РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. ХАСКОВО, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
АННА ВЛ. ПЕТКОВА
при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500356 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.
С Решение № 60/29.04.2022г. ,постановено по гр.д.№626/2021г. Районен съд-
Свиленград: ОСЪЖДА Агенция“Пътна инфраструктура“-гр.София да заплати на Л. П. П., по иска
с правно основание чл.59 от ЗЗД сумата от 680лв.,представляваща обезщетение от лишаването й
без правно основание от ползване в периода 19.10.2018г. -18.08.2021г. на 761 кв.м. от собствения
й недвижим имот, а именно:поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на ****, одобрени със Заповед № РД-18-1293/28.06.2018г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „***“, с обща площ от 29 956 кв.м.,
ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба-19.08.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, като за разликата над сумата от 680лв. до пълния
предявен размер от 4080лв. ОТХВЪРЛЯ иска; ОСЪЖДА Агенция“Пътна инфраструктура“-
гр.София да заплати на Л. П. П. сумата от 308,87лв.,представляваща сторени пред първата
инстанция разноски.
Недоволна от така постановеното решение,в частта,в която е отхвърлен предявеният
иск с правно основание чл.59 от ЗЗД , за сумата над 680лв. до пълния предявен размер от 4080лв.,
е останала въззивницата Л. П. П., която чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения
срок с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост, постановяване при допуснати
нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Твърди, че спора по делото е сведен до размера на дължимото обезщетение и начина на
определянето му. В тази връзка поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
1
процесния имот представлява земеделска земя и определя обезщетението на тази база, без да се
съобрази с реалното състояние на имота.Счита, че процесните части от собствения й недвижим
имот са с фактическо променено предназначение, тъй като попадат като площ в сервитута на
автомагистрала „Марица“. Именно поради това поддържа, че съдът е следвало да уважи искането
им за определянето на средна пазарна цена на имота с фактическа характеристика „с лице към
магистралата“ тъй като въпросът за средната наемна цена за имот с посочените характеристики е
останал неизяснен.Посочва съдебна практика касаеща съседни имоти, граничещи с процесния.
Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на Районен съд –
Свиленград и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да се уважи изцяло
предявената искова претенция. Претендира присъждането на разноски по делото.
В срока по чл. 263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна
Агенция“Пътна инфраструктура“-гр.София. С писмено становище,депозирано преди съдебното
заседание,чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата и излага доводи за нейната
неоснователност. Претендира въззивната инстанция да потвърди решението на РС-Свиленград в
обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал.1 ГПК, от надлежна
страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Хасковският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, и разгледа изложените от страните съображения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Районен съд – Свиленград е бил сезиран с иск с правно основание чл.59 от ЗЗД с цена
4080лв. ,предявен от ищцата Л. П. П., срещу ответника Агенция“Пътна инфраструктура“-
гр.София. Ищцата е твърдяла,че е собственик на поземлен имот с идентификатор ****, в
местността „****“ с обща площ от 29 956 дка, от който имот ответникът ползвал без основание
0,761 дка за периода от 19.10.2018г. до 19.08.2021г., поради което е претендирала обезщетение за
ползване на посочената част без основание от ответника . Ответникът е оспорил иска по основание
и размер.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
На основание чл. 269 от ГПК, относно правилността на решението въззивната
инстанция ще се произнесе по спорния предмет единствено в очертаните от въззивната жалба
рамки.
Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено посочените от страните
допустими и относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е
постановил своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка. Въззивният съд не
намери основания за корекция на направения от първоинстанционния съд анализ на ангажираните
от страните доказателства, поради което и изведената от районния съд фактология няма да бъде
преповтаряна.
Настоящият състав на въззивния съд споделя не само фактическите констатации,
направени от първата инстанция, но и окончателните правни изводи за разрешаването на спора,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение на
Районен съд – Свиленград, като за пълнота на изложението следва да се посочи и следното:
По делото няма спор между страните, че от поземлен имот с идентификатор ****, в
2
местността „*****“ с обща площ от 29 956 дка, в периода от 19.10.2018г. до 19.08.2021г.,
ответникът е ползвал 761 кв.м. без основание, поради което са налице всички елементи от
фактическия състав на разпоредбата на чл.59 от ЗЗД за присъждане на обезщетение в полза на
ищцата. В случая ответникът като несобственик ползва процесната площ от собствен на ищцата
недвижим имот без правно основание и по този начин лишава собственика от възможността лично
да си служи с него или да го отдава под наем и да реализира имуществена облага. Размерът на
дължимото обезщетение следва да се изчисли на база сумата, с която собственикът е обеднял, като
не е реализирал ползата от принадлежащото му право на собственост върху имота-наемната цена
на този функционален тип имоти. При определяне на наемната цена на имота следва да се има
предвид неговото предназначение, местоположение, регулационен статут, установения начин на
ползване както относно вида на ползване за съответната дейност,така и дали се ползва целия имот
или части от него.Следва да се съобрази също и фактическото ползване на имота за процесния
период от време.
В настоящият случай от събраните по делото доказателства и заключението на
назначената съдебно оценителна експертиза изготвена от вещото лице Албена Желязкова, което
съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено, се установява по несъмнен начин,че
описаният в исковата молба недвижим имот представлява земеделска земя, част от която се
използва от ответника като отчуждена територия за изграждането на автомагистрала. Имотът е
само за земеделско ползване, поради липса на каквито и да било данни за ползване различно от
посоченото, поради което наемната цена на процесните 761 кв.м. от имота на ищцата е
определена на тази база. В този смисъл за неоснователен съдът намира довода на въззивницата, че
имотът е следвало да бъде оценен като „земеделска земя с лице към магистралата“, тъй като
обстоятелството дали този имот има или няма лице към магистралата не променя неговото
предназначение за земеделско ползване. Обстоятелството, че имотите граничещи с процесния са
били оценени по друг начин с по-високи наемни цени, не променя направения правилен правен
извод на първоинстанионния съд, тъй като предназначението на тези имоти е било променено и
същите попадат в зона за застрояване, поради което е логично и да бъдат по-високо оценени. Този
извод на съда се подкрепя и от факта,че процесните 761 кв.м. попадат зад оградата на
магистралата, но същите не се ползват от ответника за търговски или други обслужващи дейности.
Доколкото в процесният имот не е предвидено изграждането на обекти за обществено обслужване
и същият не попада в обхвата на обслужващата зона на магистралата по смисъла на Закона за
пътищата, то неговата наемна цена не следва да се определя като за обект от тази категория.Ето
защо правилно и при преценка на всички относими характеристики на процесния имот,
собственост на ищцата , първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че наемната
цена на имота следва да се определи според неговото предназначение, местоположение,
регулационен статут, установения начин на ползване както относно вида на ползване за
съответната дейност,факта,че се ползва част от имота,като се е съобразил и с фактическото
ползване на имота за процесния период от време.
Предвид изложените съображения въззивната инстанция счита, че Районен съд -
Свиленград е постановил правилен съдебен акт, при спазване на изискванията на материалния
закон. Постановеното решение в обжалваната му част е обосновано и напълно кореспондира с
установената по делото фактическа обстановка, поради което ще следва да се потвърди.
На страните по делото не следва да се присъждат разноски, като на въззивницата,
поради неоснователност на подадената въззивна жалба, а на въззиваемата страна, поради липса на
3
доказателства за реално направени разноски. На въззиваемата страна не следва да се присъжда и
претендираното юристконсултско възнаграждение, тъй като във въззивното производство не е
депозиран писмен отговор на подадената въззивна жалба и не е осъществено процесуално
представителство в насроченото съдебно заседание.
На основание чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60/29.04.2022г., постановено по гр.д.№626/2021г. на
Районен съд-Свиленград.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4