Р Е Ш
Е Н И Е
гр.***,11.08.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***Т *** СЪД, гражданска колегия, четвърти състав, в открито заседание
на тридесет и първи май, две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА МИТОВА
при секретаря МАРИЯ
КАРАЛАШЕВА като изслуша докладваното от съдията
гр. дело N: 872 по описа на ЛРС за 2019 г., съобрази:
иск по Правно
основание: чл. 441, ал. 1 и ал.2 от ГПК във вр. с чл.
45, ал. 1 от ЗЗД с цена на иска: 126,00 лева:
Подадена
е искова молба /насрещен иск вх.№2608/19 г., разделен на осн.
чл.210, ал.2 ГПК за разглеждане в отделно производство с Р-не от 08.05.2019г.
по ***г. от ***със седалище и адрес на управление в гр.***, против ***, ЧСИ с peг. ***на КЧСИ, с район на действие ОС ***, по която се
излага, че дружеството е било страна по ИД с № *** на ЧСИ ***, ЧСИ с peг. ***на КЧСИ, с район на действие ОС ***в качеството си
на длъжник. Делото е било образувано на 02.08.2018г. по възлагателно
писмо с вх. №11772 на деловодството на ЧСИ ****** за парично вземане в размер
от 390.21 лева главница и 76,20 лева лихва за неплатени публични общински
вземания От 02.08.2018г. до 21.08.2018г., когато е било извършено погасяването
на вземането по актовете от община ***, се твърди, че ЧСИ е извършил множество справки по проучване
на имущественото състояние на длъжника, както е и извършил изпълнителни
действия по насочване на изпълнението, съгласно дадените му правомощия по
възлагане по чл.18 от ЗЧСИ. Погасяване на паричното задължение към взискателя община ***е извършено от доверителят му на
21.09.2018г. ИД е прекратено от страна на ЧСИ на 19.09.2018г. Счита, че по
изпълнителното дело, ответникът е извършил незаконосъобразни действия по
принудителното изпълнение в периода от 02.08.2018г., изразяващи се в това, че е
извършил имуществено проучване на имуществото на длъжника, което е несъразмерно
с паричното вземане и е наложил запори и възбрани върху това несъразмерно
имущество на длъжника, а имено възбрана върху НИ - представляващо ПИ с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***в
местност „***" с площ ***кв.м., както и запори върху МПС, собственост на
длъжника - ***, с peг. №***и ***. Вземането на взискателя община ***по ИД*** е в размер от 390,21 лева
главница и 76,20 лева лихва. Съгласно дадените правомощия на ЧСИ по чл.18 от ЗЧСИ от страна на взискателя той може и е длъжен да
извършва всички действия по изпълнението от името на взискателя,
т.е. да не действа само когато е сезиран с искане за изпълнително действие от взискателя, а по своя инициатива, на осн.
възлагането с правомощията му по чл.18 от ЗЧСИ. В ИД това е налице и ЧСИ със
свое разпореждане от 02.08.2018г. с изх.№14927 е поискал извършване на
уведомяване до НАП за наличие или липса на публични вземания, справки в НАП и
НОИ, БНБ и да се изпрати ПДИ на длъжника. Предвид малкия размер на вземането от
страна на взискателя, според нея, ЧСИ е следвало да
определи и започне изпълнение към адекватно, съразмерно и съотносимо
с размера на вземането имущество на длъжника. Въпреки това ограничение, ЧСИ е
насочил изпълнение и към имущество на длъжника, което многократно превишава
размера на вземането на взискателя и е несъразмерно с
паричното вземане. Независимо, че ЧСИ е изпълнил изискващото му се по закон
действие по присъединяване на публичните държавни вземания към изпълнителното
дело, то това не му дава основание да насочва изпълнение към несъразмерно
имущество на длъжника подчинявайки го на общия размер на вземането по делото
включително и с това от присъединения взискател-НАП.
Това е така, защото присъединеният взискател НАП е
латентен взискател и той се подчинява на инициативата
на основният взискател по делото - община ***. НАП не
придобива в това производство качеството на самостоятелен взискател,
а следва процесуалното поведение на първоначалния взискател.
В този смисъл, ЧСИ е пристъпил към едно незаконосъобразно изпълнение, като е
надхвърлил обхвата на правомощията си по чл.18 от ЗЧСИ и е нарушил правата на
доверителят й с незаконосъобразни процесуални действия по принудителното
изпълнение - неоснователно и незаконосъобразно извършване на проучване на
несъразмерно имущество и налагане на възбрана върху недвижим имот
представляващо ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.***в местност „***" с площ ***кв.м., както и запори върху
МПС, собственост на длъжника - ***, с peг. №***и *** ***,
с per. №***. С оглед на констатираните и според неея незаконосъобразни действия на ЧСИ, налагайки
неоснователно запори върху МПС и възбрана върху НИ, които са несъразмерни с
размера и характер на вземането в полза на взискателя,
същият е причинил имуществени вреди на доверителят й, в размер 126,90 лева,
изразяващи се в претендирани такси и разноски по ИД ***,
които не следва да са в тежест на длъжника, Вредите са нанесени в периода от
02.08.2018г. когато са извършени справките и проучването на несъразмерното
имущество и са наложени възбраната и запорите до 18.09.2018г., когато са били
вдигнати по изпълнително дело №*** по описа на *** съдебен изпълнител ***.
Налице са неправомерни действия на ЧСИ и настъпила вреда за доверителят й при
изпълняване на дейността на ЧСИ, като между двете съществува причинна връзка.
Вредите представляват пряка и непосредствена последица от служебна противоправна дейност на ответника в качеството му на ЧСИ,
осъществена по изпълнително дело №*** по описа за 2018 г. Съгласно разпоредбата
на чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, ЧСИ отговаря за вредите, които неправомерно е причинил
при изпълнение на своята дейност. Разпоредбата на чл.441, ал.2 от ГПК
предвижда, че е налице незаконосъобразно принудително изпълнение и когато
съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с
размера на задължението по изпълнителното дело, каквото е в настоящия случай.
Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД включва няколко
елемента, чието наличие следва да бъде установено по делото от ищеца: причинени
вреди, имуществени и неимуществени; неправомерно действие от страна на ЧСИ,
извършено в това му качество, причинна връзка между неправомерното действие на
ЧСИ и настъпилите вреди, както и наличието на вина, като вината се предполага
до доказване на противното. Елементите са налице според адв.
Д. и счита,че са налице неправомерни действия на ЧСИ, извършил справки, наложил
обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по
изпълнителното дело. Извършени са в това му качество на *** съдебен изпълнител.
Намират се в причинна връзка между неговите действия и вредите настъпили от тях
- извършени са по повод принудителното изпълнение и представляват недължими
такси и разходи за правна помощ, както и уронване на доброто име на търговеца и
освен това са несъразмерни обезпеченията по делото
спрямо размера на вземането. Наличието на вина се презумира
съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. Твърди още, че е нарушен чл.11-14 от
Етичен кодекс на ЧСИ за адекватност и съразмерност на изпълнението и принципа
съществува и в съдебната практика (вж. напр. Р. № 523 от 19.07.2012 г. по
гр.дело №1496/2010 г. на ВКС, IV г.о.), - длъжника е отговорен за разноски само
за извършените необходими действия по изпълнителното дело с оглед размера на
търсената сума и интереса на взискателя от бързо
удовлетворяване (така Р. № 82 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1***/2010 г., IV г.
о. на ВКС). Пълномощникът на ищцата преглежда подробно развитието на принципът
на съразмерност на принудителното изпълнение, който не е н***и не е български.
Дори в държави с изцяло „държавно съдебно изпълнение" едно несъразмерно по
своята тежест принудително изпълнение може да бъде предизвикано от взискателя, с цел „да отмъсти" или „да накаже"
своя длъжник. В настоящия случай, това не е налице, а обратно имаме превишаване
на обхвата на правомощията на ЧСИ дадени му по възлагане по чл.18 от ЗЧСИ.
Принудителното изпълнение според нея предполага насочване първоначално върху
доходи, други вземания и ценни книги на длъжника, после върху негови движими
вещи (и то първо „по-обикновените" такива, предписва се първоначално
избягване на изпълнението върху редки и скъпи колекционерски вещи) и чак накрая
върху недвижимите му имоти, ако прилагането на предходните изпълнителни способи
не е дало резултат. Друго разрешение държи сметка единствено за съразмерност на
събирането вземане със стойността на осребряваното имущество. Разпоредби
относно съразмерността срещаме в отменения български Закон за гражданското
съдопроизводство-в чл.667 (за описани движими вещи) и чл.788 (за недвижими
имоти), които са в смисъл, че длъжникът може да иска освобождаване от
изпълнение на част от вещите си и вдигане на обезпечителни мерки върху тях,
„ако другите стигат според оценението им, за удовлетворяване
на вземането по изпълнителния лист и ако няма опасност поради присъединяване на
други кредитори, ищецът по първия лист да остане неудовлетворен". Тези
разпоредби в доста по-лаконичен вид били обединени в чл.338 от ГПК от 1952 г.
(отм.) и преминали в чл.443 от действащия ГПК от 2007 г. като досега били
възприемани единствено като „възможност за избор на длъжника кои свои вещи и
вземания да запази", но след проведената реформа според нея, ще придобият
ново значение. Съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с
размера на публичното вземане като основание за отмяна на обезпечителни мерки
се среща и в чл.208 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Изисквания за съразмерност намираме например в Препоръка Rec
(2003) 17 на Комитета на министрите на държавите-членки на Съвета на Европа,
съгласно която „стремежът да се извърши процесът на принудително изпълнителния
трябва да бъде пропорционален на претенцията", в чл.27 от Световния кодекс
на принудителното изпълнение-„закон-модел" изработен от Международния съюз
на съдебните изпълнители, съгласно който „изпълнителните действия трябва да
бъдат пропорционални на размера на вземането" и в други международни
актове. Изводът, който може да бъде направен е, че за преценяване на
съразмерността в принудителното изпълнение по традиция в Европа се ползва
стойностният критерий, отчитащ размера на паричното притезание.
Според нея предимство има стойностният критерий, при пристъпване към изпълнение
стойността на имуществото, към което изпълнението е насочено, не е известна,
освен в редките случаи, когато такова имущество поради естеството си, очевидно
би било на стойност, многократно надвишаваща изпълняваното парично вземане (пр.
изпълнение върху недвижим имот за вземане от 200 лв., който е аналогичен с
настоящия спор). Длъжникът може да сезира (чл.442а, ал.2) съдебния изпълнител с
възражение за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите
изпълнителни действия, но в настоящия случай, той получава ПДИ на 27.08.2019г.
и след като го е сезирал с молба за прекратяване на делото и вдигане на
запорите и възбраните, същите са вдигнати едва на 18.09.2108г. На практика,
доверителят й не е имал възможността, преди да получи ПДИ, да узнае за
наложените възбрани и запори и да сезира ЧСИ за нарушаване на разпоредбата на
чл.442, ал.2 от ГПК. С чл.442а от ГПК, с който се въведе изискване „наложените
от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни
способи“. да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни
и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността
вземането да остане неудовлетворено" дава основание да считат, че
наложените възбрана върху НИ и запори върху МПС, както и извършеното проучване
за това имущество е в нарушение на тази разпоредба от ГПК. С оглед на това,че са причинени имуществени
вреди на доверителят й, в размер 126,90 лева, изразяващи се в претендирани разноски по ИД ***, които не следва да са в
тежест на длъжника и допълнителни разходи по търсене на правни механизми за
зашита на накърнените му права и законни интереси, които вреди са причинени от
незаконосъобразни процесуални действия по принудителното изпълнение, извършени
от ЧСИ ***,*** действие ОС ***, моли да се постановите решение, с което да се
осъди ***, ЧСИ с peг. ***на КЧСИ, с район на действие
ОС ***с *** **********, да заплати на ***със седалище и адрес на управление в
гр.***, ***представлявано от управителя си ***сумата в размер на 126,90 лева,
изразяващи се в недължими заплатени такси и разноски по ИД №***, които не е
следвало да се заплащат
В срока
за отговор е подаден чрез пълномощика адв. ***като се счита иска по чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ за напълно неоснователен и
недоказан и се сочат съображения: на 02.08.2018 год. пред него, в качеството на
*** съдебен изпълнител, регистриран под ***на КЧСИ, с район на действие: ЛОС,
постъпило възлагателно писмо от Община ***за
образуването на изпълнително дело срещу длъжника и ищец по настоящето дело „***"
***, с ***: *** с цел принудителното събиране на задълженията, обективирани в приложените към възлагателното
писмо актове за установяване на задължения - за данък върху недвижими имоти и
за такса битови отпадъци. С искането за образуване на изпълнително производство
взискателят Община ***му възложил и правомощията по
чл. 18 от ЗЧСИ. След като констатирал, че отправеното до него искане е
законосъобразно и че са спазени законоустановените
изисквания, то разпоредил да бъде образувано изпълнително производство срещу
длъжника „***" ***-изпълнително дело №*** по описа ми за 2018 год, като в хода на изпълнителното производство предприел и
съответните изпълнителни действия - с оглед на предоставените му от взискателя правомощия. Признава, че след образуването на
изпълнителното дело, на 21.08.2018 год., дружеството-длъжник е погасило
извънсъдебно и изцяло задълженията си към взискателя
Община ***, за събирането на които било образувано делото. Предвид на
извършеното погасяване на задълженията към взискателя,
то с Постановление от 17.09.2018 год. прекратил производството по
изпълнителното дело. Твърди,че въпреки, че задълженията към взискателя
Община ***били погасени от страна на длъжника, то незаплатени останали дължимите
към него такси и разноски във връзка с предприетите от негова страна действия
по изпълнителното дело, възлизащи общо на сумата от 261.12 лв. /двеста
шестдесет и един лева и дванадесет стотинки/ с ДДС, които не са му заплатени и
до момента от страна на ищеца по настоящето дело, като по повод на тях завел
гражданско дело срещу „***" *** - г***№ ***год. по описа на *** съд - гр. ***.
Отрича да е извършил твърдените незаконосъобразни действия по принудително
изпълнение в рамките на образуваното срещу него изпълнително дело № *** по
описа ми за 2018 год., вследствие на което ищецът да е претърпял имуществени и неимуществени вреди.
Оспорва изцяло твърденията на ищеца, като счита, че принудителното изпълнение
по образуваното срещу него изпълнително дело не е незаконосъобразно, а напротив
- всички предприети изпълнителни действия в рамките на делото са напълно
съобразени със Закона и със съдопроизводствените правила. Изтъква, че за да бъде
уважен предявеният от ищеца иск, следва да бъде доказано от негова страна
кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на твърдяното
непозволеното увреждане, а именно: наличие на противоправно
поведение, причинена вреда, както и на причинна връзка между тях като счита, че
нито един от тези елементи не е налице, поради което няма и основание да бъде
ангажирана деликтната му отговорност. На първо място,
не е налице противоправно поведение от страна на ЧСИ
като счита, че предприетите от от него действия по
принудително изпълнение са напълно законосъобразни; съобразени са с вземането
на взискателя - Община ***, както и с вземането на
присъединения по право взискател - НАП. Наложените по
изпълнителното дело възбрани и запори имат обезпечителен характер и са целели
съхраняването на интересите на взискателите и
удовлетворяване на вземанията им, като всички изпълнителни действия са
предприети в съответствие с правомощията, възложени по чл. 18 от ЗЧСИ. Предвид
липсата на противоправно поведение то не са налице и
останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане -
причинени вреди и причинна връзка между тях и поведението му. Действително, в
рамките на образуваното изпълнително дело е наложил възбрана върху Поземлен
имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***, собственост на длъжника, както и
запори върху два негови автомобила - „***", с peг.
№ ***и „*** ***", с peг. № ***, но тези действия
са били с обезпечителен характер - с цел съхраняване на интересите на взискателите по делото, като счита, че те са напълно
законосъобразни. Освен това, длъжникът е бил в невъзможност да се разпорежда с
имуществото си и преди образуване на изпълнителното дело от негова страна, тъй
като върху него към момента на образуване на делото вече е имало наложени
възбрани и запори по други дела. Предвид на гореизложеното, моли да се
постанови решение, с което да се отхвърли изцяло предявения срещу него иск като
напълно неоснователен и недоказан и им се присъдят разноските съгласно списък
по чл.80 ГПК.
В
съдебно заседание, ищеца редовно призован, се представлява от Управителя ***
лично и адв. *** от АК-***, който взема становище, че
са се събрали достатъчно доказателства в подкрепа на иска и той е доказан като
поради малкия размер на паричната сума , която е била предмет на събиране
изпълнителните действия се явяват ненужни и прекомерни и незаконосъобразни-запорирано
и възбранено е имущество на значителна стойност.
Извършен е анлиз на други ИД , в резултат на което е
разширен обхвата на изп. действия, но същите са били
от преходни години и в малък размер , а освен това се касае и за търговска
дейност, допускаща и такива резултатати и не са били
активни към момента, тъй като в противен случай това би довело до конкуренция
на взискатели. Изводът на ответника, че им пряка връзка в
обосновката за съдебен изпълнител за стартиране на изпълнителни действия
почиваща на множество други висящи изп. производства
такива не намират и такава връзка според тях не е налице и е неоснователна. Моли
да се осъди ответника да заплати сумата от 126,90 лв. общо като нанесени им.
вреди в следствие на проведено и осъществено незаконосъобразно изп. производство в частта за наложени запори върху две МПС
и възбрана върху недвижим имот, чиито разноски съгласно ТТР на ЧСИ са понесени
от ищеца, заплатени по изп. производство, които не са
били дължими от негова страна, тъй като не е имало необходимостта и основателността
за прилагане на посочено действие. Моли да им се присъдят направените по делото разноски, за което са
представили и списък, като допълва в размер на 120,00 лв. за експертизата, плюс
36,00 лв., които допълнително са им възложени. Прилагат се бележки по писмената
защита на ответника.
Ответникът,
редовно призован, не се представлява лично в производството, а чрез адв. ***, поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан като твърди, че няма основание за ангажиране на деликтна отговорност за ответника в качеството му на ЧСИ.
Действията са законосъобразни и не са налице каквито и да било претърпени имуществени
и неимуществени вреди от ищеца. Поддържа всички възражение по отговора и в хода
на производство до момента и развива подробно доводите в писмена защита. Моля
да им се присъдят и направените разноски по списък. Прилага се писмена защита.
От
допуснатите, приети и вложени по делото писмени доказателства: пълномощно, вносна
бележка за внесена ДТ – 50,00 лв.; Удостоверение за наличие на липса на
задължения и обезпечителни мерки от 07.08.2018 г.; Справка от Имотния регистър
при АВ от 29.07.2019 год.; Удостоверение с изх. № 110371801621392/07.08.2018
год. на ТД на НАП -Велико Търново; Списък на разноски от 31.07.2019 г. ;
Пълномощно на адв. Ч.; Служебна справка от САС по г***№
***г. на РС ***; Писмо изх. № 988/12.03.2020 г.;
Пълномощно за преупълномощаване на адв. ***а; копие на ИД *** /2018г. на ЧСИ ***; копие на
Решение №377 по г***№***на PC ***; копие на Решение по в.г***№*** на ОС ***;
Квитанции за платени такси по ТТРЗЧСИ и съдебни разноски по г***№ 10/2019г. и
в.г***№654 от 2019 г. /стр. 75 до стр. 152 вкл. от делото/; писмо изх. №
2578/28.08.2020 г. на ОС ***; Писмо изх. № 60358/08.10.2020 г. на ОС ***;
Справка за образувани изп. дела № 1855/24.02.2020 г.;
Удостоверение рег. № 906000-1693/21.02.2020 г.на ОД на МВР ***; Квитанция за
внесен депозит – 120,00 лв.; писмо изх. № 2575/03.11.2021 г. на ОС ***; писмо
изх. № 607457/02.11.2021 г. на ВКС; Списък на разноски от „***“ ***; Договор за
правна защита и съдействие от 15.05.2019 г.; Вносна бележка за внесена ДТ –
36,00 лв.; в.г***№ *** г.; в.г***№
540/2020 г. на ОС ***; в. ч. гр. д. № 454/2020 г. на ОС ***; в. ч. гр. д. №
139/2020 г. на ОС ***;г***№ ***г. на РС ***; в. ч.
гр. д. № *** г. на ОС ***, от становищата на процесуалните представители на
страните, писмените им становища, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
взаимна връзка и обусловеност, съдът прие за установено следното :
Съгласно
разпоредбата на чл. 441, ал. 1 ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при
условията на чл. 45 ЗЗД за вредите причинени от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение. За да възникне тази отговорност е необходимо да са
налице предвидените в закона предпоставки, визирани в чл. 45 от ЗЗД-неправомерно действие или бездействие /когато то е или не е било предприето
въпреки нормативната забрана или задължение за извършването му/, причинени
вреди и причинна връзка между тях и деянието, наличие на вина, която се
предполага, при условията на оборимост на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Квалифициран
е иска: по чл.441,ал.1 и 2 ГПК, във
връзка с чл.45 ЗЗД във връзка с чл.11 от .Етичния кодекс на СИ
По
фактическата обстановка:
Ищецът е
страна по изпълнителното дело, в качеството му на длъжник, заведено при ЧСИ ***,
сезиран с писмо изх.№ИП – 930/01.08. 2018г. на ОБЩИНА ***, с преписка за
образуване на изп.дело на длъжника *** ***, съдържаща
възлагателно писмо за събиране на публични вземания,
по което се посочва,че дружеството има задължения в размер на: 390,21 лева –
главница и лихва 76,20 лева, изчислена към 01.08.2018 г. Приложена е разписка
от 27.03.2018г. за получаване от гл. счетоводител *** на екземпляри от ***,
влязъл в сила на 12.04.2018г. за сумата 108,39 лева и 16, 13 лева – лихви за просрочие към 15.02.2018г. и ***/15.02.2019г. за сумата
281,82 лева – главница и 41,96 лева – лихва за просрочие
към 15.02.2018г., влязъл в сила на 12.04.2018г.,или общо главница 390,21 лева
и 58,09 лева – лихви или общо с
изтеклите лихви 466,41 лева.
С
Разпореждане за образуване на ИД ***/2018г. от 02.08.2018г. , ЧСИ е приел
разноски по ИД-66,00 лева, включ. юриск.
в-е, да се извършат действия по уведомление по чл.191, ал.2 от ДОПК , справка
НАП/ НОИ/БНБ и да се изпрати ПДИ до длъжника като е събрал съответната
информация за длъжника: сметки в ***, ***АД, *** – АД, имоти –
изх.№15227/15.08.18г. до СВ за вписванията и отбелязванията
по партидата на *** *** като са посочени кои копия от документите, отразени в
справката да им се изпратят, която съответно запитване задължения от НАП-общо ***лева
като на основание чл.458 от ГПК е присъединил вземането на Държавата с
разпореждане от 07.08.2018г.,
установил е наложен запор на МПС с Постановл. от
13.05.2013г. Наложени са запори върху сметките на дружеството само до сумата ***лева,
изчислена към 20.08.2018г.; запор на две МПС /изх.№15398/20.08. 2018г./, изготвени
са искане за данъчна оценка и декларирано имущество от Община-***като до
последната с изх.№15404/20.08.2018г. е изпратено съобщение за насрочена дата за
опис на недвижим имот на длъжника на 19.09.2018г. от 10,00 часа-ПИ 43952. 180.7
по КККР на гр. ***. До Служба по Вписванията-***е напарвено
искане за вписване на възбрана изх. №15397/ 20.08.2018г. Или всичките са изходирани до 20.08.2018г. от кантората на ЧСИ, включая и ПДИ.
С писмо
изх. №МП-998/21.08.2018г., взискателя ОБЩИНА ***уведомява,
че длъжника е погасил задълженията си, моли да се съберат всички такси и
разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ и на осн. чл.433,ал.1,
т.2 от ГПК да се прекрати ИД. Входирано е при ЧСИ на
същата дата с резолюция да се съобрази, уведоми длъжника, да се изпрати
съобщение на присъединения взискател/стр.26 на ИД/.
С
протокол за извършено погасяване от 21.08.2018 г., са съобразени плащанията-468,46
лева като неплатен предмет на изпълнение след извършеното разпределение ***лева. След тази дата няма действия
на ЧСИ, таксувани по ТТРЗЧСИ. Изпратено е съобщение до длъжника
изх.№15568/22.08.2018г. за актуалния размер на задължението: ***лева –
присъединени публични вземания и 1712,15 лева – такси по ТЗЧСИ.
ПДИ с изх.№15396/20.08.2018г. при ЧСИ,
отразяваща вземането на Община ***и НАП като присъединен взискател
в общ размер на 18 638,93 лева, наложените запори, възбрани, опис като е
указано, че постановлението за разноските подлежи на обжалване по съответния
ред и срок, е връчена на длъжника на 27.08.2018г. /стр.99/. По искане за копие
от ИД от 27.08.2018г. от длъжника, същото е предоставено на 28.08.2018г., т.е
ищеца е запознат и съобразил съдържанието му.
Изпратено е писмо до ТР НАП ***изх.
№15567/22.08.2018г. за становище по по-нататъшни изп.
действия. С писмо изх.№С180011 – 178 – 0022056/ 30.08. 2018г. от НАП ТД – В.Т.
Офис – ***отговаря,че ще продължи събирането на задълженията по реда на ДОПК. Входирано е при ЧСИ с вх. №13168/ 04.09. 2018г. /стр.109/ и
резолирано на същата.
Постъпила
е молба вх.№13227/05.09.2018г , от длъжника на осн.
чл.433,ал.1 , т.1 , т.2 , т.6 от ГПК с копия от приходни квитанции за плащане
на ОБЩИНА ***и писмото за плащане на дълга от последната .
ЧСИ със
съобщение изх. №16588/10.09.2018г. е уведомил длъжника, че при приключване на
изпълнителното производство, разноските са в тежест на длъжника и в резултат на
това остава задължение към 10.09.2018г. 216,12 лева – такси по чл.26 от ТТЗЧСИ
, за което прилагат сметка №16361 и 16362/10.09.18г., кани го да плати в
двуседмичен срок от връчване на поканата по банкова сметка , ***.410 от ГПК.
Получено е на 11.09.2018г. от Н. ***.
С Молба вх.№13598
от 14.09.2018г., длъжника поддържа искането си за прекратяване , оспорва
сметките №16361 и 16362/10.09.18г. като се изтъква, че това съобщение е един
вид покана за доброволно изпълнение, на каквато няма право както и , че
насрочения опис е незаконен.
С
Постановление за прекратяване на ИД изх.№1133/17.09.2018г., е прекратено, на осн. чл.433,ал.1 ,т.2 от ГПК, производството като след
влизането му в сила да се вдигнат обезпечителните мерки и са изпратени на
същата дата съобщения за вдигане на запора в банките, на МПС, заличена е
възбраната. Със съобщение изх.
№17041/17.09.18г. от ЧСИ е поискана
справка кога е платено задължението на взискателя,
отговорил, с вх.№14172/28.09.18г.-с две приходни квитанции от 21.08.18г.
На
18.09.2018г. е съобщено за прекратяването на ИД на взискателя,
на 19.09.18г.-на длъжника.
Сумата
по двете сметки 224,22 с ДДС и 36,90 лева без ДДС /стр.96 и 97/ не е била заплатена
от дружеството, поради което е предявена по реда на чл.410 ГПК .
С искова
молба вх.№143/07.01.2019г. е образувано исково производство по чл.415 ГПК /грд ***на РС-***/, вр. с чл.79 ГПК,
чл.78,79 от ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ като резултат на възражение по чл.414 ГПК срещу
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ЧГД №2148/2018г., с която е разпоредено длъжникът: „***“***, да заплати на кредитора ***
- *** съдебен изпълнител с peг. ***на КЧСИ, с район
на действие: *** съд - гр. ***, сумата 261,12 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от подаване на заявлението
- 26.10.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лева - разноски
по делото: държавни такси и сумата 325,00 лева – юриск.
в-е в минимален размер на осн. чл. 26 НЗПП. След въззивно обжалване /ВГД№***г. на ОС-***/, с решение
№9/16.01.20г. е отменено първоинстанционното за разликата
над сумата 196.14 лева и до размера от 251.12 лева (или за сумата 54.98 лева),
представляваща начислени и незаплатени такси и разноски по изп.
д. № ***/2018 год. по описа на ЧСИ, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на заявлението, и отхвърлен предявения от *** - *** съдебен
изпълнител, с peг. ***на КЧСИ, с район на действие: ***
съд - гр. ***, с ***: **********, иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.78 и сл. ЗЧСИ, чл,79
ГПК и чл.86 ЗЗД за съществуване в негова полза на вземане срещу „***" ***,
*** ***, за разликата над сумата 196.14 лева (сто деветдесет и шест лева и 0.14
стотинки) и до размера от 251.12 лева (двеста петдесет и един лева и 0.12
стотинки), или за сумата 54.98 лева, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело № ***г. на *** ***
съд-26.10.2018 г. и до изплащането и, представляваща начислени и незаплатени
такси и разноски по изп. д. № ***/2018 год. по описа
на ЧСИ, за които е издадена заповед № 1250/26.10.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № ***г. на *** *** съд.
Видно от
заключението на в.л. ***, сумите са платени, след прихващане на постъпили суми
по Решение №9 по въззивното дело, за периода от 03.02.20г.-28.10.20г. и издаден
протокол от 30.10.2020г., че по горепосочения начин , задължението по
коригираните сметки №16361 и №16362/10.09.18г., заедно с лихвата за забава, са изцяло
погасени.
Ищцовата защита аргументира
комулативната наличност на горния състав на деликта,
осъществен от ЧСИ със следните доводи:
виновно увреждащото
действие на ответника, изразяващо се в насочване на изпълнението към
несъразмерно с паричното вземане имущество, подчинявайки го на общия размер на
вземането /и на вземането на латентния взискател
НАП/, надхвърляне на правата по чл.18 ЗЧСИ, неоснователно и незаконосъобразно наложена
възбрана върху недвижимия имот, запори на МПС и в резултат на това му е
причинил имуществени вреди в размер на 126,90 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 441 от ГПК ( в редакцията от 2010г. на ГПК), частният
съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите причинени
от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, като за същите вреди
отговаря и държавният съдебен изпълнител при условията на чл. 49 от ЗЗД.
Законът изрично прави аналогия с чл. 45 ЗЗД. Аналогична е и разпоредбата на чл.
74 ЗЧСИ. Тази отговорност по своята същност представлява отговорност за вреди
от непозволено увреждане. Фактическият състав на непозволеното увреждане
включва кумулативното наличие на четири елемента: извършено противоправно
деяние – процесуално незаконосъобразно действие в изпълнителния процес,
извършено от ответника в качеството му на *** съдебен изпълнител; причинени
вреди – имуществени или неимуществени; вина на частния съдебен изпълнител и
причинна връзка между незаконосъобразните изпълнителни действия и причинените
вреди. В закона е установена оборима презумпция,
съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага
до доказване на противното.
При
разпределяне на доказателствената тежест на ищеца е указано да установи
обективните елементи от фактическия състав на деликта,
доказване на
вредите, кой ги е причинил, причинно следствената връзка между деянието и
вредоносния резултат при пълно и главно доказване на същите, а в тежест на
ответника – да обори установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД законна презумпция за
вината. Страните носят и доказателствената тежест относно тези факти, от които
извлича изгодни за себе си правни последици, и за които твърди, че са настъпили
(чл. 154, ал. 1 ГПК). Ответника е направил множество положителни твърдения по :
налични вече запори и възбрани, висящи и други изпълнителни дела срещу
дружеството, вземане в голям размер от НАП и др. и съдът му е предоставил
възможност за писмени доказателства в тази връзка.
Съдебният
изпълнител е овластен от закона да изпълнява
принудително изпълнение за събиране на вземания признати от съда и за които е
издаден изпълнителен титул в случая са били два броя. влезли в сила актове за
установяване на задължение на Община ***. Правомощията му произтичат от закона
и се регламентират от него. Затова всяко нарушаване на нормативната уредба е
санкционирана от законодателя чрез ангажиране на отговорността му за
причинените на участвалите в изпълнителното производство лица. Частните съдебни
изпълнители отговарят за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Пряка означава, че увреденият не би претърпял
вредите, ако не са били незаконосъобразните действия или бездействия на частния
съдебен изпълнител. Преки са тези вреди, които са типична, нормално настъпваща
и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно
следствие от увреждането. Ето защо съдът е длъжен да изследва дали действията
на ***са били правомерни и оттук дали принудителното изпълнение е било
законосъобразно. То е такова, когато е образувано по изпълнителен титул,
удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане. Противоправността
на действията се състои в процесуална незаконосъобразност на неговите действия
или бездействия. Практика по този въпрос, която съобразява: Р № 264/08.04.2010
г. по гр. д. № 474/09 г., ІV г. о на ВКС, Р № 340/08.01.2012 г. по гр. д. от
2011 г., ІV го. на ВКС, Р № 196/20.07.2012 г. по гр. д. № 1555/11 г., ІІІ г. о.
на ВКС, Р № 120/08.07.2011 г. по гр. д № 1123/10 г., ІІ г. о. на ВКС, Р №
281/10.12.2014 г. по гр. д. № 3219/14 г., ІІІ г. о. на ВКС по реда на чл. 290
от ГПК/.
Ищецът
приложи копие от изпълнителното дело и другите производства, посочени по-горе,
ангажира експертиза, че е заплатил процесната сума по
ИД ***/18г., което е извършено след образуване на настоящото дело и съгласно корекциите
по сметките на ЧСИ, вследствие на производства по чл.410,415 ГПК и въззивно обжалване - настъпил в хода на производството факт
в негова полза, тъй като ответната страна твърди по отговора, че към подаването
му не са получени процесните суми.
Според
ищеца, на не голямата сума за събиране общо 466,41 лева към 01.08.2018г., по възлагателното
писмо е следвало да бъде отговорено с по-малък по
интензитет принудителни мерки: без възбрана на имот с дан. оценка
54 195,90 лева и квадрутура 12003 кв.м. в м. ***и
и запори на автомобили. За него запора
на сметки по аргумент на противното явно е приемлив, но следва да се обърне
внимание, че едва с писмо до ЧСИ вх.№12924/29.08.18г. е получена информация за откритите
в ***, без авори, нямало е банкови касети,
доверително управление на имущество и др. , а до приключването на делото от вторат банка не е
получено сведение.
Както се
твърди от ищеца, превеса на стойностния критерии при предприемане на
изпълнителните действия е принцип, които все повече се налага в практиката и
европейските решения, но според съда, той следва да се преценява във всеки конкретен
случай и не е могло автоматично, поради неголямата сума, да бъде отговорено от ЧСИ ***с по-малък по интензитет принудителни
мерки и вид или въобще непредприемането на такива, тъй като видно от
материалите по делото:
Ищецът, на
първо място бездействал по изпълнението на задължението си, видно от разписката
за връчването на актовете за установяване на нарушения на 27.03.2018г. до
02.08.2018г., твърди пред съда, че сумата е незначителна само като защитна теза.От проучването, което направил
ЧСИ е видно, че са налице затруднения по обслужване на задълженията му с голяма
давност и не са заплащани и малките по размер дългове в предоставените от
съответните органи срокове.
На второ,
при образуване на дело-таксите които се начисляват са по ТТРЗЧСИ като таксата
по т.26 върху събраната сума за изпълнение винаги е за сметка на длъжника,
независимо на кого е платил щом това е извършил след образуването на
изпълнителното дело. Съответно-начисляването им е свързано със санкции по чл.39
от ЕК на ЧСИ, а освен това съгласно практиката е недопустимо привличане на
клиенти чрез занижено таксуване или безплатно извършване.
*** съд
е обърнал внимание на обстоятелството, че държавните изпълнители не събират
такси от длъжника, ако се плати в срока за доброволно изпълнение, за разлика от
частните в тази хипотеза-той дължи всички такси: платените авансово от взискателя, разноските за извършените необходими действия
разноски на взискателя/ и за проц.п-во/ и окончателаната по чл.26
ТТРЗЧСИ, тъй като той е запорирал и възбранил имущество на съответната стойност. Следва да се съобрази
спецификата на Взискател Община, който е бил
освободен от такси и разноски и заплатените следвало да се възложат на длъжника
при събиране на вземането. Община ***във възлагателното
си писмо не се е насочила към конкретен способ и процесните
са били изцяло в преценката на ЧСИ.
Първия
въпрос на който следва да се отговори и избързал ли е той с налагането им.
Отговора се съдържа в разпоредбата на 428, ал.2, изр.2 ГПК, овластяваща
СИ да съобщи за наложените възбрани и запори на длъжника с поканата за ДИ, т.е
не изключва извършването им преди получаването й. Практиката е именно да се
извършват тези обезпечителни действия преди връчването на ПДИ, с оглед
недобросъвестното поведение на длъжника и разпореждането с активите му в
предоставения му срок.
По
отношение на възраженията за НАП, които не се възприемат от настоящия състав изтъква,
че е изпълнено процесуалното задължение по закон, досежно
присъединяването на вземането на Държавата в общ размер на 16 486,44 лева.
То според съда не може да се счете за незначително и с по-малка важност от интереса
на първоначалния взискател, тъй като държавата се
присъединява по право по всяко изпълнително дело, образувано при *** или
държавен съдебен изпълнител, ако длъжникът има неплатени данъци и осигуровки.
Съгласно чл. 458 от Гражданския процесуален кодекс държавата се смята винаги за
присъединен взискател за дължимите й от длъжника
публични и други вземания. Условието е , размерът на изискуемите държавни
вземания да е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на
разпределението. Аналогична е нормата на чл.191, ал.3 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/. По силата на същата разпоредба съдебният изпълнител
е длъжен да изпрати съобщение на Националната агенция за приходите за всяко
започнато от него изпълнение. Най-късно в 14-дневен срок от получаване на
съобщението НАП издава удостоверение, което съдържа информация за размера на
публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за
обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е
започнато принудително изпълнение. Съдебният изпълнител няма право да продължи
принудителното изпълнение преди получаване на това удостоверение. След присъединяването
е изпратена поканата за доброволно изпълнение на длъжника, включваща и размера
на държавното вземане. Прието е в практиката, че ако длъжникът не плати
публичното вземане, държавата придобива качеството на привилегирован кредитор.
Това право й е отредено по силата на чл. 136, точка 6 от Закона за задълженията
и договорите/ЗЗД/, но само за вземания, които не произхождат от глоби, които не
са привилегировани вземания на държавата в частното принудително изпълнение и в
случая става въпрос за привелигировани нейни вземания
във връзка с ДОО-104,41 лева, здравно осигуряване-41,35 лева, универсален
пенсионен фонд-25,84 и по ИД№1095/12г.-16 314,83 лева. От събраните от
длъжника средства следва съдебният изпълнител най-напред да задели пари за взискателя, но само за направените от него разноски за
обезпечаването и принудителното изпълнение на вземането, т.е това са таксите на
съдебния изпълнител и адвокатския хонорар за принудителното производство. След
това идва ред за удовлетворяване на държавата. Ако останат пари, те се
превеждат на взискателя. Затова съдът не приема неглижирането на НАП като взискател
по делото, поддържано от ищцовата страна. По този въпрос са налице
противоречиви становища в практиката като някои акцентират на облекчения ред за
Държавата при събирането на вземанията й по ДОПК, други на обстоятелството, че
по последния ред /специален/ не могат да се предявяват частни вземания за да се
изб***ат множество изпълнителни производства,
разноските, които следва да стори тя по
изпълнителното производство и за представителството й-значителни препятствия и
неудобства за нея. Но чл. 457 ГПК предвижда, че присъединените взискатели имат същите права в изпълнителното производство
като първоначалния без изключения от това правило, включително за
„разпореждането“ със съдбата на производството чрез прекратяването му въз
основа на едностранната воля на първоначалния взискател.
В подкрепа на този извод е и факта, че чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК и чл. 432,
ал. 1, т. 2 от ГПК не предвиждат, че само първоначалният взискател
може да поиска спиране/прекратяване на изпълнителното производство, а говорят
общо за взискател, съответно общото правило на закона
е, че спиране/прекратяване на изпълнителното производство по чл. 432, ал. 1, т.
2 от ГПК/чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК по отношение на всички взискатели
може да има единствено при воля за това от страна на всеки един от тях, т.е
разпоредбата предвижда еднакви права на първоначалния и присъединените взискатели. В подкрепа на това е и чл. 459 от ГПК предвиждащ
допълнителни гаранции за принудителното им удовлетворяване независимо от волята
на първоначалния взискател, изразяваща се в
правилото, че приспадащата се на обезпечения /ипотекарния/
заложния кредитор сума следва да се запази по сметката на съдебния изпълнител и
да му се предаде, след като представи изпълнителен лист/ разбира се в случая не
може да се очаква да бъде представен такъв от НАП/. Оттук следва да се приеме,
че дори и в този случай първоначалният взискател няма
качеството на „абсолютен господар на изпълнителния процес“ и да се отхвърлят ищцовите доводи в тази насока.
Според последния
би следвало да е прекратено изпълнителното дело именно с постъпването на
писмото за плащането от Общината на 21.08.2018г. , а това не е сторено и дори след
представеното от НАП вх.№13168/ 04.09.18г. като до този момент са вече са били
извършени съответните незаконосъобразни принудителни действия. Действително
изпълнителното дело е прекратено чак на 17.09.2021г., но на 10.09.22г., ЧСИ е
поканил длъжника да заплати само дължимите му такси и разноски по делото в
размер на 261,12 лева като това е сторил в условията на вече насрочен опис на
19.09.2018г.
Тук се
стига до следващия въпрос за разликата между прекратяването на изпълнителното производство
и приключването му, което има своето разграничение в разпоредбите на чл.433,
ал.1 и ал.2 ГПК и в практиката на съдилищата е решен този въпрос –„ Според чл.
433, ал.2 от ГПК, в случаите, при които вземанията на взискателя,
както и разноските по изпълнението, бъдат събрани, в т.ч. и чрез плащане в
срока за доброволно изпълнение, изпълнителното производство се приключва.
Употребата на израза "приключва" в разпоредбата на чл. 433, ал.2 от ГПК изрично отграничава хипотезата, в която
изпълнението се преустановява поради постигане на целта му-удовлетворяване
вземанията на взискателя и събиране на разноските по
изпълнението, от хипотезите на чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК, в която задължението
по изпълнителния лист е било платено от длъжника преди образуване на
изпълнителното дело. Съпоставката на чл. 433, ал.1 от ГПК и с чл. 433, ал.2 от ГПК налага на категоричния извод, че се касае до принципно и фактически
различни основания за преустановяване на принудителното изпълнение, като тези
по чл. 433, ал.1 не са свързани с изпълнение на задължението и събиране на
разноските, като резултат от проведеното изпълнение. Ето защо и както това
недвусмислено е уредено в разпоредбата на чл. 433, ал.2 от ГПК, когато
задължението бъде изпълнено и разноските по изпълнението бъдат събрани,
изпълнителното производство се приключва. Поради изложените съображения в
случаите, при които плащане по издадения изпълнителен лист или по акта по чл.
107, ал.3 от ДОПК е извършено от длъжника след образуване на изпълнителното
дело, последното може да бъде приключено по реда на чл. 433, ал.2 от ГПК
единствено ако са били платени и разноските по изпълнението. Следва да се отбележи
също, че допълнително условие за приключване на изпълнението е и това да са
били платени и публичните задълженията към държавата, която на основание чл.
458 от ГПК съдебният изпълнител е присъединил.“ Или по нататъшното развитие на
изпълнителното производство след 21.08.18г. и след 30.08.18 г. /писмата на първия
и втория взискател, се опира според съда с невъзможността за приключването на изп.
дело поради неплащане на сумите, дължими от длъжника за такси и разноски. Процесните обезпечителни мерки безспорно са запазили
действието си до постановлението за прекратяване от 17.09.2018г., съдържащи
изрично разпореждане за вдигането им, но в тази част ако е налице нарушение, то
е неотносимо към обстоятелствената част на молбата и
към търсените имуществени вреди и съдът не следва да го разглежда.
Съдът
приема за правилни и аргументите на ответника, свързани с обстоятелството, че в
резултат на проучването му по съответния ред чрез събиране на сведения, за
което е сторил разноски, е установил наличието на запори-стр.109 и 124 и върху
двата автомобила и у-ние /стр.80/ от сектор ПП при Обл.
Дирекция на МВР, два запора от ТД НАП –***върху ******, вписана възбрана на
процесния недвижим имот въз основа на договор за ипотека, наличие на висящи изп. дела- стр.179 – три броя за публично държавно вземане,
частно, и друг кредит, две от които при ЧСИ ***със статут спряно и висящо.
В полза
на ответника се явява и обстоятелството за краткото развитие на изпълнителното
производство и невъзможността да се разгърнат някои от правните възможности за
длъжника по него.
На
следващо място не е обжалвана поканата за доброволно изпълнение в частта й за разноските
съгласно указаната възможност по чл.435, ал.2 ГПК.
Следва
да се съобрази, че възбранения недвижим имот представлява
производствен терен, 10 категория на земята-земеделска, възможно е да се касае
за значително имущество с оглед свободната му продажба, но възбраната е
наложена преди получаването на данъчната оценка за него и не е била ясна
стойността му за да се възбрани например1/2 ид.част
от него. Не е била налице и информация за застрахователната стойност и на запорираните автомобили.
Или
според настоящата инстанция сме изправени пред първични изпълнителни действия,
имащи обезпечителен характер както твърди ответния пълномощник, но съгласно
разрешенията дадени в ТР 2/2013 от 26 юни 2015 г., ОСГТ на ВКС, налагането на
възбрана без да са предприети действия по осребряването на възбранения
имот-опис, оценка и публична продан, не е подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител, тъй като възбраната има единствено обезпечителна функция в полза на
взискателя, но тъй като е извършен и опис на
недвижимия имот-действие по осребряване на имуществото, съобщено на длъжника с
ПДИ на 27.08.2018г., което според съда действие е несъразмерно в конкретния
случай/вече възбранен имота по друго дело, ноторно известните факти за задълженията и по други дела/,
извършено преди връчването на ПДИ, възможна конкуренция на взискатели
по него/ но в крайна сметка по т.4 от сметка №********** от 10.09.2018г. не е
събирана такса за описа. Т.е не е нарушен чл.9 от ТТРЗЧСИ (Изм. - ДВ, бр. 24 от
2013 г.) За налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от
търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК, се събира такса 15 лв.Следва да се
допълни, че по исковата молба не се визира това обстоятелство, а на него е
обърнато внимание едва в писмената защита.
Или
приема, че не се установи да е налице противоправно
поведение на съдебния изпълнител, за което да отговаря, в резултат на което да
са причинени имуществени вреди на ищеца. Счита и, че не е налице причинна
връзка между процесните считани за незаконосъбразни действия и процесните
имуществените вреди, които в крайна сметка са били заплатени на ЧСИ в хода на
производството, а напротив-същите са в резултат на бездействието му по
заплащане на задължението му към ОБЩИНА-***, което според съда не би следвало
да го затрудни по размер, но е видно е, че и друг път е допускано неизпълнението
на не големи по-размер и на други видове публични задължения. Според съда
ответника успешно обори и презумпцията за виновност, а липсата на поне един от
кумулативно присъщите на деликтната отговорност
елементи води до извода за недоказаност на предявения иск с правно основание
чл. 441, ал. 1и ал.2 ГПК, във връзка с чл. 45 ЗЗД във вр.
с чл. 11 от ЕК на СИ. Затова същият
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По
разноските:
При този
изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените от него разноски. Приложен е списък по
чл.80 ГПК или общо 310,00 лева, от които:300,00 лева-адв.в-е
и 10,00 лева –д.т. за у-ния.
Водим от
горното,съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
предявения с искова молба /насрещен иск вх.№2608/19
г., разделен на осн. чл.210, ал.2 ГПК за разглеждане
в отделно производство с Р-не от 08.05.2019г. по ***г. на РС-***от ***със
седалище и адрес на управление в гр.***, ул***,
представлявано от Управителя ******, чрез адв. ***от Ст. АК, против ***, ЧСИ с peг.
***на КЧСИ, с район на действие ОС ***чрез адв. ***, с
адрес ***, да се постановите решение, с което да се
осъди ***, ЧСИ с peг. ***на КЧСИ, с район
на действие ОС ***с *** **********,
да заплати на ***със седалище
и адрес на управление в гр. ***, ***представлявано
от управителя си ***сумата 126,90 лева за причинени имуществени вреди на дружеството,
изразяващи се в претендирани разноски по ИД ***,
които не следва да са в тежест на длъжника.
ОСЪЖДА *** ***-***, с горните
данни, да заплати на ЧСИ ***с горните данни, разноските му по делото в общ
размер на 310,00 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ЛОВЕШКИ *** СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
***
СЪДИЯ :