Разпореждане по дело №954/2019 на Районен съд - Плевен

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

№ …..                                     година 2019                           град Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд,                                ХІІІ наказателен състав

в закрито заседание

 

на 10 май                                        през две хиляди и деветнадесета година,

в състав:

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИР ДИМИТРОВ

                    

като разгледа докладваното от съдия Димитров

ЧНД № 954/2019 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е  по реда на чл. 243,ал.4 от НПК. 

 

С протокол за избор за докладчик, Зам. Председателят на РС – Плевен на 03.05.2019 г. в 16:45 часа е разпределил горепосоченото дело на съдия Красимир Димитров.

           Х.П.П. *** обжалва постановление за прекратяване на наказателното производство от 23.04.2019 г. на Районен прокурор ***при Районна прокуратура - Плевен, издадено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от  НПК за прекратяване на наказателното производството по Досъдебно производство № Д-1413/2018 г. по описа на РП-Плевен.

         С посоченото  постановление РП - Плевен е прекратила наказателното производство, образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК, за престъпление по  чл.206, ал.1 от НК. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт с искане за неговата отмяна.

         РС - Плевен, след проверка на материалите по посоченото досъдебно производство, намира жалбата за ДОПУСТИМА, доколкото е предявена в срока по  чл. 243, ал.6 от НПК.

         По съществото на жалбата:

         Съдът, след като се запозна с доводите в жалбата и събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

         Предмет на контрол е постановление на РП – Плевен, с което наказателното производство е образувано за това, че на неустановен ден от 2018 г. в гр. Плевен противозаконно били присвоени чужди движими вещи – 1 бр. велосипед и телефони на обща стойност около 300 лв., собственост на Х.П.П. ***, които вещи владеел - престъпление по чл.206, ал.1 от НК, което е прекратено. 

         Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и следващи от НПК е да се извърши проверка на законността и обосноваността на постановлението на прокурора, с което се поставя край на наказателното производство, като при извършване на тази проверка проверяващият съд се произнася по същество на делото.

         За нуждите на производството по чл.243 от НПК съдът проверява, дали е спазен материалния и процесуалния закон.

         В обхвата на тази проверка се включва и преценката, дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципа за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощие да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.

         Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от НПК съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.

         Също така следва да се отбележи, че чл.14, ал.1 от НПК сочи, че съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.

         В този смисъл в процедурата по чл.243 от НПК съдът може да преценява дали събраните по досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса, при което не се касае за подмяна на вътрешното убеждение на прокурора, а до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване на правомощията на прокурора в качеството му на господар на процеса в досъдебната му фаза да прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно производство.

         В хода на разследването разпитани като свидетели всички имащи отношение към случая лица.  Събрани са и писмени доказателства.

         Въз основа на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, в постановлението на РП - Плевен е приета като установена фактическа обстановка въз основа на която е направено заключение за не наличие на доказателства за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК и на основание чл.243, ал.1, т.1 и чл.199 от НПК е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № Д-1413/2018 г. по описа на РП-Плевен.

         С оглед установеното се налагат следните правни изводи:

         Свидетелят Х.П. ***.

            В началото на 2017 г. същият бил осъден на наказание лишаване от свобода и постъпил в Затвора - Плевен за излежаване на така наложеното му наказание. Преди постъпване в пенитенциарното заведение свидетелят Х.П. оставил част от личните си вещи 1 бр. велосипед и други на съхранение в жилището на свидетеля ***и свидетелката ***(негови познати). Уговорката била ***и ***да съхраняват вещите докато Х.П. изтърпи наказанието си.

            В началото на 2018 г. ***и ***започнали да изпитват сериозни материални затруднения. ***решил да продаде част от вещите оставени му от Х.П., с цел набавяне на финансови средства за преживяване. На неустановени лица ***продал велосипеда и част от другите вещи оставени му от Х.П..

            През м. май 2018 г., свидетелят Х.П. *** след като изтърпял наказанието си. Установил, че ***е продал вещите оставени на съхранение и депозирал жалба до Районна прокуратура - Плевен, която станала повод за образуване на настоящото наказателно производство.

            В хода на разследването е установено, че ***страда от психиатрично заболяване - параноидна шизофрения.

            В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно­психиатрична експертиза със задача да установи дали ***е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, както и дали може да носи отговорност във връзка с воденото наказателно производство.

            От заключението по изготвената съдебно-психиатрична експертиза е видно, че ***не е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, като не би могъл да участва в наказателното производство. Същевременно болестното състояние, в което се намира налага принудителното му лечение по реда предвиден в чл. 89 б.“а“ от НК.

            Съдът счита, че безспорно са събрани доказателства, че ***е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 206 от НК. Същевременно от изготвената съдебно-психиатрична експертиза е видно, че същият е извършил деянието в състояние на вменяемост като не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

            С оглед установеното се налагат следните правни изводи:

         Съгласно чл. 127, т. 3 от Конституцията на Република България в правомощията на прокурора /негово суверенно правомощие/ е да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпление и да подържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Това обаче става едва когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъплението.

         Съдът приема, че прокурорът правилно е описал в постановлението си фактическата обстановка, която съответно се извежда от събраните в хода на разследването доказателства.

         Съдът в рамките на проверката за законосъобразност и обоснованост на прекратителното постановление и след анализ на събраните по делото доказателства намира, че така направеният извод от прокурора е правилен и същият законосъобразно, с оглед на установените факти е приложил  правомощието си по чл. 243, ал.1, т. 1  от НК, като е прекратил наказателното производство.

         Към мотивите, изложените в постановлението на прокуратурата, съдът намира за уместно и да отбележи и следното:

         Както се приема в теорията и съдебната практика, за да е налице обсебване, трябва да бъде установено, че деецът противозаконно е извършил действия на разпореждане с чужда движима вещ, като със своя, намираща се на правно основание в негово владение или държане.

         Известно е от правната теория, че при владението не се поставя въпросът за субективни права. То е факт - фактическо отношение между хора по повод на вещите.

         Собственикът владее, ползва и се разпорежда със своята вещ, но и лицето, което няма вещно право като елемент от правото на собственост върху вещта може фактически да упражнява съдържанието на това право. Затова, трябва да се разграничава правото на владение като съставна част от съдържанието на едно субективно право и владението като фактическо състояние. Наказателното право си служи по-широко с понятието владение. Ето защо и в обективната страна от състава на престъплението обсебване се влага понятието за фактическото упражняване на власт върху вещта, а не и само на правото на владение. Наказателно-правната защита на охраняваните обществени отношения е по-широка от смисъла, който влага гражданското право. За съставомерността на деянието под признаците на чл. 206 НК не е от правно значение дали вещта, върху която деецът има фактическата власт, е собственост на лицето, което я е предоставило на дееца на някакво правно основание да я владее или пази, или той я владее или пази при същите условия от лице, което е само владелец на вещта.

         Не е от правно значение фактът дали имащият правото на собственост върху вещта, който не я владее, знае или не дали неговата вещ е била предоставена на дееца от владеещото я в момента трето лице.

         Не е от правно значение и дали извършеното разпореждане с вещта е направено в интерес на дееца или в чужд интерес.

         За състава на престъплението обсебване е от правно значение, че деецът упражнява фактическата власт върху чуждата вещ, която е получена на някакво правно основание от лице, което е неин собственик или действа от негово име, или от лицето, което в момента я владее.

         Изпълнителното деяние на престъплението по чл.206 от НК се състои в присвояване, което в теорията и практиката се разбира като акт на фактическо или юридическо разпореждане с инкриминираната вещ в свой личен или чужд за собственика на вещта интерес, като е безспорно, че актът на имуществено разпореждане може да бъде осъществен както с действие, така и с бездействие, а именно - с противозаконен отказ да бъде върната чуждата вещ.

         От субективна страна състава на чл.206 от НК изисква пряк умисъл и специално присвоително намерение, като в теорията и практиката е безспорно, че за да се приеме, че те са налице е необходимо да се установи че от субективна страна, деецът цели едно противозаконно, окончателно, безвъзвратно и безвъзмездно разпореждане в свой или чужд интерес с поверената му на правно основание чужда вещ, която владее или пази.

         Експертната позиция на вещото лице д-р ***е логична последица от констатациите му, съдържащи се в депозираното заключение. Лицето ***страда от Параноидна шизофреиня. Психичната болест го лишава от способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Той е лишен от способността правилно да възприема, запаметяван и възпроизвежда факти и събития, имащи значение по воденото досъдебно производство.

         Вещото лице д-р ***в заключението си е категоричен, че ***не притежава психична годноност да участва във воденото срещу него наказателно производство.

         В конкретния случай, състоянието на ***е непреходно и неизлечимо, т.е., то не е краткотрайно и съответства на постулатите на ТР№15/22.04.1987г. на ОСНК и П№3/1979г. на Пленума на ВС.

         Ето защо не може да се приеме, че това състояние на ***е временно, за да е налице основание само за спиране на производството и да е уважима жалбата.

         Предвид изложеното, съдът намира за правилен и обоснован изводът на прокурора, че наказателното производство следва да бъде прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК.

         В този смисъл Постановлението на Районна прокуратура - гр. Плевен за прекратяване на наказателното производство се явява законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 5, т. 1 от НПК, Съдът

 

Р А З П О Р Е Д И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на РП – Плевен от 23.04.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по Досъдебното производство № Д-1413/2018 г. по описа на РП – Плевен образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от НК за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване или протестиране от страните  в седемдневен срок от получаване на съобщаването, чрез Районен съд – Плевен пред Окръжен съд - гр. Плевен.

След влизане в сила на разпореждането, препис от същото ведно с Досъдебно производство № Д-1413/2018 г. по описа на РП-Плевен да се върне на РП - Плевен.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: