Решение по дело №934/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 435
Дата: 4 ноември 2022 г.
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20222230200934
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 435
гр. С., 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20222230200934 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Д. Г. Д. против НП
№5248/30.09.2021г. на Директора на ОД на МВР- С., с което на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) й е наложено наказание „Глоба“ в
размер на 300 (триста) лева за нарушение на същата разпоредба. Моли да бъде
отменено обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателката, редовно и своевременно призована не се явява и не
изпраща процесуален представител.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и
своевременно призован не изпраща свой представител. Депозирано е
становище по същество от упълномощен процесуален представител, който
счита наказателното постановление за законосъобразно и моли то да бъде
потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 09.09.2021г. около 11,35 часа служители от РУ на МВР- С.,
свидетелите И. В. В. и Х. Г. С. извършили проверка в игрална зала „Калър
Бет“, намираща се в гр. С., бул. „Братя Миладинови“ във връзка с
контролиране спазването на противоепидемичните мерки в страната.
1
Полицейските служители установили, че лицето Д. Г. Д. се намира в
игралната зала без да има поставена защитна маска за лице. Въз основа на
установеното по време на проверката, свидетелят старши полицай И. В.
приел, че жалбоподателката като била на закрито обществено място в
сградата на игрална зала „Калър Бет“ без поставена защитна маска,
покриваща устата и носа не е изпълнила въведените с т.I.7 от Заповед РД- 01-
743/31.08.2021г. на министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки по чл.63, ал.4 от ЗЗ, поради което е извършила нарушение на
разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето и й съставил акт за
установяване на административно нарушение. Колегата му св. Х. С. се
подписал като свидетел по съставянето и връчването на акта.
Жалбоподателката се запознала със съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и отбелязала, че няма възражение по него.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение впоследствие директорът на ОД на МВР- С. възприел същата
фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление и
на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ й наложил наказание „Глоба“ в размер на
300 (триста) лева за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло, тъй
като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към
предмета на делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в четиринадесетдневния преклузивен
срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по
същество е неоснователна.
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
атакуваното наказателно постановление е описано точно нарушението, което
жалбоподателката е извършила. Съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната й отговорност на основание чл.209а, ал.1 от
2
Закона за здравето, което предвижда административно наказание „Глоба“ от
300 до 1000 лева за нарушаване или неизпълнение на въведени с акт на
Министъра на здравеопазването или на директор на Регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4, 7, 10 или 11 и чл.63а,
ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление. Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето при възникване на
извънредна епидемична обстановка Министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
Съдът счита, че в случая описаното в наказателното постановление деяние е
квалифицирано от правна страна като административно нарушение по
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, която административнонаказателна
разпоредба свързва налагането на санкция в случаите на нарушаване или
неизпълнение на противоепидемични мерки, въведени на основание чл.63,
ал.1 или ал.2 от Закона за здравето с акт на Министъра на здравеопазването
или директор на РЗИ. Адресати на правните норми по чл.63, ал.1 и ал.2 от
закона за здравето са съответните държавни органи, които имат
правомощието да въвеждат с изричен писмен акт противоепидемични мерки,
задължителни за спазване под страх от административно наказание или
наказание за престъпление по НК. Ето защо за попълване на общо
формулирания състав на административното нарушение по чл.209а, ал.1 от
ЗЗ е необходимо не да се посочи чл.63, ал.1 или ал.2 от същия закон, които
имат други адресати различни от субекта на нарушението, а следва да се
конкретизира акта на компетентните държавни органи, неговото съдържание
в противоречие, с което се явява поведението на жалбоподателя.
В наказателно постановление и в акта за установяване на
административно нарушение е посочена Заповед №РД- 01- 743/31.08.2021г.
на Министъра на здравеопазването като с т.I.7 е въведено и следното
задължение „Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.
ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения,
аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, които се обслужват или имат
достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции,
търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и други, са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна, която
се използва съгласно препоръките в приложение №3“. Фактическото
3
обвинение за местонахождение на жалбоподателката в закрито обществено
място без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба, сочи неизпълнение на задължението за спазване на
противоепидемичните мерки въведено с акт по чл.63, ал.1 от Закона за
здравето, правилно квалифицирано като административно нарушение по
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето и е основание за налагане на
предвиденото в същата законова разпоредба административно наказание.
Съдът счита, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и при издаване на наказателното постановление
не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да доведат до
отмяна на наказателното постановление. Санкцията е определена в
минимален размер и съответства на обществената опасност на нарушението и
вината на жалбоподателката.
Ето защо съдът счита, че действително жалбоподателката е извършила
нарушението по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето и следва да носи
административнонаказателна отговорност, а наказателното постановление да
се потвърди като законосъобразно.
Съдът счита за несъстоятелни и недоказани твърденията на
жалбоподателката, че поради здравословно състояние придобита 60 %
инвалидност трудова неработоспособност и горещото време, същата влязла
да се освежи и да изпие една безалкохолна напитка в игралната зала „Калър
Бет“ като освен това поради това си здравословно състояние също било
пречка да носи защитна маска, както и това че в близост до нея нямало други
лица, чието здраве да застраши. В т.I.9 на описаната по- горе заповед на
Министъра на здравеопазването са посочени изрично изключенията от
задължението по т. I.7 и т.I.8, а именно такова се допуска за: а) клиентите в
местата за хранене и в питейните заведения, когато се допускат посещенията
в тях; б) спортуващите на открито и закрито за времето на физическата
дейност; в) участниците в конгресно- конферентни мероприятия, брифинги,
пресконференции и семинари по време на изказване (лекция, презентация и
др.) при спазване на физическа дистанция от 1,5 метра от останалите
участници; г) участниците (водещи и гости) в телевизионни предавания при
спазване на физическа дистанция от 1,5 метра от останалите участници; д)
децата до 6 годишна възраст. Видно е, че не е налице изключение, както за
4
здравословното състояние на жалбоподателката, така и за закритото
общественото място, в което се е намирала, както и е ирелевантно за
отговорността на жалбоподателката дали в близост до нея се е намирало
друго лице.
Съдът счита, че неизпълнението на противоепидемичните мерки не
може да се квалифицира по чл.28 от ЗАНН като маловажен случай като се
вземе предвид епидемичното разпространение на заразна болест, която е
потенциален риск за живота и здравето на гражданите. В периода на
установяването на нарушението, разпространението на болестта „Ковид 19“ е
било в един от своите пикове, изразен с много болни, поради което са
въведени строги временни противоепидемични мерки. Нарушението е
извършено в условията на обявена извънредна епидемична обстановка.
Засегнати са обществените отношения свързани с опазване на живота и
здравето на гражданите.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №5248/30.09.2021г. на Директора на ОД на
МВР- С., с което на Д. Г. Д. с ЕГН ********** на основание чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 300 (триста) лева за нарушение на същата разпоредба като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5