№ 75
гр. Кюстендил, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500189 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. №
276725/22.11.2021 г. от С. В. Т. с ЕГН ********** и И. Г. Т. с ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. Перник, *** и В. К. Ц. с ЕГН ***, с адрес: с. Соволяно, ***, чрез пълномощника
им адв. Г. М. от АК – Кюстендил, със служебен адрес и съдебен адрес за въззивниците: гр.
Кюстендил, ул. „Площад Демокрация“ № 1, ет. 5, офис № 12, насочена против Решение №
260465 от 29.10.2021 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 414/2020 г. по описа на
същия съд.
С обжалвания първоинстанционен акт РС – Кюстендил е оставил без уважение иска
на К. В. Ц. против В. К. Ц. за прогласяване на нищожността на извършеното на 08.02.2017 г.
писмено упълномощаване, за което е съставено пълномощно с нотариална заверка на подпис
с рег.№ 335 от 08.02.2017 г. и нотариално заверено съдържание с рег. № 336, том I акт №55
от 08.02.2017 г. по описа на Нотариус В.Я. с район на действие - района на Районен съд – гр.
Перник, вписан под № 331 в регистъра на Нотариалната камара, по силата на което
упълномощителят Т.А. Ц., починала на 23.12.2017 г., упълномощила съпруга си В. К. Ц. да
се разпореди с притежаваната от нея идеална част от описания в него имот, поради
противоречие със закона; прогласил е за нищожно по иска на К. В. Ц. против В. К. Ц.
извършеното на 08.02.2017 г. писменото упълномощаване, за което е съставено пълномощно
с нотариална заверка на подпис с рег.№ 335 от 08.02.2017 г. и нотариално заверено
съдържание с рег. № 336, том I акт № 55 от 08.02.2017 г. по описа на Нотариус В.Я. с район
на действие - района на Районен съд – гр. Перник, вписан под № 331 в регистъра на
Нотариалната камара, по силата на което упълномощителят Т.А. Ц., починала на 23.12.2017
г. упълномощила съпруга си В. К. Ц. да се разпореди с притежаваната от нея идеална част
от описания в него имот, като извършено при липса на съгласие; прогласил е за нищожен по
иска на К. В. Ц. против С. В. Т., И. Г. Т. и В. К. Ц. на основание чл.42 ал.2 ЗЗД, договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 38 том I, рег.№ 939
дело №32 от 2017 г. по описа на Нотариус М.М. с район на действие - района на Районен съд
1
– гр. Кюстендил, вписан под № 696 в регистъра на Нотариалната камара и с предмет:
ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от сутерен, жилищен
етаж и таван, построена на основание отстъпено право на строеж върху поземлен имот с
площ от 541 квадратни метра, находяща се в с. Соволяно, община Кюстендил, област
Кюстендил, представляващ УПИ XIV-438, квартал 13 по действащия дворищно-
регулационен план на селото, одобрен със Заповед № 1030/29.03.1963 г. при съседи по
нотариален акт: улица от две страни Л.С.К. и В. Г.К. и при граници и съседи на имота по
скица: улица с ок 132 -135 и улица с ок 135-137, УПИ XV-437, УПИ ХХГУ-423 и ХХУ-422 -
всички в кв. 13 по действащия план на с. Соволяно, община Кюстендил, област Кюстендил,
ведно с правото на строеж върху гореописания недвижим имот, в частта му за 1/6 идеална
част от него, като над тази част до ½ ид.ч., както е бил предявен иска, е оставил без
разглеждане претенцията като недопустима; признал е за установено на основание чл.108 от
ЗС по отношение на С. В. Т., И. Г. Т. и В. К. Ц., че К. В. Ц., в качеството му на наследник на
Т.А. Ц., е собственик на 1/6 /една шеста/ идеална част от следния недвижими имот:
ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от сутерен, жилищен
етаж и таван, построена на основание отстъпено право на строеж върху поземлен имот с
площ от 541 квадратни метра, находяща се в село Соволяно, община Кюстендил, област
Кюстендил, представляващ УПИ XIV – 438 в квартал 13 от действащия дворищно-
регулационен план на селото, одобрен със Заповед № 1030/29.03.1963 г. при съседи по
нотариален акт: улица от две страни, Л.С.К. и В. Г.К. и при граници и съседи на имота по
скица: улица с ок 132 -135 и улица с ок 135-137, УПИ XV -437. УПИ XXIV-423 и XXV-422 -
всички в кв.13 по действащия план на с. Соволяно, община Кюстендил, област Кюстендил,
ведно с правото на строеж върху гореописания недвижим имот, като е оставил без уважение
претенцията в частта й, в която се иска да бъдат осъдени С. В. Т., И. Г. Т. и В. К. Ц. да
предадат на ищеца владението върху този имот, като неоснователна и недоказана. Осъдил е
К. В. Ц. да заплати на С. В. Т. и И. Г. Т. сумата от 55,00 лева, припадащата се част от
сторените деловодни разноски с оглед изхода на спора, както и да заплати на адвокат Г. М.
сумата от 100,00 лева възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА за осъществено
процесуално представителство на В. К. Ц..
Въззивниците обжалват първоинстанционния съдебен акт, в частите, в които
районният съд е прогласил за нищожни пълномощно с нотариална заверка на подпис с рег.
№ 335/08.02.2017 г. и договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА №
38 том I, рег.№ 939 дело № 32 от 2017 г. по описа на Нотариус М.М. с район на действие -
района на Районен съд – гр. Кюстендил, вписан под № 696 в регистъра на Нотариалната
камара и с предмет подробно описан в решението недвижим имот, в частта му за 1/6 ид.ч. от
него, както и в установителната част на иска с основание чл. 108 от ЗС, с която по
отношение на тях първоинстанционният съд е приел за установено, че ищецът е собственик
на 1/6 от посочения недвижим имот на основание наследство от майка си Т. Ц., с доводи за
неправилност на решението в тези обжалвани части поради противоречието му с чл. 26, ал.
2, пр. 2 ЗЗД, необосновано с доказателствата и постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила на чл. 235, ал 2 от ГПК.
Твърди се, че районният съд неправилно е приел за доказана и е уважил претенцията
на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД на Ц. за обявяване нищожност на процесното пълномощно.
Подчертават, че безспорно по делото било, че упълномощителката Ц. не е била поставена
под запрещение и твърдяната от ищеца липса на съгласие за извършване на
упълномощителната сделка не произтича от същата сделка, с която тя е овластила съпруга
си В. Ц., а не лице извън семейството си, да продаде имота им, притежаван в режим на
СИО, на дъщеря им, с която заедно са се грижили за продавачката, като с тази сделка
продавачите са си запазили правото на ползване върху имота. Считат, че съдът неправилно
се е позовал на СМЕ, изготвена от в.л. след смъртта на упълномощителката, които вещи
лица са направили констатациите си за невъзможност на лицето да формира волята си
свободно, не на база преки впечатления от състоянието й, а въз основа на данни в
медицинската документация за увреденото й здраве. Акцентира се, че договор, сключен от
дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или ръководи
2
действията си съгласно чл.31, ал. 1 ЗЗД е унищожаем, а не нищожен поради липса на
съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, както неправилно е приел
първоинстанционният съд, а унищожаване на такъв договор може да се иска само при
наличие на предпоставките на чл. 31, ал. 2 ЗЗД. Позовават се на висящото тълк.д. № 2/2020
г. на ОСГТК на ВКС, образувано именно поради противоречивата съдебна практика за
квалифициране на сделки, сключени от дееспособно лице, чието увредено здравословно
състояние е опорочило съгласието му.
Считат, че упълномощителната сделка е действителна, респективно неоснователни са
обективно и кумулативно предяваните претенции за прогласяване нищожност на
продажбата, обективирана в процесния НА, както и ревандикационния иск в
установителната му част.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и отхвърляне
на предявените искове. Претендират се направените от С. и И. Т. деловодни разноски за
двете съдебни инстанции, както и присъждане на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА на адвокатско
възнаграждение на адв. М. за осъществена от нея безплатна адвокатска помощ на
въззивника Ц..
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна К. В.
Ц., с адрес: гр. Перник, ***, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба, същевременно се приема за правилно и законосъобразно решението на КнРС в
обжалваната му част. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на
решението на КнРС в обжалваната му част. Прави се изрично възражение за прекомерност
на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
С отговора не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозирана насрещна въззивна жалба с вх. №
260957/02.03.2022 г. от К. В. Ц., с адрес: гр. Перник, *** насочена Решение № 260465 от
29.10.2021 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 414/2020 г. по описа на същия съд,
в частта, с която предявеният ревандикационен иск е оставен без уважение в осъдителната
му част за предаване владението върху признатата част от собствеността. Въззивникът се
позовава на тълк. решение от 05.01.2022 г. по тълк.д. № 3/2020 г., съгласно което
ревандикацинният иск по чл. 108 ЗС е средство за съдебна защита на правомощието
владение като елемент от състава на правото на собственост и с иск предявен срещу друг
съсобственик, съсобственикът можел да брани същия обект – съответната идеална част,
върху която съществува правото му на собственост. Подчертава, че по отношение на
признатата му 1/6 ид. ч. от процесния имот ответниците владеели имота без правно
основание, като не го допускали да упражнява фактическа власт съобразно установената
част от собствеността.
Иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване на
предявения иск. Не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.
В законоустановения срок не е депозиран отговор по подадената насрещна въззивна
жалба.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и
на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът е приел въззивните жалби за допустими като изхождащи от надлежна страна в
първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в обжалваните части, в
резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен
орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
3
Решението е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл
са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния
съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка
на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като
обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание член 26 ал. 2 предл. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 44 ал. 1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 42 от ЗЗД за прогласяване нищожността на пълномощно с нотариална
заверка на подпис с рег.№ 335 от 08.02.2017 г. и нотариално заверено съдържание с рег. №
336, том I акт № 55 от 08.02.2017г. по описа на Нотариус В.Я. с район на действие - района
на Районен Съд - град Перник, вписан под № 331 в регистъра на Нотариалната камара с
упълномощител Т.А. Ц., починала на 23.12.2017 г. и пълномощник В. К. Ц., поради липса на
съгласие - невъзможност на упълномощителя да разбира и ръководи действията си.
При условията на евентуалност, ако не бъде уважен така предявеният иск се иска да
бъде постановено решение, с което да се прогласи, на основание чл. 26 ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, във връзка с чл. 44 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 42 от ЗЗД, нищожността на пълномощно с
нотариална заверка на подпис с рег. № 335 от 08.02.2017 г. и нотариално заверено
съдържание с рег. № 336, том I акт № 55 от 08.02.2017 г. по описа на Нотариус с район на
действие - района на Районен Съд – град Перник, вписан под № 331 в регистъра на
Нотариалната камара с упълномощител Т.А. Ц., починала на 23.12.2017 г. и пълномощник
В. К. Ц., поради противоречие със закона.
При условията на евентуалност, ако не бъде уважен горният иск, се искаи да бъде
постановено съдебно решение, с което да се прогласи, на основание чл. 26, ал.1 предл. 2 от
ЗЗД, във връзка с член 44 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 42 от ЗЗД, нищожността на пълномощно с
нотариална заверка на подпис с рег. № 335 от 08.02.2017 г. и нотариално заверено
съдържание с рег. № 336, том I акт № 55 от 08.02.2017 г. по описа на Нотариус с район на
действие - района на Районен Съд –гр. Перник, вписан под №331 в регистъра на
Нотариалната камара с упълномощител Т.А. Ц., починала на 23.12.2017год. и пълномощник
В. К. Ц., поради заобикаляне на закона.
При условията на евентуалност се иска да бъде постановено съдебно решение, с
което да се прогласи, на основание чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 44 ал.1 от
ЗЗД, във вр. с член 42 от ЗЗД, нищожността на пълномощно с нотариална заверка на подпис
с рег. № 335 от 08.02.2017 г. и нотариално заверено съдържание с рег. № 336, том I акт № 55
от 08.02.2017 г. по описа на Нотариус с район на действие - района на Районен Съд - град
Перник, вписан под № 331 в регистъра на Нотариалната камара с упълномощител Т.А. Ц.,
починала на 23.12.2017 г. и пълномощник В. К. Ц., поради накърняване на добрите нрави.
В случай, че не бъде уважен искът на преходните основания се иска да бъде признато
за установено по отношение на ответниците С. Т. и И. Т., на основание чл. 29 от ЗЗД, че
упълномощаването с нотариално заверено съдържание, с рег. № 336, том I акт № 55 от
08.02.2017 г. по описа на Нотариус с район на действие - района на Районен Съд - град
Перник, вписан под № 331 в регистъра на Нотариалната камара, с упълномощител Т.А. Ц.,
починала на 23.12.2017 г. и пълномощник В. К. Ц., е недействително, като извършено
поради измама.
Предявен е и иск за признаване на установено на основание член 42 ал.2 от ЗЗД,
спрямо страните по делото, че Договор за покупко - продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 38 том I, рег.№ 939 дело № 32 от 2017 г. по описа на
4
Нотариус М.М., с район на действие РС - Кюстендил и с предмет: ЕДНОФАМИЛНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от сутерен, жилищен етаж и таван,
построена на основание отстъпено право на строеж върху поземлен имот с площ от 541
квадратни метра, находяща се в село Соволяно, община Кюстендил, област
Кюстендил,представляващ УПИ XIV -438 квартал 13 действащия дворищно-регулационен
плана селото, одобрен със Заповед №1030/29.03.1963 година при съседи по нотариален акт:
улица от две страни, Л.С.К. и В. Г.К. и при граници и съседи на имота по скица: улица с ок
132 -135 и улица с о.т. 135-137, УПИ XV -437, УПИ ХХIV-423 и ХХV-422 - всички в кв. 13
по действащия план на село Соволяно, община Кюстендил, област Кюстендил, ведно с
правото на строеж върху гореописания недвижим имот, с продавачи:В. К. Ц. и Т.А. Ц. и
купувач С. В. Т., е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН в частта му за ½ ид.ч. - една втора идеална част,
като сключен от В. К. Ц. без представителна власт /липса на съгласие/.
Предявен е и иск с правно основание чл. 108 от ЗС да бъде постановено решение, с
което да се признае за установено спрямо С. В. Т., И. Г. Т. и В. К. Ц., че К. В. Ц., като
наследник на Т.А. Ц. е собственик на 1/6 /една шеста/ идеална част от следния недвижими
имот: ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от сутерен,
жилищен етаж и таван, построена на основание отстъпено право на строеж върху поземлен
имот с площ от 541 квадратни метра, находяща се в село Соволяно, община Кюстендил,
област Кюстендил,представляващ УПИ XIV - 438 квартал 13 действащия дворищно-
регулационен плана селото, одобрен със Заповед №1030/29.03.1963 година при съседи по
нотариален акт: улица от две страни, Л.С.К. и В. Г.К. и при граници и съседи на имота по
скица: улица с ок 132 -135 и улица с ок 135-137, УПИ XV-437, УПИ XXIV-423 и XXV-422 -
всички в кв.13 по действащия план на село Соволяно, община Кюстендил, област
Кюстендил, ведно с правото на строеж върху гореописания недвижим имот, КАТО БЪДАТ
ОСЪДЕНИ С. В. Т., И. Г. Т. И В. К. Ц. да предадат на ищеца владението върху имота.
Ответниците оспорват исковете, като считат същите за неоснователни, отричайки
наличието на сочените пороци , на които се основават исковете за нищожност на
упълномощителната сделка, както и искът за унищожаемост на същата. Приемайки за
действителна сделката по упълномощаване, считат за неоснователен иска за прогласяване
недействителността на договора за покупко-продажба, като сита същият за действителен и
породил целените правни последици по прехвърляне правото на собственост върху
процесния имот на ответниците Т. и считайки се за собственици на същия оспорват като
неоснователен иска с правно основание чл. 108 от ЗС.
Въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство е установена
правилна фактическа обстановка, по която страните не спорят.
Ищецът и ответницата С. Т. са наследници по закон –низходящи от първи ред /деца/
на Т. Ц., починала на 21.12.2017 г. , а ответникът В. Ц. , също наследник по закон е нейн
преживял съпруг.
Между страните не е имало спор относно това, че ответниците С. и И. Т. са съпрузи и
към 22.02.2017 г –датата на сключване на договора за покупко-продажба са имали сключен
граждански брак.
По силата на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт № 38 том I, рег.№ 939 дело № 32 от 2017г. на Нотариус М.М., с район на
действие РС - Кюстендил В. К. Ц. и Т.А. Ц. прехвърлили правото на собственост на С. В. Т.
върху следния имот: ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от
сутерен, жилищен етаж и таван, построена на основание отстъпено право на строеж върху
поземлен имот с площ от 541 квадратни метра, находяща се в село Соволяно, община
Кюстендил, област Кюстендил,представляващ УПИ XIV-438 квартал 13 действащия
дворищно-регулационен плана селото, одобрен със Заповед №1030/29.03.1963 година при
съседи по нотариален акт: улица от две страни, Л.С.К. и В. Г.К. и при граници и съседи на
имота по скица: улица с ок 132 -135 и улица с ок 135-137, УПИ XV -437, УПИ ХХГУ-423 и
ХХУ-422 - всички в кв. 13 по действащия план на село Соволяно, община Кюстендил,
област Кюстендил, ведно с правото на строеж върху гореописания недвижим имот.
5
При сключването на този договор Т.А. Ц. действала чрез пълномощника си В. Ц. по
силата на пълномощно с нотариална заверка на подпис с рег.№ 335 от 08.02.2017 г. и
нотариално заверено съдържание с рег. № 336, том I акт № 55 от 08.02.2017 г. по описа на
Нотариус В.Я. с район на действие - района на Районен Съд - град Перник, вписан под №
331 в регистъра на Нотариалната камара.Както правилно е посочил и КнРС видно от
приложеното по делото като доказателство пълномощното, същото е подписано от
упълномощителя по реда на чл. 279, ал. 2 от ГПК вр. чл. 189 ГПК.
За безспорно между страните е признато обстоятелството, че имотът се владее от
ответниците, като същият представлява УПИ XIV-438 в квартал 13 действащия дворищно-
регулационен план на село Соволяно, одобрен със Заповед №1030/29.03.1963, видно от
приложената Скица № 15-277599-29.03.2019
От удостоверение за данъчна оценка от 07.07.2020 г.на този имот се установява, че
данъчната му оценка е в размер на 5115,40 лева.
Приети са медицински книжа досежно здравословното състояние на
наследодателката Т. Ц., издадени от МБАЛ“Д-р Никола В.иев“, гр.Кюстендил, както и
приложение към ЕР № 1860/13.07.2015 г., изпратени от МЗ, РЗИ-Кюстендил, РКМЕ
съдържащи данни за провеждано болнично и амбулаторно лечение, изследвания и др..
По искане на ответниците в първоинстанционното производство е разпитанн св.
М.М..В показанията си св. М. сочи, че с ответника В. Ц. и покойната му съпруга Т. Ц. били
семейни приятели и често общували.. В годините назад при приятелските им събирания Ц.и
споделяли намерението си да прехвърлят процесната жилищна сграда на дъщеря им, тъй
като на сина си предоставили парични средства. Свидетелства относно това, че постоянни и
непосредствени грижи за Т. Ц. след влошаване на здравословното й състояние полагала
нейната дъщеря С. Т. и съпругът й В. Ц., като описва състоянието й според собствените си
представи. Свидетелят твърди, че съзнанието на Т. Ц. било ясно, но трудно говорела.
Според свидетеля разбирала всичко, което се говори.Комуникирала и с жестове.
От приетото в първоинстанционното производство заключението на комплексната
съдебна психиатрична и неврологична експертиза се установява, че след изхемичен инсулт
Т. Ц. е била с прогресино влошаване на общото състояние още от месец март 2015 г., като
състоянието й е довело до тежка инвалидизация за пожизнен срок и с чужда помощ. Към
момента на упълномощителната сделка тя се е намирала в тежко здравословно състояние –
неврологично разстройство и психичнипоследици с регистрирани органични агностични
разстройства (мултиинфарктна енцефалопатия, сензомоторна афазия, психоорганичен
синдром със съдова генеза и органично разстройство на личността, настъпили в резултат на
мозъчна увреда – мозъчен инфаркт, с десностранна хемиплегия епилепсия, протекли без
възможност за възстановяване, поради органичния си характер, причинили тежки по степен
речеви разстройства, свързани с нарушена моторика – артикулация и сензорна афазия –
нарушена способност за разбиране на речта, съобусловени с вложено физическо здраве с
имобилация, липсващ контрол на тазови резервоари с невъзможност за самостоятелно
придвижване, довели до смъртта й в последствие. Не е спорно, че всичко това е довело и до
поставянето й във физическа и психологическа зависимост от хората, които е било
необходимо да я обгрижват в продължение на години.
Експертите приемат, че към момента на извършване на упълномощителната сделка
освидетелстваният не е притежавал психична годност да формира и отстои сво бодно
волеизявление, не е бил в състояние да разбира и ръководи действията и постъпките си.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е оставил без уважение иска на К.
В. Ц. против В. К. Ц. за прогласяване на нищожността на извършеното на 08.02.2017 г.
писмено упълномощаване, за което е съставено пълномощно с нотариална заверка на подпис
с рег.№ 335 от 08.02.2017 г. и нотариално заверено съдържание с рег. № 336, том I акт №55
от 08.02.2017 г. по описа на Нотариус В.Я. с район на действие - района на Районен съд – гр.
Перник, вписан под № 331 в регистъра на Нотариалната камара, по силата на което
упълномощителят Т.А. Ц., починала на 23.12.2017 г., упълномощила съпруга си В. К. Ц. да
6
се разпореди с притежаваната от нея идеална част от описания в него имот, поради
противоречие със закона; прогласил е за нищожно по иска на К. В. Ц. против В. К. Ц.
извършеното на 08.02.2017 г. писменото упълномощаване, за което е съставено пълномощно
с нотариална заверка на подпис с рег.№ 335 от 08.02.2017 г. и нотариално заверено
съдържание с рег. № 336, том I акт № 55 от 08.02.2017 г. по описа на Нотариус В.Я. с район
на действие - района на Районен съд – гр. Перник, вписан под № 331 в регистъра на
Нотариалната камара, по силата на което упълномощителят Т.А. Ц., починала на 23.12.2017
г. упълномощила съпруга си В. К. Ц. да се разпореди с притежаваната от нея идеална част
от описания в него имот, като извършено при липса на съгласие; прогласил е за нищожен по
иска на К. В. Ц. против С. В. Т., И. Г. Т. и В. К. Ц. на основание чл.42 ал.2 ЗЗД, договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 38 том I, рег.№ 939
дело №32 от 2017 г. по описа на Нотариус М.М. с район на действие - района на Районен съд
– гр. Кюстендил, вписан под № 696 в регистъра на Нотариалната камара и с предмет:
ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от сутерен, жилищен
етаж и таван, построена на основание отстъпено право на строеж върху поземлен имот с
площ от 541 квадратни метра, находяща се в с. Соволяно, община Кюстендил, област
Кюстендил, представляващ УПИ XIV-438, квартал 13 по действащия дворищно-
регулационен план на селото, одобрен със Заповед № 1030/29.03.1963 г. при съседи по
нотариален акт: улица от две страни Л.С.К. и В. Г.К. и при граници и съседи на имота по
скица: улица с ок 132 -135 и улица с ок 135-137, УПИ XV-437, УПИ ХХГУ-423 и ХХУ-422 -
всички в кв. 13 по действащия план на с. Соволяно, община Кюстендил, област Кюстендил,
ведно с правото на строеж върху гореописания недвижим имот, в частта му за 1/6 идеална
част от него, като над тази част до ½ ид.ч., както е бил предявен иска, е оставил без
разглеждане претенцията като недопустима; признал е за установено на основание чл.108 от
ЗС по отношение на С. В. Т., И. Г. Т. и В. К. Ц., че К. В. Ц., в качеството му на наследник на
Т.А. Ц., е собственик на 1/6 /една шеста/ идеална част от следния недвижими имот:
ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от сутерен, жилищен
етаж и таван, построена на основание отстъпено право на строеж върху поземлен имот с
площ от 541 квадратни метра, находяща се в село Соволяно, община Кюстендил, област
Кюстендил, представляващ УПИ XIV – 438 в квартал 13 от действащия дворищно-
регулационен план на селото, одобрен със Заповед № 1030/29.03.1963 г. при съседи по
нотариален акт: улица от две страни, Л.С.К. и В. Г.К. и при граници и съседи на имота по
скица: улица с ок 132 -135 и улица с ок 135-137, УПИ XV -437. УПИ XXIV-423 и XXV-422 -
всички в кв.13 по действащия план на с. Соволяно, община Кюстендил, област Кюстендил,
ведно с правото на строеж върху гореописания недвижим имот, като е оставил без уважение
претенцията в частта й, в която се иска да бъдат осъдени С. В. Т., И. Г. Т. и В. К. Ц. да
предадат на ищеца владението върху този имот, като неоснователна и недоказана.
Предвид уважаването на иска за прогласяване нищожността на упълномощителната
сделка на основание чл. 26, ал.2, пр. 2 от ЗЗД –поради липса на съгласие, районният съд не
се е произнесъл по предявените при условията на евентуалност искове за нищожност на
упълномощителната сделка поради заобикаляне на закона, като накърняваща добрите
нрави, както и искът по чл. 29 от ЗЗД за унищожаемост на упълномощителната сделка
поради измама.
Решението като необжалвано е влязла в сила в частта, в която е охвърлен искът с
правно основание чл.26, аб.1, пр. 1 от ЗЗД, както и в частта, в която производството по
делото е прекратено в частта по иска по чл. 42, аб. 2 от ЗЗД за прогласяване
недействителността на договора за покупко-продажба за разликата над уважената 186 ид.ч.
до предявената ½ из.ч.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна, настоящата
инстанция приема следното.
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 26. ал. 2. предл. 2 вр. чл. 44 от
ЗЗД: за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка, поради липса на съгласие,
така както е заявен този иск като главен. Твърди се липса на надлежно формирана воля у
7
упълномощителката, която поради изключително влошеното си здравословно състояние не
е била в състояние към момента на извършване на процесното упълномощаване да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Районният съд е приел, че
едностранната сделка е извършена липса на волеизявление за това у упълномощителката,
поради горепосочената причина свързана с трайно установената й неспособност да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи поради наличието на
установените заболявания довели до мозъчни увреждания.
Спорният между страните по делото въпрос е дали процесната упълномощителна
сделка е нищожен поради липса на волеизявление на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във
вр. чл. 44 от ЗЗД или унищожаемя на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД като извършена от
дееспособно лице, което то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност
да разбира или да ръководи действията си
Настоящата инстанция предвид установената по делото фактическа обстановка и
съобразявйки се със задължителната съдебна практика установена с Тълкувателно решение
№ 5 от 30.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК приема предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал.2, пр. 2 от ЗЗД за неоснователен.
С посоченото ТР е прието, че договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи
действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, а не нищожен поради липса на
съгласие. .
Предвид изложеното, първоинстанционното решение в частта, в която е уважен искът
с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е неправилно и следва да бъде отменено , а
искът отхвърлен.
Липса на волеизявление по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е налице, когато
обективираното изявление не отговаря на вътрешното намерениe, както и когато е
направено в състояние, изключващо формирането на воля. Несъзнаването на правните
последици от предоставените права на пълномощника и опорочаването на волята имат
отношение към друг порок на сделката – унищожаемост на същата.
В случая обаче, както правилно сочат и ответниците иск с правно основание чл. 31,
ал. 1 от ЗЗД за унищожаемост на упълномощителната сделка не е предявен / фактически
основания в този смисъл не са изложени/ и не е предмет на разглеждане. В допълнение
настоящата инстанция посочва, че предвид разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗЗД такъв иск не
би и могъл да бъде предявен, доколкото с нея се установява забрана за предявяване на иск
за унищожаване на договора – в случая едностраннната сделка, след смъртта на лицето,
освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако
доказателството за недееспособността произлиза от същия договор.,По делото не е
установено наличието на тези предпоставки
Предвид отхвърляне на иска по чл. 26, ал.2, пр. 2 от ЗЗД настоящата инстанция
дължи произнасяне и останалите евентуално съединени искове за нищожност на
упълномощителната сделка на посочените по-горе основания, предвид разпоредбата на
чл.271, ал. 2 от ГПК.
Не са доказани твърденията на ищеца, че в случая е осъществено основание за
нищожност на упълномощителната сделка, изразяващо се в заобикаляне на закона по
смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД. Конкретно изложени твърдения за съществуване на
този порок от страна на ищеца липсват. По делото не се и установяват данни за наличието
на този порок. За да е налице основанието по чл. 26, ал.1 предл.2-ро от Закона за
задълженията и договорите, сделките с които се заобикаля закона,и с които се постига
забранената от закона цел, без да се нарушава пряко повелята на законодателя следва да са
осъществени от страните със съзнанието, че постигат цел, която закона не позволява. В
случая от доказателствата по делото не се установява наличието на такъв порок.
Изводът, който следва е, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка договора на
8
основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави:
Добрите нрави са морални норми с нравствено-етично съдържание, които законът
въздига в критерий за оценка на сделките. Не всяко нарушение на етични норми следва да се
счита за накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД , а само онова, което
е грубо и в ярко противоречие с утвърдените в обществото нравствено-етични норми. В
случая, такова нарушение на морални правила, тъй като предоставянето на представителна
власт за разпореждане с недвижим имот не е нито неморално, нито накърнява морални
принципи и нравствено-етични норми. Ищецът навежда доводи относно този порок
свързани с липсата на еквивалентност на престациите. Доколкото се касае до сочен порок
относно едностранна сделка подобно разбиране е неправилно. Искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 29 от ЗЗД за унищожение на упълномощителната сделка, поради
измама предявен срещу ответниците Т.. :
Ищецът излага твърдения за наличието на този порок свързани с действия на
ответницата Т., която умишлено въвела наследодателката в заблуждение, мотивирайки я за
извърши упълномощаването с внушаване на неверни обстоятелства относно опасността да
изгубят имота, поради предприемане на принудителни действия свързани с влошеното
финансово състояние на ищеца. Доказателства установяващи тези твърдения от страна на
ищеца не са посочени, не са и събирани. Твърденията не са надлежно установени. Освен
това С. Т. е трето за упълномощителната сделка лице.
Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид неоснователността на исковете за прогласаване нищожността на
упълномощителната сделка и за обявяване на същата за унищожаема , неосноветелен се
явява и следва да бъде отхвърлен иска с правно основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД за обявяване за
недействителен договорът за покупко-продажба на процесния имот, поради липса на
представителна власт. Ответникът В. Ц. е действал като пълномощник на наследодателката
и негова съпруга Т. Ц., разполагайки с надлежно учредена представителна власт по силата
на процесното упълномощаване, което се установи, че е валидна едностранна
упълномощителна сделка, която не страда от посочените по-горе пороци.
Решението в частта, в която искът по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е уважен до размер на ½
ид.ч. е неправилно и следва да бъде отменено и вместо това искът бъде отхвърлен.
Неправилно е решението и в частта, в която е уважен искът с правно основание чл.
108 от ЗС в установителната му част до размер от 1/6 ид. ч., поради което следва да бъде
отменено и вместо това искът бъде отхвърлен.
Ревандикационният иск е уважен в установителната му част, предвид уважените с
обжалваното решение искове и по-конкрето искът за прогласяване нищожност на
възмездната сделка – договорът за покупко-продажба до размер на ½ ид. ч.
Предвид неоснователността на иска за прогласяване на процесния договор,
респективно при наличие на извод за неговата действителност, следва извод, че със същият
е извършено разпореждане на правото на собственост върху целия имот в полза на
ответниците Т.. Същите се явяват собственици на имота, респективно не се установи по
силата на наследяване ищецът да притежава претендираната 1/6 ид. ч. от имота. Предвид
това и искът му в установителната част за признаване правото му на собственост в
претендирания обем е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а обжалваното решение
отменено в тази част.
В заключение и предвид изложеното въззивната жалба а ответниците се явява
основателна.
Насрещната въззивна жалба подадена от ищеца е неоснователна.
Решението на КнРС, в частта, в която искът с правно основание чл. 208 от ЗС в
осъдителната му част е отхвърлен е правилно като краен резултат и следва да бъде
потвърдено. Неоснователността на искането за отстъпване на собствеността и предаване на
9
владението е обусловена от липсата на собственически права върху процесния имот за
ищеца, респективно ответниците Т. като собственици, а ответникът В. Ц. като ползвател се
намират на правно основание в процесния имот. По силата на възмездната сделка –
договорът за покупко-продажба правото на собственост върху притежавания от
наследодателката Т. Ц. и ответникът В. Ц. и придобит от тях в режим на СИО процесен
недвижим имот е прехвърлено на ответницата С. Т., респективно доколкото към момента
на сключване на договора тя и ответникът Т. са имали сключен граждански брак са
собственици на процесната недвижима вещ в режим на СИО. Наследодателката се е
разпоредила приживе с правата си върху имота, за което бяха изложени мотиви по-горе,
поради което ищецът не е придобил право на собственост върху претендираната от него 1/6
ид.ч. върху имота по силата на наследствено правоприемство. не са възникнали
Воден от горното, КнОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260465 от 29.10.2021 г., постановено от РС – Кюстендил по
гр.д. № 414/2020 г. по описа на същия съд, в ЧАСТТА МУ, в която е прогласено за
нищожно по иска на К. В. Ц., с ЕГН **********, с адрес гр. Перник, ул. ***, против В. К. Ц.
с ЕГН ***, с адрес с. Соволяно, ***, извършеното на 08.02.2017 г. писменото
упълномощаване, за което е съставено пълномощно с нотариална заверка на подпис с рег.
№335 от 08.02.2017год. и нотариално заверено съдържание с рег. №336, том I акт №55 от
08.02.2017год. по описа на Нотариус В.Я. с район на действие - района на Районен Съд -
град Перник, вписан под №331 в регистъра на Нотариалната камара, по силата на което
упълномощителя Т.А. Ц., починала на 23.12.2017год., притежавала ЕГН **********,
упълномощила съпруга си В. К. Ц., с ЕГН **********, да се разпореди с притежаваната от
нея идеална част от описания в него имот, КАТО ИЗВЪРШЕНО ПРИ ЛИПСА НА
СЪГЛАСИЕ, както и в частта, в която е прогласен за нищожен по иска на К. В. Ц., с ЕГН
**********, с адрес гр. Перник, ул. ***, против С. В. Т., с ЕГН **********, И. Г. Т. с ЕГН
**********, двамата с адрес гр. Перник, ***, и В. К. Ц. с ЕГН ***, с адрес с. Соволяно, ***,
на основание чл.42 ал.2 ЗЗД, ДОГОВОР за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт №38 том I, рег.№ 939 дело №32 от 2017год. по описа на
Нотариус и с предмет: ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се
от сутерен, жилищен етаж и таван, построена на основание отстъпено право на строеж
върху поземлен имот с площ от 541 квадратни метра, находяща се в село Соволяно, община
Кюстендил, област Кюстендил, представляващ УПИ XIV-438 квартал 13 действащия
дворищно-регулационен плана селото, одобрен със Заповед №1030/29.03.1963 година при
съседи по нотариален акт: улица от две страни, Л.С.К. и В. Г.К. и при граници и съседи на
имота по скица: улица с ок 132 -135 и улица с ок 135-137, УПИ XV-437, УПИ ХХГУ-423 и
ХХУ-422 - всички в кв. 13 по действащия план на село Соволяно, община Кюстендил,
област Кюстендил, ведно с правото на строеж върху гореописания недвижим имот, в частта
му за 1/6 идеална част от него,, както и в частта, в която е признато за установено на
основание чл.108 от ЗС, по отношение на С. В. Т., с ЕГН **********, И. Г. Т. с ЕГН
**********, двамата с адрес гр. Перник, *** и В. К. Ц. с ЕГН ***, с адрес с. Соволяно, ***,
че К. В. Ц., с ЕГН **********, с адрес гр. Перник, ул. ***, в качеството му на наследник на
Т.А. Ц., е собственик на 1/6 (една шеста) идеална част от следния недвижими имот:
ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от сутерен, жилищен
етаж и таван, построена на основание отстъпено право на строеж върху поземлен имот с
площ от 541 квадратни метра, находяща се в село Соволяно, община Кюстендил, област
Кюстендил, представляващ УПИ XIV – 438 в квартал 13 от действащия дворищно-
регулационен плана селото, одобрен със Заповед №1030/29.03.1963 година при съседи по
нотариален акт: улица от две страни, Л.С.К. и В. Г.К. и при граници и съседи на имота по
скица: улица с ок 132 -135 и улица с ок 135-137, УПИ XV -437. УПИ XXIV-423 и XXV-422 -
всички в кв.13 по действащия план на село Соволяно, община Кюстендил, област
10
Кюстендил, ведно с правото на строеж върху гореописания недвижим имот И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ПРЕДЯВЕНИЯТ иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за прогласено за
нищожно по иска на К. В. Ц., с ЕГН **********, с адрес гр. Перник, ул. ***, против В. К. Ц.
с ЕГН ***, с адрес с. Соволяно, ***, извършеното на 08.02.2017 г. писмено
упълномощаване, за което е съставено пълномощно с нотариална заверка на подпис с рег.
№335 от 08.02.2017год. и нотариално заверено съдържание с рег. №336, том I акт №55 от
08.02.2017год. по описа на Нотариус В.Я. с район на действие - района на Районен Съд -
град Перник, вписан под №331 в регистъра на Нотариалната камара, по силата на което
упълномощителя Т.А. Ц., починала на 23.12.2017год., притежавала ЕГН **********,
упълномощила съпруга си В. К. Ц., с ЕГН **********, да се разпореди с притежаваната от
нея идеална част от гореописания имот, както и исковете с правно основание чл.26, ал.1,
пр.2 от ЗЗД за прогласяване на гореописаното писмено упълномощаване поради
заобикаляне на закона и иск, с правно основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за прогласяване
на гореописаното писмено упълномощаване като накърняващо добрите нрави, ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от К. В. Ц., , против В. К. Ц., С. В. Т.,
И. Г. Т. иск с правно основание чл. 29 от ЗЗД за унишожаемост на извършеното на
08.02.2017 г. писмено упълномощаване, за което е съставено пълномощно с нотариална
заверка на подпис с рег.№335 от 08.02.2017год. и нотариално заверено съдържание с рег.
№336, том I акт №55 от 08.02.2017год. по описа на Нотариус В.Я. с район на действие -
района на Районен Съд - град Перник, вписан под №331 в регистъра на Нотариалната
камара, по силата на което упълномощителя Т.А. Ц., починала на 23.12.2017год.,
притежавала ЕГН **********, упълномощила съпруга си В. К. Ц., с ЕГН **********, да се
разпореди с притежаваната от нея идеална част от гореописания имот, като изършено
поради измама.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът с правно основание чл.42 ал.2 ЗЗД, предявен
от К. В. Ц., против В. К. Ц., С. В. Т., И. Г. Т. за прогласяване за нищожен поради сключен
при липса на предтавителна власт за пълномощника В. Ц. на договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №38 том I, рег.№ 939 дело №32 от
2017год. по описа на Нотариус, с който В. К. Ц. и Т.А. Ц., представлявана от пълномощника
си В. Ц. прехвърлили правото на собственост на С. В. Т. върху следния недвижим имот::
ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от сутерен, жилищен
етаж и таван, построена на основание отстъпено право на строеж върху поземлен имот с
площ от 541 квадратни метра, находяща се в село Соволяно, община Кюстендил, област
Кюстендил, представляващ УПИ XIV-438 квартал 13 действащия дворищно-регулационен
плана селото, одобрен със Заповед №1030/29.03.1963 година при съседи по нотариален акт:
улица от две страни, Л.С.К. и В. Г.К. и при граници и съседи на имота по скица: улица с ок
132 -135 и улица с ок 135-137, УПИ XV-437, УПИ ХХГУ-423 и ХХУ-422 - всички в кв. 13 по
действащия план на село Соволяно, община Кюстендил, област Кюстендил, ведно с правото
на строеж върху гореописания недвижим имот, в частта му за 1/6 идеална част от него
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от К. В. Ц., против В. К. Ц., С. В. Т., И.
Г. Т. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на установено по отношение на
ответниците, че К. В. Ц. в качеството му на наследник на Т.А. Ц., е собственик на 1/6 ид. ч.
от следния недвижими имот: ЕДНОФАМИЛНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
състояща се от сутерен, жилищен етаж и таван, построена на основание отстъпено право на
строеж върху поземлен имот с площ от 541 квадратни метра, находяща се в село Соволяно,
община Кюстендил, област Кюстендил, представляващ УПИ XIV – 438 в квартал 13 от
действащия дворищно-регулационен плана селото, одобрен със Заповед №1030/29.03.1963
година при съседи по нотариален акт: улица от две страни, Л.С.К. и В. Г.К. и при граници и
съседи на имота по скица: улица с ок 132 -135 и улица с ок 135-137, УПИ XV -437. УПИ
XXIV-423 и XXV-422 - всички в кв.13 по действащия план на село Соволяно, община
Кюстендил, област Кюстендил, ведно с правото на строеж върху гореописания недвижим
11
имот
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260465 от 29.10.2021 г., постановено от РС –
Кюстендил по гр.д. № 414/2020 г. по описа на същия съд, в ЧАСТТА МУ, в която е оставен
без уважение иска на К. В. Ц., с ЕГН **********, с адрес гр. Перник, ул. ***, против В. К.
Ц. с ЕГН ***, с адрес с. Соволяно, ***, ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ на нищожността на
извършеното на 08.02.2017 г. писменото упълномощаване, за което е съставено пълномощно
с нотариална заверка на подпис с рег.№ 335 от 08.02.2017г. и нотариално заверено
съдържание с рег. №336, том I акт №55 от 08.02.2017год. по описа на Нотариус В.Я. с район
на действие - района на Районен Съд - град Перник, вписан под №331 в регистъра на
Нотариалната камара, по силата на което упълномощителя Т.А. Ц., починала на
23.12.2017год., притежавала ЕГН **********, упълномощила съпруга си В. К. Ц., с ЕГН
**********, да се разпореди с притежаваната от нея идеална част от описания в него имот,
ПОРАДИ ПРОТИВОРЕЧИЕ СЪС ЗАКОНА, както ив частта, в която е оставен без
уважение искът с правно основание чл. 108 от ЗС в частта й, в която се иска да бъдат
осъдени С. В. Т., И. Г. Т. и В. К. Ц., да предадат на ищеца владението върху гореописания
имот, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12