№ 145
гр. Варна, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. И.
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20243110204822 по описа за 2024 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на управител на
санкционираното дружество против НП №03-2300644/26.07.2023г. на Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Сочи се, че в АУАН и НП не са описани елементите от състава на
нарушението. Не са установени белезите на трудово правоотношение- кога е възникнало,
кога лицето е допуснато до работа, какви средства на труда е използвало, каква е била
длъжността му, предоставено ли му е работно облекло, къде е работното място, където е
било установено лицето. Императивни за възникване на трудово правоотношение са
наименование на длъжността, дата на сключване , работно място и др., които са елементи от
трудовия договор и тяхната липса предпоставя несъществуване на трудово правоотношение.
Липсата на описание на горните факти не може да сформира извод, че лицето е
работило .
На следващо място се счита, че в НП липсва описание на изпълнително деяние, като
употребения термин „допуснал“ не внася яснота дали се касае за възлагане на определена
работа на лицето и дали са му били предоставени средства на труда.
Сочи се, че е нарушен чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, като при изписаните правни норми, не
става ясно коя от тях е нарушена. Правото на защита на санкционираното дружество е
съществено нарушено, тъй като не може да разбере в коя от конкретните три изброени
хипотези е обвинено.
С НП са възприети две отделни нарушения , но е наложено едно административно
наказание.
1
Счита се още, че деянието е несъставомерно. Приложената норма на чл.62 ал.1 от КТ
сочи, че в конкретния казус е възприето, че между работодател и работник е било
постигнато устно споразумение за трудово правоотношение, но то не е било облечено в
законоустановената писмена форма. Това представлява нарушение на чл.61 ал.1 от КТ, а не
на посочения текст на чл.62 ал.1 от КТ.
По отношение на приложената по АНП декларация се счита, че същата не е
официален документ и не може да се счита за установено трудовото правоотношение само
въз основна на нея. Оспорва се доказателствената й сила.
На последно място се сочи на неправилно определен размер на наказанието.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез представляващ дружеството.
По същество се иска отмяна на наказателното постановление като се поддържат и
доразвиват доводите за отмяната му. Иска се присъждане на разноски.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През месец юни 2023г. от служители на ДИТ Варна, сред които св. М., била
извършена проверка на място и последваща документална проверка по спазване на
трудовото законодателство в обект – хотел „Роял“, находящ се в гр. Варна, кк.”Златни
пясъци“, стопанисван от „Трейдфарма” ЕООД.
При проверката на 06.06.2023г. в хотела били установени множество лица, които
полагали труд, като голяма част от тях били в кухнята. Сред лицата бил и М.Ж.Д..
На лицето била предоставена за попълване декларация, в която то посочило, че
работи за дружеството от 05.05.2023 г., като изпълнява длъжността «общ работник» в
търговския обект, при работно време от 08 часа до 16 часа, при договорено трудово
възнаграждение от 800 лева месечно , два почивни дена седмично и един петнадесет минути
почивка в работния ден.
Въз основа на извършената документална проверка, проверяващите установили, че с
лицето е имало сключен срочен трудов договор, срокът на който бил изтекъл на 19.04.2023г.
и било подадено уведомление до ТД НАП Варна за прекратяване на трудовото
правоотношение.
На 04.07.2023г. св. М. съставила акт за установяване на административно нарушение
срещу дружеството „Трейдфарма“ ЕООД за това, че като работодател е допуснало в обекта
до работа лицето М.Ж.Д. като „ общ работник“, при определено работно място, определено
работно време и договорено трудово възнаграждение, преди да е сключен трудов договор в
писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Била посочена и правна
квалификация на деянието.
2
Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и
връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му наличието на
възражения.
По АНП не постъпили допълнително възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП №03-2300644/26.07.2023г., възприемайки изцяло
установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. На дружеството
е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ над
минималния размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната
преписка писмени доказателства- копие от график, трудов договор, уведомления до ТД
НАП; гласните доказателства - показанията на св. М. и др.
Показанията на св. М. са такива на свидетел- очевидец на нарушението.
Св. М. е възприела пряко лицето да полага труд в обекта. Възприела е и, че лицето
само попълва декларацията си.
Показанията на св. Ганчева са в унисон с писмените доказателства по делото и най –
вече с декларацията, попълнена от лицето, в която то само е посочил на установените
параметри на трудово правоотношение, които няма как да са му били известни ако не работи
за този работодател.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е
било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички
срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата
обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия и писмените
доказателства, установяващи наличието на трудово правоотношение и допускане на лицето
до работа без да е сключен трудов договор между него и работодателя. В акта за
установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна
квалификация на описаното административно нарушение. Административно наказващият
орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за
извършено административно нарушение от категорията на нарушенията по чл.1062 ал.1 вр.
чл.1 ал.2 от КТ.
3
Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи
съобразно разпоредбите на КТ наказващият орган е съобразил периода на нарушението,
обстоятелството , че е полаган труд в сравнително дълъг период от време, поради което
санкция над минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в
бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е правилно
определено по своя размер.
Що се отнася да наведените с жалбата основания за отмяна на НП, съдът намира
следното:
Счита се, че в АУАН и НП не са описани елементите от състава на нарушението. Не
са установени белезите на трудово правоотношение- кога е възникнало, кога лицето е
допуснато до работа, какви средства на труда е използвало, каква е била длъжността му,
предоставено ли му е работно облекло, къде е работното място, където е било установено
лицето. Императивни за възникване на трудово правоотношение са наименование на
длъжността, дата на сключване , работно място и др., които са елементи от трудовия договор
и тяхната липса предпоставя несъществуване на трудово правоотношение.
Липсата на описание на горните факти не може да сформира извод, че лицето е
работило.
По така наведените възражения съдът намери за нужно единствено да отбележи, че
при служебната проверка на АУАН и НП не констатира да са допуснати съществени
нарушения на закона. Анализът на доказателствения материал по делото извежда
еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна с акта за установяване на
административно нарушение и с наказателното постановление.
Съдържанието на АУАН и на наказателното постановление се преценява от съда като
достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава на нарушението и да се обоснове
дирене на административнонаказателна отговорност към момента на издаването му, като е
налице правилна правна квалификация на нарушението. Наказващият орган се е произнесъл
след анализ на доказателствата по преписката, при липсата на наведени възражения и при
събрани доказателства в достатъчен обем за правилното решаване на административно
наказателната преписка. При съставяне на АУАН и при издаване на НП са били спазени
процесуалните изисквания на закона.
Видно от съдържанието на АУАН и НП,в същите се сочи конкретна дата , на която
лицето е било установено за полага труд за дружеството. Конкретизирано е и мястото на
полагане на труда – хотел „Роял“, находящ се в гр. Варна, кк „Зл. Пясъци“. Посочена е и
конкретна работа, изпълнявана от лицето – трудови функции на общ работник – работник
кухня в хотела, както и са описани наличието на трудов договор в предходен момент от
време и липсата на сключен такъв към момента на проверката.
Правилно като дата на нарушението е била посочена именно датата на извършената
4
проверка, при която лицето пряко и непосредствено е било възприето да полага труд в
обекта, а не е намерила отражение в АУАН и НП датата, сочена от лицето като тази на
възникване на трудовото правоотношение, тъй като именно за датата на извършване на
проверката , проверяващите и административнонаказващият орган са събрали безспорни и
категорични доказателства за извършено нарушение.
На следващо място се счита, че в НП липсва описание на изпълнително деяние, като
употребения термин „допуснал“ не внася яснота дали се касае за възлагане на определена
работа на лицето и дали са му били предоставени средства на труда.
Съдът не споделя така възразеното, като видно от обстоятелствените части на АУАН
и НП, в същите се съдържа конкретика относно изпълнявани конкретни трудови функции от
страна на работника, посочени в мотивите по- горе.
Сочи се, че е нарушен чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, като при изписаните правни норми, не
става ясно коя от тях е нарушена. Правото на защита на санкционираното дружество е
съществено нарушено, тъй като не може да разбере в коя от конкретните три изброени
хипотези е обвинено.
Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение, като правилно е била посочена
правната квалификация на деянието по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, доколкото с чл.62 ал.1
от КТ е предвидено императивно , че трудовият договор се сключва в писмена форма, а с
чл.1 ал.2 от КТ – че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения.
В конкретния казус се касае именно за отношения , при които работникът е
предоставил на работодателя работна сила, които трудови правоотношения не са били
уредени посредством трудов договор, сключен в писмена форма, а лицето е било допуснато
да изпълнява трудови функции въпреки това.
Изразява се позиция, че в НП са възприети две отделни нарушения, но е наложено
едно административно наказание.
Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение, като вече изложи мотивите си
по горе по отношение на правилността на възприетата цифрова квалификация.
Счита се още, че деянието е несъставомерно. Приложената норма на чл.62 ал.1 от КТ
сочи, че в конкретния казус е възприето, че между работодател и работник е било
постигнато устно споразумение за трудово правоотношение, но то не е било облечено в
законоустановената писмена форма. Това представлява нарушение на чл.61 ал.1 от КТ, а не
на посочения текст на чл.62 ал.1 от КТ.
Съдът намери, че цифровата квалификация на нарушението е правилно посочена с
АУАН и НП. Правилно установените факти, а именно - че между работодател и работник е
било постигнато устно споразумение за трудово правоотношение, но то не е било облечено
в законоустановената писмена форма са квалифицирани по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
Обстоятелството, че между работодател и работник са били постигнати уговорки по
5
отношение на всички параметри от трудовото правоотношение и той е пристъпил към
изпълнение на трудовите си функции без да е бил сключен трудовия договор в писмена
форма, представлява именно нарушение на чл. 62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
По отношение на приложената по АНП декларация се счита, че същата не е
официален документ и не може да се счита за установено трудовото правоотношение само
въз основна на нея. Оспорва се доказателствената й сила.
Съдът, като взе предвид, че приложената по делото писмена декларация отразява
факти, които са в унисон с всички останали доказателства по делото, коментирани по- горе,
при анализа на събраните доказателства по делото намери, че изложеното в декларацията
обективно отразява фактическата обстановка и я установява такава, каквато е възприето и от
съда.
На последно място се сочи на неправилно определен размер на наказанието.
Съдът намери, че размерът на наказанието е бил правилно прецизиран, при отчитане
на периода на нарушението, обстоятелството, че е полаган труд в сравнително дълъг период
от време, поради което санкция над минималния размер би способствала за постигане на
правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че наказанието
имуществена санкция е правилно определено по своя размер.
След като взе предвид изложеното по- горе, съдът намери , че следва да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №03-2300644/26.07.2023г. на Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна, с което на «Трейдфарма“ ЕООД е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева на
основание чл.414 ал.3 от КТ.
ОСЪЖДА «Трейдфарма“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на ДИТ Варна, на осн. чл.27е от
Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7