РЕШЕНИЕ № 260884

 

гр. Бургас, 16.12.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на втори декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 3135/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ответникът К.Р.Р.,***, му дължи следните суми: 654,57 лева – главница по Договор за заем № … год., 264 лева – застрахователна премия за периода 10.03.-10.07.2019 год. по Застрахователна полица № … год., и 46,01 лева – обезщетение за забава по договора за заем за периода 10.03.2019-06.02.2020 год., както и законна лихва върху главниците от 654,57 лева и 264 лева, начиная от 07.02.2020 год. до окончателното им изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 628/05.03.2020 год. по ч. гр. д. № 875/2020 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Исковете са уточнени с писмено становище от 10.08.2020 год.

Правното основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1, чл. 86, ЗЗД и чл. 11 и сл., ЗПК.

Ответникът оспорва исковете; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Ищецът твърди, че по силата на Договор за заем № 5342-22007/10.01.2019 год. кредиторът – „Микро Кредит” АД, е предоставил на ответника К.Р. сума в размер 800 лева, която следва да бъде върната на 6 равни месечни вноски от по 133,90 лева за периода 10.02.-10.07.2019 год., при уговорени договорна лихва от 1.46 % и ГПР в размер от 49.40 %.

Във връзка с договора за заем, на 10.01.2019 год. между длъжника Р. и ЗК „Уника“ е бил сключен застрахователен договор, с писмена Застрахователна полица № …, с ползващо се лица „Микро Кредит“ АД. Уговорената застрахователна премия е в размер от 316,80 лева, платима еднократно на датата на отпускане на заема. Ищецът твърди, че сумата е била платена от заемодателя в полза на застрахователя, т. е. платецът се е суброгирал в правата срещу застрахования. В т. 3 на договора за заем страните са уговорили длъжникът да ползва допълнителна услуга, състояща се във финансиране и разсрочване на дължимата застрахователна премия – на 6 вноски от по 52,80 лева.

Според ищеца, вземанията по двата процесни договора са му били прехвърлени с рамков цесионен договор от 16.01.2015 год., писмени анекси и приложение към тях. До длъжника Р. е било изпратено и уведомително писмо от 12.06.2019 год. за цесията – по чл. 99, ЗЗД, връчено лично на адресата на 14.06.2019 год. (вж. известието на л. 29 по описа на делото).

За заплащането на процесните суми, ведно с договорна лихва и обезщетения за забава, е издадена Заповед за изпълнение № 628/05.03.2020 год. по ч. гр. д. № 875/2020 год. на БсРС.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените главни положителни установителни искове за основателни. Представеният писмен договор, неоспорен по автентичност, ангажира имуществената сфера на ответника К.Р. като длъжник за връщане на предоставената главница – чл. 240, ал. 2, изр. първо, ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл., ЗПК. Съдът счита, че вземанията по процесния договор за заем са били надлежно прехвърлени в полза на ищеца-цесионер, на основание представените писмено цесионно съглашение, анексите и приложението към него, поради което „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е материално-правно легитимиран като кредитор на ответника. Съдът намира, че ответникът е бил уведомен за цесионната сделка на 14.06.2019 год., с получаване на уведомителното писмо. Уведомяването на ответника е извършено и в хода на настоящия исков процес, с връчване на преписи от исковата молба и приложенията към нея – този факт следва да бъде взет от съда на основание чл. 235, ал. 3, ГПК, тъй като дължимостта на вземанията не се установява към момента на подаване на заявлението по чл. 410, ГПК, а към приключване на съдебното дирене в исковия процес – вж. т. 9 от 4/2013-2013-ОСГТК на ВКС.

При извършена служебна проверка за валидността на процесния договор за заем, съобразно императивните норми на ЗПК, съдът намира, че двустранното съглашение е действително, тъй като отговаря на императивните изисквания на чл. 11 и 12, ЗПК и съдържа реквизитите, предвидени от законодателя. Към договора са представени и общи условия на кредитора, подписани от страните, в съответствие с императива на чл. 11, ал. 2, ЗПК. Уговореният между страните ГПР не надвишава определения в чл. 19, ал. 4, ЗПК във вр. с чл. 86, ЗЗД максимален размер, поради което не е налице нищожност на съглашението в тази част – чл. 19, ал. 5, ЗПК. Реалното получаване на заема не е оспорен от ответника факт, поради което съдът приема, че ищецът е изправна страна по двустранното и реално възмездно съглашение.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника в писмения му отговор, за нищожност на договора за заем. Изготвеният в писмена форма договор е с ясно видим шрифт 12, т. е. спазено е изискването на чл. 10, ал. 1, ЗПК. Шрифтът на застрахователната полица е по-малък, но това съглашение не попада под приложното поле на ЗПК, то е сключен и с различен кредитор, поради което не е налице нишожност. Погасителният план е изготвен в писмен вид и подписан от страните, с него ясно са определени падежните дати и размерът на погасителните вноски, т. е. той има необходимото съдържание, предвид факта, че с договора не са предвидени различни лихвени проценти, т. е. нормата на чл. 11, ал. 1, т. 11, ЗПК за разпределение на вноските между различните неизплатени суми не намира приложение.

От съдържанието на договора за заем не се установява уговаряне на възнаградителна лихва и на ГПР в размери, противоречащи на закона или на добрите нрави, поради което не е налице нищожност на тези клаузи по см. на чл. 22, ЗПК или чл. 26, ЗЗД.

Ищецът не се е позовал на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за заем, чийто срок е изтекъл на 10.07.2019 год., поради което възражението на ответника в тази насока е необосновано.

Възражението на ответника за недължимост на административната такса не следва да бъде разглеждано по същество от съда, тъй като това вземане не е част от производството по чл. 410 или по чл. 422, ГПК.

Съдът намира за основателен и иска за главница по застрахователния договор. В застрахователната полица ясно са посочени престациите на страните, а от представените от ищеца писмени доказателства – уведомително писмо и банкови извлечения на л. л. 96-99 по описа на делото, се установява платената в полза на застрахователя премия – плащане вместо длъжника (чл. 73, ЗЗД). С факта на това плащане в тежест на ответника е възникнало задължението да върне сумата на суброгиралия се платец-трето лице, в размерите и сроковете по т. 3 от договора за заем – чл. 74, ЗЗД. По отношение вземането за застраховка не е необходимо включване на сумата в ГПР, тъй като сключването на застраховката не е поставено като условие за предоставяне на паричния заем - § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Размерът на застрахователната премия е повече от 2 пъти по-нисък от този на заемната главница, поради което не е налице твърдяната от ответника нищожност поради неравноправност по см. на чл. 143, ЗЗП.  

 

 

 

 

По делото няма доказателства за извършено плащане от ответника на процесните остатъчни парични задължения, или за друг валиден способ за погасяването им, поради което съдът намира исковете за доказани и по размер – в тази насока решението следва да бъде основано и на приетото експертно заключение, неоспорено от страните.

Като неоснователен следва да бъде отхвърлен акцесорният иск за обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ЗЗД върху двете главници – само за периода 13.03.-13.07.2020 год., предвид императивната забрана по чл. 6, ЗМДВИППП за дължимостта на обезщетението. За периодите преди и след посочените две дати акцесорният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Уважаването на претенциите налага в полза на ищеца да бъдат присъдени направените в настоящия процес деловодни разноски в общ размер от 515 лева, представляваща сбор от доплатените държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.

В изпълнение указанията на ВКС по т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени и деловодните разноски, направени в заповедното производство – общо 75 лева, която сума е сбор от заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че ответникът К.Р.Р., ЕГН *********, с адрес ***, дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж. к. …., следните суми: 654,57 лева – главница по Договор за заем № … год., 264 лева – застрахователна премия за периода 10.03.-10.07.2019 год. по Застрахователна полица № ….год., и 46,01 лева – обезщетение за забава по договора за заем за периода 10.03.2019-06.02.2020 год., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците от 654,57 лева и 264 лева, дължимо за периода 07.02-12.03.2020 год., както и за периода от 14.07.2020 год. до окончателното им изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 628/05.03.2020 год. по ч. гр. д. № 875/2020 год. на БсРС, И ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за установяване дължимостта на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главниците от 654,57 лева и 264 лева за периода 13.03.-13.07.2020 год.

 

ОСЪЖДА К.Р.Р., ЕГН *********, с адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж. к. … деловодни разноски в размер от 75 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 875/2020 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА К.Р.Р., ЕГН *********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1,          ГПК, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ……… деловодни разноски в размер от 515 лева, направени по гр. д. № 3135/2020 год. на БсРС.

 

ОБЯВЯВА на ответника, на основание чл. 237, ал. 1, т. 6, ГПК, че дължимите суми могат да бъдат преведени по следната банкова сметка *** – IBAN: ***.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ