Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр. Ловеч, 20.02.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесети
януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Вълков
адм. дело № 373/2018 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Г.Д.И. *** срещу Решение №
449 взето с протокол № 50 от 19.10.2018 г. на
Общински съвет Луковит, с което на основание чл. 21, ал.1, т.8 от Закона
за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 21-25 от Закона за общинската
собственост (ЗОбС) и чл. 183, ал.3 от ЗУТ
Общински съвет Луковит е дал съгласие да се учреди право на строеж за
изграждане на 11 броя гаражи в УПИ II, кв. 126 по Регулационния план на гр. Луковит,
съответстващ на Поземлен имот (ПИ) с идентификатор 44327.502.9748 по Кадастралната карта на
града.
Във
връзка с подадена жалба е постъпило становище от Общински съвет Луковит чрез
неговия председател, в което се посочва, че жалбоподателката няма правен
интерес да иска отмяна на Решението, тъй като не е собственик на земята, нито е
носител на право на строеж, не е собственик и на гаражните клетки, които ще
бъдат ситуирани в междублоковото пространство. За нея не съществува право на
оспорване, определено в чл. 147, ал.1 от АПК, поради което жалбата е процесуално
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото прекратено.
Жалбоподателката – редовно призована – не се явява и
не се представлява в съдебно заседание.
Ответникът - Общински съвет Луковит в
съдебно заседание чрез пълномощник моли жалбата да се остави без разглеждане
като недопустима и да се прекрати съдебното производство, а в случай на
разглеждане по същество на същата – да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
процесуално недопустима.
Съгласно чл. 21, ал.1,т.8 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), Общинският
съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество и определя конкретните правомощия на Кмета на общината и Кметовете на
райони и кметства.
В чл. 21 – 25 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е регламентирана
процедурата по принудително отчуждаване
на имоти – частна собственост за общински нужди.
Съобразно
чл. 183, ал.1 от ЗУТ, в съсобствен УПИ може да се извърши нов строеж,
надстрояване или пристрояване от един или повече съсъобственици въз основа на
договор в нотариална форма с останалите собственици. В ал.2 е регламентирано,
че надстрояване или пристрояване на
сграда – етажна собственост се разрешава въз основа на договор за учредяване на
право на надстрояване или пристрояване със собственикта на УПИ в нотариална
форма и декларация – съгласие с нотариална заверка на подписите от всички
собственици в етажната собственост. Според ал.3, когато държавата или общината
е съсъбственик на УПИ, договорите по ал.1 и 2 се сключват в писмена форма.
Когато държавата или общината е собственик на имот в сграда – етажна
собственост, съгласието по ал.2 е в писмена форма. Условията и редът за
сключване на договорите от държавата и общините по ал.1 и 2, както и за даване
на съгласие по ал.2 се определят съответно с Правилника за прилагане на Закона
за държавната собственост и с Наредбата по чл. 8, ал.2 от Закона за общинската
собственост.
По
силата на чл. 215, ал.1 от ЗУТ, индивидуалните административни актове по този
закон могат да се обжалват пред съответния административен съд по
местонахождението на недвижимия имот.
С
обжалваното решение, Общински съвет Луковит е дал съгласие да се учреди право
на строеж за изграждане на 11 броя гаражи в УПИ II, кв. 126 по Регулационния план на гр.
Луковит, съответстващ на ПИ с
идентификатор 44327.502.9748 по КК на
града.
Жалбоподателката
е съсобственик на друг ПИ с идентификатор 44327.502.2496, съгласно
представеното копие на Решение №
73/22.06.1994 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е възстановена собствеността
върху двуетажна масивна жилищна сграда при условията на чл. 5, ал.1 и чл. 6,
ал.2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. Тя твърди в жалбата, че преди около 20 години са
поставени четири броя гаражни клетки, отлети от бетон. Същите не се ползват по
предназначение и са свърталище на мишки и плъхове.
В
чл. 120 от Конституцията на Република
България е предвиден всеобщ съдебен контрол за законосъобразност на актовете и
действията на административните органи. Този контрол обаче не е неограничен.
Право на оспорване имат не всички, а само тези субекти, които имат правен
интерес. Правният интерес от оспорване е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на жалбата, за която съдът е длъжен да следи и служебно.
Съгласно чл. 147, ал.1 от АПК, право да оспорват
административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или
законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда
задължения.
Според съдът подателят на жалбата Г.Д.И. не може да
бъде надлежно легитимирана страна в производството. Тя не е собственик на
поземления имот, предмет на оспореното решение, нито е носител на ограничени
вещни права върху него. Не е собственик на гаражните клетки, нито има
ограничени вещни права върху тях. С оспорения акт не се нарушават или
застрашават нейни права, свободи и законни интереси, нито се пораждат
задължения за нея.
Правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка
за допустимост на жалбата възниква тогава, когато административният акт има
пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правогасяващ ефект по отношение на
субективните права и законните интереси на жалбоподателя. В случая между
страните не съществува административно правоотношение с очертан от закона
предмет на регулиране, който да подлежи на защита по реда на съдебното
обжалване. За да обоснове правен интерес
от обжалване, подателят на жалбата следва да се позовава на съществуващо между
него и органа на власт административно правоотношение, при което в резултат на
действието му са засегнати или съществува реална опасност от засягане на негови
права и законни интереси, каквото в случая не е налице.
С оглед изложеното, съдът намира, че
жалбата е процесуално недопустима, като подадена от лице без правен
интерес, поради което следва да бъдат
оставена без разглеждане, а делото – прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 159,
т. 4 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.Д.И. *** срещу Решение
№ 449 взето с протокол № 50 от 19.10.2018 г. на
Общински съвет Луковит.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението
има характер на определение и може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен
срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.
Препис
от него да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: