Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 31.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 64 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Е.М.Х. ***, депозирана чрез адвокат А.А.
от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 260187/21.12.2020г. на Районен
съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2020/2020г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 20-0869-002851 от
23.09.2020г. на началник сектор „ПП“ към ОД на МВР - гр. Шумен, с което на Е.М.Х.,
е наложена „глоба“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.
177, ал. 4, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че е
налице допусната неточност при дадената правна квалификация на деянието, която
засяга в съществена степен правото на защита на привлеченото към отговорност
лице, а това налага отмяна на наложеното му наказание. В съдебно заседание
касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С.,
която оспорва представената жалба.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 22.08.2020г. по обяд
свидетелите Т.Я.И.и Н.И.Р.пътували от с. Наум към гр. Варна с лек автомобил „Тойота
RAV-4“ с рег. № ********, управляван от Т.И.по път I-7.
След разклона за с.
Върбак, преди с. Панайот Волов, свидетелят И. застигнал товарен автомобил „Волво
ФМ“ с рег. № ********. Участъкът бил равен, разрешено било изпреварването и
свидетелят И. пуснал ляв мигач, като имал намерение да изпревари камиона.
Когато приближил автомобила си до камиона и почти бил в лявата лента за
движение, двамата свидетели – И. и Р., видели, че от товара на камиона, който
щели да изпреварват към предното стъкло на автомобила им лети камък.
За да избегне удар по
предната стъкло, водачът И. веднага натиснал спирачки и камъкът паднал в
предната дясна част на „Тойота RAV-4“. Свидетелят И. натиснал клаксона и водачът
на товарния автомобил преустановил движението си по-напред по пътното платно,
където имало отбивка. Когато слезли от автомобила, свидетелите И. и Р. видели,
че от удара бил счупен десния халоген, десния мигач и била потрошена дясната
страна на предната броня на лек автомобил „Тойота RAV-4“.
Товарният автомобил „Волво
ФМ“ бил собственост на „ОТП Лизинг“ – клон Варна, жалбоподателят Е.Х. бил негов
водач. Свидетелят И. провел разговор с жалбоподателя Х. за попълване на
двустранен протокол. Тъй като Х. твърдял, че не бил виновен и превозвания от
него, товар бил укрепен, И. уведомил компетентните органи. На место пристигнали
свидетелите С.К.К. и С.К.Г.– мл. автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОД - МВР
Шумен. Свидетелите К. и Г. провели разговор с жалбоподателя Х. и свидетеля И.,
извършили проба за употреба на алкохол на двамата, проверили документите на
двата автомобила и водачите им. Извършили и оглед на товарния автомобил, от
който бил изпаднал камъка.
Констатирали, че
товарният автомобил бил натоварен с каменна фракция и товарът бил надлежно
покрит, но между основната товарна каросерия и нейното покривало оставал отвор
приблизително около 50 сантиметра, от който явно са изпаднали камъни. На место
на водача Х. бил съставен и Акт за
установяване на административно нарушение № 236013. Актосъставителят –
свидетелят С. К. посочил, че с горното деяние от страна на Е.Х. е нарушена
разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП с това, че на 22.08.2020г. в 13,10 часа управлява МПС с неукрепен товар в
нарушение на изискванията по чл. 127, ал. 4, като се констатира опасна
неизправност при укрепването, изразяваща се в отвор между товарния отсек и
покривалото му, през който изпадва част от товара /каменна фракция/ и нанася
щети по попътно движещият се зад него, лек автомобил „Тойота RAV-4“ с рег. № ********.
Актът бил подписан от нарушителя без възражения. Впоследствие не се е
възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт наказващият орган издал процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че водачът в хода на
санкционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,
опорочаващи съставения акт и издаденото НП. Съдебният състав счел още, че в
случая правилно и законосъобразно както актосъставителят, така и наказващият
орган са приели, че се касае за неизпълнение на изискването за укриване и
обезопасяване на товар при констатирани опасни неизправности при укрепването на
товара и са посочили действителната нарушена норма, която е и санкционната
такава – чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП. Посочването
дори само на тази разпоредба според районния съд кореспондираща с фактическото
описание на деянието и е напълно достатъчно, за да разбере привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице за извършването на какво по вид
нарушение е потърсена такава отговорност. Съдебният състав счел още, че водачът
на камиона е допуснал управлението му с товар при констатирана опасна
неизправност при укрепването му, поради което закономерно е била ангажирана
отговорността му. По тези съображения предходната инстанция потвърдила
оспорения пред нея правораздавателен акт.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се
споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения
материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени
въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства,
които правилно са преценени от решаващия съд.
Шуменският
административен съд намира за неоснователен доводът на касатора за допуснати
съществени процесуални опущения при издаването на акта и НП. Напротив, в унисон
с изводите на районния съд, касационната инстанция счита, че контролните органи
са описали пределно ясно поведението му, възприето за нарушаващо правилата за
укрепване на превозваните товари, издирвайки и относимата правна квалификация,
под която се субсумира стореното от водача закононарушение. Непосочването от
страна на контролните органи на разпоредбата на чл. 9, ал. 5, т. 3 от Наредба №
7 от 27.04.2018г. за укрепване на превозваните товари, дефинираща понятието
„опасна неизправност“, не представлява пропуск, който сам по себе си обосновава
извод за незаконосъобразност на НП, доколкото деянието е описано пределно ясно
от обективна страна, за да успее лицето да организира правната си защита, до
какъвто извод е достигнал и районният съд. Както правилно е посочила предходната
инстанция, установеното от контролните органи нарушение представлява опасна
неизправност при закрепване на товара, в случая на превозвана каменна фракция,
която е изпаднала от камиона в момент на движението му, в резултат на което е
настъпило и ПТП с движещия се зад него лек автомобил, а това се явява основание
за ангажиране на отговорността на касатора на основание чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП, по който ред е бил привлечен към отговорност. Простъпката не разкрива
белезите на „маловажно нарушение“, доколкото е могла да причини значимо произшествие
и обществената ѝ опасност е висока.
С оглед на това
оспорването, инициирано от Е.Х., се явява неоснователно, а решението на Районен
съд - Шумен е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено
в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260187/21.12.2020г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2020/2020г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 31.03.2021 г.