Р Е
Ш Е Н
И Е № 115
гр. Кюстендил, 09.07.2020 г.
Кюстендилският окръжен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при участие на секретаря Росица Стоичкова и прокурора Владимир Мицов, като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. дело
№49 по описа за 2020 г. на КнОС, за да се произнесе, взе предвид :
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба на М.В.З.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. В.П. ***, със служебен
адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ №***, насочена против
решение №1056 от 17.12.2019 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по
гр.д.№1550 по описа за 2019 г. на същия съд.
С оспорвания
първоинстанционен съдебен акт КнРС е отхвърлил, като неоснователен, предявения
от М.В.З. ***, иск да бъде допусната промяна във фамилното име на ищцата от М.В.З.
на М. Зикатано.
Решението на районния съд се обжалва изцяло, като
се сочат доводи за неговата неправилност, породена от необосноваността му и
постановяването му при нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и
постановяване на решение, с което да се допусне промяна на името на ищцата,
като от същото да отпадне бащиното име „В.“, а фамилното име да бъде променено от „З.“ на „З.“.
Въззивницата
прави анализ на установените по делото факти, като приема извода на районния
съд за неоснователност на исковата претенция за неправилен. Сочи, че исканата
от нея промяна на името е съобразена с действащото към момента законодателство.
Твърди, че законът допуска името на български гражданин, роден извън
територията на Р България, да се състои само от собствено и фамилно име.
Приема, че съгласно чл.9, ал.1 от ЗГР името на български гражданин, роден на
територията на Р България, се състои от собствено, бащино и фамилно име, но
съгласно чл.9, ал.2 и ал.3 от ЗГР, когато българският гражданин е роден извън
територията на Р България, той може да не получи бащино име, а само собствено и
фамилно такова, като не е задължително фамилното име да бъде с наставка – ов
или – ев.
Становището на Окръжна прокуратура Кюстендил, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното решение – правилно и законосъобразно.
Съдът, като взе предвид
оплакванията във въззивната жалба, доводите и съображенията, изложени от
страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
Въззивната жалба е редовна и допустима.Депозирана е
в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване,
съгласно чл. 258 и следващите от ГПК и е
подадена от лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на
решението, чрез постановилия атакувания акт Районен съд - Кюстендил.
При извършване на служебна проверка по реда на
чл.269 ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно.
Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на
обжалването е и допустимо.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в
рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият съдебен състав, след
преценка на събраните доказателства, намира следното:
Настоящият съдебен състав на КнОС счита, че
формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения
материал.Пред настоящата съдебна инстанция не са събрани други гласни и писмени
доказателства, които да водят до допълнението й. Установено е, че ищцата, видно
от заверено копие на акт за раждане вх.№ 194/08.10.1996 год.,издадено съгласно
Акт 1953 от ражданията и смъртните случаи от дл.лице регистратор за район
Айлингтън,административна зона Лондон Бъроу ъф Айлингтън , е родена на *** год.
в ***,болница ***, от родители- български граждани И.М. З. и В.Б. З.и е записана с имена
М. З. Видно от удостоверение за раждане № 224352/30.09.1997 год. и акт за
раждане № 453/30.09.1997 год., ищцата е
записана с три имена- М.В.З..Същевременно, в канадския паспорт на ищцата като
гражданка на Канада, издаден на 31.05.2016г.,
в шофьорската й книжка , издадена в Британска Колумбия, Канада, както и
в диплома от Университета в Британска
Колумбия, Канада, ищцата фигурира с имена М. З., респ. по българска лична карта
№ **** - М.В.З..
В първоинстанционното производство са събрани
гласни доказателства, при което от показанията на свидетелите А. Б.и и Й.Б. се
установява, че ищцата живее постоянно в
Канада, рядко се прибира в Р България по време на ваканциите, като е решила да
промени имената си при снабдяване с нова лична карта, тъй като счита, че
разликата в имената би могла да доведе до проблеми при идентификацията й и
евентуални затруднения при пътуванията, както и недоразумения в бъдещия й
живот, доколкото може да ползва документите, издадени в различните държави,
а по документи за самоличност в Канада и
в РБългария тя е с различни имена.
При горната фактическа обстановка, въззивният съд
намира следното от правна страна:
Доколкото не се оспорва
обстоятелството, че молителката притежава и българско гражданство- предвид
гражнаството на своите родители, както и че същата е сезирала българския съд, то
с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 1,
т. 2 от КМЧП и на чл. 5, ал. 1
от КМЧП, настоящият състав намира, че българският съд е компетентен
да се произнесе по искането на въззивницата за промяна на имената й.
Както се посочи,
длъжностното лице по гражданско състояние при община Кюстендил, при съставянето на Акт за раждане № 453/30.09.1997 год. е
попълнило данните на молителката по установения образец, като е посочило
изрично въз основа на кой акт съставен от местен орган по гражданско състояние
в чужбина се съставя, и като лично име на лицето е вписано името "М."- така, както е посочено в извършения от отдел "Консулски" към
МВнР превод на чуждестранния акт по гражданско състояние,а съгласно разпоредби
на чл. 2
и чл. 3 от ЗИБГ
(отм.) и чл. 9
и чл. 10 от НГС
(отм), за бащиното и фамилното име на лицето са вписани съответно собственото
име на нейния баща и името на рода на бащата. Както е посочено и в решението на
първоинстанционния съд,съгласно ал. 2,
на чл. 29 от НГС
(отм.); в тези случаи, ако полученият или представен документ не съдържа всички
необходими данни за съставянето на акт за гражданско състояние по установения
образец, длъжностното лице по гражданско състояние може да използва данни от
документа за самоличност на лицето, родителите на детето, а също и други
документи, а при невъзможност да се попълни акта за гражданско състояние по
утвърдения образец, той се съставя въз основа на наличните данни.
Съгласно чл. 76 от
закона - по административен ред въз основа на официални документи
може да се извършва промяна и вписване само на данни, които по същество няма да
променят смисъла на съставения вече акт. Технически грешки и неточности в
изписването на името се отстраняват по искане на заинтересуваните лица. Изрично
в ал. 4 на
същото норма е заложена забрана да се промени името на титуляра, с изключение
на изрично предвидените в чл. 19а случаи,
датата на раждане, брак или смърт и полът. Разпоредбата е императивна и
предвидените изключения не могат да се тълкуват разширително, още повече, че
изрично е изключена възможността името на титуляра да бъде променено по
административен ред.
След като законът изрично изключва административния
ред за промяна на вписано в акт за раждане име на титуляр, то в защита
интересите на гражданите и по силата на чл. 73 ЗГР,
това може да бъде сторено по общия
съдебен ред.
В сега действащата уредба – в чл. 9, ал. 1
ЗГР е заложено, че името на български гражданин се състои от
собствено, бащино и фамилно име и трите части се вписват в акта за раждане, но
това касае родените на територията на Република България. В ал. 2 е визирана
хипотезата за съставяне акт за раждане на български граждани, родени извън
територията на Република България, по аргумент от която може да не фигурира
бащино име, ако такова не се съдържа в преписа по чл. 72, ал.1.
Настоящото производство не касае оспорване на
законосъобразността на издадения от Община Кюстендил Акт за раждане № 453/30.09.1997 год., а
промяна на имената на молителката. Основателността на молбата с правно
основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР за допускане на исканата промяна се предпоставя
от категорична установеност по делото на наличието на един от фактическите
състави на този текст: важни обстоятелства да налагат тази промяна.Промяната не се препятства от закона, доколкото
понастоящем уредбата на имената на българските граждани , родени извън
територията на Р България визира вписване на имената така, както е изписано в
националния им документ за самоличност или в акта за раждане, независимо от
колко части се състои, което разкрива право на лицата, родени в чужбина, да
имат в България същите имена, които са получили при раждането си, без оглед
българската именна традиция.
|
|
|
Следва
да се има предвид също така, че основната функция на закона е да отговори на
конкретните житейски нужди и ситуации. Затова и законодателят е предвидил
възможност по искане на лицето, съдът да
допусне поправка на вписаните в акта за раждане имена, когато важни
обстоятелства налагат това. Съгласно съдебната практика, от понятието „важни
обстоятелства“ не следва да се изключва и субективното желание на лицето да
носи определено име като исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение
на органите на реда или определени институции -в т. см. Решение № 19 от
08.02.2012 г. по гр.д. № 486/2011 г., Г.К., ВКС.
С решение № 138 от 19.03.2009г. по гр.д. №
611/2007г. ІІ г.о. ВКС по този въпрос е прието, че законът следва да се тълкува
в по-широк смисъл, като съдът следва да се съобрази с наличието на факти от
субективно естество, ако исканата промяна не е свързана с намерение да се
въведат в заблуждение органите на реда или определени институции. В
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 507
от 22.10.2010г. по гр.д. № 227/2010г. ІІІ г.о. ВКС, по въпроса за същността на
„важните обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, е
прието, че важни обстоятелства са тези, които са лично и обществено значими.
Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с
което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди
от време в резултат на станала не по волята му промяна и др.
Настоящият състав възприема така изложените по-горе
съображения по прилагането на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР, намирайки, че
от понятието „важни обстоятелства” не следва да се изключва субективното
желание на лицето да носи определено име и счита, че в
разглеждания случай от страна на молителката се сочат „важни обстоятелства“ по
см. на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, налагащи промяна на името й, а именно отпадане на
бащиното й и промяна на фамилното й от „З.“ на „З.“. Както бе отбелязано, по сега
действащата нормативна уредба е допустимо български гражданин, роден извън
територията на Република България, да бъде вписан в акта за раждане без бащино
име и без наставка „ова“- чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗГР.
В настоящия случай е безспорно установено, че молителката е родена в
Англия, като в издадения акт за раждане е вписана с две имена – М. З.. Не е
спорно и, че ищцата е гражданка на Канада и съгласно издаденият й паспорт /л.11
от производството пред КнРС/ е записана с имената М. З.. С тези имена тя е
записана и в издадената й шофьорска книжка, дипломата й за завършено
образование, в здравноосигурителната система на Канада. През целия си живот тя
се е представяла с тези две имена- идентификацията й трайно е свързана с този
начин на представяне, основано на официални документи, така е позната и сред
кръга на своите приятели и състуденти и пр. Фактът, че имената на молителката в
България и имената й в Англия и Канада (където живее преимуществено) са
различни създават трудности и административни пречки и биха могли да въведат в
заблуждение органите на реда или определени институции, като тази двойственост
следва да бъде отстранена , в т.ч. при
издаване на документите за
самоличност и предвид данните в издадените от другата държава, доколкото е
налице задължение българските граждани, притежаващи и документи за самоличност,
издадени от органите на друга държава, в отношенията си с българските държавни
институции да удостоверяват самоличността си с български документи за
самоличност- срвн.чл.12 от Закона за българските лични документи.
Изложеното мотивира КнОС да приеме, че в случая е налице „важно обстоятелство” по
смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗГР.- не само поради
субективно желание за промяна на името, а
доколкото то съответства на обективно съществуващи затруднения за
еднозначната идентификация на молителката, както и на пречки от административен
и личен характер , които биха могли да
се преодолеят чрез допускане на исканата
промяна – при липса на данни същата да е свързана с намерение да се
въведат в заблуждение органите на реда или други институции, напротив, целта е
да се премахне наличието на една двойнствена индивидуализация на едно и също лице,
което има и българско гражданство въз основа на гражданството на родителите си,
но трайно се е установило да живее в чужбина.
Настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.
3, т. 2 ГПК /срвн. Определение № 233 от 29.03.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 975/2019 г., III г. о., ГК; Определение № 371 от 15.05.2020 г. на ВКС по гр.
д. № 164/2020 г., IV г. о., ГК и др./.
Съгласно
чл.74,ал.2 от ЗГР длъжностното лице по гражданското състояние следва да извърши
отбелязване на промяната въз основа на
съдебното решение .
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1056 от 17.12.2019 г., постановено по гр.дело № 1550/2019г. на РС –
Кюстендил за 2019 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА по реда на чл. 19, ал.
1 от Закона за гражданската регистрация промяна на имената на
молителя М.В.З., ЕГН ********** ,
с посочен адрес: гр.Кюстендил, ул.“*** “ № ***, вх.***, ет.***, ап.****, от М.В.З. на М. З..
Решението
на ОС – Кюстендил не може да се обжалва съгл.чл.
280, ал. 3, т. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.