Решение по дело №1573/2023 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

2. Образувано е във връзка с Решение № 6563/20.06.2023 г., постановено по административно дело № 10596/2022 г. по описа на Върховен административен съд, Трето отделение, с което Решение № 1345/11.07.2022 г., постановено по административно дело № 1273/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив е отменено в частта, в която е отхвърлен искът на А.А.Б. против „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Пловдив“ АД за присъждане на обезщетение в размер на 3300 лв., ведно със законната лихва върху главницата, за причинени имуществени вреди за периода от 01.10.2017 г. до 01.10.2019 г., като в посочената част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив при спазване на дадените указания по прилагането на закона.

При новото разглеждане на делото, съобразно указанията на висшия по степен съд, изложени в отменителното решение, Пловдивският административен съд намери за установено следното от фактическа и правна страна:

3. Предмет на разглеждане в настоящото съдебно производството е искова молба предявена от А.А.Б. ***, чрез пълномощник си адв. Ю. *** АД, в частта, с която ищцата иска ответникът „УМБАЛ Пловдив“ АД да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 3300 лв., ведно със законната лихва, за претърпени от нея имуществени вреди, за периода от 01.10.2017 г. до 01.10.2019 г., изразяващи се в неполучаване на пенсия за инвалидност, възлизаща на 137,50 лв. на месец, вследствие на незаконосъобразно ЕР № 3683 от зас. № 161 от 12.10.2017 г. на Пети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД, отменено с ЕР № 0443 от зас. № 077 от 03.05.2018 г. на Специализиран състав на НЕЛК по хирургични болести.

Подробни съображения в тази насока, освен в исковата, са изложени и в постъпили по делото писмени бележки от пълномощник – адв. Ю.. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

3. Ответникът – „УМБАЛ Пловдив“ АД, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения срещу нея иск. Счита същият за неоснователен, недоказан и необоснован и в този смисъл моли исковата претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди да бъде отхвърлена. Съображения в тази насока са изложени в писмени бележки приложени по делото. Претендират се сторените по делото разноски, съгласно представен списък,.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на претенциите.

ІІІ. За фактите:

6. Между страните не се формира спор от фактическа страна.

Б. е преосвидетелствана периодично, като преди издаване на процесното експертно решение на Пети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД (ЕР № 3683 от зас. №1 61 от 12.10.2017 г.), с ЕР № 4120 от зас. № 186 от 31.10.2016 г., същият състав на ТЕЛК към „МБАЛ Пловдив“ АД след преосвидетелстване й е определил 50% ТНР.

7. При последващо преосвидетелстване, след преглед, с ЕР № 3683 от зас. № 161 от 12.10.2017 г., Пети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД й е определил 48% ТНР за срок от две години, както следва: за арт. хипертония II-III ст ум. ст сърд. форма хипертонично сърце с коронарографски данни за микроваскуларна болест, протичаща с клинична изява на стенокарден синдром с ФАП кратък епизод, довели до хемодинамични нарушения от I-II ФК по НИХА по част IV, раздел VI, точка 3 и във връзка с част IV, раздел I, т. 2 – 40% ТНР; за хр. тубулоинтерстиц. нефрит, компенсиран ст без обективизирани чести обостряния – по част IХ, раздел ХIХ, т. 3.1 – 10% ТНР; за ретенцията на урината с остатъчна урина /90 мл/ по част VIII, раздел IХ, т. 4.1 – 20% ТНР.

Недоволна от така издаденото ЕР, ищцата го е оспорила пред НЕЛК, по повод на което е образувано административно производство, приключило с ЕР № 0443 от зас. № 077 от 03.05.2018 г., с което Специализиран състав на НЕЛК по хирургични болести е отменил и е върнал ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване, като е приел, че по част от заболяванията на лицето не е налице произнасяне от ТЕЛК, а по едно от тях се следва по-малък % ТНР. По останалите установени заболявания, в т.ч. и водещото такова, за което се следват 40% ТНР, както и по определените проценти ТНР, не са констатирани нарушения.

8. След връщане на преписката в ТЕЛК и след преглед на лицето, както и въз основа на наличната медицинска документация, е издадено ЕР № 4883 от зас. № 180 от 30.10.2018 г., с което Пети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД е определил 40% ТНР за срок от две години, както следва: за арт. Хипертония II-III ст ум. ст сърд. форма хипертонично сърце с коронарографски данни за микроваскуларна болест, протичаща с клинична изява на стенокарден синдром с ФАП кратък епизод, довели до хемодинамични нарушения от I-II ФК по НИХА по част IV, раздел VI, точка 3 и във връзка с част IV, раздел I, т. 2 – 40% ТНР; за органичната емоционална лабилност при соматични заболявания по част II, раздел I, т.1 – 20% ТНР. За останалите заболявания не е определен % ТНР, поради непредставяне на документация.

Недоволна и от така издаденото ЕР, Б. го е оспорила пред НЕЛК, по повод на което е образувано административно производство, приключило с ЕР № 0282 от зас. № 015 от 29.01.2020 г., с което Специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания е отменил и върнал ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване, поради новопредставени от лицето медицински документи, както и непроизнасяне по налични такива. По останалите установени заболявания, в т.ч. и водещото такова, за което се следват 40% ТНР, както и по определените проценти ТНР, не са констатирани нарушения.

9. След връщане на преписката в ТЕЛК, по документи и въз основа на наличната медицинска документация, е издадено ЕР № 2278 от зас. № 083 от 07.05.2020 г., с което Пети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД, отново е определил 40% ТНР, както следва: за арт. хипертония II-III ст ум. ст сърд. форма хипертонично сърце с персистирано предсърдно мъждене – извън пристъп с и бс коронарографски данни за микроваскуларна болест с Е ХОКГ данни за дисастолна дисфункция при запазена систолна, довели до хемодинамични нарушения от I-II ФК по НИХА по част IV, раздел VI, точка 3а и във връзка с част IV, раздел I, т. 2.1 – 40% ТНР; за органичната емоционална лабилност при соматични заболявания по част II, раздел I, т. 1 – 20% ТНР; за невромускулната дисф. на пикочен мехур със стрес инконтиненцията на урината III ст. – по част VIII, раздел IX, т.4.1 – 20% ТНР; за ретенция на урината с остатъчна урина 80 мл. по част VIII, раздел IX, т. 1.1 – 10% ТНР; за хиатална херния с рефлукс езофагит по част VIII, раздел VIII, т. 2.2.1 – 20% ТНР; за хр. Тубулоинтерстициален нефрит без регистрирани чести сигнификантни уроинфекции – не се следва % ТНР.

И това ЕР на ТЕЛК е оспорено от Б., за което в НЕЛК е образувано производство, приключило с ЕР № 0105 от зас. № 012 от 19.01.2021 г., с което Специализиран състав на НЕЛК по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания е отменил ЕР на ТЕЛК и е върнал за ново освидетелстване, поради неаргументиране на една от диагнозите, а именно за хиатална херния с рефлукс езофагит, за което на лицето е определен % ТНР по част VIII, раздел VIII, т.2.2.1 – 20% ТНР. По останалите установени заболявания, в т.ч. и водещото такова, за което се следват 40% ТНР, както и по останалите определени проценти ТНР, не са констатирани нарушения.

10. След новото преосвидетелстване по документи Пети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД е издал ЕР № 1445 от зас. № 046 от 18.03.2021 г., с което на лицето отново са определени 40% ТНР, както следва: за арт. хипертония II-III ст ум. ст сърд., мозъчна и бъбречна форма, хипертонично сърце с пароксизмално предсърдно мъждене – извън пристъп, надкамерна ЕХ с и бс коронарографски данни за микроваскуларна болест с Е ХОКГ данни за диастолна дисфункция при запазена систолна, довели до хемодинамични нарушения от I-II ФК ПОНИХА по част IV, раздел VI, точка 3а, б, г и във връзка с част IV, раздел I, т. 2.1 – 40% ТНР; за органичната емоционална лабилност при соматични заболявания по част II, раздел I, т. 1 – 20 %ТНР; за невромускулната дисф. на пикочен мехур със стрес инконтиненцията на урината III ст. – по част VIII, раздел IX, т. 4.1 – 20% ТНР; за ретенция на урината с остатъчна урина 80 мл. по част VIII, раздел IX, т. 1.1 – 10% ТНР; за хиатална херния с рефлукс езофагит по част VIII, раздел VIII, т. 2.2.2 – 30% ТНР; за хр. тубулоинтерстициален нефрит компенсирана бъбречна функция без обостряния над три пъти годишно по част IX, раздел XIX, т.3.1 – 10%ТНР; за радкулерния синдром клин. И ЕМГ данни с хронично рецидивиращ характер без описан тежък функц. дефицит по част VII, т.15.2 – 30%ТНР; за огнищната чернодробна стеатоза не се следва %ТНР.

Това ЕР няма данни да е било оспорено от Б., поради което същото е влязло в сила. Или, към настоящия момент с влязъл в сила административен акт на лицето са определени 40% ТНР.

11. В хода на съдебното производството по искане на ищцата от ТП на НОИ – Пловдив е изискана информация, според която А.А.Б. е получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74 от КСО, за 50 на сто ТНР/вид степен на увреждане, както следва: за периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. – 197,17 лв. месечно; от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. – 153,00 лв.; от 01.10.2017 г. до 01.10.2017 г. – 5,49 лв. Посочено е, че с Разпореждане № **********, прот. № 15Р085/06.11.2017 г., пенсията на Б. е прекратена на основание чл. 96 от КСО, считано от 02.10.2017 г., във връзка с определени 48 на сто ТНР/вид и степен на увреждане, съгласно ЕР № 3686/12.10.2017 на ТЕЛК гр. Пловдив.

ІV. За правото:

12. Исковете за обезщетения за вреди от имуществен характер - загуби и пропуснати ползи и неимуществени такива, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях се разглеждат от административния съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Изрично в тази насока, разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ в своите ал. 1 и ал. 2 предвижда, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

13. Разпоредбата на чл. 205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В този смисъл е изричното правило на посочения нормативен текст: „Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите“. Съгласно разпоредбите на чл. чл. 105, ал. 2 от Закона за здравето, териториалните експертни лекарски комисии са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити, следователно са налице изискванията на чл. 205 ал. 1 АПК, тъй като искът е предявен срещу юридическото лице „УМБАЛ Пловдив“ АД, в чиято структура е органът, издал актът, от който се претендират процесните имуществени вреди. Впрочем, този въпрос е разрешен с влязло в сила Определение № 1280/10.02.2022 г., постановено по адм. дело № 921/2022 г. на ВАС, Трето отделение.

14. Нормата на чл. 4 от ЗОДОВ урежда материалноправния режим на отговорността с препращане за неуредените въпроси към гражданските закони - § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Следователно, искът по глава единадесета от АПК е граждански, основаващ се на фактическия състав на непозволеното увреждане, независимо от това дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица. В този смисъл, тъй като имуществената отговорност по този закон е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. С оглед на това, отговорността следва да бъде характеризирана като гаранционно-обезпечителна.

Основателността на иск с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 от приложимия ЗОДОВ, съответно ангажирането на отговорността на държавата/общината, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, включително нищожен или оттеглен (съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК), или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца (имуществена или неимуществена); 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

15. В разпоредбата на чл. 204 от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК.

Според чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В този смисъл настоящия иск се явява процесуално допустими за разглеждане, доколкото няма спор, че ЕР № 3683 от зас. № 161 от 12.10.2017 г. на Пети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД, е отменено по съответния ред. При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

16. В конкретния случай обаче, от събраните по делото доказателства не се установява наличието на останалите, предвидени в закона, материални предпоставки.

Имуществените вреди представляват претърпяна загуба и/или пропусната полза. За да е налице претърпяна загуба е необходимо нещо да съществува в патримониума на ищеца и в резултат на незаконосъобразен акт, действие или бездействие да се е стигнало до неговата липса, погиване, увреждане, т.е. до намаляване на имущественото състояние, до обедняване с нещо. Пропусната полза пък, каквато се претендира в настоящото съдебно производство от ищцата, в доктрината и съдебната практика се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил лишен от сигурна облага. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението (в този смисъл е и тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. на ВКС по т. дело № 3/2012 г.).

Безспорно в случая е налице отменен като незаконосъобразен административен акт. Между този акт обаче и претендираните имуществени вреди в размер на неполучена от ищцата пенсия за инвалидност за периода от 01.10.2017 г. до 01.10.2019 г., не е налице пряка и непосредствена причинна връзка. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т.е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не е бил незаконосъобразният административен акт. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Настоящият случай не е такъв.

Както вече многократно се посочи с ЕР № 0443 от зас. № 077 от 03.05.2018 г., Специализиран състав на НЕЛК отменя ЕР № 3683 от зас. № 161 от 12.10.2017 г. на Пети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД, от което се претендират процесните имуществени вреди. С отменителното решение на НЕЛК обаче преписката е върната на ТЕЛК за ново произнасяне при спазване на посочените указания, следователно стартиралото пред ТЕЛК производство по преосвидетелстване на ищцата, не е приключило. То е приключило с последващо издаденото ЕР № 1445 от зас. № 046 от 18.03.2021 г. на Пети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД, с което на Б. са определени 40% ТНР. Каза се това ЕР не е обжалвано от Б. и е влязло в законна сила. Формалната законна сила на този административен акт безусловно следва да бъде зачетена, а и в случая вредите не се претендират от него като пряка и непосредствена последица.

При това положение, за Б. не се е породило право на пенсия за инвалидност през процесния период от 01.10.2017 г. до 01.10.2019 г., поради което и същата не е получавала такава. Основание за този извод дава разпоредбата на чл. 72 от КСО, според която пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, а в случая каза се на ищцата са определени 40 % ТНР с влязъл в сила административен акт.

Очевидно в случая не сме пред хипотеза, при която ищцата не би претърпяла вредите, ако не е бил незаконосъобразният административен акт, доколкото въпросният акт първо не е окончателен и второ, крайният акт, с който приключва преосвидетелстването й не поражда право на пенсия за инвалидност.

Възраженията на ищцата относно законосъобразността на определения й процента ТНР с описаните по-горе в раздела „за фактите“ експертни решения, няма как да бъдат съобразени при постановяване на настоящия съдебен акт, доколкото, както вече се посочи, производството по преосвидетелстването й е приключило с влязъл в сила административен акт, а според чл. 17, ал. 2, изр. второ ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове.

В случая не се твърди и не се установява вредите да са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 204, ал. 3 АПК. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба.

17. При това положение и доколкото незаконосъобразността на един административен акт не презюмира отговорност на държавата за настъпилата от него вреда(и), на доказване подлежат както настъпването на тази вреда (която да е реално претърпяна, за да се определи нейният паричен еквивалент), така и че настъпилият вредоносен резултат е пряка и непосредствена последица от постановения незаконосъобразен акт (т.е. да са настъпили като естествен резултат от незаконосъобразния акт). Тези елементи от разглеждания фактически състав останаха недоказани в настоящото съдебно производство.

18. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за неоснователност на така заявената искова претенция. Тя ще следва да бъдат отхвърлена.

V. За разноските:

19. При посочения изход на спора, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, на ответника се дължи присъждане на сторените разноски в производството,

Преди съдът да се произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо първо да бъде обсъдено възражението на ищцата относно прекомерността на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

По делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. В случая настоящият административноправен спор следва да се квалифицира като такъв с определен материален интерес. Възнаграждението за един адвокат изчислено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 630 лв. При това положение, настоящият състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като основателно, и съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, приема че на ответника трябва да бъдат присъдени разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 630 лева.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.Б. ***, чрез пълномощник си адв. Ю.,*** АД, за присъждане на обезщетение в размер на 3300 лв., ведно със законната лихва, за претърпени от нея имуществени вреди, за периода от 01.10.2017 г. до 01.10.2019 г., изразяващи се в неполучаване на пенсия за инвалидност, възлизаща на 137,50 лв. на месец, вследствие на незаконосъобразно ЕР № 3683 от зас. № 161 от 12.10.2017 г. на Пети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД, отменено с ЕР № 0443 от зас. № 077 от 03.05.2018 г. на Специализиран състав на НЕЛК по хирургични болести.

ОСЪЖДА А.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „УМБАЛ Пловдив“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. България № 234, представлявано от д-р Д.Г.Г.– изпълнителен директор, сумата от 630 лв., представляваща сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

Съдия: