Решение по дело №12493/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1401
Дата: 10 юни 2022 г. (в сила от 10 юни 2022 г.)
Съдия: Евелина Маринова
Дело: 20211100512493
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1401
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева

Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20211100512493 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № *********/ 20.07.2021г., постановено по гр.д. № 7911/ 2020г. по
описа на Софийския районен съд, 164 състав, “ЗАД ОЗК з.” АД е осъден да плати на
“Д. з.” АД сумата 968,20 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено
по щета № *********/ 19.10.2018г. За обезщетяване на вреди на л.а. М. “Тойота”, рег.
№ *******, настъпили при ПТП на 17.10.2018г. в гр. Балчик в резултат на виновното и
противоправното поведение на водач със застрахована гражданска отговорност при
“ЗАД ОЗК- з.” АД, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба- 13.02.2020г., до окончателното плащане на сумата, сумата 15 лева-
ликвидационни разноски и сумата 38,46 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 24.09.2019г.- 13.02.2020г. Със същото решение
са отхвърлени предявеният иск за платено застрахователно обезщетение в частта над
сумата 968,20 лева до 1210,25 лева и предявеният иск за обезщетение за забава над
сумата 38,46 лева до сумата 48,08 лева, като неоснователни.
Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е
подадена в рамките на законоустановения срок въззивна жалба от ищеца “Д. з.” АД.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на
материалния закон и е формирал необосновани фактически и правни изводи.
Необосновано първоинстанционният съд бил приел, че с поведението си водачът на
1
л.а. м. “Тойота” е допринесъл за настъпването на вредоносният резултат. Ето защо
моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.
Ответникът по жалбата “ЗАД ОЗК- з.” АД оспорва въззивната жалба и моли
решението на СРС да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на другата страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Предявените искове са обосновани с доводи за сключен договор за застраховка
„Каско на МПС”, настъпило на 17.10.2018г. застрахователно събитие- ПТП, между л.а.
м. „Тойота” и т.а. м. ”Мерцедес”, поради нарушаване правилата за движение от водача
на т.а. м. „Мерцедес”, настъпили вреди по л.а. м. „Тойота”, оценени на 1375,61 лева,
плащане на застрахователно обезщетение на собственика на л.а. “Тойота” и направени
ликвидационни разноски в размер на 15лв., сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между ответното дружество и водача на т.а. м. „Мерцедес”,
покана до ответника да репарира платеното обезщетение, неизпълнение от страна на
ответника на задължението му да възстанови в платеното от ищеца застрахователно
обезщетение и претърпени вреди в размер на законната лихва врезултат на забавата.
Ответникът оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени.
Навежда доводи за оспорване на механизма на деянието, причинната връзка между
механизма на деянието и вредите, размера на същите. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, като сочи, че водачът на л.а. м. “Тойота” е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат с поведението си, като е паркирал
лекия автомобил на необозначено за това място и с това е затруднил движението, в
нарушение на разпоредбата на чл. 98 ЗДвП.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, следва да се
установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество
наличието на следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е
заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са
налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 ЗЗД, а
именно противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена
2
връзка с настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се
предполага и 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между
делинквента и ответника по застраховка "Гражданска отговорност". Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже възраженията си, в
случая за наличие на съпричиняване.
Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени
доказателства- застрахователна полица № 0312171000017553, че между ищеца и
собственика на л.а. м. “Тойота” е налице сключен договор за застраховка “Каско на
МПС” със срок на застрахователно покритие 22.10.2017г.- 21.10.2018г.
Не е спорно, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача
на т.а. м. "Мерцедес".
Не е спорно и, че на 17.10.2018г. е настъпило застрахователно събитие- ПТП.
От приложения по делото двустранен констативен протокол за ПТП се
установява, че 17.10.2018г. е настъпило ПТП между водача л.а. м. „Тойота” и т.а.
„Мерцедес”, при което на л.а. м. „Тойота” са причинени вреди. В протокола е
записано, че ударът е настъпил, като л.а. м. „Мерцедес“ е бил паркиран.
От показанията на св. Г.П. се установява, че управлявал т.а. м. “Мерцедес”.
Движейки се по улицата, за да не блъсне паркирания л.а. м. “Тойота”, предприел
маневра качване на автомобила върху бордюра. Лекият автомобил бил паркиран пред
жилището на собственика. Мястото, на което бил паркиран не било обозначено,
нямало обозначени места за паркиране и автомобилите били паркирани на улицата, тъй
като тя била много тясна. Около четири автомобила имало паркирани на улицата.
От показанията на св. С.С. се установява, че лекият автомобил бил паркиран на
улицата, на обособено за това място, намиращо се пред съседната къща. Улицата била
еднопосочна и стръмна. Според свидетелката, в случай, че автомобилът е паркиран на
пътното плато, друг не може да мине.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза, механизмът на ПТП е
следният: т.а. “Мерцедес” предприел маневра качване на товарния автомобил върху
десния бордюр. В лявата част, частично върху платното за движение, е паркиран л.а. м.
“Тойота”. При качването с десните гуми върху бордюра, под действието на тежестта и
еластичните сили, които се появяват в гумите, те се приплъзват по бордюра,
вследствие на което превозното средство пада върху платното за движение, като
едновременно с това се отклонява наляво. При това отклонение настъпва
съприкосновение с дясната част на паркирания л.а. м. “Тойота”. От техническа гледна
точка причината за ПТП е поведението на водача на т.а. м. “Мерцедес”, който е
предприел маневра за движение по бордюр, вследствие на което е настъпило
приплъзване на десните гуми и отклонение товарния автомобил наляво. Ударът е
настъпил по дължина на пътното платно, по широчина на платното- на около 2,5м.- 3м.
3
вляво от десния край на платното за движение. Лекият автомобил се е намирал
частично върху платното за движение и е пресичал траекторията на движение на
товарния автомобил. Според заключението на САТЕ, настъпилите вреди се намират в
причинна връзка с механизма на ПТП. Средната пазарна стойност на вредите е 1210.25
лева.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в лявата част банетът до бордюра
е много тесен. Улицата също е много тясна.. От техническа гледна точка причина за
ПТП е поведението на водача на товарния автомобил, който е можел да спре и изчака
да се премести лекия автомобил.
Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява
посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на
застрахователя от воденето на осъдителен иск, несъмнено произтича от
обстоятелството, че към датата на исковата молба все още не е било получено плащане
от страна на застрахователя на причинителя на вредата. Предвид това, релевантните за
настоящия спор въпроси са: наличие на фактическия състав на чл. 411 КЗ– вреда,
неправомерно действие, респ. бездействие на субекта на отговорността, причинна
връзка между тях и изплатено вече обезщетение за тази вреда, наличие на
застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на вредата.
Конкретиката на случая сочи, че между ищеца и собственика на л.а. м. “Тойота”
е сключен договор за застраховка “Каско на МПС", с период на застрахователното
покритие 22.10.2017г.- 21.10.2018г.
На следващо място, безспорно е установено, че на 17.10.2018г. е настъпило
ПТП между л. а. м. “Тойота" и т. а. м. "Мерцедес". От събраните писмени
доказателства-двустранен констативен протокол за ПТП е безспорно установено, че на
17.10.2018г. е настъпило ПТП. Последиците от станалото ПТП са извън тези по чл. 125
ЗДвП и водачите на автомобилите не са уведомили органите на Полицията, а са
съставили двустранен констативен протокол. Двустранният констативен протокол е
частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а
само с формална такава. С оглед това, следва да се изследва наличието на други
доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в двустранния констативен
протокол за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието. Конкретиката
на случая сочи, че констатациите в протокола корелират и с тези на САТЕ и
свидетелските показания. Установява се, че водачът на т. а. м. “Мерцедес” не е спазил
задължението си да контролира непрекъснато пътните превозни средства, които
управляв- чл. 20, ал. 1 ЗДвП- "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват.” Съгласно заключението на САТЕ,
налице е пряка причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като
установеният механизъм на ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП.
4
Неизпълнението на тези задължения са в пряка причинна връзка с резултата. В случай,
че водачът на т.а. м. "Мерцедес" бе спазил тези задължения, до удар не би се стигнало.
Относно възражението за съпричиняване:
Деликтната отговорност обхваща всички вреди- имуществени и
неимуществени, които са настъпили в правната сфера на увреденото лице като пряка и
непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на деликвента.
Когато вредите се намират в причинно-следствена връзка и с поведението на самия
увреден, законът предвижда възможност за намаляване на дължимото обезщетение,
съразмерно на действията и бездействията, с които пострадалият е допринесъл за
увреждането. Причинно- следствената връзка е обективен факт, поради което
приложението на нормата на чл. 51 ЗЗД не е обусловено от субективното отношение
на пострадалия към настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни
последици. Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на
съпричиняването и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да
предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са
правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51
ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Обективният характер на
съпричиняване е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/ 63- т. 7. С
цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване,
като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл. 51 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като
неблагоприятен резултат. В конкретния случай от събраните по делото доказателства.В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В практиката си
ВКС приема, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да
предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са
правно ирелевантни за института на съпричиняването. В т.см. решение №
165/26.10.2010 г. по т.д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013 г. по т.
д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване
5
на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 и ал. 4 ЗДвП за престой и паркиране в
населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на
платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, като на
път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на
движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства. Съдът
счита, че в настоящия случай безспорно се установи, че лекият автомобил е бил
паркиран частично на пътното платно. Това обстоятелство се установява от
показанията на св. П. и заключението на САТЕ. От показанията на св. П. се установява,
че лекият автомобил бил паркиран на платното пред дома на св. С., като на платното
нямало обозначени места за паркиране. Показанията на св. П. корелират със
заключението на САТЕ, съгласно което ударът е настъпил по дължина на пътното
платно, по широчина на платното- на около 2,5м.- 3м. вляво от десния край на
платното за движение. Лекият автомобил се е намирал частично върху платното за
движение и е пресичал траекторията на движение на товарния автомобил. Съдът счита,
че на показанията на св. С., в частта, в която същата твърди, че лекият автомобил бил
паркиран извън пътното платно, на обособено място, намиращо се пред съседната
къща. Същите противоречат на показанията на св. П., които съдът кредитира, в частта,
в която същият твърди, че лекият автомобил е бил паркиран пред дома на св. С., като
на улицата е нямало обособени места за паркиране. Показанията на св. С. противоречат
и на заключението на САТЕ, съгласно което лекият автомобил е бил паркиран
частично върху пътното платно, като е пресичал траекторията на товарния автомобил.
Следва да бъдат кередирани показанията на св. С. в частта, в която същата твърди,че
улицата е с еднопосочно движение, при съобразяване на обстоятелството, че същата
твърди неизгодни за нея факти, следва да бъде дадена вяра. Доколкото автомобилът е
бил паркиран от лявата страна на пътното платно (при еднопосочно движение), то като
несъмнен се обосновава изводът, че св. С. не е съобразил поведението си с правилата за
паркиране. Това поведение на същата се явява в причинна връзка с настъпилото ПТП.
По мнение на въззивният съд приносът на св. С. за настъпване на вредоносния резултат
е 50 %. Поради забрана за влошаване състоянието на жалбоподателя и липса на жалба
от ответника, следва да бъде възприет определения от първоинстанционния съд
размер- 20 %.
Изводите на въззивния съд съвпадат с изводите на първоинстанционния съд.
Въззивната жалба се явява неоснователна, а решението на СРС следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор въззивникът следва да бъде осъден да заплати
6
на въззиваемата страна направените разноски във въззивното производство за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № *********/ 20.07.2021г., постановено по гр.д. №
7911/ 2020г. по описа на Софийския районен съд, 164 състав.
ОСЪЖДА “Д. з.” АД, с ЕИК ******* да плати на “ЗАД ОЗК з.” АД, с ЕИК *******
сумата 100 лева (сто лева), представляваща направени разноски във въззивното
производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7