№ 274
гр. С., 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20212230200841 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба против НП
№F603121/26.04.2021г., издадено от Директора на дирекция „Контрол“ в ТД
на НАП- гр. Б., с което на жалбоподателя на основание чл.180, ал.3 от ЗДДС е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
5964,76 лева за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и 3 от същия закон. Моли съда
да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща свой представител.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно и
своевременно призован изпраща свой представител, който счита обжалваното
наказателно постановление за законосъобразно и моли съда да го потвърди.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят събирателно дружество (СД) „Берко- 90- Б.- с-ие“ не е
начислил дължимия ДДС в размер на 119285,27 лева в данъчния период, през
който данъкът е станал изискуем, а именно по следните фактури:
1.Фактура №**********/24.11.2020г., издадена от С.Д.Б.-с. с данъчна
основа 37849,58 лева и ДДС 7569,92 лева с предмет на доставката-
поддържане (превантивно текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи
при аварийни ситуации) на републикански пътища по обособени позиции на
1
територията на югоизточен район, стопанисвани от Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата за
обособена позиция №2- ОПУ- С..
2. Фактура №**********/24.11.2020г., издадена от С.Д.Б.-с. с данъчна
основа 510559,19 лева и ДДС 102111,84 лева с предмет на доставката-
поддържане (превантивно текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи
при аварийни ситуации) на републикански пътища по обособени позиции на
територията на югоизточен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19,
ал.1, т.1 от Закона за пътищата за обособена позиция №2- ОПУ- С..
3. Фактура №**********/30.11.2020г., издадена от С.Д.Б.-с. с данъчна
основа 8207,36 лева и ДДС 1641,47 лева с предмет на доставката- поддържане
(превантивно текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи при
аварийни ситуации) на републикански пътища по обособени позиции на
територията на югоизточен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19,
ал.1, т.1 от Закона за пътищата за обособена позиция №2- ОПУ- С..
4. Фактура №**********/30.11.2020г., издадена от С.Д.Б.-с. с данъчна
основа 11732,31 лева и ДДС 2346,46 лева с предмет на доставката-
поддържане (превантивно текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи
при аварийни ситуации) на републикански пътища по обособени позиции на
територията на югоизточен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19,
ал.1, т.1 от Закона за пътищата за обособена позиция №2- ОПУ- С..
5. Фактура №**********/30.11.2020г., издадена от С.Д.Б.-с. с данъчна
основа 13695,35 лева и ДДС 2739,07 лева с предмет на доставката-
поддържане (превантивно текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи
при аварийни ситуации) на републикански пътища по обособени позиции на
територията на югоизточен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19,
ал.1, т.1 от Закона за пътищата за обособена позиция №2- ОПУ- С..
6. Фактура №**********/30.11.2020г., издадена от С.Д.Б.-с. с данъчна
основа 14432,53 лева и ДДС 2886,51 лева с предмет на доставката-
поддържане (превантивно текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи
при аварийни ситуации) на републикански пътища по обособени позиции на
територията на югоизточен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19,
ал.1, т.1 от Закона за пътищата за обособена позиция №2- ОПУ- С..
Св. Х.Д. приела, че съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС
2
данъчното събитие за тези доставки е настъпило на датата на издаване на
фактурите и данъчно задълженото лице е следвало да начисли дължимия ДДС
в общ размер на 119295,27 лева през отчетен период месец ноември 2020г. по
реда на чл.86, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗДДС. Като не са отразени издадените
фактури актосъставителката приела, че не е спазен чл.86, ал.1 от ЗДДС,
съгласно който регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем е
длъжно да го начисли като: 1. Издаде данъчен документ, в който посочи
данъка на отделен ред, 2. Включи размера на данъка при определяне на
резултата за съответния данъчен период в справка декларация по чл.125 за
този данъчен период и 3. Посочи документа по т.1 в дневника за продажбите
за съответния данъчен период. По тези условия жалбоподателят е изпълнил
единствено т.1 като дружеството е издало данъчен документ с посочен данък
на отделен ред.
В резултат на неотразяването на тези фактури в дневника за
продажбите за месец ноември 2020г. и невключването на начисления с
фактури данък при формирането на резултата по справка декларация за ДДС
за месец ноември 2020г. търговското дружество е нарушило разпоредбата на
чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС. Направена била справка в информационните
масиви на НАП и се установило, че търговското дружество жалбоподател е
отразило въпросните фактури в дневника за продажбите за данъчен период
месец декември 2020г. и начисленият данък по фактурите в размер на
119295,27 лева участва при формирането на резултата по справка декларация
за ДДС за месец декември 2020г.
Св. Д. приела, че нарушението е извършено на 15.12.2020г., което е деня
следващ крайния срок за подаване на справка декларация за ДДС ведно с
отчетните регистри по ЗДДС- дневник за продажбите и дневник за покупките
за данъчен период месец ноември 2020г.
В хода на проверката било установено, че ДЗЗД „Поддържане РПМ- С.“
с ЕИК ..... чрез отразяването в дневника си за покупки за месец 11.2020г. на
издадените от търговското дружество жалбоподател фактури, описани
подробно по- горе е приспаднало данъчен кредит в размер на 119295,27 лева.
Св. Д. съставила на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение въз основа на тези констатации като свидетел по
него станала колежката й Д.М.. Въз основа на така съставения акт за
3
установяване на административно нарушение, впоследствие директорът на
дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- гр. Б. издал обжалваното наказателно
постановление и на основание чл.180, ал.3 от ЗДДС му наложил наказание
„Имуществена санкция” в размер на 5964,76 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът изведе
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в законоустановения седемдневен
преклузивен срок от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разглеждайки същата по същество съдът констатира, че доводите на
жалбоподателя са неоснователни. Ангажирана е била
административнонаказателната отговорност на търговското дружество
жалбоподател за неизпълнение на задължението му по чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от
ЗДДС, а именно- да начисли изискуем данък като размерът му да бъде
включен при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка декларация по чл.125 за този данъчен период и да посочи издадения
данъчен документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Съгласно чл.87, ал.2 от ЗДДС данъчния период е едномесечен за всички
регистрирани лица и съвпада с календарния месец освен в случаите по глава
18. Според разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗДДС регистрираните лица по този
закон водят задължително дневник за покупките и дневник за продажбите
или така наречените отчетни регистри. В текста на чл.125, ал.1 от ЗДДС е
предвидено задължение за всеки данъчен период регистрираното лице подава
справка декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 с
изключение на случаите по чл.159б като според ал.3 заедно със справка
декларацията по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по
чл.124 за съответния данъчен период. Декларациите по ал.1 и ал.2 и
отчетните регистри по ал.3 се подават до 14- то число включително на месеца
следващ данъчния период, за който се отнасят, съгласно разпоредбата на
чл.125, ал.5 от ЗДДС. Когато срокът изтича в неприсъствен ден този ден не се
брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден, съгласно
разпоредбата на чл.22, ал.7 от ДОПК.
От посочените по- горе законови текстове става ясно, че всяко
регистрирано по ЗДДС лице има задължение до 14- то число включително на
месеца да начисли изискуем данък като размерът му да бъде включен при
4
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка декларация
по чл.125 за този данъчен период и да посочи издадения данъчен документ в
дневника за продажбите за съответния данъчен период. В конкретния случай
жалбоподателят е издал 6 фактури през месец ноември 2020г. Следователно
задължението му да начисли изискуем данък като включи размера му при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка декларация
по чл.125 за този данъчен период и посочи издадения данъчен документ в
дневника за продажбите за съответния данъчен период. Това е следвало да
бъде изпълнено най- късно до 14.12.2020г. като от следващия ден 15.12.2020г.
задълженото лице е в нарушение макар и конкретното деяние да се изразява в
бездействие и да представлява едно продължено нарушение.
Начисляването на ДДС по аргумент на чл.86, ал.1 от ЗДДС
представлява сложен фактически състав, включващ няколко кумулативно
изискуеми елемента- издаване на данъчен документ, в който да се посочи
данъка на отделен ред, включване размера на данъка при определянето на
резултата за съответния данъчен период в справката декларация по чл.125 от
ЗДДС и посочването на този документ в дневника за продажбите за
съответния данъчен период. В настоящия случай е установено по несъмнен
начин, че е осъществен само първият елемент, а именно издадени са данъчни
документи фактури с
№№**********/24.11.2020г.,**********/24.11.2020г.,**********/30.11.2020г.,**********/30.11.2020г.,**********/30.11.2020г.
и **********/30.11.2020г. с описани във всяка фактура данъчна основа и
данък добавена стойност.
Съдът счита, че търговското дружество жалбоподател не е начислило
процесния данък в законоустановения срок, поради което правилно му е била
ангажирана административно наказателната отговорност за извършеното
нарушение. Правилно е определена приложимата санкционна норма за
извършеното нарушение като имуществената санкция е наложена на
основание чл.180, ал.3 от ЗДДС. Тази разпоредба предвижда, че при
нарушение по ал.2 и ал.1, когато регистрираното лице е начислило данъка в
срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде
начислен „глобата“ съответно „имуществената санкция“ е в размер 5 на сто от
данъка, но не по-малко от 200 лева, а при повторно нарушение не по- малко
от 400 лева. В конкретния случай е видно, че жалбоподателят действително е
начислил въпросния данък добавена стойност в размер на 119295,27 лева през
5
следващия месец, а именно месец декември 2020г. Ето защо съдът следва да
приеме, че всички елементи на фактическия състав на нарушението са налице
и се потвърждават от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства. Съдът намира, че се налага извод за законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление. Случаят не може да бъде приет за
маловажен. Вярно е, че макар и със закъснение има начисляване и фиска не е
ощетен. Това обаче не е единствената възможна негативна последица от
неизпълнение на задължението за точно и своевременно начисляване на ДДС.
По тези фактури, както бе посочено по- горе при проверката се установило,
че ДЗЗД „Поддържане РПМ-С.“ чрез отразяването в дневника си за покупки
за месец ноември 2020г. е приспаднало данъчен кредит в размер на 119295,27
лева. Поради тази причина се е наложила настоящата мащабна проверка
ангажирала в дълъг период дейността на административните органи. От друга
страна несвоевременното начисляване на данъка води до липси в държавния
бюджет формиран от дължимите постъпления за месеца, за който данъкът е
следвало да се начисли и внесе, а ако за цялата сума има право на данъчен
кредит, тогава е засегнат реда за документиране/деклариране и отчитане,
което води до несъответствие в отчетността. Немаловажността на случая
произтича и от факта, че несвоевременното начисляване е по всички отразени
6 фактури.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря на целите по
чл.12 от ЗАНН като не са налице основания за прилагане разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, т. е. както бе посочено по- горе не е налице маловажен случай
на административно нарушение. Административнонаказателният процес е
строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая с наказателното постановление на
жалбоподателя е наложено наказание „Имуществена санкция“ за
неизпълнение на задължения към държавата регламентирани в ЗДДС.
Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от
законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължение към държавата при осъществяване на финансовата и контролната
дейност. Не се изисква щета, която да настъпи от нарушението. Целта на
ЗДДС е гарантирането на фиска чрез начисляването на данък върху
добавената стойност като в закона са чувствително засилени, както
6
предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения, които увреждат
фискалните интереси на държавата. Тъй като конкретното нарушение е
формално, на просто извършване в състава му не е предвидено настъпване на
определен съставомерен резултат, изразяващ се в неотразяване на приходи в
определен размер и съответно реално ощетяване на фиска, но то на практика
води до възпрепятстване на контролната дейност на държавните органи. Ето
защо липсата на такъв съставомерен резултат на нарушението при формалния
характер на състава на отговорността няма отношение при преценката за
наличието или значителността, респективно липсата или незначителността на
вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността
обстоятелство, което да влияе на обществената опасност в контекста на
легалната дефиниция на маловажен случай по чл.93, т.9 от НК.
Ето защо съдът счита атакуваното наказателно постановление за
законосъобразно и като такова следва да го потвърди.
С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата
страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер от 120 лева, определен по реда на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че
делото се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо събирателното
дружество жалбоподател Б.. следва да се осъди да заплати на Националната
агенция за приходите сума в размер на 120 (сто и двадесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №F603121/26.04.2021г., издадено от Директора
на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- гр. Б., с което на С.Д.Б.. с ЕИК ......... е
наложено на основание чл.180, ал.3 от ЗДДС наказание „Имуществена
санкция” в размер на 5964,76 (пет хиляди деветстотин шестдесет и четири
цяло седемдесет и шест) лева за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от същия
закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА събирателно дружество Б.. с ЕИК ......... да заплати на
Националната агенция за приходите разноски в размер на 120 (сто и двадесет)
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- С.
в 14- дневен срок от получаването му от страните
7
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
8