№ 3982
гр. София, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110201492 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 279 от 07.12.2021 г.,
издадено от директора на СДВР, с което на В. И. А. е наложена глоба в размер
на 300 лева за нарушение на чл. 209 А, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
АНО, редовно призован, чрез своя процесуален представител – юрк.
Д.И., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира и
присъждането на разноски по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 13.11.2021 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
1
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата около 09:50
часа, в гр. София, на закрито обществено място перон 2 на метростанция
„Орлов мост“, не е поставил защитна маска на лицето си, за еднократна или
многократна употреба, покриваща носа и устата, в условията на обявена в
Република България извънредна противоепдемиологична обстановка с
Решение № 325/2020 г. на Министерски съвет и удължена с Решение №
395/28.04.2021 г. на МС на Република България, като на основание чл. 63, ал.
4 от ЗЗ, със заповед № РД-01-743/31.08.2021 г., I, т. 7, според която всички
лица, които се намират в закрити обществени места, в т.ч. … метростанции…
и други, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в
приложение № 3 – нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4, вр. чл. 63а,
ал. 1 от ЗЗ, вр. раздел I, т. 7 заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на министъра
на здравеопазването.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушенията, на основание чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателя е била
наложена глоба в размер на 300 лева, за нарушение на нарушение на чл. 209а,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4, вр. чл. 63а, ал. 1 от ЗЗ, вр. раздел I, т. 7 заповед № РД-
01-743/31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото.
От показанията на свидетеля В. Л. (л. 45 от делото), както и от
писмените доказателства (л. 18 от делото) се установява, че на процесните
време и място, жалбоподателят се е намирал на закрито обществено място -
2
метростанция и е бил без маска за лице, въпреки, че такава е следвало да има
поставена, по такъв начин, че да покрива носа и устата му, като въпреки
настояванията на полицейския служител, той не си е поставил такава.
Посочените доказателствени източници са логични, обективни,
непротиворечиви, и кореспондиращи помежду си, поради което и съдът ги
кредитира като достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си
убеждение.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението е било конкретизирано по време и място, както в АУАН, така и
в НП, а наред с това са били посочени всички негови съставомерни признаци,
като са били подробно описани и нарушените разпоредби.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4, вр. чл. 63а, ал. 1 от ЗЗ,
вр. раздел I, т. 7 заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на министъра на
здравеопазването, като не е поставил защитна маска на лицето си, за
еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата, в условията
на обявена в Република България извънредна противоепдемиологична
обстановка с Решение № 325/2020 г. на Министерски съвет и удължена с
Решение № 395/28.04.2021 г. на МС на Република България, като на
основание чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, със заповед № РД-01-743/31.08.2021 г., I, т. 7,
според която всички лица, които се намират в закрити обществени места, в
т.ч. … метростанции… и други, са длъжни да имат поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно
препоръките в приложение № 3. И като не е имал поставена защитна маска на
лицето си, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
От доказателствата по делото се установи, че жалбоподателят въобще
не е имал никаква маска, въпреки че е бил на закрито, поради което
3
възражението му, че се е закашлял и затова си е свалил за малко маската се
опровергава от доказателствата по делото, поради което именно се явява
неоснователно.
Нарушението е извършено от жалбоподателя с форма на вината пряк
умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, и е
целял неговото извършване. С оглед на това, че се касае за „формално”
нарушение (такова „на просто извършване”) не е необходимо наличието на
представи в съзнанието на дееца за общественоопасните последици на
деянието.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил предвиденото в санкционната част на нормата наказание, в
предвидения от закона минимален размер и не може да бъде допълнително
намалявано от настоящата инстанция.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (по делото
не са установени, нито многобройни, нито е налице изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, които да сочат на нетипично ниска
обществена опасност на нарушителя или на извършеното нарушение), както и
от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление, като правилно - законосъобразно и обосновано, следва да
бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери,
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 279 от 07.12.2021 г.,
издадено от директора на СДВР, с което на В. И. А. е наложена глоба в размер
на 300 лева за нарушение на чл. 209 А, ал. 1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН, В. И. А. с ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на СДВР, сума в размер на 80 лева, дължими за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5