№ 797
гр. Варна, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110203431 по описа за 2021 година
Образувано по жалба на ИВ. ЯНЧ. ЯН. ЕГН **********, от гр.Варна,
против НП №21-0442-000377/ 28.07.2021г. на Началник сектор към ОД МВР-
Варна, 4 РПУ, с което на въззивника е наложено административно
наказание“Глоба” в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление за
срок от 6 месеца на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДП.
С жалбата се твърди, че в хода на адм.производство има допуснати
съществени процесуални нарушения..
В съдебно заседание въз.Я. се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована не се явява представил.
Постъпили са писмени бележки, в които са изложени съображения за това, че
жалбата е неоснователна и се иска постановлението да бъде потвърдено. Иска
се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 17.03.2021г. , около 16.45ч. въз.Я. управлявал собствения си л.а.
Пежо с рег. № В 8034НР, като се движел по втори клас път в община Бяла,
гр.Варна, до разклона за село Господиново. Там бил спрян за проверка от
1
полицейски служители. В хода на проверката се установило, че въз.Я.
управлява МПС с прекратена регистрация. Тъй като за автомобила
нямало сключен договор за задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“, поради факта, че на 29.07.2020г. била изтекла валидността на
сключената застраховка „Гражданска отговорност“ регистрацията му била
служебно прекратена на 02.02.2021г. . Въпреки това въз.Я. продължил да го
управлява без да е сключил задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“, като нова застраховка „Гражданска отговорност“ била
сключена едва на 12.05.2021г. Поради това бил съставен против него акт за
установяване на нарушение за това, че е управлявал МПС, което е с
прекратена регистрация. Нарушението било квалифицирано като такова по
чл.140 ал.1 от ЗДП.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на материалите от извършената проверка материалите били
изпратени в РП Варна за преценка за образуване на досъдебно производство
по чл. 345 от НК. Прокурор изготвил постановление за отказ да се образува
досъдебно производство тъй като приел, че неможе да се докаже пряк умисъл
у дееца поради факта, че не бил уведомен за служебно прекратената
регистрация на МПС. Поради това й било прието , че деянието му не е
съставомерно от субективна страна, тъй като нямало никакви данни той да е
знаел, че автомобила е с прекратена регистрация. С оглед на това преписката
била прекратена, а материалите били изпратени в КАТ-Варна за преценка за
налагане на адм.наказание.
Въз основа на постановлението на ВРП и на съставения акт било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият
орган приел, че въз. Я. на 17.03.2021г. в е управлявал МПС с прекратена
регистрация. Нарушението отново било квалифицирано като такова
по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП му
било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, тези
приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното
производство писмени и гласни доказателства, които са последователни,
2
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от
Началника сектор при ОД-МВР-Варна, 4 РПУ, съгласно заповед № Iз- 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния
преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на
нарушението и в акта, и в постановлението е направено с достатъчна пълнота
и конкретика. При предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са
били направени възражения, в които да са били наведени спорни
обстоятелства, нуждаещи се от разследване.Поради това съдът намира, че в
хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е
констатирал нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. От доказателствата по делото по безспорен и
категоричен начин се установява, че въззивника е управлявал автомобил,
който е бил с прекратена регистрация. Причина за това е било именно
неговото неправомерно поведение изразяващо се в несключване на
задължителната по закон застраховка „Гражданска отговорност“.
Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява
регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния
фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е сключена
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява
собственика на превозното средство. В случая, от съдържанието на акта и на
постановлението на ВРП се установява, че автомобила е бил с прекратена
3
регистрация. От съдържанието на постановлението на ВРП е видно още, че
не са били събрани доказателства за това, че въззивника е бил уведомен за
прекратяването на договора за застраховка, респективно за служебното
прекратяване на регистрацията на автомобила. Това обаче в конкретния
случай не води до извод, че въззивника не е осъществил и от субективна
страна вмененото му във вина нарушение. От друга страна именно
въззивника не е сключил задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ за един продължителен период от време 01.09.2020г.
12.05.2021г. за които период от време са налични доказателства, че
автомобила е бил управляван. Поради това и съдът намира, че не следва
въз.Я. да черпи права от собственото си неправомерно поведение. За същият,
като водач на МПС има задължения, за неизпълнението на които в ЗДП е
разписана процедура, с която се прекратява регистрацията на автомобила. Той
е бил длъжен да познава закона, съответно да знае, че при липса на
застраховка, автомобилът подлежи на служебна дерегистрация. За разлика от
престъплението по чл. 345 ал.2 от НК, което изисква наличие на умисъл като
форма на вината, за да е извършено административно нарушение, е
достатъчно да е налице непредпазливост. След като е бил длъжен да знае, че
превозното средство няма застраховка „Гражданска отговорност“, бил е
длъжен да познава закона и е могъл да предположи, че превозното средство
е дерегистрирано, то въз.Я. е осъществил от субективна страна състава на
нарушението при непредпазлива форма на вината. В този случай не се
установяват никакви конкретни обстоятелства, които да са довели лицето до
погрешни възприятия относно фактите, от които зависи наличието на
регистрация, съответно – на служебна дерегистрация. Безспорен факт е, че
той не е спазил и предвидения в закона срок за сключване на нужната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила. Поради това съдът
намира, че нарушението е осъществено и от субективна страна.
Прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е
извършено по реда, посочен в нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП - служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, след получаване на
информация от Гаранционния фонд досежно липса на сключен договор за
задължителна застраховка «Гражданска отговорност».
Установените по делото факти и анализът на цитираните законови
разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че
4
въззивника е осъществил виновно вмененото му нарушение. Същият в
качеството си на водач/собственик на процесното МПС, е адресат на
разпоредбите на ЗДвП и Кодекса за застраховането и в частност на правилата,
въведени с нормата на чл.481, ал.3 от КЗ, която забранява движение на
моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по
смисъла, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс, както и с
чл.100, ал.3 от ЗДвП, според който водачът на моторно превозно средство,
което не е било спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на
предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за
сключена задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на
автомобилистите и да носи контролен талон към знака. В конкретния случай,
като обственик на лекият автомобил, санкционираното лице е носител на
задължението за сключване на договор за застраховка «Гражданска
отговорност». Същият в качеството си на водач на МПС, е длъжен да познава
законовите последици от неизпълнение на това задължение. Най-малкото,
което е могъл да направи, е да провери стикера, удостоверяващ наличието на
валиден договор за «ГО». Като не е сторил това, е проявил небрежност, а това
обосновава и вината му. Съгласно правната теория, вината има две основни
форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми
– небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още «несъзнавана
непредпазливост». При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал
настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го
предвиди. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова
изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на
извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
въззивникът следва да носи административно наказателната отговорност по
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като
още от римското право действа принципът, че незнанието на закона не
оправдава никого. В този смисъл въз.Я. като водач на МПС е бил длъжен да
знае предвидените в ЗДвП последици при липса на сключен договор за «ГО».
Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на
МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери,
5
че няма законоустановени пречки да извърши това, в т.ч. дали управляваното
от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически
преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка
«Гражданска отговорност на водач» и т. н. В случая е имало достатъчно
обстоятелства, които е следвало да накарат въззивника да прояви активност и
да установи дали управляваният от него автомобил е редовно регистриран.
Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското
право действа принципът, че незнанието на закона не оправдава никого. В
този смисъл въззивника като водач на МПС е бил длъжен да знае
предвидените в ЗДвП последици при липса на сключен договор за „ГО“.
Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на
МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери,
че няма законоустановени пречки да извърши това, в т.ч. дали управляваното
от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически
преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на водач“ и т. н.
Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали
органите на КАТ са уведомили или не собственика на автомобила, че същият
е със служебно прекратена регистрация, тъй като уведомяването не е елемент
от фактическия състав по прекратяване на регистрацията на МПС. На водача
на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС,
което е регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на
автомобила не са били свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е,
че с оглед разпоредбата на чл.14, ал.2, вр. ал.1 от НК незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в
случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи
на непредпазливост. В настоящия случай, както се каза и по-горе, незнанието
на факта, че управляваният от въззивника автомобил е със служебно
прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под
формата на небрежност.
Поради това настоящия състав приема, че административно
наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната
норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от
6
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели
с регистрационен номер. Наложените санкциите – «глоба» в минималния
размер от 200 лева и лишаване от правоуправление за минималния срок от 6
месеца, са определени в минимален размер, поради което съдът не следва да
излага съображения дали правилно е отмерена отговорността на Н.К.,
съгласно правилото на чл.27 от ЗАНН. Не са налице основания за
приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните
нарушения на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е
правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва
на ОД на МВР-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на
чл.63 ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.
Производството по делото продължи в едно съдебно заседание и не е с
фактическа или правна сложност. Поради това съдът намира, че на ОД на
МВР-Варна следва да се присъди възнаграждение в минималния размер
от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление НП №21-0442-000377/
28.07.2021г. на Началник сектор към ОД МВР- Варна, 4 РПУ, с което на
ИВ. ЯНЧ. ЯН. ЕГН ********** е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
7
ОСЪЖДА ИВ. ЯНЧ. ЯН. ЕГН **********, да заплати на ОД на
МВР-Варна , сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8