РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 09.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, първи касационен състав, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора
СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 41 / 2022 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 162 от 22.12.2021 г., постановено по НАХД № 643 / 2021 г., Ловешкият районен съд, първи състав, е отменил наказателно постановление № 11-0001424 от 28.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, с което на основание чл. 79, ал. 4, във вр. с чл. 77, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на Кооперация „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр****, Община ****, представлявана от председателя К.А.Х., в качеството на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., за извършено нарушение на чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, като незаконосъобразно.
Със същото решение е осъдена Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, да заплати на Кооперация „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр****, Община ****, представлявана от председателя К.А.Х., сумата от 440 лв. адвокатско възнаграждение.
Недоволна от така постановеното решение е останала Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, представлявана от директора, която чрез юрк. Д., е подала касационна жалба с твърдения за нарушения на материалния закон. Твърди се, че неправилно РС е приел, че са допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП. Сочи се, че правната квалификация на административното нарушение е правилна. Сочи се, че неправилен е изводът на РС за липса на компетентност на издателя на процесното наказателно постановление, като се сочи, че подобен извод на РС противоречи на съдебната практика. В заключение се иска отмяна на решението на РС и вместо него постановяване на друго решение, с което да се потвърди НП.
В съдебното заседание касаторът се представлява от юрк. Д., който поддържа жалбата, като прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Ответникът по касационната жалба Кооперация „****“, ЕИК ****, в писмен отговор, чрез адв. Т.Д. ***, в писмена молба вх. № 1511/11.04.2022 г. и в съдебно заседание чрез адв. Т.Д. *** поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение на Ловешкия районен съд, като претендира и разноски за настоящата инстанция съгласно списък на разноските на л. 23 от делото.
Представителят на ОП - Ловеч счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е основателна.
С решение № 162 от 22.12.2021 г., постановено по НАХД № 643 / 2021 г., Ловешкият районен съд, първи състав, е отменил наказателно постановление № 11-0001424 от 28.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, с което на основание чл. 79, ал. 4, във вр. с чл. 77, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на Кооперация „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр****, Община ****, представлявана от председателя К.А.Х., в качеството на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., за извършено нарушение на чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/.
Страните не оспорват приетата от РС фактическа обстановка, която касационната инстанция кредитира, т.к. се основава на всички писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви по между си, подробни и ясни.
Приетата от РС фактическа обстановка е следната:
На 31.05.2021 година бил съставен Акт № 11-0001424 за установяване на административно нарушение от свидетелката В.Ц., в присъствието на свидетелката П.Н. срещу Кооперация „****“, в качеството му на местен работодател по смисъла на §1, т.11 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, за това, че на 10.03.2021 г. от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч е извършена проверка в обект База за гушене на патици /птицефема в с. ****/, намиращ се в землището между с. **** и с, ****, общ, Ловеч, експлоатиран от Кооперация „****“, във връзка със спазване на изискванията на трудовото законодателство и на законосъобразното наемане на работа на чужденци. Проверката е извършена съвместно със служители на Група „Миграция“ при ОД на МВР - Л. и Териториална дирекция „Национална сигурност“ - Ловеч. При проверката е заварено в обекта лицето С.М.с дата на раждане *** г., паспорт № ****, за което е установено, че полага труд за Кооперация „****“, като ****. При проверката лицето е попълнило декларация относно обстоятелствата по полагането на труд, в която е отразило, че работи за ответника по касация - Кооперация „****“ - от 10.11.2020 г., като ****, на 8 часа и храни патки със специални машини, в седмицата има два почивни дни, има работна заплата 659 лв. за месец и има трудов договор.
На 26.03.2021 г. в ДИТ - Ловеч е извършена проверка на представената от Кооперация „****“ документация по спазване на трудовото законодателство и законодателството, свързано с наемане на работа на чужденци. При проверката за С.М.е представен трудов договор № ****г. за изпълнение на длъжността „****“, с място на работа птицеферма, общ. Ловеч. При справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ за уведомленията за трудови договори е установено, че към 10.03.2021 г. има регистрирано уведомление в НАП за представения трудов договор. Представена е ведомост за месец март 2021 г., от която е видно, че на С.М.е начислено възнаграждение за същия месец.
Във връзка с установяване статута на пребиваване на лицето е направено запитване до Група „Миграция“ при ОД на МВР - Ловеч. В отговор на запитването е получена информация, че лицето е влязло в Република България на 23.10.2020 г. законно в условия на безвизов режим, с право на престой 90 дни, в рамките на 180 дневен период, като към момента на извършване на проверката е пребивавало в Република България 138 дни и е престанал да отговаря на условията на законно пребиваване. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност във връзка с § 1, т. 3б от ДР на Закона за чужденците в Република България „Незаконно пребиваващ чужденец“ е всеки чужденец - гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване. От това следва извода, че към 10.03.2021 г. С.М.- гражданин на трета държава - е бил незаконно пребиваващ на територията на Република България и е нает на работа от работодателя ответника по касация - Кооперация „****“.
Предвид гореизложеното е установено, че Кооперация „****“,
в качеството си на местен работодател по смисъла на §1, т. 11 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е извършила нарушение на изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като към 10.03.2021 г., е наела на работа лицето С.М.- незаконно пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета държава - Република **** по трудов договор № ****г. на длъжност „****“ в експлоатирания от кооперацията обект – База за гушене на патици, намиращ се в землището между с. **** и с. ****, общ. Ловеч (Птицеферма с. ****), което е нарушение на чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. По акта жалбоподателят не е направил възражения. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното пред районния съд наказателно постановление.
Районният съд е отменил наказателното постановление, като е приел, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 42, т. 3 и т. 4, чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като е посочил, че е налице противоречие относно датата на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Касационната инстанция не констатира такива съществени процесуални нарушения, като следва да посочи, че датата на административното нарушение е недвусмислено посочена в АУАН и НП – 10.03.2021 г. Както в АУАН, така и в наказателното постановление /в обстоятелствената част/ е изложено подробно конкретното административно нарушение, както и неговата дата. Посочено е подробно, че: трудовият договор № ****г., като чужденецът С.М.е започнал да изпълнява задълженията си по същия трудов договор на 11.11.2020 г., както и че към датата на проверката – 10.03.2021 г., която е и дата на административното нарушение, „гражданинът на трета държава“ С.М.е незаконно пребиваващ на територията на Република България.
Ето защо и като съобрази подробната обстоятелствена част, както на АУАН, така и на НП, касационната инстанция намира, че както в АУАН, така и в НП са посочени ясно дата и място на административното нарушение, като самото административно нарушение е описано достатъчно ясно, како и обстоятелствата, при които е извършено. Липсват допуснати съществени процесуални нарушения на реквизитите на чл. 42, т. 3 и т. 4, чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Допълнително липсват и сочените от РС процесуални нарушения на чл. 42, т. 5 и чл. 57, т. 6 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП правилно е посочена за нарушена нормата на чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/. Касационната инстанция не споделя извода на РС, че същата разпоредба на чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност не съдържа в себе си състав на административно нарушение, т.к. същата разпоредба съдържа състав на административно нарушение. Отделно самият РС правилно е приел, че състав на административно нарушение се съдържа и в санкционната разпоредба на чл. 77, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, поради което при този правен извод на РС, остава необоснован изводът на същия РС относно нарушения на чл. 42, т. 5 и чл. 57, т. 6 от ЗАНН.
Видно е, че в обжалваното пред РС наказателно постановление са посочени като нарушени точно чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, като санкционната разпоредба е точно чл. 77, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, поради което не се констатира приетото от РС съществено процесуално нарушение в АУАН и НП относно неизписване на законни разпоредби, които са нарушени.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 13, ал. 1 от ЗТМТМ, не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети държави.
В §1, т. 13 от същия закон е дадена легална дефиниция за „Незаконно наемане на работа на гражданин на трета държава” – това е наемането на работа на незаконно пребиваващ на територията на Република България, както и наемането или приемането на гражданин на трета държава без съответното разрешение или регистрация от Агенцията по заетостта. В следващата т. 14 е дефиниран „незаконно пребиваващ” – лице по смисъла на §1, т.3б от ДР на Закона за чужденците в Република България, т.е. всеки чужденец – гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване.
Нарушаването на забраната на чл. 13, ал. 1 от ЗТМТМ от работодател – юридическо лице се санкционира с имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000 лв. съгласно чл.77, ал. 2 от ЗТМТМ.
За да е осъществен съставът на административно нарушение по чл.13, ал. 1 от ЗТМТМ, трябва да е налице на първо място възникнало трудово правоотношение, и второ, лицето, което е наето на работа, да е незаконно пребиваващ чужденец.
По делото не е било спорно, че С.М.при сключването на трудовия договор с кооперацията е бил законно пребиваващ на територията на България, но в един последващ момент е изгубил това си качество и към датата на извършване на проверката от ДИТ - Ловеч на 10.03.2021 г. отговаря на условията на §1, т.3б от ДР на ЗЧРБ за незаконно пребиваващ чужденец. Следователно налице са и двете описани по-горе условия за извършено административно нарушение от страна на кооперацията-работодател – лицето е имало сключен и действащ трудов договор с настоящия ответник, т.е. налице е възникнало трудово правоотношение, и лицето към датата на проверката е било незаконно пребиваващ чужденец, установено от информацията от Дирекция „Миграция” към ОДМВР Ловеч. Законосъобразно за установеното нарушение наказващият орган е ангажирал юридическата отговорност на дружеството-работодател с налагане на имуществена санкция в минималния размер от 3000 лв. по чл. 77, ал. 2 от ЗТМТМ.
От самата кооперация-работодател няма как да не са били наясно, че лицето при влизането си в България има право на престой до 90 дни в рамките на 180 дневен период, но са подписали трудов договор с него № ****г. /на л. 29-31 от делото на РС/, както и допълнително споразумение със същото лице С.М.№ 40/01.01.2021 г. /на л. 32 от делото на РС/, т.е. безспорно в рамките на срока на договора лицето ще престира работна сила като незаконно пребиваващо и ще е налице нарушение на чл. 13, ал. 1 от ЗТМТМ.
Незаконосъобразни са и мотивите в оспореното решение на ЛРС, свързани с липсата на преводач при извършената проверка. Същите се базират единствено на попълнената декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ. В преписката обаче освен тази декларация се съдържат достатъчно писмени доказателства, които подкрепят тезата на наказващия орган, и които самостоятелно обосновават извършеното нарушение – наличието на регистриран и действащ трудов договор между кооперацията и лицето и допълнително споразумение към него, книги за инструктаж, справката от Дирекция „Миграция” и др. Освен това декларацията е предоставена за попълване от лицето на молдовски език (виж л.25 от първоинстанционното дело), поради което не са били налице пречки работникът С.М.да я попълни на родния си език, без да се нуждае от преводач и без да й се правят устни разяснения във връзка с попълването й. Самият С.М.се е подписал, че е разбрал информацията, което дискредитира изводите на районния съд сочения смисъл.
Не се споделят от касационната инстанция и доводите в оспорения съдебен акт за незаконосъобразност на процесното НП, поради издаването му от некомпетентен орган. Следва да се съобрази, че компетентността на актосъставителя да съставя актове по ЗТМТМ произтича от разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗТМТМ, съгласно която специализираната контролна дейност по спазване на закона се осъществява от ИА „Главна инспекция по труда“, като е безспорно, че ДИТ - Ловеч е териториална структура на ИА ГИТ и е контролен орган към агенцията. В процесния случай установеното нарушение е извършено в Община Ловеч, поради което местно компетентен орган да разгледа и реши преписката е Директорът на ДИТ - Ловеч. Аргумент в подкрепа на това, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган са и разпоредбите на чл. 20 и чл. 21 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ.
Съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителя на актовете. Интерпретацията, която дава решаващия състав на РС на чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ, че съгласно същата норма издателят на процесното НП – Директор на ДИТ - Ловеч е следвало да бъде изрично оправомощен от Изпълнителния директор на ИА ГИТ по реда на чл.79, ал. 4 от ЗТМТМ и че представената заповед не обосновава компетентност на издателя на НП, представлява дописване на последната норма. Без съмнение издателят на процесното наказателно постановление е Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч и като такъв е „ръководителя на съответния контролен орган“ по смисъла на чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ, поради което и не се налага изрично оправомощаване на същия за издаване на процесното наказателно постановление. Отделно от горното, в преписката е представена и заповед за оправомощаване за издаване на НП за нарушения на трудовото законодателство, каквото безспорно е и процесното нарушение.
В допълнение следва да се посочи, че в същия смисъл относно компетентност на издателя на наказателното постановление Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, е и константната практика на Административен съд – Ловеч по идентични дела относно издадени наказателни постановления срещу същата кооперация.
Съгласно чл. 220 от АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Както беше посочено по-горе, касационната инстанция кредитира фактическата обстановка, възприета от районния съд, но не споделя правните изводи на РС за отмяна на наказателното постановление по изложените по-горе съображения.
Касационната жалба е
основателна, а решението на РС следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго решение, с което да се потвърди наказателното постановление.
При този изход на делото основателна е претенцията на
касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание действащата в момента редакция на чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 37
от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, чийто размер с оглед правната и фактическа сложност на делото и
обстоятелството, че касаторът в съдебно заседание на 12.04.2022 г. претендира
само в размер на 80 лв., касационната инстанция определя на 80 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл.
221, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 162 от 22.12.2021 г., постановено по НАХД № 643 / 2021 г. на Ловешкия районен съд, първи състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-0001424 от 28.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, с което на основание чл. 79, ал. 4, във вр. с чл. 77, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на Кооперация „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр****, Община ****, представлявана от председателя К.А.Х., в качеството на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., за извършено нарушение на чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/.
ОСЪЖДА Кооперация „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр****, Община ****, представлявана от председателя К.А.Х., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, сумата от 80 лв. /сто лева/ разноски за настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: