Определение по дело №752/2024 на Административен съд - Русе

Постъпила е искова молба с вх. № 4237/17.09.2024 г. от З. С. М., [ЕГН]; с адрес гр. Русе, ул. „Борисова“ № 9, вх. А, ет. 7, с която се иска да бъде осъдена Община Русе да му заплати обезщетение „за понесените психични болки и страдания от вероятните последици от пожара“ в размер на 2 000 лева.

От фактическа страна по делото се установява следното:

В предявената искова молба М. посочва, че на 16.08.2024 г. лицето И. И. Д. от с. Семерджиево, ул. „Добруджа“ № 1 е подпалил суха трева в поземлен имот на ул. „Новоселско шосе“ № 24. М. веднага подал сигнал на тел. 112, но адекватни действия не последвали и затова поискал от Кметство с. Семерджиево да констатира палежа. Посочва, че са последвали неадекватни действия от кмета М. Х., изпращайки И. А. Н. на ул. „Ветовско шосе“ № 24, която констатирала нещо несъществуващо там. М. твърди, че с действията си служителите на Община Русе са проявили престъпно бездействие или фиктивни действия, с които прикриват престъпление за палеж, което е застрашило имотите и живота на част от жителите на селото, включително и неговите. М. е посочил, че предявява граждански иск срещу Община Русе за понесените психични болки и страдания от вероятните последици от пожара на стойност 2 000 лева. Записано е допълнително искане: Да бъде изискан записа от тел. 112, проведен от него на 16.08.2024 г. в 7:30 часа.

Като доказателства към исковата молба са приложени

1. Протокол изх. № 67/23.07.2024 г., изготвен според ищеца от И. А. Н. – секретар на кметството. В протокола е посочено, че на 16.08.2024 г. в 15:00 часа М. е посетил Кметство Семерджиево и е подал молба с вх. № 81/16.08.2024г. за издаване на протокол за умишлен палеж на адрес с. Семерджиево, ул. „Ветовско шосе" № 24. Веднага на мястото е изпратен служител, който е установил следното: На адреса е нямало нито миризма , нито наличие на дим или огън, за това не е подаден сигнал на 112. В горния край, по средата пред каменната ограда е имало няколко клонки обгоряла дървесина, малко обгоряла трева без наличие на жар. Огнище липсвало. Съгласно Заповед № 31/30.05.2024г. на кмета на с. Семерджиево са предупредени всички жители на с. Семерджиево, за забрана на палене на огън в личните дворове.

2. Молба с вх. № 81/16.08.2024 г., подадена от М. до Кметство Семерджиево, с която иска съставяне на констативен протокол да установяване на следите от извършено престъпление – подпалването на суха трева в поземлен имот на ул. „Новоселско шосе“ № 24 на 16.08.2024 г. в 7,30 часа от лицето И. Д. – с. Семерджиево, ул. „Добруджа“ № 1. М. е посочил в молбата, че е изпратил съобщение на „112“.

С Разпореждане № 2870/07.10.2024 г. съдът е указал на ищеца в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да отстрани следните нередовности, като посочи конкретно:

1.1. Ответник, срещу който е насочена исковата претенция.

1.2. Кои са незаконосъобразните актове, незаконосъобразните действия или бездействия на ответника(както и дали са отменени по съответния ред), от които са причинени вредите.

1.3. Настъпилите вреди по вид и размер.

1.4. Причинната връзка между настъпилите вреди и актовете и действията и бездействията по т. 1.2.

1.5. Размера на исковата претенция за всяка претендирана вреда.

1.6. Петитума на исковата молба, който да е съобразен с фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба, срещу надлежен ответник, съобразен с цената на иска и съдържащ искане за осъждане на ответника за посочена конкретно сума.

С разпореждането съдът е предупредил ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в определения срок и в цялост, така подадената искова молба ще бъде оставена без разглеждане, а производството по адм. д. № 752/2024 г. ще бъде прекратено и исковата молба ще му бъде върната.

Постъпил е отговор с вх. № 4741/18.10.2024 г., наименуван „Реферат“. Като ответник е посочена Община Русе, а конкретният извършител е М. Х. – кмет на с. Семерджиево. Като незаконен акт е посочен констативен протокол, приложен към исковата молба, а съответните действия/бездействия са несъотносимостта му по отношение молбата на М. до кметството спрямо местопрестъплението, съответно ул. „Новоселско шосе“ № 24, а не „Ветовско шосе“ № 24. Вредите се изразяват в преживените психоболки и страдания – опасения от разрастването на пожара в конкретния имот и в селото като размерът им е посочен в исковата молба. Размерът на исковата му претенция е посочен в исковата молба в причинна връзка с игнориране на гражданските му права в исканията му към институцията кметство и община. Иска съдът да осъди Община Русе да му изплати визираното в исковата молба обезщетение за понесените нематериални вреди в контекста на фактите, изложени в исковата молба и така представения реферат. Накрая е посочено, че за събитието палеж М. е сигнализирал на тел. 112 на съответната дата, но не е последвала никаква реакция от компетентния за целта орган.

При така изложената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предявената искова молба е процесуално недопустима по следните причини:

Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Разпоредбата се съдържа в глава първа на Конституцията, посветена на основните начала за държавно устройство, но същата не е пряк път за защита. Тя прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Такъв закон е Законът за отговорността на държавата и общините за вреди. ЗОДОВ разграничава отговорността на два вида - отговорност за дейност на администрацията и отговорност за дейност на правозащитни органи, като в чл. 1. ал. 1 от ЗОДОВ е посочено, че Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове..

Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 (Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.).

В разпоредбата на чл. 203 от АПК е регламентиран редът за предявяване на искове за обезщетения, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно чл. 205 от АПК Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Достига се до извод, че искът е осъдителен и с него се цели възмездяване на лицето, претърпяло вреди вследствие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган, т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материално правни и процесуални норми. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Отговорността на държавата не е безусловна. За да бъде ангажирана следва да бъдат налице визираните в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт, причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

С Разпореждане № 2870/07.10.2024 г. съдът е дал указание на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, отнасящи се до уточняване на произхода на вредите – дали същите са от незаконосъобразен административен акт или от незаконосъобразно действие/бездействие. С вече посочения „Реферат“ е направено уточнение, че ответник е Община Русе, но не може да се установи вследствие на какво са твърдяните от ищеца неимуществени вреди – от самия констативен протокол или от действие/бездействие на кмета на селото във връзка със съставения протокол. Не е възможно вредите да произтичат едновременно от действие и бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, доколкото съставянето на констативен протокол за сигнализирания от М. „палеж“ може да се определи по смисъла на ЗОДОВ като такава. М. не е отправил искане до съда по чл. 204 от АПК за

За да бъде исковата молба редовна, съдът следва да бъде сезиран ясно и конкретно с обвързване на всяка една част от исковата претенция със съответния незаконосъобразен или нищожен административен акт или съответно действие/бездействие. Невъзможно би било при липсата на такава конкретизация да се извърши правилна и законосъобразна преценка за наличие или липса на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претърпените вреди и посочените в исковата молба както административен акт, така и действия/бездействия, за които се претендира, че са незаконосъобразни. Нередовната искова молба поставя в невъзможност съда да пристъпи към разглеждането на нейната допустимост, а след това и по същество на заявената с нея претенция.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и § 1 от ЗР на ЗОДОВ, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба с вх. № 4237/17.09.2024 г. от Захари Стоянов Монев, [ЕГН]; с адрес гр. Русе, ул. „Борисова“ № 9, вх. А, ет. 7 с която се иска да бъде осъдена Община Русе да му заплати обезщетение „за понесените психични болки и страдания от вероятните последици от пожара“ в размер на 2 000 лева.

ВРЪЩА исковата молба и уточнението към нея, наименувано „Реферат“ на Захари Стоянов Монев.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 752/2024 г. по описа на Административен съд - Русе.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му.