Решение по дело №2237/2018 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 365
Дата: 28 май 2019 г. (в сила от 19 юни 2019 г.)
Съдия: Велизар Тодоров Бойчев
Дело: 20184520202237
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 


РЕШЕНИЕ

гр.Русе, 28.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенски районен съд, пети наказателен състав, в публичното заседание на 8.04 през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:Велизар Бойчев

при секретаря Елка Горанова, като разгледа докладваното от председателя АНД№2237 по описа за 2018год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

М.Т.Д. *** е подал жалба против наказателно постановление № 18-1085-001168/ 4.06.2018г., издадено от началник сектор „ПП” към ОД на МВР-гр.Русе, с което на основание чл. 183, ал.2, т.11 вр. чл. 40, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв., на основание чл.175, ал.1, т.5 във вр. чл.123, ал.1, т.З, б.в от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец и на основание 181, т.1 вр. чл.147, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв.

Жалбоподателят излага съображения, че не е извършил нарушенията и иска отмяната на постановлението.

Ответникът по жалбата не взема отношение по нея.

РРП не взема становище по жалбата.

Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Въззивникът придобил във ФРГермания процесния автомобил с първоначална регистрация 6.04.2016г. На 15.03.2017г. той, чрез пълномощник, подал заявление за регистрация на превозното средство в РБългария, което било уважено и му бил даден рег.№ Р 9763 ВХ.

На 28.04.2018г., около 08.50 часа, жалбоподателят управлявал автомобила си на бензиностанция „Лукойл“, намираща се на път Е85, Западна промишлена зона в гр.Рус. При управление назад той блъснал със задната броня на управляваното от него МПС кош за отпадъци, след което напуснал района на бензиностанцията. Лицето Светлин Стойков, служител в бензиностанцията, уведомил органите на МВР за случилото се и започнало настоящото производство.

Тази фактическа обстановка се доказва по напълно непротиворечив начин от всички събрани по делото доказателства и води на следните правни изводи:

Досежно нарушението по чл. 183, ал.2, т.11 вр. чл. 40, ал.1 от ЗДвП:

Материалната разпоредба от процесното нарушение повелява кумулативно водача да се убеди, че а)пътят зад превозното средство е свободен и че б)няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. В процесния случай водачът действително не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен, тъй като той бил препречен от кош, но по никакъв начин това не довело до каквато и да е опасност или затруднения за останалите участници в движението, какъвто разбира се не би могъл да бъде неодушевен предмет. Нещо повече, няма абсолютно никакви данни по делото при дадените обстоятелства да е имало въобще други участници в движението наоколо, които чисто хипотетично да бъдат застрашени. Поради изложеното жалбоподателят не е осъществил състава на коментираното нарушение и наказателното постановление в тази му част следва да се отмени.

Досежно нарушението по чл.175, ал.1, т.5 във вр. чл.123, ал.1, т.З, б.в от ЗДвП:

В хода на досъдебното производство по делото са допуснати множество нарушения на процесуалния и материален закони. На първо място ал.1, т.З на чл.123 от ЗДвП съдържа три хипотези на задължително поведение, като „наличие на разногласия” не е елемент на никое от дадените в коментираната разпоредба задължения, което нарушава правото на защита на лицето, за когото няма яснота кое от задълженията си не е изпълнил, за да носи административно наказателна отговорност. Използваната от административно наказващия орган конструкция „наличие на разногласия” с много условности и при недопустима в наказателното право аналогия може да се приеме като липса на съгласие между участниците в произшествието по обстоятелствата относно него. Несъгласието представлява несъвпадане на позициите на две и ли повече лица по отношение на някакъв факт от действителността и то ще е налице, когато те са осъществили някакъв контакт помежду си, но не са успели да се договорят. При дадените във фактическата обстановака събития има един участник в произшествието, без опонент, с когото да преговаря и да постига съгласие. На следващо място няма абсолютно никакви доказателства по делото при процесиите събития да е настъпило ПТП, което да обоснове спазването на задълженията за участник в такова. Никъде по делото не са представени никакви материални щети, които да охарактеризират ситуацията според легалната дефиниция на пътно транспортно произшествие. Такива липсват дори и в заявлението за издаване на протокол за ПТП, което, макар и да не част от настоящото производство, има някаква правна стойност. Поради изложеното
наказателното постановление се явява незаконосъобразно и в тази му част и следва да се отмени.

Досежно нарушението по 181, т.1 вр. чл.147, ал.1 от ЗДвП:

Първоначалната регистрация на процесното МПС марка „Ауди 07”, с рег.№ Р 9763 ВХ, кат. N1, е на 6.04.2016г., поради което за него е приложима привилегията на чл.147, ал.З, т.1 от ЗДвП и периодиката на техническия му преглед е била в норма. Превозното средство е било ново, тъй като е било регистрирано за първи път две години преди процесиите събития. Крайно ирелевантно е внасянето му в страната и последвалата, поради това, нова регистрация на автомобила като употребяван. Идеята на законодателя е, че в рамките на три години от първоначалната регистрация на едно превозно средство не се налага технически преглед, тъй като настъпилата в този ранен етап от „живота” му амортизация е незначителна и то се приема по презумпция за изправно. Предвид тези съображения наказателното постановление се явява незаконосъобразно и в тази му част и следва да се отмени.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление №                        18-1085-001168/

4.06.2018г., издадено от началник сектор „ПП” към ОД на МВР-гр.Русе, с което на М.Т.Д. *** на основание чл. 183, ал.2, т.11 вр. чл. 40, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв., на основание чл.175, ал.1, т.5 във вр. чл.123, ал.1, т.З, б.в от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец и на основание 181, т.1 вр. чл.147, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв.

Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 


ПРЕДСЕДАТЕЛ: