Решение по дело №189/2024 на Административен съд - Ямбол

Административно дело № 189/2024г. е образувано след отмяна на решение №102 от 06.07.2023г. по адм. дело № 85/2023г. на ЯАС, с решение № 5776 от 13.05.2024г. по адм дело № 7334/2023г. на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ЯАС.

Производството е образувано по жалба от С. П. К. от [населено място] срещу Решение № 2153-28-11 от 03.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол. С контролния акт е оставена без уважение жалбата на С. П. К. против Разпореждане № 4/прот. № N01473 от 12.12.2022 г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Ямбол, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.

В жалбата се твърди, че актът е произнесен при липса на мотиви досежно това на какво основание посоченият от заявителя осигурителен стаж е намален с повече от 11 месеца и за кои години (осигурителни периоди) е относим; твърди се, че не става ясно дали подаденото възражение против разпореждането на ръководителя по пенсионното осигуряване е разгледано, дали е извършена проверка на сочените обстоятелства и какъв е резултатът от нея. Решението се счита като пълна липса на отговор по подаденото възражение, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбата се поддържа на посочените в нея основания от оспорващия и от редовно упълномощения процесуален представител – адвокат Б. К. от АК-[област]. Излагат се подробни съображения по съществото на спора, доразвити в представени по делото в срок писмени бележки. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразно процесното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира се присъждане на разноски по списък.

Ответната страна – Директорът на ТП на НОИ - Ямбол, се представлява от надлежно упълномощени процесуален представител юрисконсулт М. с искане съдът да отхвърли депозираната жалба като неоснователна и недоказана. Поддържа изложеното в писмено становище по делото. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е административната преписка по издаване на спорния акт, въз основа на които съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Административното производство, приключило с издаване на оспореното решение, е инициирано със Заявление вх. № 2113-28-754 от 15.08.2022 г. на оспорващия С. П. К. до Директора на ТП на НОИ – Ямбол, съдържащо искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За установяване на осигурителния стаж и осигурителния доход, видно от отбелязаното в заявлението, К. е представил Трудова книжка № 114, издадена от Окръжен аграрно-промишлен съюз, гр. Ямбол, Удостоверение УП-3 с № 10-02-10-476#1, издадено от ДБТ-Ямбол; Осигурителна книжка – 3 бр.; Военно-отчетна книжка; документ, удостоверяващ IBAN на платежна сметка – Служебна бележка, издадена от „Тексим Банк“ АД.

Във връзка с подаденото заявление с Писмо изх. № 21102-28-227 от 17.08.2022 г. ръководителят по пенсионно осигуряване е изискал от Отдел КПК при ТП на НОИ, гр. Ямбол потвърждаване на данните за осигурителния стаж и дохода, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице за периода 01.01.2007 г. – 15.08.2022 г. (л. 26). От Началник Отдел КПК е изготвена Служебна бележка за осигурителен стаж/доход на самоосигуряващото се лице С. П. К. с изх. № 4032-28-321 от 09.12.2022 г. (л. 23-25), съдържаща данни за периода, за който се зачита осигурителен стаж в месеци и дни, както и за размера на осигурителния доход за всеки от посочените периоди; в забележка е отбелязано, че за периода от 01.04.2015 г. до 31.12.2015 г. и за месеците декември 2014 г. и декември 2016 г. няма внесени авансови вноски във фондовете на ДОО, а за месеците ноември 2014 г. и ноември 2016 г. внесените авансови вноски са в непълен размер. С Писмо изх. № 1056-28-312 от 19.08.2022 г. ръководителят по пенсионно осигуряване е изискал от Отдел КПК, Сектор „Краткосрочни плащания“ при ТП на НОИ, гр. Ямбол информация за дохода, от който е изчислено обезщетението за временна нетрудоспособност на С. П. К. за периода 01.03.2016 г. – 30.06.2016 г.). В отговор вътр. № 1056-28-312#1 от 22.08.2022 г. с приложени към него 3 бр. копия на разпореждания за отказ е посочено, че няма изплатени болнични листове, тъй като има постановени разпореждания за отказ.

Въз основа на изискана с Писмо изх. 21102-28-252 от 05.09.2022 г. проверка на основание чл. 108, ал. 1 от КСО на 07.09.2022 г. е извършена проверка по разходите на ДОО на С. П. К., резултатите от която са обективирани в съставения Констативен протокол № КВ-5-28-01191324 от 07.09.2022 г., изготвен от Старши инспектор по осигуряването, с отразена поправка досежно началния период на зачетения осигурителен стаж без доход. При проверката е установено следното: С. П. К. е самоосигуряващо се лице, започнало да упражнява свободна професия от 01.12.1992 г. с начало на осигуряването от 01.12.1992 г. по данни от „справка 22А“. Към момента на проверката дейността не е прекратена. Във връзка с уточняване на осигурителен стаж и доход за временна неработоспособност за периода от 01.03.2016 г. до 30.06.2016 г. по болнични листи № Е20164825101 (за периода 18.03.2016 г. – 16.04.2016 г., 30 календарни дни), № Е20165228211 (за периода 17.04.2016 г. – 16.05.2016 г., 30 календарни дни) и № Е20165228490 (за периода 17.05.2016 г. – 15.06.2016 г., 30 календарни дни), длъжностното лице е извършило проверка в информационната база на НОИ, като е установило, че в Регистъра на осигурените лица са подавани данни за С. П. К. като самоосигуряващо се лице за времето от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. Издадени са горепосочените болнични листи, по които е постановен отказ за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност с мотив за липса на осигурителни вноски във фондовете на ДОО от м. 04.2015 г. В констативния протокол е посочено още, че липсват осигурителни вноски във фондовете на ДОО за 2016 г. в периода на представяне на болничните листи. Въз основа на това и на основание чл.З, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, и на чл. 10 от КСО е прието, че в случая следва да се зачете осигурителен стаж без доход за периода от 18.03.2016 г. до 15.06.2016 г.

По делото е налична и Справка за представени документи и изплатени обезщетения и помощи от ДОО за заявителя с дата 12.12.2022 г. съдържаща данни за периодите на временна неработоспорособност на лицето и изплатените в тази връзка обезщетения. Видно от справката е, че С. К. е представил БЛ за следните периоди: 14.07.2007 г. – 28.07.2027 г. (10 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 87 лева при дневен размер от 8,6997 лева; 14.07.2007 г. – 28.07.2027 г. (10 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 74,48 лева при дневен размер от 7,4477 лева; 07.012008 г. – 11.01.2028 г. (5 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 67,07 лева при дневен размер от 13,4142 лева; 26.02.2008 г. – 29.02.2028 г. (4 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 56,46 лева при дневен размер от 14,1156 лева; 26.02.2008 г. – 29.02.2028 г. (4 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 54,35 лева при дневен размер от 13,5875 лева; 12.07.2008 г. – 15.08.2008 г. (не е изплатено обезщетение поради отказ, обективиран в Разпореждане № О-28-000-00-00130448/03.12.2008 г.); 12.07.2008 г. – 15.08.2008 г. (14 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 126,57 лева при дневен размер от 9,0404 лева; 12.07.2008 г. – 15.08.2008 г. (11 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 99,44 лева при дневен размер от 9,0404 лева; 10.08.2010 г. – 17.08.2010 г. (не е изплатено обезщетение поради отказ, обективиран в Разпореждане № О-28-000-00-00337737/14.09.2010 г.); 10.08.2010 г. – 17.08.2010 г. (6 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 187,89 лева при дневен размер от 31,3152 лева; 28.01.2011 г. – 01.02.2011 г. (2 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 61,72 лева при дневен размер от 30,8619 лева; 28.01.2011 г. – 01.02.2011 г. (1 работен ден) с изчислен размер на обезщетението 30,86 лева при дневен размер от 30,8619 лева; за болничните листове – предмет на проверката по разходите на ДОО липсват отбелязвания.

Въз основа на приобщените по преписката писмени доказателства Ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол издал Разпореждане № 4/прот. № N01473 от 12.12.2022 г., с което на С. П. К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО в размер на 585,61 лева. Изчислени са общ осигурителен стаж от III-та категория в размер на 39 години, 08 месеца и 21 дни; осгурителен доход за периода 01.01.2000 г. – 10.08.2022 г. в размер на 118 039,42 лева; индивидуален коефицент по чл. 70, ал. 9 от КСО – 0,8006; доход за изчисляване на размера на пенсията от 981,54 лева (индивидуалният коефицент е умножен с установения средномесечен осигурителен доход за страната за 08.2021 г. – 07.2022 г.); проценти осигурителен стаж за определяне размера на пенсията – 53,55 % (общият осигурителен стаж от 39 години, 08 месеца и 21 дни е умножен по 1,35%). В разпореждането се съдържат указания за начина и срока за обжалването му и е надлежно връчено на адресата на 15.12.2022 г., видно от отбелязванията върху същото.

С Възражение вх. № 1054-28-1 от 16.01.2023 г. разпореждането е оспорено по административен ред, по което горестоящият орган се произнесъл с процесното Решение № 2153-28-11 от 03.02.2023 г., като оставил жалбата без уважение поради нейната неоснователност. В акта решаващият орган изложил следните мотиви: видно от данните в пенсионното досие, осигурителният стаж на С. П. К. е зачетен съгласно приложени пенсионни документи в заявление обр. УП-1 и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. По реда на чл. 41 от НПОС за времето от 01.01.2007 г. до 15.08.2022 г. е издадена Служебна бележка № 4032-28-321/09.12.2022 г. от длъжностните лица, извършващи контролно-ревизионна дейност, от която става ясно, че за времето от 01.01.2009 г. до 31.12.2010 г. е зачетен осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице, т. е. 2 години. По хипотезата на същата разпоредба, осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово правоотношение, и на управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на лицата, посочени в чл. 19 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Посочено е, че за времето след 31.12.2006 г. и след 01.01.2016 г. самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. Посочено е още, че с оглед нормативновъведеното задължение за работодателите, считано от 01.01.1997 г. да подават данни за осигурените при тях лица чрез подаване на ежемесечни декларации, съответните данни са определени от законодателя като способ за установяване на осигурителен стаж и осигурителен доход, визиран в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС, според която осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Посочено е също, че към момента заявителят не е представил допълнителни доказателства относно липсващия според него осигурителен (трудов) стаж. Въз основа на горните мотиви решаващият орган приел, че оспореното пред него разпореждане е напълно законосъобразно, като отговарящо на изискванията за форма и съдържание, произнесено от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите за казуса материалоправни норми и с целта на закона.

По делото е приложено адм. дело № 85/2023г. на ЯАС, ведно с всички доказателства по него.

При новото разглеждане на делото, с оглед указанията на ВАС, беше назначена СИЕ, с поставени относими въпроси към спора. Заключението беше прието като неоспорено от страните. Според вещото лице С. П. К. е извършил плащания чрез АОК към НАП за авансови вноски за ДОО за месеците ноември-декември 2014 г., април-декември 2015 г. и ноември- декември 2016 г. Сумите по извършените плащания са записани и съществуват в данъчно- осигурителна сметка на самоосигуряващия се и са отразени по партидата му в НОИ.

Внесените суми са използвани за погасяване на задължения възникнали от подаване на Декларация обр. 6 за 2013 г. и 2014 г. за окончателен размер на осигурителните вноски, тъй като плащанията по окончателния размер на задълженията по ДОО за 2013 г. и 2014 г. не са внесени към 30.04.2014 г. и 30.04.2015 г., системата насочва постъпленията от авансовите вноски за погасяване на просрочените задължения.

При тази фактическа установеност, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО от надлежна страна – адресат на акта, засягащ пряко неговите права и интереси като осигурено лице, разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване е Решение № 2153-28-11 от 03.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на С. П. К. против Разпореждане № 4/прот. № N01473 от 12.12.2022 г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Ямбол за отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване в размер на 585,61 лева.

Както се посочи по-горе делото е образувано след отмяна на решение №102 от 06.07.2023г. по адм. дело № 85/2023г. на ЯАС, с решение № 5776 от 13.05.2024г. по адм дело № 7334/2023г. на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ЯАС.

Според задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона на ВАС :“ От представените по делото заверени копия от информационната система на НОИ и от портала за електронни услуги на НАП е видно разминаване между заявените данни за осигуряване от лицето, чрез Адвокатската осигурителна каса - Ямбол и регистрите на осигурителния орган за спорните периоди. Този въпрос е следвало да бъде изяснен от съда чрез назначаване на експертиза, първоначалните разноски по извършването на която да понесе страната, твърдяща положителните факти.

При наличие на взаимноизключващи се по съдържание документи, досежно спорните периоди и липсата на яснота за така констатираното разминаване, съдът е кредитирал с доверие данни, които не се отличават с качеството безспорност, допускайки процесуално нарушение от категорията на съществените."

В конкретния случай размерът на личната пенсия на оспорващия е определен въз основа на зачетен осигурителен стаж съобразно приложените пенсионни документи в заявление обр. УП-1 и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, като за времето от 01.01.2007 г. до 15.08.2022 г. по реда на чл. 41 от НПОС е издадена Служебна бележка № 4032-28-321/09.12.2022 г. от длъжностните лица, извършващи контролно-ревизионна дейност, въз основа на която на заявителя е зачетен осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице за времето от 01.01.2009 г. до 31.12.2010 г., т. е. 2 години. В служебната бележка се съдържат и отбелязвания, че за периода от 01.04.2015 г. до 31.12.2015 г., както и за месеците декември 2014 г. и декември 2016 г. няма внесени осигурителни вноски във фондовете на ДОО, а за месеците ноември 2014 г. и ноември 2016 г. внесените авансови вноски са в непълен размер. Съобразно така отразеното при изчисляване крайния размер на пенсията тези периоди не са признати като осигурителен стаж и не е взет предвид осигурителен доход, съответно – осигурителният доход е намален. За времето от 18.03.2016 г. до 15.06.2016 г. е зачетен осигурителен стаж без осигурителен доход съгласно констатациите, обективирани в Констативен проткол № КВ-5-28-01191324 от 07.09.2022 г., поради наличие на влезли в сила разпореждания за отказ да се отпусне парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Така, осигурителният стаж е изчислен на 39 години, 08 месеца и 21 дни, а осигурителният доход на 118 039,42 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 226. (1) Първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото.

От изслушаната СИЕ се установява: Сумите по извършените плащания в НАП за авансови вноски за ДОО за месеците ноември-декември 2014 г., април-декември 2015 г. и ноември-декември 2016 г. са записани и съществуват в данъчно-осигурителна сметка на самоосигуряващия се и са отразени по партидата му в НОИ. Внесените суми са използвани за погасяване на задължения възникнали след подаване на Декларация обр. 6 за 2013 г. и 2014 г. за окончателен размер на осигурителните вноски, тъй като плащанията по окончателния размер на задълженията по ДОО за 2013 г. и 2014 г. не са внесени към 30.04.2014 г. и 30.04.2015 г., системата насочва постъпленията от авансовите вноски за погасяване на просрочените задължения.

Изричната разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО повелява, че за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, възпроизведена и в чл. 37, ал. 1 от НПОС. Тълкуването на посочената норма сочи на извод, че законодателят е поставил изискване да са внесени дължимите, т. е. всички - както авансовите, така и окончателните осигурителни вноски за ДОО, за да бъде зачетен съответният период за осигурителен стаж. По аргумент на противното, когато не са внесени всички дължими вноски за ДОО, съответният период не се зачита и не се налага някакво друго тълкуване. Според чл. 6, ал. 8 от КСО, осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО (лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия), в който кръг попада и жалбоподателят, са за сметка на осигурените лица.

Тук следва да се посочи, че данъчните задължения стават изискуеми с настъпването на падежа за плащането им, а не с издаването на ревизионния акт за установяването им, който има само констативни функции по отношение на вече възникнало по силата на закона данъчно задължение /Решение № 4653/2024 г. по д. № 11077/23 г.; Решение № 1709 от 14.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7107/2023 г.; др. – ВАС/. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на оспорващата страна в съдебно заседание и поддържани и в писмените бележки, за неправомерно пренасочване на суми за удовлетворяване на стари задължения по данъчна декларация, без да е изпълнена процедура по установяването им с ревизионен акт.

Предвид изложеното жалбата е неоснователна, а оспореното решение е правилно и законосъобразно.

Изходът на спора обуславя основателност на претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед чл. 24 от НЗПП, като съдът намира, че следва да бъде заплатено в минимален размер.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК, Административен съд Ямбол

Р Е Ш И :

Отхвърля жалбата на С. П. К. от [населено място] срещу Решение № 2153-28-11 от 03.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е потвърдено Разпореждане № 4/прот. № N01473 от 12.12.2022 г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Ямбол, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.

ОСЪЖДА С. П. К. от [населено място], [улица]да заплати на ТП на НОИ - Ямбол направените по делото разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14–дневен срок.