Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 730
04.11..2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ХАСКОВО в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар: Светла Иванова
Прокурор: Атанас Палхутев
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН
дело №786 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Заместник-директора
на ТД Митница Бургас, подадена чрез пълномощника му ст.юрк.Е. Г., срещу Решение
№78 от 06.06.2022 г., постановено по АНД №240 по описа на Районен съд –
Свиленград за 2022 г., в частта му, с която е отменено Наказателно
постановление №2599/2022 от 16.02.2022 г. на Заместник-директора на Териториална
дирекция Митница Бургас, в частта му по пункт I.
В касационната жалба се
твърди, че в обжалваната му отменителна част решението било неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
Излагат се съображения, че
за да постанови решението си съдът не възприемал тезата на
административнонаказващия орган, че датата на нарушението била 10.12.2021 г.,
когато нарушителят бил преминал държавната граница на Република България с
Република Турция и се установил на митнически пункт „Капитан Андреево“, с
аргумента, че нарушението било „осъществено когато в хода на митническата
проверка е установено наличието на недеклариран нарязан тютюн за пушене и
когато е имал възможността да го декларира, а не е сторил това“. Твърди се, че
цитираният аргумент на съда бил вътрешно противоречив и нелогичен, направен без
да бъдат отчетени всички релевантни факти по случая. Сочи се, че съставът на
чл.233, ал.1 от Закона за митниците дефинирал митническата контрабанда като
пренасяне или превозване през държавната граница на стоки без знанието и
разрешението на митническите органи, т.е. безспорно било, че съставомерният
признак бил преминаването на държавната граница. Съгласно чл.2 от ЗМ
митническият контрол на ГКПП се осъществявал при пристигане на митническата
територия на Съюза, т.е. след преминаването на държавната граница, след
осъществено влизане на територията на ЕС, в частност на Република България.
Поради тази причина, такова било и устройството на гранично-пропускателните
пунктове на Република България, при което при влизането в страната ни се
осъществявал първо контрол на влизащите лица от страна на органите на „Гранична
полиция“, а след това, след като същите са допуснати да влязат в Република
България, се извършвал митнически контрол на лицата, превозните средства,
пренасяните стоки, парични средства, благородни метали и изделия със и от тях.
От друга страна следвало да бъдат преценени правилно и видът и количеството на
недекларираните от нарушителя Ф.К. стоки, а именно десет килограма нарязан
тютюн за пушене без български акцизен бандерол, укрити под леглото в
шофьорската кабина на управлявания от него товарен автомобил. При това следвало
да се имат предвид разпоредбите на чл.2, т.2, във връзка с чл.12, ал.1, т.1 от Закона
за акцизите, и чл.51а, ал.4, т.4 от Правилника за прилагане на ЗДДС, при
анализа на които следвал извод, че за процесните десет килограма тютюн за
пушене не съществувала възможност да бъдат внесени, без да бъдат декларирани по
надлежния ред, който пък бил определен в чл.127 от Регламент (ЕС) №952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически
кодекс на Съюза. Според последната цитирана разпоредба, стоките, въвеждани на
митническата територия на Съюза, се обхващали от обобщена декларация за
въвеждане, която се подавала в митническото учреждение на първо въвеждане преди
въвеждането на стоките на митническата територия на Съюза. Твърди се, че
разбирането на съда, че в случая нарушението било осъществено в хода на
митническата проверка, било неправилно. Нарушението било извършено с
преминаването през държавната ни граница и въвеждането на митническата територия
на стоки, които не са били декларирани по надлежния ред, още повече, че същите
били и укрити, което било допълнителна индиция за липсата на намерение да бъдат
декларирани. От тук следвал извода, че в Наказателното постановление правилно
била определена датата на извършване на деянието, а именно 10.12.2021 г., като
това била датата на влизане на нарушителя Ф.К. в Република България, и датата,
на която същият бил въвел на митническата ни територия акцизни стоки в
търговско количество, които не са били декларирани по надлежния ред пред
митническите органи. Относно несъответствието на датата на деянието в
диспозитива на съставения Акт за установяване на административно нарушение и
диспозитива на издаденото Наказателно постановление, се твърди, че се касаело
до саниране на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН на допуснато в АУАН нарушение, при
което Наказателното постановление било издадено с правилно посочена дата на
деянието, при установени по безспорен начин извършване на нарушението,
нарушител и неговата вина. Недопустимо било за дата на деянието „митническа
контрабанда“ да бъде счетена датата на констатиране на извършеното нарушение
при извършена митническа проверка, тъй като по различни обективни причини
извършването на митническата проверка можело да бъде отложено във времето.
Претендира се да бъде
отменена обжалваната част от решението и вместо това Наказателното
постановление да бъде потвърдено в частта му по пункт I, с която на Ф.К. е
наложено административно наказание „глоба“.
Ответникът по касационната
жалба, Ф.К., чрез пълномощника си в съдебно заседание адв.С.М., намира
касационната жалба за неоснователна и моли решението да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково намира касационната жалба за основателна по изложените в
нея съображения и пледира за отмяна на обжалваната част от решението и
потвърждаване на съответната част от Наказателното постановление.
По делото е постъпила и частна жалба от Ф.К., гражданин на
Република Турция, подадена чрез пълномощника му адв.С.М., против постановеното
по АНД №240 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022 г. Определение №136 от
11.07.2022 г., с което съдът е оставил без разглеждане като процесуално
недопустима Молба с вх.рег.№5490/24.06.2022 г., подадена от Ф.К., наименувана
„Касационна жалба“, за изменение на постановеното по делото решение в частта на
разноските.
В частната жалба се
твърди, че определението било неправилно и незаконосъобразно, постановено в
разрез с установените правила, по които се движи производството. Излагат се
доводи, че неправилно съдебният състав бил квалифицирал подадената касационна
жалба в молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
Желанието на жалбоподателя било отмяна на постановеното решение в посочената
част, а не изменението му. Твърди се, че в случая подателят получил неправилна
квалификация на своето искане, водеща до преграждане на правото му на жалба и
разглеждане на исканията му по същество от следваща инстанция. Частният
жалбоподател считал, че така постановеното определение водело единствено до
ограничаване на неговите права и претендира същото да бъде отменено.
Ответникът по частната
жалба, Заместник-директор на ТД Митница Бургас, не ангажира становище по нея.
По касационната жалба
Административен съд –
Хасково, след проверка на оспорената част от решението, във връзка с изложените
в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваната част на Решение
№78 от 06.06.2022 г., постановено по АНД №240/2022 г., Районен съд – Свиленград
е отменил Наказателно постановление №2599/2021 от 16.02.2022 г., издадено от
Заместник-директора на ТД Митница Бургас, в частта му (по пункт I), с която на Fahrettin Koc (Ф.К.), на основание чл.233, ал.3, във връзка с чл.233,
ал.1 от Закона за митниците (ЗМ), е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 5 060 (пет хиляди и шестдесет) лева.
За да отмени тази част от
Наказателното постановление, районният съд е установил, че в съставения Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) №2558/11.12.2021 г. като дата на извършване на нарушението е
посочена 11.12.2021 година, а в Наказателното постановление е застъпено, че то
е извършено на 10.12.2021 година, т.е. наказващият орган на практика е предявил
на Ф.К. ново обвинение и го е санкционирал за деяние, различно от описаното в
съставения АУАН. Обосновал е извода, че става въпрос за допуснато от наказващия
орган съществено процесуално нарушение при издаването на НП, тъй като по този
начин е ограничена възможността на сочения за нарушител да разбере за какво
точно нарушение е наказан, за да организира адекватно защитата си. Съдът е
приел, че безспорно е налице разминаване между датата на извършване на нарушението, посочена в АУАН и тази, посочена
в НП, което съществено опорочава административнонаказателната процедура, тъй
като на практика Ф.К. е санкциониран за нарушение, извършено на 10.12.2021 г.,
каквото формално няма установено с АУАН. Съдът е констатирал, че отделно от
това е налице и друго противоречие във фактическата обстановка, описана в АУАН
и в НП, тъй като в първия документ е посочено, че К. е пристигнал на
митническия пункт на 10.11.2021 година, а във втория, че това е станало на
10.12.2021 година, което също създава допълнителна неяснота относно датата на
нарушението.
Настоящият съдебен състав
счита, че в проверяваната му част въззивното съдебно решение е постановено при правилно
изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа
на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, а
фактическите и правни изводи на съда са направени след съвкупна преценка и
анализ на събраните по делото доказателства.
Видно е, че в АУАН №2558
от 11.12.2021 г., съставен срещу турския гражданин Ф.К., е вписано, че на
10.11.2021 г. около 23:52 часа той пристигнал на МП „Капитан Андреево“ на трасе
„Входящи товарни автомобили“ с управлявания от него товарен автомобил с
регистрационен номер *******, на път от Р.Турция за Германия. Същевременно е
вписано, че преди започване на митническата проверка водачът е бил поканен
устно да декларира носените от него лични вещи, стоки и валутни ценности,
декларирал е цигари, които са били задържани с разписка, след което превозното
средство е било насочено за пролъчване с рентгенова апаратура, като при
пролъчването му под №61907 от 11.12.2021 г. е отбелязана отметка, извършена е
проверка на превозното средство и багажа на Ф.К. и в кабината на автомобила под
леглото бил открит укрит недеклариран тютюн нарязан за пушене с общо бруто
тегло 10 килограма, без български акцизен бандерол. При това описание е прието,
че с деянието си на 11.12.2021 г. на МП „Капитан Андреево“ Ф.К. е осъществил
състава на нарушението по чл.233, ал.3, във връзка с ал.1 от ЗМ, като е
превозил акцизни стоки – тютюневи изделия (тютюн), през държавната граница без
знанието и разрешението на митническите органи. Тоест
административнонаказателното обвинение срещу Ф.К. е повдигнато за административно
нарушение (митническа контрабанда), извършено на 11.12.2021 г., при посочено
пристигане на нарушителя, т.е. преминаване на държавната граница, на съвсем
различна дата.
В издаденото въз основа на същия АУАН Наказателно
постановление №2599/2021 от 16.02.2022 г. е вписано, че Ф.К. с управлявания от
него автомобил е пристигнал на МП „Капитан Андреево“ на трасе „Входящи товарни
автомобили“ на 10.12.2021 г., както и че нарушението на чл.233, ал.3, вр. ал.1
от ЗМ е извършено на 10.12.2021 г.
Безспорно е налице установеното от въззивния съд разминаване
между датата на извършване на нарушението, посочена в АУАН, и тази, посочена в
НП, което съществено опорочава административнонаказателната процедура, тъй като
на практика Ф.К. е наказан за нарушение, извършено на дата, каквото формално няма
установена с АУАН.
В тази връзка изложените в касационната жалба доводи – че действителната
дата на извършване на административното нарушение била 10.12.2021 г., тъй като
това била датата на влизане на Ф.К. в Република България, съответно датата, на
която същият е въвел на митническата територия на страната акцизните стоки, които
не са били декларирани по надлежния ред пред митническите органи – не
опровергават по никакъв начин заключенията на въззивния съд за допуснато
съществено нарушение на административнонаказателната процедура. Представеното
от касатора писмено доказателство – копие на разпечатана от АИС на МВР
Регистрационно - контролна карта за влизане в
РБ на ГКПП Капитан Андреево – шосе
на товарен автомобил рег.номер МАК1002 и Fahrettin Koc на 10.12.2021 г.
в 23:30 ч. също не води до различен от направения от въззивния съд извод. Дори разминаването в
датите, вписани в АУАН, да се дължи на техническа грешка, то тя не е поправена
от актосъставителя, поради което не е установен безпротиворечиво един от
основните елементи на нарушението, а именно датата на неговото извършване,
която е и задължителен реквизит от съдържанието на АУАН по смисъла на чл.42,
т.3 от ЗАНН. Тази нередовност е съществена и е непреодолима по реда на чл.53,
ал.2 от ЗАНН, тъй като в случая в АУАН са посочени различни дати – на влизане/преминаване
през държавната граница и на извършване на нарушението, като нито една от тях
не съответства на приетата в НП дата 10.12.2021 г.
Напълно се споделят от настоящия съдебен състав подробно развитите от
въззивния съд съображения за необходимостта от идентитет между съществените
белези, индивидуализиращи административното нарушение, в обвинителния по своите
функции АУАН и санкциониращия такъв. Еднопосочна е и практиката на настоящата
инстанция, че неправилното (погрешно) посочване на датата на административното
нарушение в АУАН нарушава правото на лицето, по отношение на което е съставен
акта, да разбере ясно и недвусмислено какво нарушение му е вменено да е
извършил. В тази връзка се споделя изложеното в процесното решение заключение,
че констатираната неяснота ограничава правото на защита на наказаното лице да
разбере какво конкретно нарушение му е вменено да е извършил.
Правилни са изводите на районния съд, че
разминаването между датите, посочени в АУАН и НП, води до невъзможност за
преценка по същество на осъществяването на останалите обективни и субективни
признаци на нарушението. Допуснатото съществено нарушение при издаването на
наказателното постановление се явява формално основание за неговата отмяна, в
частта, с която на Ф.К. е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 5 060 (пет хиляди и шестдесет) лева. Като е достигнал до същия краен
резултат и е отменил наказателното постановление в тази му част, Районен съд –
Свиленград е приложил правилно закона, а касационните оплаквания не могат да
бъдат споделени.
Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като валидно, допустимо и законосъобразно постановено.
В настоящото производство е направено своевременно
искане за присъждане на разноски в полза на ответника по касационната жалба. Предвид
изхода на спора за тази съдебна инстанция, искането намира своето правно
основание в чл.143, ал.3, вр. чл.228 от АПК, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, но в
представения по делото Договор за правна защита и съдействие по КАНД №786/2022
г. по описа на Административен съд – Хасково не е отразено, че договореното с
него адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. е реално заплатено от
ответника по касацията, както и до приключване на делото не са представени
други доказателства, удостоверяващи реалното заплащане на това договорено в
брой възнаграждение, поради което искането не следва да бъде уважавано. Не
следва да бъде уважавано и искането за заплащане на разноските, направени по
делото пред въззивния съд, тъй като в тази насока е налице произнасяне с
решението на Районен съд – Свиленград.
По частната жалба
Частната жалба е процесуално допустима
за разглеждане. Същата е подадена на 15.07.2022 г., а обжалваното с нея
Определение №136 от 11.07.2022 г. е съобщено на Ф.К. на 14.07.2022 г.
Разгледана по същество частната жалбата е неоснователна.
С Определение №136 от 11.07.2022 г. Районен съд –
Свиленград е оставил без разглеждане като процесуално недопустима подадена от Ф.К. Молба с
вх.рег.№5490/24.06.2022 г., озаглавена „Касационна жалба“. Съдът е приел, че
същата представлява депозирано по реда на чл.248 от ГПК искане за изменение на
постановеното по делото Решение №78 от 06.06.2022 г. в частта му за разноските,
но макар да е подадено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и от надлежно
легитимирано лице, това искане е процесуално недопустимо за разглеждане, тъй
като в кориците на делото липсва представен Списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Настоящата инстанция намира проверяваното
Определение за правилно.
С постановеното Решение №78 от 06.06.2022 г.
Районен съд – Свиленград е отменил Наказателно постановление №2599/2021 от
16.02.2022 г. в частта му по пункт I и го е
потвърдил в частта му по пункт II, като
на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН е осъдил Агенция „Митници“ да заплати на Ф.К.
сумата от 251.50 лв., представляваща част от извършени от последния разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН (Нов
– ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Отговорността за разноски, регламентирана в чл.143
от АПК предвижда (ал.1) когато съдът отмени обжалвания акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, да се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ, а съответно (ал.3) когато съдът отхвърли оспорването,
ответникът има право на разноски.
Разпоредбата на чл.144 от АПК предвижда, че за
неуредените в Дял III от АПК въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс.
В АПК не е предвиден въпросът относно изменяне на
решението в частта му за разноските, с оглед на което субсидиарно приложение
намира нормата на чл.248 от ГПК.
Според чл.248, ал.1 и ал.3 от ГПК, в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Определението за разноските се
постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва
по реда, по който подлежи на обжалване решението.
Във връзка с чл.248, ал.1 от ГПК е постановено и Тълкувателно
решение №6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело №6/2012 г., ОСГТК, в което е
прието следното:
т.8 „Липсата на представен списък по чл.80 ГПК в
хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е
основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските.“;
т.9 „Молбата за изменение на съдебното решение в
частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК, е
недопустима.“
Правилно в случая Районен съд – Свиленград е
възприел депозираното от Факретин К. под вх.№5490/24.06.2022 г. писмено
изявление за искане, подадено по реда на чл.248 от ГПК, тъй като макар същото
да е било озаглавено „Касационна жалба“, в него е изразена единствено претенция
към частта от решението, касаеща присъдените в полза на страната разноски, като
се излагат съображения за неправилно определяне на техния размер. Районен съд –
Свиленград правилно е констатирал, че от страна на жалбоподателя по АНД
№240/2022 г. не е бил представен Списък на разноските, поради което правилно е
приложил хипотезата, разглеждана в т.9 от цитираното Тълкувателно решение №6 от
6.11.2013 г. на ВКС. В случая въззивният съд се е бил произнесъл по искането за
разноски с постановеното от него решение, поради което липсата на представен по
делото списък по чл.80 от ГПК е съставлявала процесуална пречка да бъде
разгледано искането за изменение на съдебното решение в частта му относно
разноските.
Възраженията на частния жалбоподател, че с
произнасянето на районния съд по молбата му се ограничават процесуални права е
неоснователно, тъй като същият и в хипотезата на допустимо, и на недопустимо
искане за изменение на съдебното решение в частта относно разноските, не е
лишен от съдебен контрол на две съдебни инстанции, от който в случая се е и
възползвал.
Като е оставил без разглеждане така подаденото
искане, районният съд е постановил законосъобразно Определение, което следва да
бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл.първо от АПК и чл.236 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №78 от 06.06.2022 г.,
постановено по АНД №240 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022 година в
обжалваната му част.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №136 от 11.07.2022 г.
постановено по АНД
№240 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.