Л.на
предоставения от длъжника адрес: гр. С., ул. А. С. №, но същото се е върнало
с отбелязване „непотърсено“, което е удостоверено с обратна разписка,
надлежно оформена от служител на пощенския оператор „МБМ Експрес“
ООД. По отношения на посочения адрес, ответникът твърди, че това е адреса
от личната карта на кредитополучателят Л., както и че това е адреса на
ищцата, посочен в исковата молба. Ответникът е приложил към отговора на
исковата молба уведомление за прехвърляне на вземания, което иска да се
счете за нея като уведомление по чл. 99 от ЗЗД. Моли да се постанови
решение, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощниците на ищцата.
3
В първото съдебно заседание, на осн. чл. 193, ал.2 от ГПК, е открито
производство по оспорване истинността на договор за потребителски кредит
№ ... сключен на ..2014г. между Ю.П.Л. с ЕГН ********** като
кредитополучател и „БП.П.“ ЕАД, с ЕИК ... – гр. С., като кредитор, в частност
автентичността му, относно подписа на Ю.П.Л..
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във
фактическо и правно отношение:
На ..2014г. между „БП.П.“ ЕАД с предишно наименование „Д.И“ АД, с
универсален правоприемник „БП.П. С.А.“, клон Б., в качеството му на
кредитор и Ю.П.Л. в качеството му на кредитополучател е подписан договор
за кредит № ... с който видно от текста му е кредитирано закупуването на
стоки на обща стойност 2 599 лв., с първоначална вноска от 20 лв., а размера
на кредита е 3 267, 54 лв. Уговорено е месечните погасителни вноски да са в
размер на 109, 60 лв., броя на погасителните вноски да е 48, без вноските
платени в търговския обект. Общата стойност на плащанията е 5280, 74 лв.,
при годишен процент на разходите от 28, 79% и лихвен процент от 25, 69%.
Видно от договора, същият е сключен за закупуване на преносим компютър
марка Тoshiba на стойност от 2599 лв. Съгласно договора
кредитополучателят е платил и две застрахователни премии: за застраховка
сигурност на плащанията – 495, 17 лв. и защита на имуществото – 193, 37 лв.
Съгласно погасителният план, последната погасителна вноска е с падеж на
05.03.2018г.
На 14.09.2018г. между „БП.П. С.А.“ клон Б., с ЕИК ... в качеството му на
цедент и „К.И.И БГ“ ЕАД с ЕИК ..., в качеството му на цесионер, е бил
сключен договор за цесия, по силата на който и видно от Приложение № 1 от
14.09.2018г. към този договор, „БП.П. С.А.“ е прехвърлило вземанията си по
сключения с Ю.Л.договор. Първоначалният кредитор „БП.П. С.А.“ е
упълномощил „К.И.И БГ“ ЕАД, видно от приложеното по делото
пълномощно №308/2018г., да уведоми от името на цедента всички негови
длъжници съгласно договора за цесия от 14.09.2018г. Съгласно
пълномощното, на осн. чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, „БП.П. С.А.“, чрез
пълномощника си „К.И.И БГ“ е изпратил уведомление за извършеното
прехвърляне на вземания до длъжника Ю.Л. Макар, тази доставката на
уведомлението за цесията да е останала непотърсена, ищецът по делото А. Ю.
4
Л. е уведомена за прехвърленото вземане, видно както от изложеното от нея
по делото, така и с писменото уведомление, приложено към исковата молба –
с получаването й. Обстоятелствата относно уведомяването за извършеното
прехвърляне на вземанията на наследодателят й на друг кредитор, обаче,
нямат отношение към действителността на процесния договор, а само
относно плащанията по него. За наличие на такива не се твърди от страните.
По делото е извършена първоначална почеркова експертиза, обективирана в
протокол № 48/12.06.2023г., депозирана по делото от вещото лице Д. В. и
допълнителна комплексна почеркова експертиза, обективирана в протокол №
51/03.07.2023г., също изготвена от вещото лице Д. В., от които се установява,
че подписът, положен от името на Ю.П.Л. за кредитополучател в договор за
потребителски кредит № ... оторизиран код а0487675, сключен на ..2014г.
между „БП.П." за кредитор и Ю.П.Л. за кредитополучател, е положен от
Ю.П.Л., както и, че ръкописният текст: Ю.Л. изпълнен над ръкописно
изписаната над положеният подпис дата „..2014г.“ в договор за потребителски
кредит ... оторизиран код а0487675, сключен на ..2014г. между „БП.П.“ за
кредитор и Ю.П.Л. за кредитополучател, е изпълнен от Ю.П.Л..
Именно от заключенията на двете съдебно-почеркови експертизи, приети
като доказателства по делото се прави категоричен извод, че процесния
договор за потребителски кредит № ... не е нищожен поради липса на
съгласие за сключването му от страна на една от страните –
кредитополучателят Ю.П.Л., както твърди наследничката му – ищцата по
делото А. Ю. Л.. Затова предявеният от нея иск на осн. чл. 26, ал.2, пр.2 от
ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Тъй като по делото не се
установи този договор да не е автентичен, т.е. да не е подписан от
кредитополучателят, с решението на осн. чл. 194, ал. 3 от ГПК съдът следва
да признае, че оспорването не е доказано.
Неоснователен и недоказан е и вторият предявен по делото иск – за
прогласяване нищожността на договора за цесия, сключен между „БП.П.
С.А.“ и „К.И.И БГ“ в частта относно вземането от наследодателят на ищцата,
с правно основание чл. 26, ал.2, пр.1 от ЗЗД, тъй като видно от изхода от
първият иск, договора за цесия от 14.09.2018г. не е сключен при липса на
предмет относно вземането от Ю.Л. След като договор за потребителски
кредит № ... е сключен със съгласието на двете страни по него, то и вземането
5
по същият договор е прехвърлено законосъобразно.
Неоснователен се явява и искът за признаване за установено, че ищцата А.
Ю. Л. с ЕГН ********** не дължи на „К.И.И БГ“, с ЕИК ... сума в размер на 9
532, 78 лева – предмет на задължението по договор за потребителски кредит
№ ... сключен на ..2014г. Видно от удостоверение за наследници изх. № .../......
ищцата А. Л. е дъщеря и наследник по закон на кредитополучателя Ю.Л.
починал на 30.07... Ищцата твърди, че е приела наследството, оставено от
баща й и тъй като то включва освен активи и пасиви, тя е наследила и
задължението на баща си по разглеждания по делото договор. Тъй като за
този договор не се установи да е нищожен на твърдяното от ищцата
основание и след като се установи, че вземането по същия договор е
прехвърлено на ответника „К.И.И БГ“, искът с правно основание чл. 124, ал.1,
пр.3 от ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на
ответника „К.И.И БГ“, който претендира заплащането на такива, съгласно
списък обективиран в исковата молба, а именно юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. На осн. чл. 78, ал.3, във вр. с чл. 78, ал.8
от ГПК и чл. 37, ал.1 от ЗПП, на ответника се следва възнаграждение за
юрисконсулт в минималния размер от 100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът да се прогласи нищожността на договор за
потребителски кредит № ... поради липса на съгласие, сключен между Ю.П.Л. с ЕГН
********** и „БП.П.“ ЕАД, с ЕИК ... – гр. С., предявен на основание чл. 26, ал.2, пр.2 от
ЗЗД от А. Ю. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б.я, ул. „А. С.“ №, чрез адв. Я. Г. Я. - САК и
адв. Л. Ч. М. - САК, със служебен адрес в гр. С., район „Л.“ ул. „С.н“ №, ет ап срещу „БП.П.
С.А., клон Б., с ЕИК ...ъс седалище и адрес на управление: гр. С., район М. ж.к. „М.“ 4, Б.П.
С., бл представлявано от Д. Т.Д. и Ж.М.С. и срещу „К.И.И БГ“, с ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. С., ..айон Л., бул. „П.В.в“ № Б.ц. „Л. 6“, ет. 2, представлявано от
членовете на съвета на директорите Т.Я. Б.А.Р.с и ЗЗ.Н.Д..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът с правно основание чл. 26, ал.2, пр.1 от ЗЗД да се
прогласи нищожността на договора за цесия поради липса на предмет, сключен между
„БП.П. С.А.“ –клон Б. със седалище и адрес на управление: гр. С., район М. ж.к. „М.“ 4, Б.П.
С., бли „К.И.И БГ“ с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ..айон Л., бул.
6
„П.В.в“ № Б.ц. „Л. 6“, ет. 2, в частта относно вземането от наследодателят на ищцата -
Ю.П.Л. с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът, предявен на основание чл. 124, ал.1, пр.3 от ГПК
от А. Ю. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б.я, ул. „А. С.“ № за признаване за установено,
че А. Ю. Л. не дължи на „К.И.И БГ“, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
..айон Л., бул. „П.В.в“ № сума в размер на 9 532, 78 лева, съгласно сключения между Ю.П.Л.
с ЕГН ********** и „БП.П.“ ЕАД, с ЕИК ... – гр. С. договор за потребителски кредит № ...
от ..2014г.
ПРИЗНАВА на осн. чл. 194, ал.3 от ГПК, че оспорването на истинността на договор за
потребителски кредит № ... сключен на ..2014г. между Ю.П.Л. с ЕГН ********** като
кредитополучател и „БП.П.“ ЕАД, с ЕИК ... – гр. С., като кредитор, в частност
автентичността му, не е доказано.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7