Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен,27.02.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в
публичното заседание двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №8453 по описа за 2018год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно
съединени искове с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.240 ал.1 и ал.2 вр с чл.79 ЗЗД и чл.92
от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от АКПЗ ООД против В.Г.И., за
установяване на част от вземането на
ищеца по заповед по ч.гр.д.№5597/2017г. на РС-Плевен, издадена в полза на дружеството по чл.410 от ГПК. Твърди се, че основанието, на което е издадена заповед за изпълнение е подписан
Договор за кредит „Бяла карта“ с № 465604 от 04.05.2016г. между „Аксес Файнанс“
ООД като Кредитор и В.Г.И. като Кредитополучател, сключен при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит.Твърди се, че подписвайки
договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия
приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски
формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно
Приложение N9 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.Твърди се,
че съгласно сключения договор за кредит, Кредиторът се е задължил да предостави
на ответника револвиращ кредит в максимален размер на 500лв., под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access
Finance/iCArdCard/Visa, а Кредитополучателят се задължава
да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор.Посочва се, че В.Г.И.
е усвоил сума в общ размер на 500.00 лв., като дължимата към настоящия момент
главница е в размер на 499.12 лв.Твърди се, че
основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение №
1 към него от 10.05.2017г. между „Аксес
Файнанс“ ООД, ЕИК ********* и „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК
*********, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.Съгласно договореното от страните, в случай, че
Кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на
разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават
максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора
за кредит, Кредитодателят е предоставил на Кредитополучателя платежен
инструмент - кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс“
АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за
ползване на картата, като Кредитополучателят може да усвои изцяло максималния
размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на
договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на
Кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са
подписали и Приложение № 2 към договора за кредит - Условия за ползване на
международна платежна карта, които съдържат и Тарифа за лимитите такси за
ползване на кредитна карта. Ответникът дължи договорна
лихва, в размер посочен в договора, която се начислява ежедневно. В
настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 36.82 лв., за
периода от 10.05.2016г., датата на първата транзакция по кредитната карта до
06.08.2016г., датата на настъпване на предсрочна изискуемост.В случай, че
Кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно
условията на сключения договор, страните са договорили задължение на ответника
да представи на Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез
поръчителство, за което между Кредитодателя и поръчителя се подписва договор за
поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен
случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на Кредитополучателя,
същият дължи на Кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена
главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на
задължението, на шесто число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на
следващия месец текущото задължение. На посоченото
основание, на Кредитополучателят е начислена неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 99.82 лв.
Разпоредбите на договора за кредит предвиждат,
че в случай, че Кредитополучателят не погаси текущото си задължение на
посочения в договора падеж, същият е длъжен да предостави на Кредитодателя,
както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от
максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на
задължението му в три дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава
за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен
лимит, ответникът дължи на Кредитодателят разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите, както и
такса е размер на 120 /сто и двадесет/ лева, включваща разходите на
Кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя. В
настоящия случай В.Г.И. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер на 200.00 лв.Съгласно клаузите на сключения
договор, в случай че Кредитополучателят изпадне в забава за плащане на
минимална погасителна вноска с повече от 10 (десет) дни, Кредитополучателят има
право да обяви цялото му задължение по настоящия Договор за предсрочно
изискуемо, като страните са се съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва
автоматично с изпълнение на описаните условия и Кредитодателят не е длъжен да
уведомява Кредитополучателя за това обстоятелство В случая се твърди, че
предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 06
В
срока по чл.131 от
не е постъпил отговор от ответника.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д.№ 5597/2017г. по описа на ПлРС се установява, че е
издадена
е заповед за изпълнение за сумите,
както следва: сума в размер на 499.12 лв. – главница до погасяване на кредита,
сума в размер на 36.82 лв. – договорна лихва за периода от 10.05.2016
г.-06.08.2016 г., сума в размер на 99.82 лв. – неустойка за неизпълнение на
задължение, сума в размер на 200.00 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, сума в размер на 46.84 лв. – законна лихва за периода от
06.08.2016 г.-12.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 24.07.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в размер на 25.00
лв. за държавна такса и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.Вземането произтича от следните
обстоятелства: Задължение по договор за
кредит „Бяла карта“ № 465604 от 04.05.2016 г. между В.Г.И. и „Аксес
Файнанс“ООД. На 10.05.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения/цесия/ от 11.11.2016 г. между „Аксес
Файнанс“ООД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД.
Подадено е възражение от длъжника и
е разпореденода се предявят установителни искове за вземането по заповедта.
По делото е представен препис на
Договор за кредит „Бяла карта“ сключен между “Аксес Файнанс“ООД и ответника на 04.05.2016г.,
за сумата от 500лв. Съгласно чл.2, ал.2
и ал.3 от договора кредитодателя предоставя на кредитополучателя платежен
инструмент № 465604, като с подписване на договора, последният е удостоверил
получаването му. Във връзка с условията за използване на кредитната карта
страните са подписали приложение №1 към договора за кредит. Според клаузите на
последния ответникът е поел задължение да върне предоставения му кредит, като
заплаща до всяко второ число на месеца текущото си задължение, дължимо за
предходния месец. В чл. 3 ал. 3 от договора е дефинирано понятието "текущо
задължение" като сбор от следните суми: усвоена и непогасена главница
между 1-во и 19-то число на текущия месец, усвоена и непогасена главница между
20-то и последно число на предходния месец, начислена и непогасена договорна
лихва върху горните две суми върху усвоения размер на кредита /чл. 4, ал. 1 т.
2/; неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай
че такива са начислени през текущия месец. Според чл. 4 ал. 1 годишния лихвен
процент на заема е в размер на 43,2 %, а дневния лихвен процент върху усвоения
размер на кредита е 0,12%. В чл.8 е посочено, че се дължи и договорна лихва
върху усвоената сума, която се начислява ежедневно.В чл. 12, ал. 1 от договора
е предвидено, че при непогасяване на текущото задължение на уговорения падеж,
кредитополучателят, в 3-дневен срок от датата следваща падежа на текущото
задължение,е длъжен да предостави обезпечение по чл.16, дължи да заплати сума в
размер на 15% от максималния кредит лимит, която да послужи за частично
погасяване на задължението му в срока по чл. 16.Съгласно чл.21,неизпълнението на
задължението за предоставяне на допълнително обезпечение в тридневен срок от
датата, следваща падежа на текущото задължение, е основание за начисляване на
неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена
в текущото задължение за съответния месец. Неустойката се начислява за всеки
отделен случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
/чл. 21 от договора/. При забава в плащанията, ответникът дължи лихва за забава
за всеки ден просрочие /чл. 22 ал. 3 /, като и разходи за действия по събиране
на задължението в размер на 2, 50 лв. на ден до заплащане на съответното текущо
задължение или на сумата по чл. 12 т.е. 15% от максималния кредит лимит. Според
чл. 22 ал. 1 от договора в случай, че кредитополучателят изпадне в забава за
плащане, на което и да е парично задължение по договора за кредит с повече от 10
дни или не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на
два последователни месеца, кредитодателят има право да обяви цялото му
задължение по договора за предсрочно изискуемо по някой от начините, уредени в
чл. 28 от договора. Според тази клауза всички писма, покани, съобщения или
други документи между страните ще се считат за узнати от другата страна, ако
бъдат доставени на адреса за кореспонденция, изпратени по факс, ел. поща,
посочени от страните по договора. Кредитодателят може да изпраща съобщения на
кредитополучателя и на лични му акаунт, както и да го уведомява на посочената в
договора интернет страница.Видно от рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 11.11.2016г. кредитодателят и ответникът по делото са се
съгласили, продавачът да прехвърля на купувача свои ликвидни и станали
изискуеми вземания, ведно с привилегиите и другите принадлежности, включително
изтекли лихви, произхождащи от договори за заем или за потребителски кредити
"Бяла карта", сключени от продавача с физически лица. Тези вземания
ще се индивидуализират в Приложение №1 към този договор, което ще бъде
съставяно на хартиен носител, подписано и подпечатано от двете страни.
Договорено е още, че при спазване условията на този договор ще се прехвърлят
вземания на месечна база, които ще бъдат индивидуализирани от страните в
съотвеното Приложение №1 със съответната нова дата, като с неговото съставяне,
подписване и подпечатване то става неразделна част от договора. Към всяко
отделно Приложение № 1 се съставя анекс, в който страните договарят покупната
цена на конкретните вземания, прехвърлени със съответното приложение. По делото
е представено Приложение № 1 от 10.05.2017г. към горепосочения рамков договор,
от което е видно, че кредитодателят е цедирал на ищеца вземането си към
ответника, което е индивидуализирано с номер и дата на договора, размер.Представено
е и пълномощно, с което по силата на § 4 т. 4.5 от рамковия договор за
прехвърляне на задължения, цедентът упълномощава цесионера да уведоми по реда
на чл. 99 ал. 3 ЗЗД от негово име всички длъжници, чийто вземания са цедирани с
договора за продажба от 11.11.2016г., за извършеното прехвърляне на техните
задължения.
В с.з. ответникът, чрез процесуалния си
представитилет е признал предявените искове.Съдът приема, че е налице валиден
договор, поради което се дължат главница,
възнаградителна и мораторна лихва.
Различно е положението с
претендираните от ищеца неустойка и такси.В правомощията на съда е служебно да
констатира нищожност на клаузи поради заобикаляне на закон. Процесният договор
за кредит „Бяла карта” е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от този закон при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Според ал. 2 на същия текст, когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. В конкретния случай в
клаузата на чл. 12 ал.1 от договора е предвидено, че при забава в плащането на текущото задължение
кредитополучателят дължи в определен срок заплащане на 15 % от максималния
кредитен лимит и предоставяне на допълнително обезпечение- поръчител. Уговорено е, че в случай на неизпълнение на
тези задължения кредитополучателят следва да заплаща ежедневно разходи за
действия по събиране на задължението- по 2, 50 лв. на ден /чл. 22 ал. 4/ и
неустойка за непредоставеното допълнително обезпечение, дължимо при всяка
забавена вноска –чл.21. Отделно от това е предвидено, че при настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането се дължи еднократно заплащане на такса в
размер на 120 лв. /чл. 22 ал. 5/. Съдът счита, че визираните по- горе разноски, предвидени с клаузите на чл. 22 ал.
4 и 5, както и неустойката по чл. 21, по своята правна същност представляват
неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущите
задължения по кредита, а не плащане за покриване на разходи по събиране на
вземането и за дейност на служител, респ. неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение. Ето защо съдът приема, че с въвеждането на
посочените клаузи в договора се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло
обусловена от допуснатата от длъжника забава. По смисъла на чл. 21 ал. 2 от ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. По тези съображения съдът
приема, че посочените клаузи, на които ищецът основава претенциите си за
неустойка и такса разходи за дейност на служител, се явяват нищожни и като
такива не пораждат права и задължения за страните по заемното правоотношение. В
този смисъл ответницата не дължи претендираните на нищожно правно основание
суми, а именно: неустойка в размер на 99,82 лв., такса разходи за събиране в
размер на 200 лв., поради което следва да се отхъврлят исковете в тази част
,като неоснователни.
В хода на процеса е направено плащане
на сумата 320 лв. от длъжника, което е признато от кредитора.Като се в съобрази
реда в чл.12 от договора за погасяване
на задължението, то следва да се отхъврлят исковете за сумата 46,84лв.
мораторна лихва, 36,82лв. договорна лхива и за част от главницата в размер на
236,34лв., като погасени чрез плащане, следва
да се уважи иска за сумата от 262,78лв. главница.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК съдът следва да се
произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК. В заповедното
производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25 лв., а
разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв. по
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1
от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ или общо разноски в размер на 75лв. От тях ответникът дължи
сумата от 47,03лв., съразмерно частта от вземанията, които са признати , че се
дължат.Съобразено е и обстоятелството, че част от задълженията са заплатени,
след образуване на делото и за тях също се дължат разноски.
В исковото производство ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер на 225лв., и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на
300лв. Съдът приема, че следва да определи дължимо юрисконсултско
възнаграждение в размер 100лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК, или се
претендират разноски общо 325лв. Съразмерно уважената част от иска, ответника
дължи разноски в размер на 203,78лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че В.Г.И., ЕГН**********, ДЪЛЖИ н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***,
съдебен адрес: „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, юрк. Н.С. сумите, както следва: главница сумата 262,78лв.,
представляваща главница, , ведно със законната лихва, считано от датата на
заявлението -24.07.2017г. до окончателното изплбакщане на сумата, за която е
издадена заповед за изпълнение№3697/25.07.2017г. по ч. гр.д.№5597/2017г. по
описа на ПлРС,
като
за сумата 99,82лв представляваща неустойка, сумата 200лв представляваща разходи
за събиране на просрочени вземания ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН,
а за сумата 46,84лв. законна лихва за
периода 06.08.2016г.-12.07.2017г., сумата 36,82лв. договорана лихва за периода
10.05.2016г.-06.08.2016г. и за част от главницата в размер на 236,24лв.,
ОТХВЪРЛЯ предявният иск като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.Г.И.,
ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от ***, съдебен адрес: „А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, юрк. Н.С., сумата
от 47,03лв., представляваща разноски за заповедното производство по
ч.гр.д.№5597/2017г. на ПлРС, съобразно уважените претенцици.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК В.Г.И.,
ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***,
съдебен адрес: „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, юрк Н.С. сумата от 203,78лв.,
представляваща разноски за исковото производство, съразмерно уважената част от
иска.
Решението може да се обжалва чрез
Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: