Р Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 27.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, III
граждански състав,
в публично заседание на тринадесети септември две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ:
РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Татяна Терзиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 315 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД от
„А1 България” ЕАД (с предишно наименование „М.” ЕАД) срещу Д.П.А. за признаване
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 910,53
лв., представляваща незаплатена цена на ползвани далекосъобщителни услуги, в това число разговори,
данни, съобщения, абонаментни такси, лизингови вноски, други такси и услуги по договори № А0022603/13.11.2000 г.
и № М3962144/07.01.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
30.03.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 502,54 лв.,
представляваща сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на горепосочените договори,
за които суми е издадена Заповед № 96/31.03.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 192/2017 г. по описа на РС Свиленград.
Ищецът
твърди, че с ответника Д.П.А. сключил договори № А0022603/13.11.2000 г. и №
М3962144/07.01.2014 г., по силата на които се задължил да му предоставя
далекосъобщителни услуги срещу заплащането на уговорена цена. Посочено е, че
въз основа на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №
А0022603/13.11.2000 г. за отчетния период 07.12.2014 г. – 06.01.2015 г. ищецът
издал фактура на стойност 11,87 лв., като ответникът не заплатил тази сума.
Твърди се, че по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №
М3962144/07.01.2014 г. ответникът не заплатил задълженията си на обща стойност 898,66
лв. по фактури за периода 23.08.2014 г. – 22.03.2015 г. Тъй като ответникът не
изпълнил посочените задължения, ищецът прекратил договорите за мобилни услуги и
му начислил неустойки за предсрочно прекратяване на всеки договор, както
следва: по договор № А0022603 в размер на 124,50 лв. и по договор № М3962144 в
размер на 378,04 лв. Твърди, че в сключените договори за мобилни услуги и в
Общите условия, които представлявали неразделна част от тях, се съдържала
клауза, съгласно която в случай на прекратяване на договора по вина на абоната,
операторът имал право да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения
срок на ползване. Посочено е, че въз основа на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК било образувано ч. гр. д. № 192/2017 г. по описа
на РС Свиленград, по което била издадена заповед за изпълнение срещу ответника
за претендираните суми и сторените в заповедното
производство разноски. Тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът подал
възражение, за ищеца бил налице правен интерес да предяви установителни
искове за съществуването на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
По изложените съображения моли да бъдат уважени предявените искове.
В срока по
чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д.П.А..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
От
приложеното ч. гр. д. № 192/2017 г. по описа на РС Свиленград се установява, че
в полза на ищеца е издадена Заповед № 96/31.03.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК против ответника за следните суми: 910,53 лв. – цена
за ползване на далекосъобщителни услуги, в това число разговори, данни,
съобщения, абонаментни такси, лизингови вноски, други такси и услуги, дължима по
договор № А0022603/13.11.2000 г. и договор № М3962144/07.01.2014 г., 502,54 лв.
– неустойка за предсрочно прекратяване на посочените договори, 273,03 лв. – обезщетение
за забава върху сумите по фактура № *********/28.05.2015 г. и фактура №
*********/26.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от
30.03.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 33,72 лв. –
разноски за платена държавна такса, и 208,82 лв.– за платено адвокатско
възнаграждение. Срещу заповедта длъжникът е депозирал възражение в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил
иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземането
си в предвидения едномесечен срок. Към възражението длъжникът е представил три броя
фискални бонове за заплащане на следните суми: 29,21 лв. по документ №
*********/12.11.2014 г., 3,91 лв. по документ № *********/10.12.2014 г., 20,99
лв. по документ № *********/10.12.2014 г., 13,03 лв. по документ №
*********/09.01.2015 г. и 33,20 лв. по документ № *********/26.09.2014 г. С протоколно
определение от 25.10.2017 г. е прекратено производството по делото поради отказ
от иска в частта, в която е предявен иск за установяване дължимостта
на акцесорното вземане за мораторна
лихва в размер на 273,03 лв.
От
събраните писмени доказателства се изяснява, че между ищеца „А1 България” ЕАД
(с предишно наименование „М.” ЕАД) и ответника Д.П.А. е сключен Договор №
*********/05.12.2013 г., по силата на
който ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилни услуги. Съгласно
Приложение № 1 към Договор № *********/05.12.2013 г. относно условията за
ползване на тарифни планове Мтел Smart
страните са уговорили ищецът да предоставя на ответника далекосъобщителни
услуги за телефонен номер ********** по тарифен план Мтел
Smart 1 за срок от 24 месеца срещу заплащане на месечна
такса в размер на 24,90 лв. Освен мобилни услуги за този телефонен номер от
представените по делото Договор № *********/07.01.2014 г. и Приложение № 1 към
Договор № *********/07.01.2014 г. се изяснява, че страните са постигнали
съгласие ответникът да ползва и мобилни услуги за телефонен номер **********
при условията на тарифен план Мтел Smart 1 за срок от 24 месеца срещу дължима месечна такса в
размер на 24,90 лв. На 17.04.2014 г. страните са предоговорили
условията по договора, като са променили тарифния план за посочения телефонен
номер на Mtel Surf and Talk L с месечна абонаментна
такса в размер на 34,90 лв.
Според
посочените по-горе договори страните са постигнали съгласие договорът да влезе
в сила незабавно от датата на подписване, както следва: на 05.12.2013 г. по
тарифен план Мтел Smart 1
за телефонен номер ********** и на 17.04.2014 г. по тарифен план Mtel Surf and
Talk L за телефонен номер **********. В чл. 5.3.1. от
приложенията към договорите за мобилни услуги е предвидено, че в случай, че
абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това приложение, договора или
Общите условия, в това число, ако по негово искане или вина договорът по
отношение на услугите в това приложение бъде прекратен в рамките на определения
срок за ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на
тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до
изтичане на определения срок за ползване. Също така страните са постигнали
съгласие за услугите по посочените приложения да се прилагат Общите условия за
взаимоотношенията между „М.” ЕАД и абонатите и потребителите на обществените
мобилни наземни мрежи на „М.” ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE. Съгласно чл.
26.4. и чл. 26.5. от последните заплащането на услугите се извършва въз основа
на месечна фактура в петнадесетдневен срок от издаването ѝ.
От
съвкупната преценка на съдържащите се в кориците на делото доказателства се
изяснява, че за ползваните услуги от телефонен номер ********** ответникът Д.П.А.
е бил въведен в системата на мобилния оператор с потребителски номер № А0022603.
По отношение на този потребителски номер ищецът е издал фактура №
**********/09.01.2015 г., с падеж на плащане 03.02.2015 г., за отчетен период
от 07.12.2014 г. до 06.01.2015 г., за сумата от 24,90 лв., съставляваща
дължимата месечна такса по тарифния план.
За
ползваните от телефонен номер ********** услуги абонатът Д.П.А. е регистриран в
системата на мобилния оператор с потребителски № М3962144, като за исковия
период ищецът е издал седем броя фактури на обща стойност 898,66 лв., както
следва:
-
фактура № **********/26.09.2014 г., с падеж на плащане 16.10.2014 г., за
отчетен период от 23.08.2014 г. до 22.09.2014 г., за сумата от 209,15 лв.,
съставляваща цена на ползваните мобилни услуги и абонаментни такси, описани в Приложение
А към фактурата, и 41,90 лв. – вноска за изплащане на стока – апарат SAM Galaxy S4 16GB Black Промо 23 м.;
-
фактура № **********/27.10.2014 г., с падеж на плащане 16.11.2014 г., за
отчетен период от 23.09.2014 г. до 22.10.2014 г., за сумата от 83,48 лв.,
съставляваща цена на ползваните мобилни услуги и абонаментни такси, описани в
Приложение А към фактурата, и 41,90 лв. – вноска за изплащане на стока – апарат
SAM Galaxy S4 16GB Black Промо
23 м.;
-
фактура № **********/27.11.2014 г., с падеж на плащане 22.12.2014 г., за
отчетен период от 23.10.2014 г. до 22.11.2014 г., за сумата от 10,19 лв.,
съставляваща цена на ползваните мобилни услуги, описани в Приложение А към
фактурата, и 41,90 лв. – вноска за изплащане на стока – апарат SAM Galaxy S4 16GB Black Промо 23 м.;
-
фактура № **********/28.12.2014 г., с падеж на плащане 22.01.2015 г., за период
на фактуриране от 23.11.2014 г. до 22.12.2014 г., за сумата от 41,90 лв.,
представляваща вноска за изплащане на стока – апарат SAM Galaxy
S4 16GB Black Промо 23 м.;
-
фактура № **********/26.01.2015 г., с падеж на плащане 20.02.2015 г., за
отчетен период от 23.12.2014 г. до 22.01.2015 г., за сумата от 0,54 лв., съставляваща
цена на ползваните мобилни услуги, описани в Приложение А към фактурата, и
41,90 лв. – вноска за изплащане на стока – апарат SAM Galaxy
S4 16GB Black Промо 23 м.;
-
фактура № **********/26.02.2015 г., с падеж на плащане 23.03.2015 г., за период
на фактуриране от 23.01.2015 г. до 22.12.2015 г., за сумата от 41,90 лв.,
представляваща вноска за изплащане на стока – апарат SAM Galaxy
S4 16GB Black Промо 23 м.;
-
фактура № **********/26.03.2015 г., с падеж на плащане 20.04.2015 г., за период
на фактуриране от 23.02.2015 г. до 22.03.2015 г., за сумата от 377,10 лв.,
представляваща вноски за изплащане на стока – апарат SAM Galaxy
S4 16GB Black Промо 23 м.
Съгласно
горепосочените фактури сборът от претендираната цена
на мобилни услуги и абонаментни такси възлиза на 303,36 лв., а вноските за
изплащане на стока – апарат SAM Galaxy S4 16GB Black
– на 628,50 лв.
От
приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че са извършвани частични плащания по фактура №
*********/26.09.2014 г. в размер на 33,20 лв. и по фактура №
*********/09.01.2015 г. в размер на 13,03 лв.
При
така установената по делото фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
В
разглеждания случай между страните са съществували облигационни правоотношения,
по силата на които ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилни
услуги срещу заплащането на уговорената цена съобразно тарифния план. С оглед
естеството на договора и тъй като страните са уговорили, че последният има
незабавно действие от датата на сключването му за всеки един от тарифните
планове, съдът приема, че ищцовото дружество е
изпълнило задължението си да предостави мобилни услуги на ответника съгласно
тарифния план. В описаните по-горе фактури ищецът е начислил и сумата в общ
размер на 628,50 лв., представляваща вноски за изплащане на стока. Но по делото
не е представен договор за лизинг или договор за продажба на изплащане, по
силата на които ответникът да се е задължил да изплаща тези вноски. Единствено
в исковата молба ищецът е посочил, че на 05.12.2013 г. ответникът закупил
апарат HTС One mini black, като е приложена и гаранционна карта. В тази връзка
нито се твърди ищецът да е сключил договор за лизинг или продажба на изплащане
за посочения във фактурите апарат SAM Galaxy S4 16GB
Black, нито са ангажирани доказателства в тази насока. Предвид липсата на
правоотношение, по силата на което за ответника да се е породило задължение за
заплащане на начислените вноски, съдът намира, че се явяват недължими. Поради
това и като съобрази, че към изброените по-горе фактури, са приложени детайлни
справки за потреблението от посочените телефонни номера, съдът приема, че за
ответника са възникнали единствено задължения за заплащане на сумата от 24,90
лв. по договор за потребителски номер № А0022603, както и сумата от 303,36 лв.
по договор за потребителски № М3962144, представляващи цената на ползваните
далекосъобщителни услуги и дължими абонаментни такси. От сумата от 24,90 лв. по
фактура № **********/09.01.2015 г., начислена въз основа на договор за потребителски
№ А0022603, следва да се приспадне платената от ответника сума в размер от
13,03 лв., поради което към момента задължението възлиза на 11,87 лв. Също така
при определяне размера на вземането по фактура № **********/26.09.2014 г.
следва да се съобрази извършеното плащане в размер на 33,20 лв., от което
следва, че незаплатената сума възлиза на 175,95 лв. (209,15 лв. „–” 33,20 лв.).
От всичко изложено следва, че общият размер на непогасените задължения по
договор за потребителски № М3962144 възлиза на 270,16 лв. Като се вземе предвид
и наличието на задължение в размер на 11,87 лв. по договор за потребителски №
А0022603, съдът счита, че предявеният установителен
иск следва да се уважи до сумата от 282,03 лв., съставляваща цена на ползваните
мобилни услуги и абонаментни такси, а за разликата до пълния предявен размер от
910,53 лв., предвид липсата на основание за заплащане на вноски за мобилен
апарат, следва да се отхвърли.
Същевременно
съдът намира и за неоснователна претенцията на ищеца за ангажиране отговорността
на ответника за заплащане на предвидената в чл. 5.3.1. от Приложение № 1
неустойка, формираща се от сбора на стандартните месечни абонаменти, дължими до
края на срока на действие на договора, по следните съображения: Тъй като съдът
следи служебно за нищожност на договора поради наличието на неравноправни
клаузи, намира, че процесната уговорка за заплащане
на неустойка следва да бъде квалифицирана именно като такава на основание чл.
143, т. 5 ЗЗП. В случая абонатът безспорно притежава качеството на потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата чл. 143 ЗЗП дава легално
определение на понятието „неравноправна клауза” в договор, сключен с
потребител, като това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за
определяне на една клауза като неравноправна са следните: клаузата да не е
индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като
потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието ѝ; същата да не
отговаря на изискванията за добросъвестност – честно, почтено поведение на
всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление;
уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя – съществено несъответствие в насрещните
престации на страните по договора, водеща до тяхната
нееквивалентност. В случая процесните договори са
сключени при предварително определени условия от едната страна по
правоотношението – доставчикът на мобилни услуги. Видно е, че представените
приложения към договорите за далекосъобщителни услуги са бланкови, поради което
не са били предмет на предварително договаряне между страните, респ. ответникът
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, като не се установява
клаузата за неустойка да е била индивидуално договорена, а и липсват такива
твърдения и ангажирани доказателства от ищцовата
страна. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2 от същата
разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В
случая с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата
се попълват от представител на мобилния оператор, се налага изводът, че
ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на
клаузата за неустойка. Поради това съдът намира, че уговорката за дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния
срок на договора при прекратяването му по вина на потребителя обуславя
необосновано висока неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца
да получи насрещната престация по договора. Тя излиза
извън допустимите законови рамки, защото кредиторът получава имуществена облага
от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше развален, без обаче да се престира от негова
страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води
до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
Предвид
нищожността на посочената клауза, то в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбите на чл. 146,
ал. 1, вр. ал. 5 ЗЗП в тази си част договорът изобщо
не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер. Ето защо,
съдът намира, че исковете за установяване дължимостта
на претендираните неустойки в общ размер на 502,54
лв. следва да бъдат отхвърлени.
Само
за пълнота на изложението следва да се отбележи, че ищецът не установи кога са
били прекратени договорните правоотношения с ответника и по какъв начин
страната, която е упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила
другата страна. Тук следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за
неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на
облигационното правоотношение. В тази връзка не може да бъде споделено
становището на ищеца, че за прекратяването на договора законът не изисква форма
за валидност и такава за доказване. Напротив, доколкото не е уговорено друго,
следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се
подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат
на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед уговорения начин на
изчисляване на неустойката – оставащите до края на договора абонаментни такси,
установяването на факта на получаване на писмено предизвестие от абоната е от
значение не само за доказване на основанието, но и за размера на иска. В случая
по делото не се твърди, а и не се доказва операторът да е отправял до абоната
писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, а
дори и да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на
договора, то това разваляне е станало едва с получаване на препис от същата от
ответника и далеч след начисляването на неустойките. Видно от заключението на ССчЕ за неустойката в размер на 124,50 лв. е издадената
фактура № *********/28.05.2015 г., а за неустойката в размер на 378,04 лв. –
фактура № *********/11.03.2015 г. От това следва, че към момента на съставяне
на процесните фактури не са били налице предпоставките
за дължимост на вземанията. По изложените съображения
съдът намира, че ищецът не е установил, че е уведомил ответника за
прекратяването на договорните правоотношения преди датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, поради което дори извън мотивите, изложени по-горе,
липсва изискуемост на неустоечното вземане.
Предвид
всичко изложено, следва да бъде постановено решение, с което да бъде признато
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от сумата от 282,03
лв., представляваща сбор от незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК– 30.03.2017 г., като искът
следва да се отхвърли до пълния предявен размер от 910,53 лв., както и за
сумата от 502,54 лв. – сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги.
Съгласно
т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в
заповедното производство.
В
заповедното производство ищецът е претендирал разноски за платена ДТ в размер
на 33,72 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 208,82 лв. В исковото
производство е направил разноски в общ размер на 580,56 лв., от които 171,74
лв. – държавна такса, 208,82 лв. – за адвокатско възнаграждение, и 200 лв.–
депозит за вещо лице. Предвид изхода на спора съдът намира, че ответникът
следва бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в
размер на 40,57 лв. и разноски в исковото производство на стойност 109,12 лв. В
този случай следва да се съобрази, че разноските в заповедното производство и
заплатеното адвокатско възнаграждение в исковото производство са сторени за
първоначалната претенция в размер 1686,10 лв., включваща главници, неустойки и мораторни лихви (преди отказа от иска за мораторната лихва в размер на 273,03 лв.), поради което ответникът
ще следва да заплати тези разноски съобразно уважената част от иска преди
извършения отказ – арг. чл. 78, ал. 4, вр. ал. 1 ГПК.
Така
мотивиран, РС Свиленград
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
исковете с правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД
по отношение на Д.П.А., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, че дължи на „А1
България” ЕАД (с предишно наименование „М.” ЕАД), ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление:***, сумата от 282,03 лв., представляваща незаплатена
цена на ползвани далекосъобщителни услуги за потребителски № А0022603 за
периода 07.12.2014 г. – 06.01.2015 г. и за потребителски № М3962144 за периода
23.08.2014 г. – 22.03.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 30.03.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за разликата над сумата от 282,03 лв. до пълния предявен размер от
910,53 лв., за които суми е издадена Заповед № 96/31.03.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 192/2017 г. по описа на РС Свиленград.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с
правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД от „А1
България” ЕАД (с предишно наименование „М.” ЕАД), ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление:***, срещу Д.П.А., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***,
за признаване за установено по отношение на Д.П.А., че дължи на „А1 България”
ЕАД (с предишно наименование „М.” ЕАД) сумата от 502,54 лв., представляваща
сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни
услуги за потребителски № А0022603 и № М3962144, за които суми е издадена
Заповед № 96/31.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 192/2017 г. по описа на РС Свиленград.
ОСЪЖДА Д.П.А., ЕГН: **********,
постоянен адрес: ***, да заплати на „А1 България” ЕАД (с предишно наименование
„М.” ЕАД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от
40,57 лв.– разноски в заповедното производство, и сумата от 109,12 лв. –
разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: