Номер 31116.07.2020 г.Град
Апелативен съд - София1-ви наказателен
На 16.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно дело №
20201000600715 по описа за 2020 година
Производството е по чл.440 ал.2 от НПК.
Образувано е пред САС по жалба на осъдения Ю. Х. И. срещу определение
на СГС – НО, 34 с-в.по НЧД№1765/2020г., с което съдът:
ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Ю. Х. И. /със
снета по делото самоличност/, за условно предсрочно освобождаване от остатъка от
наказанието „Лишаване от свобода“, което понастоящем търпи в Затвора-София.
Настоящото производство пред СГС е протекло по реда на чл. 437 - чл. 440 от
НПК и е образувано по молба на осъдения Ю. Х. И. за постановяване на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от 4 години, заради което той се намира в Затвора - София.
СГС правилно е установил релевантните в настоящото частно наказателно
производство факти:
Видно е от представените писмени доказателства по делото, че И. изтърпява в
посоченото пенитенциарно заведение присъда по НОХД № 22131/2014 г. на СРС, 15
състав, с която за престъпление по чл. 196 НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 4 години.
Видно от представената преди съдебно заседание пред СГС справка от началника
на затвора, към тогавашна дата И. е изтърпял фактически 3 години, 5 месеца и 23 дни
от това наказание и след зачитане на периода, в който той е работил, има остатък от
наказанието в размер на 4 месеца и 6 дни, поради това е налице и първата
предпоставка по чл. 70 от НК за условно предсрочно освобождаване, съобразно
осъждането му за престъпление, извършено в условията на опасен рецидив, а именно
- той е изтърпял фактически повече от 2/3 от наказанието си.
От доказателствата, които са представени по делото и са свързани с неговата
личност и промяната на същата в хода на изпълнение на наказанието и отношението
му към извършваната дейност в затвора, може да се установи, че той не е дал
доказателства, че целите за поправяне и превъзпитание по чл. 36 от НК са постигнати
при него преди изтърпяване на наказанието. В тази връзка са депозирани
отрицателни становища от всички компетентни органи на администрацията по повод
на молбата му за условно предсрочно освобождаване.
На първо място се констатира, че той все още изтърпява наказанието си при строг
режим, което означава, че все още не е приключила прогресивната система за
изпълнение на наказанието. Оценката на риска, която му е била поставена в началото
в размер на 73 точки, които са среден към висок риск, не е променена и към момента,
въпреки изминалия период от време от изтърпяване на наказанието и това се дължи
на обстоятелството че, както е посочено в доклада на ИСДВР, във времето на
изтърпяване на наказанието той не е показал съществен напредък при нито една от
очертаните в началото проблемни зони. Посочено е, че все още при него не се
наблюдава промяна в преценката за миналото му поведение и в поемането на
отговорност за извършеното деяние, за което той не разбира мотивите и само
формално осъзнава, че е причинил вреда, но смята, че наказанието му е
несправедливо. Посочено е също така, че с оглед на предходните му многократни
осъждания, осъденият е изградил трайни криминални нагласи, като в същото време
няма нито образование, нито изградени трудови навици, които да подпомогнат
неговата ресоциализация след излизането му от затвора, като също така е визирано,
че и към момента той няма изградени способности да осъзнава причините за
криминалното си поведение и съответно да изгради умения за добиване на средства
по законосъобразен начин и за съответното на нуждите му разпределение на тези
средства. Освен това компетентните органи от затворническата администрация са
посочили, че той само формално изразява готовност за участие в плана за изпълнение
на присъдата и в отделните действия, включени в нея, но по същество се включва
активно само в спортните мероприятия и посещава учебни занятия, което, разбира
се, е факт, който се отчита като положителен в напредъка на промяната на неговата
личност, но не е достатъчен, за да се приеме наличието на устойчива положителна
промяна. Това е видно и от факта на наложеното наказания със заповед от дата
19.07.2019г.,от която и към настоящия момент не е изтекъл 1годишния срок
заличаващ правните и последици
При тези факти следва да се подкрепи и крайния правен извод на СГС, че не е
налице втората комулативно дадена законова предпоставка – наличието на
доказателства за поправяне и молбата на осъдения следва да се остави без уважение.
Във въззивната жалба осъденият твърди голословно, че наказанието е от по -ранна
дата и е заличено. Изтъква също така неконфликтното си поведение и семейната си
ангажираност, обстоятелства които са отчетени от СГС, но правилно са възприети за
недостатъчни сами по себе си да обосноват извод за трайно поправяне. На същата
позиция е и настоящия състав на САС.
Водим от горното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС – НО , 34 с-в. по НЧД№1765/2020г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________