№ 149
гр. С., 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Търговско дело №
20211800900144 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„Ю.” АД е предявило срещу К. А. Г. обективно съединени искове за признаване за
установено съществуването на вземанията му за следните суми, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 67290/2018 г. по описа
на РС – С.: сумата от 25774.33 лв., представляваща главница по договор за банков кредит -
продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL37291/12.03.2012 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК - 18.10.2018 г., до окончателното плащане; сумата от
3467.05 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.09.2017 г. до 04.10.2018
г.; сумата от 993.92 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.09.2017 г. до
15.10.2018 г.; сумата от 210.20 лв., представляваща такси по договора за периода от
11.09.2017 г. до 15.10.2018 г.; сумата от 66.00 лв., представляваща нотариални разноски за
периода от 24.07.2018 г. до 15.10.2018 г. - нотариална такса за връчване чрез нотариус на
уведомление за предсрочна изискуемост на целия непогасен остатък от кредита. В исковата
молба и в уточняващата такава се твърди следното: На 12.02.2012 г. между „Ю.” АД
/сегашно наименование „Ю.” АД/ в качеството на кредитор и ответникът К. А. Г. в
качеството му на солидарен длъжник бил сключен договор за банков кредит - продукт
„Бизнес овърдрафт“ № BL37291/12.03.2012 г. По силата на чл. 1 от този договор банката
предоставила на кредитополучателя „К.“ ЕООД и на солидарните длъжници „П.“ ЕООД и
К. А. Г. овърдрафтен кредит в размер на 30000 лв. със срок на издължаване съгласно чл. 3
от договора 60 месеца. Впоследствие страните предоговорили условията по договора с анекс
№ 1 от 21.6.2012 г., анекс № 2 от 11.4.2014 г. и анекс № 3 от 21.8.2016 г. По силата на анекс
1
№ 3 страните уговорили да бъде удължен срокът за издължаване на кредита до 21.07.2021 г.
Впоследствие, след извършена справка в счетоводната система на банката, било установено,
че към 21.08.2017 г. поради просрочие на 11 вноски за главница, считано от 21.8.2017 г., и
на 10 вноски за лихва, считано от 21.9.2017 г., било налице трайно забавяне в плащането на
дължимите погасителни вноски по договора. Съгласно чл. 26, б. „в“ вр. чл. 25, б. „г“ от
договора при непогасяване на която и да е вноска по кредита банката можела да направи
кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. С оглед голямото забавяне на
плащанията и големия размер на просрочието банката упражнила своето потестативно
право и обявила кредита за предсрочно и изцяло изискуем, за което кредитополучателят бил
уведомен с уведомление, връчено чрез нотариус Ивайло Николов с peг. № 040 в НК и р-н на
действие РС - С.. Предсрочната изискуемост на кредита настъпила на 04.10.2018 г., считано
от връчването на уведомлението на кредитополучателя и на солидарните длъжници и на
основание чл. 26, б. „в“ вр. чл. 25, б. „г“ от договора. Уведомлението за предсрочна
изискуемост било връчено лично на К. А. Г. на 12.09.2018 г., за което ищецът заплатил
нотариална такса в размер на 66. лв. Тези разноски също били в тежест на ответника, тъй
като с неплащането той дал повод за връчването на уведомлението. С оглед
обстоятелството, че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем „Ю.” АД подало
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
кредитополучателя и солидарните длъжници, което заявление било уважено и в полза на
ищеца били издадени заповед от 11.4.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 11.04.2019 г. по ч. гр. д. №
67290/2018 г. по описа на Районен съд – С.. След връчването на заповедта за изпълнение на
К. А. Г. същият подал възражение срещу нея и в изпълнение на чл. 415 ГПК Районен съд —
С. постановил разпореждане, с което на заявителя било указано да предяви установителен
иск за вземането си срещу този ответник в едномесечен срок. С оглед изложеното се
предявяват настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба /преписи от същата и от
приложенията са му връчени лично на 07.09.2020 г./, едва на 18.03.2021 г. е постъпило
становище от процесуалния му представител, в което исковете са оспорени и са наведени
възражения и доводи за недопустимост и неоснователност на исковете. Съдът не следва да
обсъжда изложените в това становище доводи и съображения поради преклудиране на
правото за навеждането им /отчетени са от настоящия съдебен състав само
доказателствените искания, направени в това становище, доколкото с доклада по делото,
изготвен от съда, ответникът се е запознал на 20.11.2020 г., когато препис от определението
на съда, с което делото е насрочено за разглеждане в о. с. з. и съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на ищеца, в което определение сеа съдържа доклада, е връчен на
ответника заедно с призовката за първото по делото о. с. з., насрочено за 07.12.2202 г.; в
така насроченото първо о. с. з. по делото обаче не е даден ход на делото поради нередовна
процедура по призоваване на ответника, доколкото към онзи момент все още не се е била
2
върнала разписката за връчване на призовката за о. с. з., поради което първото редовно
заседание по делото е проведено на 22.03.2021 г., като към този момент не е била настъпила
преклузия по отношение на доказателствените искания на ответника, а именно за това о. с.
з. е депозирано становището на ответника, съдържащо и доказателствени искания/. С
разпореждане от 27.07.2022 г. настоящият съдебен състав е оставил исковата молба без
движение с указания за отстраняване на нередовностите , съответно само изложеното от
ответника в депозираното от него на 21.09.2021 г. становище по уточняващата молба на
ищеца от 05.08.2021 г. следва да бъде взето предвид от съда, при това само тази част от
изложеното в това становище, която се отнася до направените уточнения от ищеца
/препращането към предходното становище, депозирано след изтичане на срока за подаване
на отговор, съдът по изложените по-горе съображения не следва да взема предвид/. В тази
част от становището обаче ответникът навежда основно доводи за нередовност на исковата
и след депозиране на уточняващата молба от ищеца и доколкото съдът, съобразявайки
уточняващата молба и насрещното становище, е преценил, че нередовностите на исковата
молба са отстранени и е насрочил делото за разглеждане в о. с. з., очевидно е счел тези
доводи за неоснователни, поради което /и с оглед обстоятелството, че задължение на съда, а
не на страните, е да следи за надлежното извършване на процесуалните действия и
редовността на техните изявления, което именно съдът е сторил/ не следва да се произнася
по тези доводи с настоящото решение. В това становище е направено и неконкретизирано
оспорване на представения с уточняващата молба на ищеца погасителен план, като
надлежно доказателствено искане в тази насока не е направено /затова и не е налице
произнасяне на съда по такова/, съответно и в тази насока съдът не следва да излага
доводи.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на исковете:
Исковете са процесуално допустими. При преценката относно допустимостта на
исковете съдът не взема предвид възражението на ответника в тази връзка с оглед датата на
подаване на исковата молба и неспазване срока по чл. 415, ал. 4 ГПК за предявяване на
исковете, формулирано в депозираното становище по делото на 18.03.2021 г. /тъй като,
както се посочи, правото за навеждане на същото е преклудирано/, но доколкото съдът и
служебно следи за допустимостта на исковете /вкл. от гледна точка спазване на срока за
предявяване на исковете/, намира следното: Срокът за предявяване на искове е спазен, тъй
като съобщението до ищеца за възможността му да предяви иск с оглед постъпилото
възражение от ответника, видно от приложеното заповедно производство, е връчено на
ищеца на 10.03.2020 г. На 13.03.2020 г. /към която дата са били изтекли само 3 дни от срока
по чл. 415, ал. 4 ГПК/ обаче с решение на НС в страната е обявено извънредно положение,
при което и на основание чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение и за преодоляване на последиците процесуалните срокове, в т. ч.
срокът на ищеца по настоящото дело за предявяване на иск за установяване съществуването
3
на вземанията му, са спрели да текат. Процесуалните срокове, в т. ч. и срокът на ищеца за
предявяване на исковете, са продължили да текат от 21.05.2020 г. съгласно § 13 от ПЗР на
Закона да изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. ДВ – бр. 44 от 13.05.2020 г. и
към тази дата съобразно гореизложеното срокът за предявяване на настоящите искове не е
бил изтекъл. Исковата молба е депозирана на 21.05.2020 г., т. е. веднага след продължаване
на срока да тече, поради което е депозирана в срок.
По основателността на исковете:
Исковете за плащане на сумата от 25774.33 лв., представляваща главница по
договора, сумата от 3467.05 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
21.09.2017 г. до 04.10.2018 г., сумата от 993.92 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 21.09.2017 г. до 15.10.2018 г. и сумата от 210.20 лв., представляваща такси по
договора за периода от 11.09.2017 г. до 15.10.2018 г., са основателни и следва да бъдат
уважени по следните съображения:
Не се спори по делото, а се установява и от представените доказателства, че на
12.02.2012 г. е сключен /при описаните в исковата молба и в уточняващата молба условия/
договор за банков кредит - продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL37291/12.03.2012 г. между
„Ю.” АД със сегашно наименование „Ю.” АД като кредитор, „К.“ ЕООД като
кредитополучател и „П.“ ЕООД и К. А. Г. като солидарни длъжници, като договорът е
изменян и допълван с
с три анекса /също с описани в исковата молба и в уточняващата молба условия/.
Солидарната отговорност на „П.“ ЕООД и К. А. Г. според ищеца произтича от встъпване в
дълг и относно характера на правоотношението не са наведени възражения от ответника
/поради което и съдът не коментира този характер/. В депозираното от ответника на
18.03.2021 г. становище по делото е наведено наред с останалите възражения за нищожност
на договора и на договорни клаузи и възражение за нищожност на договорни клаузи поради
това, че са неравноправни по смисъла на ЗЗП. Както се изложи по-горе, възраженията,
доводите и оспорванията в това становище не следва да се вземат предвид като
несвоевременно наведени, но доколкото съдът има задължението и служебно да следи за
наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, следва да се изложат
доводи в тази насока. Ответникът е физическо лице – съдлъжник по договор за банков
кредит с кредитополучател търговско дружество. По въпроса дали физическо лице –
съдлъжник по договор за банков кредит, по който кредитополучателят е търговец, има
качество на потребител по ЗЗП и може ли да се позовава на неравноправност на клаузи в
договора е създадена константна практика на ВКС, според която физическо лице –
съдлъжник по договор за банков кредит с кредитополучател търговец или обезпечаващ
такъв кредит може да има качеството на потребител по ЗЗП и да се позовава на
неравноправност на клаузи в договора, но само ако действа за цели извън рамките на
неговата търговска или професионална дейност, като даденото обезпечение, включително
поетия ангажимент като съдлъжник, не се считат за цел извън и независимо от всяка
търговска дейност или професия, ако физическото лице има тесни професионални
4
/функционални/ връзки с кредитополучателя – например участва в неговото управление или
има мажоритарно участие в същото /вж. в т. см. решение № 308/29.01.2019 г. по т. д. №
2931/2017 г., II т. о. на ВКС, решение № 38/23.06.2017 г. по т. д. № 2754/2015 г., І т. о. на
ВКС, решение № 84/20.07.2017 г. по т. д. № 1934/2015 г., І т. о. на ВКС/. В случая
кредитополучател е търговско дружество, като не е ясна целта на отпускане на кредита, но
към момента на сключване на договора ответникът е едноличен собственик на капитала и
управител на дружеството – кредитополучател /което се установява от самия договор, в
който е отразено, че К. А. Г. е управител на „К.“ ЕООД, а също и от вписванията в
търговския регистър по партидата на дружеството, които са общоизвестни и от които се
установява, че К. А. Г. е и едноличен собственик на капитала на „К.“ ЕООД/, като липсват
доказателства, че при договорното си обвързване ответникът е действал извън посочените
си качества и извън търговската дейност на юридическото лице, т. е. за цели, които не са
търговски. От изложеното следва извод, че ответникът е придобил качеството съдлъжник
по процесния договор за кредит с оглед функционалната и професионална си обвързаност с
дружество – кредитополучател, поради което няма качеството на потребител по смисъла на
легалната дефиниция на § 13, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗЗП и съответно не се ползва със защитата,
установената за тези правни субекти в глава шеста от ЗЗП /освен това клаузите са
индивидуално уговорени, поради което дори и ответникът да се ползваше от защитата по
ЗЗП, изводите не биха били различни/.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че
общият размер на усвоените по кредита суми е 621356.48 лв. , като непогасените
задължения са, както следва: главница в общ размер от 25774.33 лв. /в заключението е
отбелязана сумата, 25777.33 лв., но е очевидно, че това е или техническа грешка при
изписването на сумата или грешка в изчислението при събиране на двете посочени суми за
главница - просрочена главница и предсрочно изискуема/, която е формирана от неплатена
просрочена главница в размер на 5870.40 лв. /по 14 вноски с настъпил падеж за периода от
21.09.2017 г. до 04.10.2018 г./ и неплатен остатък за редовна главница в размер на 19903.93
лв. към 04.10.2018 г.; възнаградителна лихва в размер на 3467.05 лв. за периода от
21.09.2017 г. до 04.10.2018 г.; наказателна лихва в размер на 993.92 лв. за периода от
21.09.2017 г. до 04.10.2018 г.; такси в размер на 210.20 лв. за периода от 11.09.2017 г. до
04.10.2018 г. Установява се още от заключението, че лихвеният процент по кредита е
изменян съобразно клаузите на договора и анексите.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС
/т. 18/, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за
предсрочно изискуем, вкл. и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на това
изявление не са били изискуеми, поради което предсрочната изискуемост има действие от
момента на узнаване от длъжника за волеизявлението на кредитора /ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ/.
Установява се от представената по делото нотариална покана, че на 12.09.2018 г. на
5
ответника е връчено уведомление, съдържащо волеизявлението на банката за превръщане на
целия непогасен остатък от кредита в предсрочно изискуем и от този момент би следвало
целият непогасен остатък от кредита да е станал предсрочно изискуем. Ищецът обаче
претендира по-късна дата на настъпване на предсрочната изискуемост, а именно 04.10.2018
г. /вероятно отчитайки датите на връчване на уведомленията на останалите длъжници по
договора/, ответникът не е навел възражения в тази връзка, съответно с оглед
диспозитивното начало в процеса съдът следва да прецени дължимостта на претендираните
суми към тази дата. И тъй като от обсъдените доказателства се установи дължимостта на
претендираните суми към тази дата, исковете са основателни.
С оглед извода за основателност на главния установителен иск за дължимост на
сумата от 25774.33 лв., представляваща главница по договора, основателен е и акцесорният
спрямо него установителен иск за дължимост на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата на този главен иск от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК - 18.10.2018 г.,
до окончателното плащане.
Искът за съществуване на вземане за сумата от 66.00 лв., представляваща нотариални
разноски, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като от съдържанието на
договора не се установява длъжниците /кредитополучател и солидарни длъжници/ да са
поели задължение да поемат за своя сметка и такива разноски /в договора е посочено кои
разноски са за сметка на длъжниците, нотариални такси за връчване на съобщение за
предсрочна изискуемост не са сред тях/.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за
разноски:
Ищецът е направил разноски в настоящото производство в размер на 734.82 лв. за
държавна такса и в размер на 300 лв. за възнаграждение на вещо лице и същите се
претендират с представения по делото списък по чл. 80 ГПК. С оглед изложеното на ищеца
следва да се присъдят направените в заповедното производство разноски в размер на
1032.58 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Ищецът е направил разноски в заповедното производство в размер на 610.23 лв. за
държавна такса и в размер на 1185.21 лв. за възнаграждение на адвокат и същите се
претендират с представения по делото списък по чл. 80 ГПК. Адв. М. е направила
възражение за прекомерност на платеното в заповедното производство адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за процесуално недопустимо. Съгласно чл. 413, ал. 1
ГПК /приложима и при заповедите за незабавно изпълнение/ страните могат да обжалват
заповедта в частта за разноските, съответно при това обжалване те следва да наведат и
възраженията си за прекомерност на платеното в заповедното производство адвокатско
възнаграждение. Съответно към настоящия момент правото да се направи такова възражение
за прекомерност е преклудирано. С оглед изложеното на ищеца следва да се присъдят
направените в заповедното производство разноски в размер на 1791.56 лв. съразмерно с
уважената част от исковете.
6
Ответникът не е поискал присъждане на разноските в настоящото и в заповедното
производство, съответно такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. А. Г. с ЕГН **********, с
адрес: с. Г., община С., ул. „Атанас Узунов“ № 8 съществуването на вземанията на „Ю.” АД
с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от изпълнителните директори П.Д. и Д.Ш., за следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №
67290/2018 г. по описа на РС – С.: сумата от 25774.33 лв. /двадесет и пет хиляди
седемстотин седемдесет и четири лева и тридесет и три стотинки/, представляваща главница
по договор за банков кредит - продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL37291/12.03.2012 г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК - 18.10.2018 г., до
окончателното плащане; сумата от 3467.05 лв. /три хиляди четиристотин шестдесет и седем
лева и пет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.09.2017 г. до
04.10.2018 г.; сумата от 993.92 лв. /деветстотин деветдесет и три лева и деветдесет и две
стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 21.09.2017 г. до 15.10.2018 г.,
сумата от 210.20 лв. /двеста и десет лева и двадесет стотинки/, представляваща такси по
договора за периода от 11.09.2017 г. до 15.10.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителните директори П.Д. и
Д.Ш., срещу К. А. Г. с ЕГН **********, с адрес: с. Г., община С., ул. „Атанас Узунов“ № 8
иск за признаване за установено съществуването на вземането му за следната сума, за която
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №
67290/2018 г. по описа на РС – С.: сумата от 66.00 лв. /шестдесет и шест лева/,
представляваща нотариални разноски за периода от 24.07.2018 г. до 15.10.2018 г. -
нотариална такса за връчване чрез нотариус на уведомление за предсрочна изискуемост на
целия непогасен остатък на кредита по договор за банков кредит - продукт „Бизнес
овърдрафт“ № BL37291/12.03.2012 г.
ОСЪЖДА К. А. Г. с ЕГН **********, с адрес: с. Г., община С., ул. „Атанас Узунов“
№ 8 да плати на „Ю.” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителните директори П.Д. и Д.Ш.,
сумата от 1032.58 лв. /хиляда тридесет и два лева и петдесет и осем стотинки/,
представляваща направени в настоящото производство разноски съразмерно с уважената
част от исковете, както и сумата от 1791.56 лв. /хиляда седемстотин деветдесет и един лева
и петдесет и шест стотинки/, представляваща направени в заповедното производство - ч. гр.
д. № 67290/2018 г. по описа на РС – С., разноски съразмерно с уважената част от исковете.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
8