№ 76
гр. Русе, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елена В. Иванова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно
наказателно дело № 20234520200177 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от Л. В. С., ЕГН: **********, с адрес гр. ......,
чрез адв. М. В. и адв. С. С. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул.
„Църковна независимост“ № 4, ет. 1, против Наказателно постановление №
22-1085-003385/23.11.2022 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ към
ОД МВР – Русе, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че административнонаказващият орган и
актосъставителят не били извършили акуратно задълженията си по чл. 42, т. 4
и т. 8 ЗАНН, съответно по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за детайлно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е било извършено както и
доказателствата, които го потвърждавали. Преди издаване на НП наказващият
орган е следвало да направи самостоятелна проверка и разследване на
спорните обстоятелства по нарушението, както и да събере доказателствата,
които го потвърждавали, като това му неизпълнение довело до неразкриване
на обективната истина, допускайки съществено процесуално нарушение,
1
довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя – наказан без
доказана по безспорен и несъмнен начин вина. Съставен му бил АУАН серия
GA № 756909/20.08.2022 г. от Ж. Й. Ж. – мл. автоконтрольор при ОДМВР –
Русе по повод извършена полицейска проверка, в хода на която било
установено, че жалбоподателят управлявал лек автомобил „Опел Астра“, с
рег. № ..... със служебно прекратена регистрация от месец април 2022 г.,
поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Пред
контролните органи жалбоподателят многократно заявил, че нито знаел, нито
бил надлежно уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила му. Въпреки това му бил съставен процесният АУАН за
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред от ЗДвП.
Сигнализирана била и Районна прокуратура – Русе, която образувала
преписка, но същата била прекратена с отказ да се образува наказателно
производство съгласно Постановление № 4821/22 от 09.09.2022 г. Въз основа
на това постановление АНО издал процесното НП, с което била ангажирана
отговорността на жалбоподателят за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Действително регистрацията на процесния лек автомобил била прекратена
служебно от месец април 2022 г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, но към
датата на нарушението жалбоподателят не е бил уведомяван от надлежните
органи. Това задължение имали органите на „Пътна полиция“ към
съответното ОД МВР. Видно от извършената проверка обаче, въпреки
прекратената регистрация, автомобилът бил с поставени регистрационни
табели. Процесното МПС с месеци стояло паркирано на служебен паркинг на
жалбоподателя на ул. „Матей Стойков“ № 12, Западна промишлена зона,
поради факта, че след посещение на пункт за проверка на техническата му
изправност, същото не преминало задължителния технически преглед във
връзка с установеното количество отделени вредни емисии на отработени
газове. На 20.08.2022 г. жалбоподателят решил да бракува колата и да я
предаде за вторични суровини, но по пътя към пункта бил спрян за проверка
от служители на ОДМВР – Русе сектор „Пътна полиция“, които констатирали
липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от м. април 2022
г. За това обстоятелство обаче жалбоподателят не бил надлежно уведомен
нито по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, нито от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11
КЗ. Липсвало субективна страна относно извършеното нарушение, тъй като
жалбоподателят не бил уведомен, а се касаело до автоматична дерегистрация
2
на МПС, която той не е могъл да знае предварително. Освен това била
приложена вносна бележка, че към 13.09.2022 г. процесното МПС е
бракувано. Не била установена вината, доколкото същата не се предполагала,
а следвало да се докаже, което водело до несъставомерност на обжалваното
НП. Не била направена преценка за маловажността на нарушението във
връзка и с чл. 28 ЗАНН. Моли за отмяната на обжалваното Наказателно
постановление, алтернативно за приложението на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят Л. В. С. не се явява, за него се
явяват адв. М. В. и адв. С. С., които поддържат жалбата и молят за нейното
уважаване.
Административнонаказващият орган – началник на Сектор „Пътна
полиция“ към ОД МВР – Русе не се явява и не изпраща представител.
Районна прокуратура – Русе не изпращат представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 09.01.2023
г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на
нарушителя на 26.12.2022 г., поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното постановление е издадено за това, че на 20.08.2022 г.,
около 15,59 ч, в гр. Русе, по ул. „Николаевска“ до № 58, посока Център, е Л.
В. С. е управлявал лек автомобил „Опел Астра“, с постановени
регистрационни табели ....., собственост на нарушителя, като последният го
управлявал с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП:
„Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които
е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство.“ Наказателното
постановление било издадено след преценка на прокурор при Русенска
районна прокуратура за липса на извършено престъпление. За това нарушение
на жалбоподателя били наложени наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. Налице е Постановление на РРП от 09.09.2022 г., с
което е отказано образуването на досъдебно производство, поради което
преписката е била изпратена на административнонаказващия орган –
началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе за произнасяне по
компетентност. Нарушението първоначално е било констатирано с АУАН
3
серия GA № 756909/20.08.2022 г. съставен от Ж. Й. Ж. – мл. автоконтрольор,
в който е посочено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
По делото не е спорно, че на 20.08.2022 г. жалбоподателят С. е
управлявал лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ..... по улиците на град Русе
и по-точно по ул. „Николаевска“. Не е спорно и обстоятелството, че
регистрацията му е била прекратена още от месец април. Няма спор и по
факта, че водачът в качеството си на собственик не е бил уведомен за
прекратяването на регистрацията на процесното МПС.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
Нарушението е доказано от обективна страна – безспорно е установено,
че водачът и жалбоподател С. е управлявал лекия си автомобил „Опел Астра“,
с рег. № ....., без за последния да е била сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, което като обстоятелство е довело до служебната
дерегистрация на процесното МПС от органите на МВР. Съдът намира обаче,
че деянието не е доказано от субективна страна, доколкото е било налице
задължение на администрацията, според разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 1
in fine, да уведоми собственика за така осъщественото служебно прекратяване
на регистрацията. По делото не е спорно, че такова уведомяване не е
извършвано преди установяване на нарушението. Действително разпоредбата
на чл. 7, ал. 1 ЗАНН предписва, че се наказват както умишлените, така и
непредпазливите деяния. В настоящия случай на изследване подлежи
въпросът дали нарушението не е осъществено при форма на вината
4
непредпазливост. Въззивният съд намира, че следва да бъде даден
отрицателен отговор. Това се дължи на обстоятелството, че собственикът,
който е и водач в настоящия случай, не е могъл и не е бил длъжен да положи
усилия, за да се осведоми за прекратяването на регистрацията, тъй като той
няма такова задължение, а обратно – налице е задължение на компетентните
органи да го уведомят. Именно от момента на уведомяването собственикът
може да носи отговорност за състава на административното нарушение по чл.
175, ал. 3 ЗДвП. Липсата на прекратяване на регистрацията би довело до
нарушение по чл. 638 КЗ, а не такова по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Макар
регистрацията да е била обективно прекратена от органите на МВР,
невъзможността на жалбоподателя да узнае за това прави деянието
несъставомерно от субективна страна. Именно поради факта, че собственикът
на автомобила няма как да знае кога ще настъпи това уведомяване,
респективно ще бъде прекратена регистрацията на автомобила, законът е
предвидил той да бъде уведомен за извършеното прекратяване на
регистрацията, от който момент той е длъжен да знае, че при управление на
превозното средство с прекратена регистрация осъществява състав на
административно нарушение, като в този смисъл е и Решение от 13.07.2020 г.
на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 97/2020 г.
С оглед гореизложеното обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено. Предвид изхода на спора в тежест на юридическото
лице, към чиято структура принадлежи административнонаказващият орган –
ОД МВР – Русе, следва да бъдат възложени разноските за производството,
направени от жалбоподателя, които са в размер на 400 лв.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1085-003385/23.11.2022 г.
на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което на Л. В.
С., ЕГН: **********, с адрес гр. ......, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП
му е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР – Русе, със седалище и адрес на управление в гр.
Русе, бул. „Генерал Скобелев“ № 49, ДА ЗАПЛАТИ на Л. В. С., ЕГН:
5
**********, с адрес гр. ......, сумата от 400 лв. –разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6