№ 1123
гр. Варна, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар Василев
като разгледа докладваното от Лазар Василев Въззивно гражданско дело №
20223100501922 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 и 7
от ГПК.
Образувано е по жалба, депозирана от адвокат М.М., в качеството му на
пълномощник на Н. Д. ХР. с ЕГН ********** – длъжник по изп. дело № 4026
по описа за 2020 г. на ДСИС към РС Варна, с която са оспорени начислените
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното
дело, както и е релевирано искане за отмяна на отказа на ДСИ да прекрати
изпълнителното производство. В условията на евентуалност се иска
намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на взискателя.
Жалбоподателят твърди, че изпълнителното дело е образувано въз
основа на изпълнителен лист № 260018/07.01.2022г., издаден по гр.д. №
7509/2020г. по описа на PC - Варна, който обективира вземания за издръжка
за минал период в размер на 2 100 лева, за периода от 01.01.2020г. до
01.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска -
07.07.2020г. до окончателно плащане на задължението, както и вземане в
размер на 615 лева, представляващо разноски във въззивното производство,
на основание чл. 78, ал. 7 от ГПК.
Сочи, че на 13.06.2022г. подал молба с вх. № 10044/13.06.2022г. с която
поискал изпълнителното дело да бъде прекратено, поради пълно погасяване
на дълга, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, като представил и надлежни
доказателства. С молбата длъжникът поискал от съдебния изпълнител и да не
1
бъде присъждано адвокатско възнаграждение в полза на взискателя. Така
депозираната молба на длъжника била връчена на взискателя по делото, който
възразил срещу прекратяване на делото, както и срещу искането за
неприсъждане на адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят сочи, че сумата от 615 лева, представляваща разноски
във въззивното производство по в.гр.д. № 1429/2021г., е заплатил на
02.02.2022г. На същата дата заплатил и сума от 2100 лв., представляваща
издръжка за минал период за времето от 01.01.2020г. до 01.07.2020г., ведно с
лихвата, считано от 07.07.2020г.
Твърди, че изпълнителното дело е образувано след пълното погасяване
на дълга, а именно но 04.02.2022г. поради което счита, че изпълнителното
производство следва да се прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и на
взискателя не следва да бъдат присъждани разноски в изпълнението.
По отношение на искането му за неприсъждане на адвокатски хонорар
на взискателя сочи, че доколкото по делото не са представени доказателства
за действителното му заплащане, то и възнаграждението не следва да се
присъди. Твърди, че допълнително представеният договор за правна защита и
съдействие не съдържа всички изискуеми реквизити, както и че не може да
бъде отнесен към определена фактура, тъй като това обстоятелство не е
посочено в него.
Жалбоподателят намира, че макар ДСИ да е намалил адвокатското
възнаграждение, като е определил такова в размер на 744,50 с ДДС, то
същото е завишено и не отговаря на фактическата и правна сложност по
делото. В допълнение възразява и срещу начисления ДДС върху
възнаграждението, като сочи, че адвокат М.К. Т. не е регистриран по ЗДДС.
В законоустановения срок взискателят е взел становище по
наведените оплаквания, в което сочи, че жалбата е недопустима и
неоснователна.
Недопустимостта на жалбата взискателят обосновава с твърдението, че
посочените в нея оплаквания срещу „незаконно" действие на ДСИ за
определяне на разноски в съдебното изпълнение по изп.дело № 4026/2022г. не
намират опора в закона - с арг.чл. 435,ал.2, вр. чл.З ГПК. Счита, че сред
изрично посочените действия на съдебния изпълнител, които подлежат на
обжалване, не попада отказа за прекратяване на делото, както и
постановлението за определяне на разноски.
По същество намира жалбата за неоснователна, необоснова,
неаргументиране и повърхностна. В тази връзка намира, че длъжникът в
нарушение на процесуалните правила е предприел самоуправни действия за
осуетяване на заплащането на издръжка на малолетното си дете за изминал
период, чрез осъществяването му по принудителен ред в образуваното
изпълнително дело, като е ангажирал трето лице, което по банков път и
извънсъдебно да погасява задълженията му. Сочи, че по този начин
длъжникът е дисквалифицирал целта на съдебното изпълнение и
2
дължимостта на паричните му задължения по изпълнителен лист № 260018 от
02.01.2022г. Освен това взискателят сочи, че в преводния банков документ от
31.01.2022г. на ТБ „ДСК“ АД, не е посочено основанието, че се погасява
задължение за издръжка на детето Даниел - именно за минал период.
Предвид изложеното взискателят счита, че длъжникът не е направил
пред съдебния изпълнител едно надлежно и валидно волеизявление за
изпълнение на своя дълг поради плащане, което да е направено преди датата
на образуване на изпълнителното дело, по предписания от закона начин.
Поради това признава, че длъжникът е заплатил само сумата от 615 лв.,
представляваща съдебни разноски във въззивното производство, но не е
погасил паричното си задължение за главница от 2100 лв., присъдена парична
сума за издръжка на детето за минал период, ведно с изтеклата законна лихва
за забава преди образуване на изпълнителното дело, както и разноските по
изпълнителното дело.
По отношение на искането за неприсъждане на разноски в
изпълнителни процес сочи, че същото е неоснователно и необосновано.
Твърди, че по делото са налице доказателства за действителното заплащане
на възнаграждението, а именно договор за правна защита и съдействие и
данъчна фактура.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е
администрирал делото, ведно с мотиви за жалбите.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
настоящото производство, очертани в жалбите и като взе предвид събрания и
приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на
основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установени следните
фактически положения:
На 04.02.2022г. по молба на М. Н. ХР., действаща в качеството си на
майка и законен представител на детето Даниел Николаев Х., подадена чрез
адвокат М.К., срещу Н. Д. ХР. е било образувано изпълнително дело №
4026/2022г. по описа на ДСИ Варна, за принудително събиране на сумата от
2100 лв., представляваща издръжка за минал период, за времето от
01.01.2020г. до 07.07.2020г. в полза на детето, както и сумата от 615 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство. Към молбата е
приложен изпълнителен лист от 07.01.2022г. на РС Варна.
Видно от молбата, взискателят е поискал новообразуваното дело да
бъде присъединено към вече образуваното изпълнително дело № 4044/2021г.
по опис на ДСИ при РС Варна, което е образувано между същите страни с
предмет съдебно изпълнение на присъдената в полза на детето месечна
издръжка.
С изрична молба с вх. № 4211/08.03.2022г. взискателят е уточнил, че
желае разделното събиране на вземанията по двата изпълнителни титула
срещу длъжника Н.Д..
От представения препис на изп. дело № 4026/2022г. е видно, че на
3
30.05.2022г. длъжникът Н. Д. ХР. е депозирал молба за прекратяване на
делото, поради пълното погасяване на дълга. Към молбата са представени
извлечение за периода от 01.02.2022г. до 27.05.2022г. на банковата сметка на
Димитринка Няголова Колева, както и вносни бележки от 02.02.2022г.
От посочените банкови документи се установява, че на 02.02.2022г.
Димитринка Колева е превела по банкова сметка на М. Н. ХР. сумата от 615
лв. с основание на плащането „разноски по дело 4044 Н. Д. ХР.“, както и
сумата от 9100 лв. с основание на плащането „издръжка за дете до
01.02.2022г. Н. Д. ХР.“. Установява се още, че лицето Димитринка Колева е
действало по молба на длъжника Н.Х..
Така депозираната молба на длъжника е била изпратена за становище на
взискателя по делото, който със Становище с вх. № 10758/24.06.2022г. е
изразил несъгласието си делото да бъде прекратено.
С нова молба от 29.06.2022г. длъжникът е поискал от ДСИ да му бъде
посочен размерът на задължението по делото, както и е изразил становище, че
задължението му за издръжка за минало време следва да се счита за погасено
с плащането на сумата от 9100 лв., доколкото същото е по-старо от
задължението му за месечна издръжка.
От приложени по делото справки за размер на задължението се
установява, че съдебният изпълнител е приел като извънсъдебно платена
сумата от 9100 лв. От нея е отнесъл сума в размер на 8819,80 лв. за
погасяване на задължение по изп. дело № 4044/2021г. по описа на ДСИ, а
остатъчната сума от 280,20 лв. е отнесъл към настоящото изпълнително дело.
От преписа на изпълнителното дело се установява, че с Разпореждане
от 13.07.2022г. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на
длъжника за прекратяване на изпълнителното производство с мотива, че
дългът не е погасен, както и че взискателят не е изразил съгласие за
прекратяване на производството.
За така постановеното разпореждане на ДСИ е било изпратено
съобщение на длъжника, в което обаче е посочено, че искането му за
прекратяване на делото е оставено без движение. Същото е получено на
18.07.2022г.
С Постановление от 19.07.2022г. ДСИ е определил разноски дължими
от длъжника - адвокатски хонорар в полза на взискателя по изпълнителното
дело в размер на 744,58 лв. Същото е връчено на длъжника чрез процесуалния
му представител на 29.07.2022г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата, депозирана от адвокат М., в качеството на пълномощник на
длъжника по делото Н.Х., е подадена в законоустановения срок. Същата
изхожда от активно легитимирано лице и е против актове на съдебен
4
изпълнител, подлежащи на обжалване – арг. от чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 от
ГПК. Предвид това възражението на взискателя, че атакуваните актове на
съдебния изпълнител не подлежат на обжалване, не е основателно. За
жалбоподателя е налице и правен интерес, поради което жалбата е
процесуално допустими и следва да бъде разгледана по същество.
Относно искането за прекратяване на производството:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи
разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенска
станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния
лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство.
Между страните в настоящото производство не е спорно, че
изпълнителното дело срещу Н.Х. е образувано за събиране на посочените в
изпълнителен лист от 07.01.2022г. на РС Варна суми, а именно сумата от 2100
лв., представляваща издръжка за минал период, за времето от 01.01.2020г. до
07.07.2020г. в полза на детето Даниел Николаев Х., чрез неговата майка и
законен представител М. Н. ХР., както и сумата от 615 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
От представените по делото доказателства се установи, че
изпълнителното производство е образувано на 04.02.2022г. по молба на М. Н.
ХР., в качеството на майка и законен представител на детето Даниел, за
събирането на посочените в изпълнителния лист суми.
По делото е установи, че на 02.02.2022г. длъжникът е заплатил чрез
трето лице (Димитринка Колева) по сметка на М. Н. ХР. сумата от 615 лв. –
разноски във въззивното производство. Това обстоятелство не е спорно
между страните, доколкото взискателят е признал, че това задължение е
погасено с плащането от горепосочената дата.
Установи се още, че на на 02.02.2022г. длъжникът е заплатил чрез трето
лице (Димитринка Колева) по сметка на М. Н. ХР. сумата от 9100 лв., като за
основание за плащането е посочено „издръжка за дете до 01.02.2022г.“
Спорен между страните остава въпросът дали с плащането на сумата от
9100 лв. длъжникът е погасил задължението от 2100 лв. по изпълнително дело
№ 4026/2022г. или е погасил дълга си по изп. дело № 4046/2021г. по описа на
ДСИ Варна.
Настоящият състав намира, че с така извършените плащания от
02.02.2022г. длъжникът е погасил изцяло задълженията си, обективирани в
изпълнителен лист от 07.01.2022г., за събирането на които е образувано изп.
дело № 4026/2022г., като съображенията на съда са следните:
Както беше посочено по-горе, длъжникът е извършил плащане в размер
на сумата от 9 100 лв. по сметката на М.Х., като основанието което е отразено
в платежния документ е „издръжка за дете до 01.02.2022г.“. При това
5
положение, доколкото длъжникът има задължението да заплати издръжка на
детето си Даниел за минал период, както и да му заплаща месечна издръжка
(тоест има повече от едно задължение към детето си), то следва да се приеме,
че с така направеното плащане той не е посочил изрично кое от задълженията
си за издръжка погасява.
В тази хипотеза приложение следва да намери нормата на чл. 76 от ЗЗД,
както и разрешението дадено в т. 1 на Тълкувателно решение 3/2017г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно което при плащане, достатъчно да погаси изцяло
някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое
задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл.
76, ал. 2 от ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-
обременителното задължение, а след него следващото по обременителност
задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво
обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по
възникване задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно – всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Предвид изложеното по-горе, недвусмислено следва да се приеме, че
задължението на длъжника за издръжка за минал период в размер на 2100 лв.,
ведно с лихвите и разноските, е по-обременително от периодичното му
задължение да заплаща месечна издръжка на детето си. Нещо повече,
задължението му за издръжка за минал период е и по-старото от двете
задължения. Поради това съдът намира, че със заплащането на сумата от 9100
лв. директно по сметка на майката на детето, длъжникът е погасил напълно
по-обременителното и по-старото си задължение, а именно това в размер на
2100 лв. за издръжка за минал период. Следва да се приеме, че е погасена и
присъдената законна лихва върху главницата, която за посочения период – от
07.07.2020г. до дата на плащането -02.02.2022г. възлиза на сумата от 336.03
лв. (за изчисляване на законната лихва съдът използва калкулатор на НАП от
електронната страница на агенцията).
От всичко изложено следва изводът, че вземанията, за които е
образувано изпълнително дело № 4026/2022г. са погасени доброволно и
извънсъдебно от длъжника с двете плащания от 02.02.2022г., респективно
депозираната жалба е основателна и производството следва да бъде
прекратено но основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Относно искането за отмяна на постановление за разноските:
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение 3 от 10.07.2017г. на ОСГТК, на
обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението. В настоящия случай на обжалване подлежи
постановление за определяне на разноски от 19.07.2022г., връчено на
длъжника на дата 29.07.2022г., с което съдебният изпълнител е определил
адвокатско възнаграждение в полза на взискателя в размер на сумата от
6
744,50 лева.
Както беше посочено по-горе, по делото се установи, че
жалбоподателят Н.Х. е заплатил цялото задължение по изпълнителния титул,
въз основа на който е образувано процесното изпълнително дело, на
02.02.2022г. Установи се още, че изпълнителното производство е образувано
на 04.02.2022г., тоест два дни след пълното погасяване на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се
прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство. Следователно ако с плащане
преди започване на изпълнителното производство е изпълнено задължението,
за принудителното изпълнение на което е образувано изпълнителното
производство (чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК), разноските по изпълнението и за
процесуално представителство на взискателя са за сметка на взискателя.
Именно такъв е настоящият случай, поради което и определените с
Постановление на ДСИ разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя
следва да останат в тежест на последния и не са дължими от длъжника.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира жалбата за
основателна и в тази ѝ част, поради което същата следва да бъде уважена.
По разноските:
С оглед изхода от делото, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски за настоящото производство. Въпреки това, доколкото
разноски не са претендирани, такива не следва и да бъдат присъдени.
Така мотивиран, настоящият състав на съда
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление на ДСИ Варна от 19.07.2022г. по
изпълнително дело № 4026/2022г., с което са определени дължими от
длъжника Н. Д. ХР. с ЕГН ********** разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя по делото, в размер на 744,58 лв.
/седемстотин четиридесет и четири лева и петдесет и осем стотинки/.
ОТМЕНЯ Разпореждане от 13.07.2022 г. на ДСИ при РС Варна по изп.
дело № 4026/2022г., с което съдебният изпълнител отказва да прекрати
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
ВРЪЩА делото на ДСИС при Районен съд Варна, за постановяване на
надлежен акт за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело
№ 4026/2022г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8