О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………/14.07.2020г., гр.Добрич
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
САНДЕВА
|
|
|
като разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 312 по описа на АдмС за 2020г. и за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано
по жалба (именувана „искане“) на М.Т.Н. ***, конкретизирана с уточняваща молба
от 26.06.2020 г., с която се иска на основание заповед № 1868/29.05.2020 г. на
кмета на община Варна да бъде задължен компетентният административен орган да
извърши необходимите действия по прилагане на административнонаказателните
разпоредби на чл.117, ал.4, във вр. чл.116а от ЗГР спрямо нарушителя А.Х.Б. или
в условията на евентуалност съдът да установи материалноправната квалификация
на извършеното нарушение и като вземе предвид формата и степента на вината да
приложи съответната административнонаказателна мярка според Глава Седма от ЗГР,
вр. с чл.4 от ЗАНН спрямо нарушителя. Твърди се, че кметът на община Варна има
качеството на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН, във вр. чл. 117, ал. 4 от ЗГР. С горепосочената заповед е наредено
заличаването на адресната регистрация на А.Х.Б. и М.М.Н. по настоящ адрес ***
поради несъответствие с изискванията на чл.99, ал.1 от ЗГР, във вр. чл.140а,
ал.4 от НФЕСГР. Заповедта е издадена по сигнал на жалбоподателя, като с нея са
установени извършени нарушения на чл.92 от ЗГР от страна на Башева, които
подлежат на санкциониране на основание чл.116а от ЗГР. Сочи се, че с
бездействието на компетентните длъжностни лица да упражнят правомощията си по
Глава Седма от ЗГР (съставяне на АУАН и издаване на НП) се засягат лични права
и законни интереси на жалбоподателя, касаещи малолетния му син М.Н., тъй като
самоуправните действия на нарушителя А.Б. се повтарят и понастоящем на
територията на община Балчик поради липса на страх от наказателна/административна
или имуществена отговорност.
Съдът, като постави на разглеждане жалбата,
намира същата за недопустима по следните съображения :
От изложението
на фактическите обстоятелства в жалбата и формулираното искане до съда може да се
направи извод, че се оспорва бездействието на компетентните длъжностни лица и
органи по прилагането на административнонаказателните разпоредби на ЗГР.
Защитата срещу
неоснователни бездействия е регламентирана в чл.256 от Раздел ІІ на Глава ХV от АПК. Посочената разпоредба дава средство за правна защита на всеки,
чиито права и интереси са засегнати от фактически бездействия, които
административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. В притезанието, предмет на
защитата по чл.256 от АПК, се включват само дължими
по силата на закона фактически действия.
В случая жалбоподателят иска компетентните
длъжностни лица, в т.ч. и кметът на община Варна като административнонаказващ
орган, да бъдат задължени да извършат действията по Глава Седма от ЗГР, уреждаща
процедурата по налагане на административни наказания за извършени нарушения на
този закон. Установяването на административните нарушения и издаването на наказателните постановления по ЗГР става по
реда и при условията на ЗАНН по силата на препращащата норма на чл.117, ал.4 от ЗГР, като
образуването и провеждането на административнонаказателно производство е изцяло
в прерогативите на съответните длъжностни лица по чл.117, ал.1 и ал.2 от ЗГР,
които действат служебно, а не по искане на граждани и организации. Ето защо, компетентните
длъжностни лица, в т.ч. и кметът на община Варна, не са задължени да извършват
каквито и да било действия по искане на Н., още повече, че в случая липсва отправено
такова искане до административния орган (подаденият сигнал е бил за заличаване
на адресната регистрация по настоящ адрес на сина на жалбоподателя, но не и за
предприемане на мерки за търсене на административнонаказателна отговорност на
майката Анна Башева).
Освен това защитата по чл.256 от АПК обхваща неизвършването на фактически действия, но не и неизпълнение на
задълженията за волеизявление. В случая претендираните с жалбата действия, не
са фактически, а правни действия (съставяне на АУАН и издаване на НП),
извършването на които не може да бъде наложено по този процесуален ред.
С оглед на изложеното
съдът счита, че не е налице конкретно уредено от закона административно
правоотношение (субективно право и корелативно задължение), което да обосновава
приложението на чл. 256 АПК. Липсата на защитимо
от закона субективно право изключва на свой ред наличието на пряк, личен,
правомерен и обоснован правен интерес у жалбоподателя от оспорването.
От друга страна, ако от
съдържанието на жалбата се приеме, че тя е насочена срещу мълчалив отказ на
компетентните длъжностни лица да съставят АУАН и да издадат НП съгласно ЗГР, то
не е налице годен предмет за оспорване. Една от основните отличителни черти на
административнонаказателната дейност по ЗАНН е дискреционната
власт на компетентните длъжностни лица (актосъставител и наказващ
орган) по въпросите извършено ли нарушение, в какво се състои, кой е нарушителят
и неговата вина. Само тогава, когато органът прецени, че тези
обстоятелства са налице, той издава НП, което подлежи на
съдебен контрол по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, но преценката дали
да се състави АУАН и/или да се издаде НП е извън обхвата на съдебната
проверка за законосъобразност.
Недопустимо е и
евентуално направеното искане съдът сам да приложи административнонаказателните
разпоредби на ЗГР и ЗАНН. Административнонаказателната дейност е
израз на държавната принуда и се упражнява само от законовоопределените за това държавни органи, поради което
съдът не може да приложи административнонаказателните разпоредби на ЗГР,
изземвайки функциите на длъжностните лица и органите по чл.117, ал.1 и ал.2 от
ЗГР, които действат в условията на оперативна самостоятелност.
Най-после, ако с
оглед на твърденията в обстоятелствената част на жалбата се приеме, че предмет
на искането до съда е заповед № 1868/ 29.05.2020 г. на кмета на община Варна (предвид
наличието на оплаквания, че заповедта е неправилна, непълна и немотивирана
поради липса на санкционна част), то за жалбоподателя не е налице правен
интерес от оспорването й, тъй като не е неин адресат и с издаването й не се
засягат пряко и непосредствено негови права и законни интереси, дори напротив
тя е с благоприятен за него резултат дотолкова, доколкото удовлетворява
искането му за заличаване на адресната регистрация на сина му на посочения в
сигнала адрес в град Варна.
В съответствие с изложените
дотук съображения жалбата се явява процесуално недопустима на основание чл.159, т.1 и
т.4 от АПК и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея -
прекратено.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата (именувана
“искане”) на М.Т.Н. ***, с която се иска на основание заповед № 1858/29.05.2020
г. на кмета на община Варна компетентният административен орган да бъде
задължен да приложи административнонаказателните разпоредби спрямо нарушителя А.Х.Б.
съгласно чл.117, ал.4, във вр. чл.116а от ЗГР или в условията на евентуалност съдът
да установи извършеното нарушение и след като вземе предвид формата и степента
на вината да приложи съответната административнонаказателна разпоредба спрямо
нарушителя.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело № 312/2020 г. по описа на Административен съд –
Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия :