М
О Т И В И към присъда № 20 от 20.01.2021 год. по НДЧХ № 723 по описа за 2020 год. на Районен
съд – гр.В.
Делото е
образувано по тъжбата от Т.А.Т. с ЕГН ********** от гр.Велико Търново, с която
е внесено в съда обвинение срещу подсъдимия А.Г.Л. ***, за извършено от него престъпление
по чл.130, ал.2 от НК.
Частният
тъжител, чрез своя процесуален представител, в съдебно заседание подържа
тъжбата и моли подсъдимия да бъде признат за виновен и да му бъде наложено
наказание.
Подсъдимият
в съдебно заседание, чрез своята защита, отрича извършителството на деянието, оспорва
се обстоятелствата по тъжбата, не се признава вината и се моли за оправдателна
присъда.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 21.05.2020г. около 12,30ч. и 13,00ч. в гр.В.,
кв.“К.“, ул.“К. Б.“, № на тротоара пред вх.“А“
се срещнали тъжителката Т., нейната сестра свидетелката Т. от една страна и
подсъдимия Л.. Подс.Л. и свид.Т. преди това са живели заедно и имат дете.
Подсъдимият трябвало да заведе детето при свидетелката и за това се уговорили и
срещнали на въпросното място, като Т. била с доведената й сестра, а именно тъжителката.
Между Л. и Т.а започнала разправия. Той бил агресивен. Внезапно се нахвърлил
върху пострадалата, удряйки я с юмруци по лицето. Потърпевшата залитнала,
паднала на земята, ударила си главата дясната ръка в лакътя. Тогава подсъдимият
напуснал мястото и си тръгнал. Свидетелката се обадила на тел.112 и подала
сигнал в РУ-Видин за случилото се. След това двете сестри посетили ЦСМП-В.,
където на Т. била оказана медицинска помощ. Според заключението от
съдебно-медицинската експертиза на в.л. д-р И., на Т. е причинено контузия на
главата с подкожен хематом в окосмената й област и болка в десен лакет и китка,
причинено е болка и страдание.
Тази фактическа обстановка се
доказва от гласните доказателства: показанията на свидетелката Т., писмените
доказателства: медицинско свидетелство от д-р Миланов, лист за преглед на пациент
в КДБ/СО, докладна записка, жалба, писмено сведение, протокол за полицейско предупреждение,
справка от РЦ 112 М. с компакт диск, съдебно медицинска експертиза и справка за
съдимост. Между тези доказателства няма противоречие, те си кореспондират,
същите се допълват и взаимно не се изключват. Поради това съдът им дава вяра и
ги кредитира. Всички тези доказателства общо в тяхната съвкупност и по отделно
всяко едно от тях установяват възприетите от съда факти и обстоятелства.
Водим от
горното съдът приема, че подсъдимият Л. е осъществил състава на престъпното
деянието по чл.130, ал.2 във вр.с ал.1 от НК, както от обективна, така от
субективна страна. От обективна страна той на 21.05.2020г. в гр.В. е нанесъл
удари с юмруци в областта на лицето на Т.Т., с което й причинил контузия на
главата с подкожен хематом в окосмената й част, което представлява лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето. От
субективна страна той е извършил това при форма на вината пряк умисъл, съзнавал
е обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни
последици и е искал тяхното настъпване. Субективната страна се обективира от конкретните
действия и собственото поведение на извършителя, разкривайки личното отношение
на дееца към извършеното.
За описаното престъпление е
предвидена наказателна отговорност лишаване от свобода до шест месеца или
пробация, или глоба от сто до триста лева. На лице са условията на чл.78-А от НК, тъй като Л. не е осъждан и спрямо него преди не е прилагана тази разпоредба.
Подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание. При определяне на наказанието по чл.54 от НК и за постигане на целите по чл.36 от НК Съдът приема, че на подсъдимия може
да бъде наложено наказание в минималния размер – 1000лв. При индивидуализацията
на наказанието съдът има предвид смекчаващи отговорността обстоятелства.
Извършеното не разкрива висока степен на обществена опасност на деянието. Подсъдимият
не разкрива висока степен на обществена опасност на дееца, той е с чисто
съдебно минало, не е осъждан. Не се отклонява от органите на съдебната власт и
от наказателния процес.
Съдът не възприема
становището на защитата на подс.Л., което е в смисъл, че той не е автор на
извършеното престъпно деяние. Тази теза се третира като защитна позиция, на
каквато подсъдимия има право в процеса и може да се придържа към такова
процесуално поведение. Такава версия обаче противоречи на събраните по делото
писмени и гласни доказателства и не съответства на същите. Тя не намира
основание в писмения и гласен доказателствен материал, събран в процеса и по
този начин остава голословна и неподкрепена. Твърдяното от защитата не създава
съмнения в обвинението, което напротив – се подкрепя именно от наличните
доказателства. Изяснените обстоятелства не са в такава логическа взаимовръзка,
каквато би довела до извод, че Л. е невиновен. Ето защо Съдът не възприема
оправдателната версия, предложена от защитата на подсъдимия. Единствено
свидетелят Г. заявява, че не е видял подсъдимия да нанася удари с юмрук върху
пострадалата. В останалата си част относно времето, мястото, срещата,
разправията между неговия приятел и майката на детето им, свидетелските му
показания потвърждават случката. Свид.Г. не е конкретен за възникналата
разправия в какво точно се изразява и за това е нелогично отхвърлянето от него
на ударите с юмрук. За тях той свидетелства обаче не в смисъл, че не ги е имало,
а че не е видял. Това последното от друга страна е логично, тъй като той сам
казва, че се е намирал на разстояние от 10-15 метра. Въпреки възможността му да
вижда всичко, той не е наблюдавал случката през цялото време.
Подсъдимият следва да бъде осъдена
да заплати на тъжителката сумата в размер на 614,50лв. разноски по делото, за
д.т. от 14,50лв. и адвокатско възнаграждение от 600лв.
Водим от горното съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: