Р Е Ш Е Н И Е
№…………………….. гр.Г.
РАЙОНЕН СЪД - Г.
Наказателен състав
На 25.09.2019г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар А.Делчева,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов
АН Дело № 90 по описа на РС – Г. за 2019г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
18-0447-000537 от 31.12.2018г. на С. П. Б. - Началник РУ към ОДМВР С.З.,
РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на П.И.З. с ЕГН **********, на
основание чл.179, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е
наложено административно наказание „глоба” в размер 3000 /три хиляди/ лева – за
извършено нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си и в с.з – чрез
пълномощник, излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на
издаденото Наказателно постановление и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Началник РУ към ОДМВР С.З.,
РУ- Г. не се явява в с.з. и не
изразява становище.
По делото бяха
събрани писмени доказателства: АУАН № 18-0447-000537, бл.№ 854003; Наказателно
постановление № 18-0447-000537/31.12.2018г.; Справка за нарушител/водач;
Служебна бележка на С. П. Б., издадена на 19.10.2018г. от Началник на сектор
КАПОЧР от 19.10.2018г. и Заповед с рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. относно
определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да
съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават
наказателни постановления, да установяват употребата на алкохол с
доказателствен анализатор и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата от министър В.Р.;
Писмо с УРИ: 127800-18635 от 17.07.2019г. на началник група „РОППСС“ при
ОД на МВР С.З., сектор „Пътна полиция“, ведно със справка за техническите данни
и собствеността на товарен автомобил „Щаер 19 С 31“ с
рег.№ ******** и Писмо с изх.№ 11-00-149/23.07.2019г. от И.З. – директор
Областно пътно управление С.З., както и заверени преписи от: Свидетелство за
регистрация на МПС - част І, за товарен автомобил „Щаер
19 С 31“ с рег.№ *********, разписка и Писмо с изх.№ 11-00-178 от 02.09.2019г.
на И.З. – Директор ОПУ – С.З..
Бяха разпитани в качеството на свидетели Д.Н.Д. - съставил АУАН, И.К.П. и П.Д. П..
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС - Г. намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
С
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № 18-0447-000537 от 12.12.2018г.
по описа на РУ-гр.Г., е констатирано, че П.И.З. с ЕГН **********, на 12.12.2018г., в
около 14,20 часа, по републикански път III-
Жалбоподателят П.З. подписал съставения му
АУАН и получил срещу разписка препис от него. В законоустановения срок не били
направени възражения по него.
Въз
основа на акта е издадено и обжалваното Наказателно постановление №
18-0447-000537 от 31.12.2018г. на С. П. Б. - Началник РУ към ОДМВР С.З.,
РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, в обстоятелствената част, на което
административно-наказващият орган е възприел описаната в АУАН фактическа
обстановка – че водачът П.И.З. с ЕГН ********** управлява по републиканските
пътища - по републикански път III-
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите, както и от приетите по делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност.
От
правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи.
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
- Разпоредбата на чл.179, ал.3, т.1 /в редакцията ДВ бр. 39/2011 г., която е действала към датата на нарушението - 12.12.2018г. и към датата на издаване на наказателното постановление – 31.12.2018 г./: Водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер на 3 000 лв.
- разпоредбата на чл.139, ал.5 /в редакцията ДВ, бр. 6/2004 г., предишна ал. 3, бр. 85/2004 г., предишна ал. 4, бр. 51/2007 г., изм., бр. 39/2011г., бр. 101/2015 г., в сила от 22.12.2015 г., бр. 105/2018 г., в сила от 1.01.2019 г., която е действала към датата на нарушението - 12.12.2018г. и към датата на издаване на наказателното постановление – 31.12.2018 г./: Движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.
От правна страна, съдът намира, на първо място, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното Наказателно постановление - С. П. Б. - Началник РУ към ОДМВР С.З., РУ Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР е компетентно длъжностно лице да издава НП.
1. На следващо място, съдът
констатира, че в АУАН с № 118-0447-000537
от 12.12.2018г. е нанесена поправка относно точното място на извършване
на нарушението. Не е ясно дали се касае за „километър 39+
Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат те да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност мястото на извършване на нарушението. В този смисъл, докато в АПК (чл. 62, ал. 2) е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, то в НПК, който на основание чл.84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в административно наказателното производство, такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена.
Несъмнено, в случая се касае за очевидна фактическа грешка, което бе установено и от показанията на свидетелите, но несъмнено е, че това е съществено процесуално нарушение. Това е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава правото на защита на привлеченото към отговорност лице и не може да бъде преодоляно по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Това в случая, не е и направено, тъй като административно-наказващият орган не се е позовал на тази разпоредба при издаването на НП.
2. Допуснато е неправилно приложение на материалния закон – чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП /изменена/ вр. с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като е предвидена административно-наказателна отговорност за управление на ППС по републикански път, за което не е заплатена винетна такса, така както е цитирана разпоредбата в НП, а фактическото обвинение е за това, че водачът не е заплатил винетна така при управление на ППС по републикански път. С изискването водачът да е извършил плащането, за да управлява по републиканския път пътното превозно средство, АНО е излязъл извън рамките на приложения административно-наказателния състав на чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП /изменена/ и е нарушил правото на защита на наказаното лице по аргумент от изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за съответствие между право и факти. Изискване за заплащане на винетна такса от страна на водача не се съдържа в нарушената разпоредба на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП /изменена/, а по аргумент от чл. 10а ал. 4 от ЗП/ ред. ДВ бр. 101/22.12.2015г., винетна такса може да се заплати от собственика и от ползвателя. Следователно, не може да се изисква водачът на управляваното ППС да е заплатил лично винетната такса, а да извършва управление на ППС по републиканския път след нейното заплащане.
В този смисъл е Решение № 274 от 15.10.2019 г. по КАН Дело № 264 по описа за 2019г. на Административен съд – С.З. по идентичен казус.
3. Разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП задължава водачите на ППС да управляват същите по републиканските пътища само след заплащане на винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Съгласно нормата на чл.3, ал.1 от ЗП, пътищата са републикански и местни, като в ал.2 и ал.3 от същия текст са дадени легални дефиниции на тези два вида пътища, а в ал.4 е визирано, че списъците за републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет. С Решение № 945 от 01.12.2004 г. на МС е утвърден списъка на републиканските пътища, както и е приет списъка на републиканските пътища, за които са събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса и път трети клас № 554 е включен в този списък, т.е. безспорен факт е, че за движението по него водачите са длъжни да са заплатили съответната винетна такса. Същевременно, разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗДвП предвижда, че за даване на различни предписания на водачите на ППС, в т.ч. и прилагането на специални правила, на пътищата се поставят необходимите пътни знаци, допълнителни и други средства за сигнализиране. Такъв знак със специално предписание, касаещ заплащането на винетна такса е Д25 „За ползването на пътя са изисква платена винетна такса”. От приложените по делото писмени доказателства /писмо изх.№ 11-00-149/23.07.2019г. и писмо изх.№ 11-00-178/02.09.2019г. на Областно пътно управление – С.З./ става ясно, че към датата на нарушението 12.12.2019 г. в този участък от път № III - 554 не е бил наличен пътен знак Д25, тъй като е бил откраднат. При това положение, не може да се вмени по категоричен начин виновно поведение от страна на жалбоподателя П.З. и липсват доказателства за такова, тъй като той е нямало как да знае, че за движението по този път се изисква заплащането на винетна такса. Формата на вината за извършването на вмененото му нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП е пряк умисъл, но от обстоятелствата по делото такъв не може да се установи. Законът предвижда заплащането на винетна такса само за движението на ППС по републиканските пътища, но жалбоподателят е нямало как да знае дали път III - 554 е такъв или общински. Не може да се приеме, че по презумпция той като водач на ППС би следвало да знае това, тъй като път III - 554 е включен в републиканската пътна мрежа с решение на Министерския съвет, а съгласно разпоредбите на Закона за нормативните актове, решението не е нормативен акт. Така че, единствено пътния знак със специално предписание Д25 би му дал такава информация, но както се установи от доказателствата по делото, такъв е липсвал.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
18-0447-000537 от 31.12.2018г. на С. П. Б. - Началник РУ към ОДМВР С.З.,
РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на П.И.З. с ЕГН **********, на
основание чл.179, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е
наложено административно наказание „глоба” в размер 3000 /три хиляди/ лева – за
извършено нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14 дневен срок от съобщаването му пред Aдминистративен Съд – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
/ Хр.Ангелов /