РЕШЕНИЕ
№ 1045
гр.Бургас, 05.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
27 юли през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря С. Х, в присъствието на прокурора Х. К., като разгледа докладваното
от съдията докладчик а.д. № 1090 по описа на съда за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Ищец е С.Т.С. ***, със съдебен адрес ***, партер, оф.ляв.
В производството ищецът участва лично и чрез пълномощник - адвокат И.Х. ***.
Ответник е държавата, представлявана от ОДМВР Бургас.
Ответникът до настоящия момент не е взел участие в производството. Ответникът
по иска е определен съобразно изискванията по чл.7 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди. Ответникът взима участие в производството чрез
пълномощник – юрисконсулт А.Д..
Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на
чл.10 ал.1 ЗОДОВ.
Ищецът твърди, че спрямо него било издадено наказателно
постановление № 18-0769-006761/13.06.2019г. на началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Бургас, с което му било наложено административно наказание
за извършено административно нарушение. С влязло в сила решение №
1432/21.11.2019г. по АНД № 4215/2019г. на БРС наказателното постановление било
отменено. Решението е влязло в сила на 19.12.2019г. С оглед защитата си в
съдебното производство ищецът получил правна помощ, за което заплатил 300лв.
При тези обстоятелства претенцията на ищеца е ответникът да му заплати
обезщетение в посочения размер за причинените имуществени вреди, произтекли от
незаконно издаденото наказателно постановление. Иска се присъждане на законната
лихва за забава върху главницата от датата на влизане в сила на съдебното
решение, с което е отменено наказателното постановление, до окончателното и
изплащане. Иска се присъждане на разноски по делото. Представят се
доказателства.
Ответникът счита иска за допустим, но оспорва
основателността му, като излага мотивирано становище относно липсата на
предпоставки за възникване правото на обезщетение. Счита, че с поведението си
ищецът е допринесъл за възникване на разноските му, поради което справедливия
размер на обезщетението е значително под установения минимум на адвокатските
възнаграждения. Иска се отхвърляне на предявените претенции за обезщетение.
Прави се възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат. Иска
се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.
Прокурорът излага становище за недопустимост на иска.
Сочи, че изменението на чл.63 от ЗАНН, даващо възможност жалбоподателя да
поиска присъждане на разноски, е влязло в сила преди постановяване на съдебното
решение, с което е отменено наказателното постановление, поради което реда за
предявяване на настоящата претенция не е исков и липсва интерес от предявяване
на иска. Наред с това прокурорът излага становище за основателност на иска, ако
съдът приеме същия за допустим. Не сочи нови доказателства.
Направеното възражение за недопустимост на иска съдът
счита за неоснователно. Крайният срок за процесуалните искания на страните в
съдебното производство е приключването на устните състезания (съдебните
прения). Искане за присъждане на разноски не може да се направи валидно след
този срок. В случая устните състезания по АНД № 4215 са приключили на
12.11.2019г., към която дата чл.63 от ЗАНН не е предвиждал възможност да се
иска присъждане на разноски. Обстоятелството, че в последствие, но преди
постановяване на съдебното решение е влязло в сила изменение на закона,
предвиждащо такава възможност не означава, че такава е възникнала за
жалбоподателя, тъй като липсва процесуален ред за предявяване на искане за
присъждане на разноски след приключване на устните състезания. Затова съдът
приема, че единствения ред за защита на Славов е предявяването на иск, т.е. той
има интерес от това и разглеждането на претенцията му от съда е допустимо.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Като доказателства по настоящото дело са приети
материалите по приложеното АНД № 4215/2019г. на Районен съд Бургас. От тези
писмени доказателства се установи, че на ищеца С. е било издадено наказателно постановление
№ 18-0768-006761/13.06.2019г. на началник група към сектор ПП при ОДМВР Бургас,
за извършено административно нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДП, като са му
наложени административни наказания глоба 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. С решение № 1432/21.11.2019г. по АНД № 4215/2019г.
на Районен съд Бургас наказателното постановление е отменено. Така
постановеното съдебно решение не е обжалвано от ответника пред Административен
съд Бургас и е влязло в сила на 10.12.2019г. Пред районния съд жалбоподателят С.
е представил договор за правна защита и съдействие от 17.10.2019г. и пълномощно
към него, с които е възложил на адвокат И.Х. *** да осъществява защитата му,
срещу заплащане на адвокатско възнаграждение 300лв. В договора е отбелязано, че
договореното възнаграждение е било заплатено изцяло в брой от клиента на
адвоката. Отбелязването на това обстоятелство в приложения договор се счита за
разписка и доказва наличието на реално плащане в брой на договорения адвокатски
хонорар (т.1 от тълкувателно решение № 6/6.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС).
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.37 ЗМВР областните
дирекции на министерството са юридически лица, т.е. искът е предявен срещу
пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК – държавният орган -
юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на
вредата, се намира в трудови или служебни отношения.
В процесния случай ищецът е бил привлечен към
административнонаказателна отговорност чрез издадено наказателно постановление
от административнонаказващ орган, явяващ се длъжностно лице в структурата на
ОДМВР Бургас. Издаването на наказателни постановления по същността си
представлява изпълнение на административна дейност (т.1 от Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015г. по тълкувателно дело № 2/2014г. на ВКС и ВАС),
поради което вредите, произтекли от незаконосъобразни действия на АНО следва да
се обезщетяват на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
В случая наказателното постановление е отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение, т.е. незаконосъобразността
на акта е установена по надлежния ред. От представения по делото договор за
правна защита и съдействие се установи, че ищецът е упражнил правото си на
квалифицирана адвокатска помощ, необходима за защитата му срещу
незаконосъобразното постановление, за което е заплатил 300лв. Необходимостта от
заплащане на адвокатски хонорар е възникнала именно поради нуждата на ищеца да
се защити от санкциониращият го незаконосъобразен акт. Предвид изложеното съдът
прие, че в полза на ищеца е възникнало право да търси обезщетение за причинени
имуществени вреди от ответника.
Исковата претенция следва да бъде уважена до размера на
заплатения адвокатски хонорар. Същият е към минималния предвиден размер по
чл.18 ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
за този род процесуално представителство. Съгласно чл.36 ал.2 изр. второ от
Закона за адвокатурата размерът на договореното адвокатско възнаграждение трябва
да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Основателна, съгласно чл.86 ЗЗД е претенцията на ищеца за
присъждане на законната лихва за забава върху тази сума в рамките на поисканото
– от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено
наказателното постановление, до окончателното изплащане на присъдената
главница.
С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане
за разноски от ищеца и на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да
бъде осъден да му плати разноски по делото, включващи адвокатския хонорар,
който е определен към минималния установен размер от 300лв.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА държавата,
представлявана от ОДМВР Бургас, с адрес гр.Бургас, ул.Христо Ботев 46, да заплати на С.Т.С. ***,
със съдебен адрес ***, партер, оф.ляв, сумата 300лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – заплатено
адвокатско възнаграждение за защита по АНД № 4215/2019г. на Районен съд Бургас, заедно със законната лихва за забава върху тази сума от
10.12.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да
заплати на С.С. 310лв. разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок
от връчване на преписа.
СЪДИЯ :