№ 792
гр. Бургас, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело №
20212100102131 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от С.Х.А., ЕГН:
**********, с.*** ул.*** № **, чрез адвокат Николай Николаев Димитров, с адрес за
призоваване: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 против ЗК
,,Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Деймс
Баучер“ № 78, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от
60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания и последиците от тях, в следствие на причинени телесни увреждания
от ПТП, настъпило на 02.06.2021 г., ведно с законната лихва върху тази сума, дължима на
основание чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от 29.12.2020 г. до окончателното й изплащане, както
законна лихва по чл. 497, ал.1, т. 1 от КЗ върху общия размер на дължимото застрахователно
обезщетение и лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от 23.06.2021 г. до окончателното й
изплащане.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са
активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.
Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно
разпоредбите на общото исково производство по гражданскоправни спорове.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или
обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице
процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за
разглеждане на иска. При това положение е допустим.
В исковата молба се твърди, че на 02.06.2021 г., около 20,16 часа на път 90622, в
посока на движение от с. Горица към с. Гълъбец е самокатастрофирал лек автомобил марка
1
„Форд“, модел „Фокус“, с рег. № А 4364 НС, управляван от водача А.П.Ч., ЕГН:
**********, в който ищецът бил пасажер. Като причина за катастрофата се сочи, че водачът
на автомобила се е движил с превишена и несъобразена с пътната настилка и с
атмосферните условия скорост, поради което загубил управление над моторното превозно
средство, в резултат на което излязъл извън пътното платно и се удря в релефа, извън него.
В резултат на злополуката, ищецът получил следните увреждания: фрактура на
талуса - скочната кост в ляво, травма на лява предмишници и лява глезенна става, комоцио,
рани, натъртвания и охлузвания по цялото тяло и множество други. Твърди се в исковата
молба, че ищецът е бил хоспитализиран в „УМБАЛ - Бургас“ АД, където са му направени
изследвания и е проведено лечение, включително е поставена гипсова имобилизация на
крайника за фиксиране на травмата.
Заявява се от ищцовата страна, че за процесното ПТП е образувано досъдебно
производство № 179/2021 г. по описа на РУ на МВР - Поморие, пр.пр. № 79/2021 г. по описа
на Район на прокуратура - Бургас, ТО - Поморие, което е приключило; с влязло в сила
Постановление за прекратяване на наказателно производство. Излагат се твърдения, че от
официалните свидетелстващи документи, се установява, отговорността на водача А.Ч.,
управлявал лек автомобил марка Форд“, модел „Фокус“, с рег. № А 4364 НС. Счита, че с
непредпазливото си и неправомерно поведение водачът виновно допуска настъпването на
процесното ПТП, в разрез с нормативните изисквания на ЗДвП. Твърди се наличие и на
причинно-следствена връзка с претърпените от ищеца вреди.
Ищецът сочи, че към датата на настъпване на процесното ПТП, за автомобил марка
Форд“, модел „Фокус“, с рег. № А 4364 НС е била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество.
На 28.06.2021 г., ищецът предявил пред ответника застрахователна претенция за
неимуществени вреди по реда на чл. 380 от КЗ. Въпреки представянето на необходимия
набор от документи по смисъла на чл. 496, ал. 3 от КЗ, застрахователното дружество
поискало да му бъдат представени допълнителни документи, посочени в писмо до ищеца,
получено от последния на 07.07.2021 г. На следващия ден до ответника били изпратени
допълнителни документи. Независимо от това ответното дружество не определило, нито
изплатило на ищеца застрахователно обезщетение. Все в тази връзка, ищецът излага
съображения за това какви са последиците от непосочването на банкова сметка, по която да
бъде изплатено обезщетението, като заявява, че претенцията му за лихви обхваща тези по
чл. 429 и чл. 497, ал.1, т. 1 от КЗ.
По отношение на твърдените неимуществени вреди се излагат следните твърдения: В
следствие на претърпените травми, ищецът изпитвал силни болки в гръдния кош при всяко
движение. Уврежданията в областта на израстъка на скочната кост, предизвиквали
нетърпими болки, които дори и след приема на болкоуспокоителни не изчезвали. След
инцидента се е нуждаел от чужда помощ при обслужване на ежедневните си нужди, поради
обстоятелството, че му е била поставена гипсова имобилизация, поради което и при
проведеното домашното лечение е бил прикован на легло. Около четири месеца, ищецът е
2
бил трудно подвижен. През това време бил принуден да стои единствено в дома си, без да
може да води нормален и пълноценен живот, бил поставен в пълна зависимост от майка си,
която му е помагала да се преобличал, да се къпе, да поддържа тоалета си, както и да се
придвижва. Това му състояние се отразило тежки и на психиката му. Той получава тежка и
остра психотравма, чувства се много зле, става потиснат, затваря се в себе си, изпитва
постоянно чувство на страх, тревожност, безпокойство, загубва апетита си, страда от
безсъние, стряскане, кошмари, трудно се концентрира, става разсеян, раздразнителен и
самовглъбен - „откъснат от външния реален свят“. При споменаване на инцидента получава
кризи, свързани с треперене, сърцебиене, главоболие, световъртеж, потене и трудно
справяне с ежедневните си задължения. Твърди се, че и към настоящия момент продължава
да е тревожен, да изпитва страх при качване в транспортно средство. Има кошмари свързани
с катастрофата. Изпада в кризи и продължава да е силно раздразнителен. Сочи се още, че в
следствие на травмите, ищецът е в невъзможност да работи и да се издържа, което го прави
зависим и от чуждата финансова помощ.
В предвидения законов срок, с депозирания писмен отговор, ответникът оспорва
предявените претенции по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за автомобил марка Форд“, модел „Фокус“, с рег. № А 4364 НС към датата
на произшествието.
Оспорва соченият от ищеца механизъм на настъпване на ПТП, като твърди, че
претърпените от ищцата травми се дължат не само на виновното поведение на водача на
автомобила марка Форд“, модел „Фокус“, с рег. № А 4364 НС, но е налице съпричиняване
от страна на пострадалия за настъпването им, тъй като към момента на инцидента,
последният не е бил с обезопасителен колан.
На следващо място, ответното дружество оспорва размера на претендираното
обеезщетение, като счита, че същото не кореспондира с принципа на справедливостта и е
прекомерно.
Оспорвате се твърденията за търпени неимуществени вреди, като се сочи, че от
доказателствата по делото не се установява ищецът да е получил /мозъчно сътресение/, рани,
натъртвания и охлузвания по цялото тяло, поради което оспорва твърденията за видовете
травматични увреждания. Оспорва се наличието на психически травми, като се сочи, че
липсват медицински документи за това.
По отношение на претендираните лихви, заявява, че съгласно чл. 497 от КЗ,
застрахователят дължи лихва върху размера на определеното застрахователно обезщетение,
което се формира на база размера на претърпените вреди и в него не се включват лихви.
Оспорва се и моментът, от който ищеца твърди, че му се дължат лихви за забава.
Съдът приема, че са налице доказателства за осъществяване на процедурата по чл.380
от КЗ, поради наличието на представени и неоспорени писмени доказателства за
обстоятелството, че ищецът е предявил претенцията си писмено пред ответника,
3
първоначално на 28.06.2021 год. и след указания за представяне на допълнителни
доказателства от 07.07.2021 год. , ищицът е представил същите на 08.11.2021 год., като нито
в пълвата, нито във втората молба е посочена банкова сметка на ищеца.
Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и
липсват процесуални пречки за разглеждане на делото, приема предявените искове за
допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото,с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове от С.Х.А.,
ЕГН: **********, с.*** ул.*** № **, чрез адвокат Николай Николаев Димитров, с адрес за
призоваване: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 против ЗК
,,Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Деймс
Баучер“ № 78, за сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и последиците от тях, в следствие
на причинени телесни увреждания от ПТП, настъпило на 02.06.2021 г., ведно с законната
лихва върху тази сума, дължима на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от 29.12.2020 г.
до окончателното й изплащане, както законна лихва по чл. 497, ал.1, т. 1 от КЗ върху общия
размер на дължимото застрахователно обезщетение и лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ,
считано от 23.06.2021 г. до окончателното й изплащане.
Съдът, с оглед изразените от страните становища намира за необходимо да обяви на
същите, че следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а
именно:наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за автомобил марка Форд“, модел „Фокус“, с рег. № А
4364 НС към датата на произшествието.
Съдът като съобрази представените от страните писмени доказателства, както и
приетите по делото съдебно автотехническа и съдебно медицинска експертизи, приема да
установено следното :
На 02.06.2021 г., около 20,16 часа на път 90622, в посока на движение от с. Горица
към с. Гълъбец е самокатастрофирал лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с рег. №
А 4364 НС, управляван от водача А.П.Ч., ЕГН: **********, в който автомобил ищецът е
пътувал. Причина за катастрофата, според приетата съдебно автотехническа експертиза е
поведението на водача на лекия автомобил,който се е движил с превишена и несъобразена с
пътната настилка и с атмосферните условия скорост, поради което загубил управление над
моторното превозно средство, в резултат на което излязъл извън пътното платно и се удря в
крайпътно дърво. Според вещото лице, лекият автомобил е снабден фабрично с
обезопасителни колани на всички места, включително на предното пасажерско място,
където е седял ищецът, но коланите не са били използвани.
В резултат на злополуката, ищецът получил следните увреждания: фрактура на
4
талуса - скочната кост на лявото ходило, контузия на главата, на гръдния кош и лява
предмишници, натъртвания и охлузвания. Ищецът е бил прегледан в „УМБАЛ - Бургас“
АД, където са му направени изследвания и е поставена гипсова имобилизация на крайника за
фиксиране на травмата за 30 дни. Според заключението на вещото лице д-р Стефанов
оздравителния процес от травмите на ищеца следва да преключи в рамките на три-четири
месеца - за травмата на левия крак и в рамките на 15-20 дни за останалите травми. По
делото не са събрани доказателства за усложнения в оздравителния процес, такива
усложнения не са констатирани и от вещото лице при извършения преглед на ищеца.
Съдът кредитира заключенията на веките лица , като намира същите за подробни,
професионално изготвени, изчерпателни и достоверни.
От представените писмени доказателства се установява, че за процесното ПТП е
образувано досъдебно производство № 179/2021 г. по описа на РУ на МВР - Поморие, пр.пр.
№ 79/2021 г. по описа на Район на прокуратура - Бургас, ТО - Поморие, което е приключило;
с влязло в сила Постановление за прекратяване на наказателно производство, поради
направеното изрично волеизявление на ищеца, че желае наказателното производство да
бъде прекратено. В постановлението за прекратяване на производството , както и в
заключението на вещото лице инж.Гяуров се посочва , че отговорността за настъпване на
ПТП е на водача А.Ч., който при управлението на лек автомобил марка Форд“, модел
„Фокус“, с рег. № А 4364 НС , с непредпазливото си и неправомерно поведение, виновно
допуска настъпването на процесното ПТП, в разрез с нормативните изисквания на ЗДвП. От
така установената фактическа обстановка се налага изводът, че е налице и причинно-
следствена връзка с претърпените от ищеца вреди.
Видно от представената медицинска документация и от приетата съдебно-
медицинска експертиза ищецът е бил прегледан в отделението по спешна медицина ,
поставена е гипсова имобилизация на лявото ходило, направени са му изследвания и е
освободен за домашно лечение. Според в.л. д-р Стефанов , периодът на болките е
продължил 30-40 дни за травмата на крака и 15-20 дни за останалите травми и към момента
ищецът е напълно възстановен.
Част от травмите – на главата и гръдния кош, според вещото лице , биха могли да
бъдат избегнато при правилно поставен обезопасителен колан.
От събраните гласни доказателства – разпит на родителите на ищеца се установява ,
че за период от един месец, ищецът е имал затруднения да се движи сам, поради гипсовата
имобилизация на крака, бил е подтиснат и не е искал да контактува с лица извън домашните
му.
Съдът приема, че по отношение на част от травмите е налице съпричиняване от
страна на ищеца по отношение на претърпените вреди, поради обстоятелството , че не е
пътувал с правилно поставен обезопасителен колан, доказателствата за което са обсъдени
по-горе.
Няма данни ищецът да е провел контролни прегледи, нито има доказателства да е
5
търсено или назначавано последващо лечение. Съдът не кредитира събраните гласни
доказателства по отношение на твърденията на родителите на ищеца , че той е бил
неспособен да се придвижва сам и с помощни средства , а се е движил само с помощта на
двамата си родители. Ищецът е деветнадесетгодишен млад мъж, който няма причина да не е
бил достатъчно физически годен да използва помощни средства , за да се придвижва на
малки разстояния, дори в периода на гипсовата имобилизация. Обстоятелството , че не е
работил, също не може да се приеме, че е причинно-следствена връзка с травмата , след
изтичане на периода на имобилизация. Видно от показанията на родителите си ищецът има
специално образование – учил е за готвач, но не е работел и преди и след катастрофата.
С оглед на горното, съдът приема, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат в размер 30% по отношение на получените травми, което следва да бъде
съобразено при определяне на дължимото обезщетение.
От горното следва извода, че произшествието е настъпило поради извършено от
водача на лек автомобил с марка „Форд“ , нарушение на правилата за движение по
пътищата. Последният с непредпазливото си и неправомерно поведение виновно допуснал
настъпването на процесното ПТП, в резултат на което ищецът, като пътник в лекия
автомобил е претърпял посочените по горе две травми.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие по аргумент от чл.
429, ал. 1 КЗ.
Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност
на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание.
По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска отговорност”,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Член 432 КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка “гражданска отговорност”, което право е имуществено притезателно право.
Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска
отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования. С изпълнението от страна
на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с което увреденият
разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования. Прякото право се
6
намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу
граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на
застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение
и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото
лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования.
Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се
намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност –
Тълкувателно решение № 1/2015 на ОСТК на ВКС.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2012 год. на ОСТК на ВКС - отговорността на
застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие.
В настоящия случай страните не спорят по наличието на застраховка гражданска
отговорност на автомобила.
В настоящото производство се събраха доказателства за извършено нарушение на
правилата за движение по пътищата от водача на лекия автомобил с марка „Форд“,
състоящо се в управление на лекия автомобил с превишена скорост и без да съобрази
пътните условия.
С аргументи изложени по-горе, съдът приема , че ищцата е допринесла за
вредоносния резултат като не е потърсила своевременно лекарска помощ. Поради горното,
съдът приема, че е налице съпричиняване в обем от 20% по отношение на претърпените
вреди.
Ищцата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди пред ответника, но ответното дружество отказало изплащане на
претендираното обезщетение мотивирайки се, че от събраните данни не се доказвала по
безспорен начин вината на водача на лекия автомобил.
Размерът на дължимото обезщетение в конкретния случая следва да се определи при
съблюдаване на установената фактическа обстановка , описана по-горе, наличието на
съпричиняване и обстоятелството , че ищецът е напълно възстановен.
За конкретния размер съдът съобрази принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД,
относимата съдебната практика, отчете момента на настъпване на деликта, икономическите
условия и лимитите на застрахователя.
С оглед на горното съдът приема , че справедливо обезщетение за претърпените
травми на ръката е в размер на 10000 лв., което следва да бъде редуцирано с 20% и
присъдено в размер на 8000 лв.
Така присъдените обезщетения се дължат заедно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от 24.11.2021 г., на осн. чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ . Становището на
ищците, че наред с това обезщетение за забава им се дължи и друго - на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ
7
е неоснователно. В съответствие с общото правило , въведено в чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. В случая ответното застрахователно дружество, чиято
отговорност е функция на отговорността на деликвента, дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва, каквото дължи и деликвента, но с начален момент, определен в
чл. 497 КЗ. Няма законово основание застрахователят да дължи второ, различно
обезщетение за собствената си забава заедно с това по чл. 497 КЗ и по този начин да дължи
обезщетение за забава на повече основания , отколкото прекия причинител на вредата.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на съдебно
деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете /13,3%/ – 45,50лв.
Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение в условията на чл. 38, ал. 2 ЗА,
което при уважения размер възлиза на общо 730 лв. , които следва да бъдат присъдени в
полза на адв. Борис Акалиев като възнаграждение за първата инстанция.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът съразмерно с уважената част от исковете дължи
държавна такса в размер на 320 лв.
Съобразно отхвърлената част на иска, ищецът дължи на ответника разноски в размер
на 2809,60 лв., включително разноски за експертизи в размер на 304 лв. Съдът констатира ,
че уговореното от ответника и процесуалния му представител възнаграждение отговаря по
размер на определеното по Наредбата за адвокатските възнаграждения в действащия към
датата на упълномощаването вариант, поради което направеното възражение за
прекомерност е неоснователно.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК ,,Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 78 да заплати на С.Х.А., ЕГН: **********, с.*** ул.***
№ **, чрез адвокат Николай Николаев Димитров, с адрес за призоваване: гр. София, ул.
„Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 против ЗК ,,Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Деймс Баучер“ № 78,
сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания и последиците от тях, в следствие на причинени телесни
увреждания от ПТП, настъпило на 02.06.2021 г., ведно с законната лихва върху тази сума,
дължима на основание чл. чл. 497, ал.1, т. 1 от КЗ върху общия размер на дължимото
застрахователно обезщетение, считано от 24.11.2021 г., до окончателното й изплащане и
разноски по делото в размер на 45,50 лв., като отхвърля претенцията за неимуществени
вреди над уважения размер, както и претенциити за заплащане на обезщетение за забава
извън уважените, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК ,,Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 78 да заплати на адвокат Борис Акалиев, с адрес за
8
кореспонденция: град София, ул.“Христо Белчев“ № 2 сумата от 730 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА С.Х.А., ЕГН: **********, с.*** ул.*** № **, чрез адвокат Николай
Николаев Димитров, с адрес за призоваване: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти
полуетаж, офис № 4 да заплати на ЗК ,,Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 78 да заплати на разноски по делото в
размер на 2809,60 лв.
ОСЪЖДА ЗК ,,Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 78 да заплати на съдебната власт , по сметка на
Окръжен съд Бургас държавна такса в размер на 320 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9