Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260333
Година 26.05.2022 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански
състав
На двадесет и седми април две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8297 по описа за 2020
година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по установителен
иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище/адрес управление: гр.
Пловдив, ж.к. Манастирски ливади. к-с Бокар, бл. 35,
ап. партер, чрез адв. М.С. ***, *, против Д.Д.А. ЕГН **********,***, с която се иска от съда да признае за
установено, съществуването на вземането на сумите: 991,91 лв. главница,
представляваща неизпълнено задължение за връщане на заем на основание сключен
между страните Договор за потребителски кредит на вноски № *****/23.11.2018 г.,
74,98лв. договорна лихва за периода от 21.12.2018-10.05.2019 г., 756,00
лв. неустойка за неизпълнение на задължение по Раздел IV от Договора за
кредит за периода 21.12.2018 г. - 10.05.2019 г., 98,26 лв. мораторна лихва за периода от 04.01.2019 г. - 25.02.2020
г., 62,67 лв. разходи за събиране на вземането съгласно ОУ и Тарифа на
дружеството, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда.
Претендира сторените
разноски в заповедното производство 39,68 лв. за държавна такса и 300
лв. за адвокатско възнаграждение, както и в настоящото производство
разноски.
Ищецът твърди, че е финансова институция по смисъла на ЗКИ. „БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД било вписано
в регистъра на финансовите институции, воден от Българска Народна Банка (БНБ)
йод номер BGR *****. „БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД предоставяло потребителски кредити съгласно
изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за кредитните
институции, Закона за защита на потребителите, Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Наредба № 26 за финансовите институции, приета от БНБ, както и съгласно
изискванията на българското гражданство и търговско законодателство.
Кандидатстването за кредит се осъществявало или чрез подаване на молба по
телефон, или чрез попълване на електронна форма за регистрация -
заявление(молба) за отпускане на кредит, намираща се на WEB - страницата на дружеството - vyvvw.bestfinancc.bg. Договорът за кредит с
кредитополучателя се сключвал във формата на електронен документ и
правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
и Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). При
кандидатстване за отпускане на Кредит по някой от посочените по-горе начини,
кандидат кредитополучателят попълвал/заявявал пълни и верни данни и собственоръчно подписва по реда на чл. 7.3,
предоставените данни и своето запознаване, съгласие и приемане на настоящите
Общи условия и индивидуалните условия на Договора за кредит. Съгласно чл. 5.27
от ОУ Договорът за кредит се считал за сключен след изпращане от Клиента и от
поръчителите му (при кандидатстване с опцията „С поръчители”) на Кредитодателя на съгласието за сключване на Договора за
кредит и настоящите Общи условия. Отговорът, съдържащ съгласието на
кредитополучателя за сключване на договора за кредит, потвърждавал
неговото/нейното желание за незабавното превеждане на кредита по банковата му/й
сметка или за теглена на каса в системата на EasyPay.
Ответникът Д.Д.А.. ЕГН: **********, адрес: ***, е
кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството,
на адрес www.bestcredit.bg, като е предоставила личните
си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена
от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за
предоставяне на финансова услуга от разстояние. Заявката била подадена на
23.11.2018г. 08:12:18 от IP:78.130.187.194 на https://bcstcredit.ba като
била извършена регистрация с e-mail: *****.
Съгласно Общите условия на
дружеството, след като попълни Заявката за кандидатстване. Клиентът получава
ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (CMC) на посочения от него
телефонен номер. Клиентът, кандидатстващ за кредита, потвърждавал заявката си
като въвеждал ПИН кода на заявката, след което следвало да натисне бутона
„Потвърди”, с натискането на който бутон попълнената заявка се изпращала за
разглеждане. В резултат на получената заявка било изпратено съобщение на посочената
електронна поща за потвърждение на договор, приложен Стандартен европейски
формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ) на ОУ: на 23.11.2018 п. 11:41 часа. За да
подпише/сключи договора. Потребителят следва да натисне посочения в
електронното съобщение или CMC линк, като след това въведе избраната от
него/нея парола за достъп, която представлява електронен подпис на Потребителя.
С въвеждането на паролата, Потребителят изразява своето съгласие за сключване
на договора, при посочените в него условия. На ответницата е изпратен CMC код
за потвърждение на посочения от нея телефон, като същата е потвърдила на
23.11.2018г. 19:41 часа сключване на за потребителски кредит „BestCredit на вноски” № *****/23.11.2018г. за сумата от
1200 лв. (хиляда и двеста лева).
Съгласно сключен между страните Анекс
към Договор за потребителски кредит от 23.11.2018 г. кредитополучателят заявил
нов кредит преди погасяването на вече получен Кредит, “БЕСТ ФАИНЕНС“ ООД
одобрило Заявлението на кредитополучателя за нов Кредит в размер на 1 200 лв.,
предоставен по силата на предходен Договор за потребителски кредит № *****/23.10.2018
г. между същите страни, като 905,09 лева от сумата по новия кредит да се
използват за погасяване на задълженията на кредитополучателя по съществуващ
Договор за Кредит в размер на 1 000 лева, с което страните се споразумяват за
рефинансиране. По силата на извършеното рефинансиране, полученият кредит по
Договор за потребителски кредит *****/23.10.2018 г. се считал за изцяло погасен
от Кредитополучателя, а 294,91 лева от сумата по новия Кредит “БЕСТ ФАЙНЕНС“
ООД щял да изплати на Кредитополучателя съгласно условията по Договор за кредит
*****/23.11.2018г.
След обработване на данните и
одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника/цата
бил изпратен на посочената от него/нея електронна поща. електронен формат на
договора за кредит от разстояние. Същият/ата потвърдил/а, с избиране на
изпратения му/й от "Бест Файненс"
ООД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” № *****/23.11.2018 г., както и
получаването на Общите условия, неразделна част от сключения договор и
Стандартния европейски формуляр /СЕФ/ и сумата му е била преведена на
23.11.2018 г. 19:48 часа по избрания от длъжника начин: чрез превод на каса на
лицензирания оператор за парични преводи Easy Pay.
Съгласно чл. 2. от Договора,
Кредитополучателят връщал кредита на 12 равни двуседмични вноски, падежните
дати на вноските били уговорени в погасителен план по Договор за кредит „BestCredit на вноски” № *****/23.11.2018г., предоставен от
„БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, представляващ неразделна част от сключения договор, а
последната падежна дата била 10.05.2019 г. Съгласно уговорките между страните,
при предоставяне на сума на кредита в размер 1 200 лв. (хиляда и двеста лева),
се дължала за връщане по кредита общо дължима сума по кредита /главница + лихва
за един лихвен период: 1327.92 лв.(хиляда триста двадесет и седем лева и
деветдесет и две стотинки), която сума била сбор от главница + лихва за един
лихвен период, т.е. уговорената между страните договорна лихва за срока на
договора - 21.12.2018-10.05.2019 г., била 127,92 лв. ( сто двадесет и седем
лева и деветдесет и две стотинки).
При неизпълнение на задължение
по Раздел IV от Договора за кредит се дължала и неустойка, като в този случай
Общо дължима сума по кредита /главница + лихва- неустойка/, когато не бил
осигурен поръчител, възлиза на 2 335.92 лв. (две хиляди триста тридесет и пет
лева и деветдесет и две стотинки), т.е. уговорената между страните неустойка се
начислявала за всеки конкретен период за срока на договора /по 84 лв.
(осемдесет и четири лева). Неустойката е в размер на 1% (един процент) дневно
върху усвоената сума на кредита за всеки ден, за който кредитът е без
обезпечение, за целия срок на договора за кредит. Неустойката се дължала само
за периоди, в които кредитът е бил без обезпечение. В случай че
кредитополучателят представел обезпечение след изтичането на срока за
обезпечение, неустойката се начислява само за срока, за който кредитът е бил
без обезпечение. Страните са се съгласили, че размерът на неустойката е
договорен в индивидуални преговори между тях и същият отразява напълно
постигнатите договорки, както и че договореният размер не е прекомерен.
Твърди, че за периода на
договора ответницата не е изпълнила задължението си да осигури поръчител,
поради което е начислена неустойка за целия период на договора от 21.12.2018 -
10.05.2019 г. Общият размер на претендираната
неустойка бил 1 008 лв. (хиляда и осем лева).
Съгласно Договора и Общите
условия Погасителните вноски покривали компонентите на задължението в
последователност наказателна/мораторна/ лихва,
неустойка, договорна лихва, главница. От длъжника били постъпили следните
плащания, разпределени както следва:
На 07.01.2019 г. - 150 лв., с които
са погасени 72.02 лв. за неустойката; 76.86 лв. такса разходи, 1,11 лв мораторна лихва
На 28.02.2019 г. - 200 лв., с които
са погасени 91,53 лв. Главница, 19.13 лв. договорна лихва, 11,98 лв. Неустойка,
1,19 лв. мораторна лихва 76,17 лв. такса разходи
На 21.05.2019 г. - 200 лв, с които са погасени 112,15 лв. такса разходи, 4,40 лв.
наказателна лихва. 83.45 лв. неустойка;
На 28.06.2019 г. 80 лв., с които са
погасени 3,66 лв. разходи, 1.13 лв. мораторна лихва,
55 лв. неустойка. 17,67 лв. договорна лихва, 56.99 лв. главница
На 30.07.2019 г. - 200 лв.. с които
са погасени 36 лв. Главница, 28,37 лв неустойка, 6,47
лв. наказателна лихва. 120 лв. такса разходи
На 01.08.2019 г. 100 лв., с които са
погасени 23,57 лв. Главница. 16.19 лв. договорна лихва, 55,63 лв неустойка, 0,03 лв мораторна лихва. 4,58 лв. разходи.
Твърди, че с настъпване на
падежа на договора - на 10.05.2019 г., кредитополучателят не погасила изцяло
дължимите суми и изпаднал в забава, като съгласно клаузите на договора и чл.
10.3 от Общите условия на „Бест Файяекс“
ООД, се дължала законната лихва за всеки ден забава (ОЛИ +10%), ведно с всички
разноски за извънсъдебного и/или съдебно събиране на
вземането. Поради липсата на плащане, просроченото задължение било възложено на
колектор чрез сключен между страните Договор за събиране на просрочени
вземания, като лицето е следвало да посредничи и осъществи комуникация с
длъжника по всички позволени от закона средства, за да го стимулира да плаща
задължението си. Въпреки многократните позвънявания по телефона, обаждания до
работодателя на длъжника и посоченото лице за контакт, но отново не е
последвало изпълнение на задължение и ответника/цата
продължила да трупа дни просрочие, респективно мораторни лихви по своето задължение. Във връзка с извършените
разходи бил сключен Договор за извършени услуги по извънсъдебно събиране на
просрочените вземания на ответника/цата, а съгласно
чл. 8.2.7. от ОУ в случай на забава в плащането на дължима Погасителна вноска
от страна на кредитополучателя, както и в случай на частично плащане на
Погасителна вноска, да предприеме всякакви необходими действия за извънсъдебно
и/или съдебно събиране на вземанията си, като разноските за това ще бъдат за
сметка на кредитополучателя. Претендираната лихва за
забава била 98,26 лв. (деветдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки) - мораторна лихва за периода от 04.01.2019-25.02.2020
Вземанията за разноски и извънсъдебно събиране са 62.67 лв. ( шестдесет и два
лева и шестдесет и седем стотинки) - разходи за събиране на вземането съгласно
ОУ и Тарифа па дружеството.
Неизпълнението на
задължението на ответника/цата да върне в срок
получената сума е дало повод на ищеца да предяви правата си пред съд, като е
депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение.
ОТВЕТНИКЪТ Д.Д.А.,
чрез пълномощника й адв. Е. А., с отговора на
исковата молба заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни и
недоказани, по следните съображения:
На първо място оспорва всички приложения
към исковата молба, по съображението, че същите предстваляват
„бланки“ и не са подписани от страните, за да породят облигационните отношения
така както изискват разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, от което е невъзможно ищеца
да черпи права, без съгласието й, както и да възникне от нейна страна
задължение за плащане.
Твърди, че писмените доказателства към
Исковата молба от друга страна не са заверени от ищеца. Приложените общи
условия са предоставени по начин, по който не могат да се разчетат.
В случай,
че съдът не приеме горното и приеме, че има годен Договор за кредит № ***** от
23.11.2018 г. пораждащ облигационни отношения между ответника и „БЕСТ ФАЙНЪНС“
ООД, ИК *********, твърди, че същият е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, както и нищожен на друго законово основание, а именно чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, като не е спазена предписаната от закона форма, като основанията са
следните:
Гореописания договор за
кредит по своята природа представлява потребителски кредит, а съгласно чл. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Договора е сключен с потребител, и отношенията между ищеца и ответника се
уреждат от специалните Закона за потребителския кредит. Закон за защита на
потребителите и от общите разпоредби на ЗЗД.
С оглед гореказаното при
изготвяне на Договор за кредит № ***** от 23.11.2018г., от „БЕСТ ФАЙНЪНС"
ООД, ЕИК *********, не са спазени редица императивни законови разпоредби от
ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а именно: Нарушена е изцяло разпоредбата на чл.10, аз. 1 от ЗПК, като горецитирания Договор за кредит № ***** от
23.11.2018г., не е в еднакъв по вид, формат, а и видимо шрифта е по-малък от
определения от закона минимум 12, като шрифта на самият договор в оригинал е не
повече от 11 на целият текст, включително Общите условия и в приложения
погасителен план в колонките, които са наименувани при разграфяването му. Това
от своя страна водело до нищожност на целият Договор за кредит № ***** от
23.11.2018 г., защото не била спазена изисканата от закона форма.
Твърди, че е нарушена
изцяло разпоредбата на чл.11, ал.1, т.7 от ЗПК, като общия размер на кредита не
е посочен коректно: в Погасителния план към договора за кредит приложен от
ищеца към исковата молба след калкулация на общата сума по него размера е
2 335,92 лева, а в изпратената по имейл потвърдена заявка сумата е в
размер на 1 327,92 лева. като разликата е чувствителна, на получена сума в
размер на 1 200 лева което значително надвишавало посочената цена на заема. При
попълването на подаденото искане, при уточняването на параметри на заема, била
коментирана само исканата сума в размер на 1 200 лева и месечната вноска в
размер на 110,66 лева, не е коментирала и договаряла със служител па „БЕСТ
ФАЙНЪНС“ ООД, ЕИК *********, представения Договор в цялост, а още по-матко по клаузи.
Нарушена била почти изцяло
разпоредбата на чл.11, ал.1. т.9а от ЗПК, като по никакъв начин не било
посочено в договора по какъв начин се определя и изчислява лихвения процент,
липсвало методология.
Нарушена била разпоредбата
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като било посочено в чл.З от Договор за кредит № *****
от 23.11.2018 г. - фиксираният ГПР е в размер на 49,65%, което не отговаряло на
реалния такъв, защото имало разминаване от сумата, която ще се получи при
плащане по погасителен план в рамките на 6 месеца. Налице било оскъпяване върху
сумата получена в размер на 1 200 лева. Горното на практика дефинирало
сключения между нея и „БЕСТ ФАЙНЪНС“ ООД, ЕИК ********* договор, като нищожен.
Нарушена била разпоредбата
на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, като в договора за кредит било посочено, че може
да се възползва от правата си на предсрочно частично или пълно погасяване на
кредита, упоменати са и други условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението ми като потребител да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и ал.6, но не и за размера на лихвения процент
на ден. По този начин представена информацията в процсния
договор не била поднесена в пълен обем. В случая законодателят изрично изисквал
тези права да се посочат в самия договор за заем, което от своя страна водело
до нищожност на целият Договор за кредит, защото не била спазена изисканата от
закона форма.
Нарушена била разпоредбата
на чл.11, ал.2 от ЗПК, не само не се била
разписвала на всяка страница на Договора, погасителния план и Общите
условия, но при сключване на договора не й били предоставени същите, с което
било нарушена изцяло разпоредбата на чл147а от ЗЗП, което от своя страна водело
до нищожност на целият Договор за кредит, защото не била спазена изисканата от
закона форма.
Нищожна била и клаузата
за неустойка, уредена в раздел IV от самия договор, където фигурирала като
задължение от нейна страна гарантиране на вземането с предвидено обезпечение -
трето физическо лице, солидарен длъжник, което да отговаря на ред изисквания,
като при неизпълнение в срок от 1 ден от получаване на заемната сума дължа
прекомерна неустойка- 0.5% дневно върху усвоената сума на кредита за всеки ден.
Предвидената в Договора неустойка е нищожна, тъй като е уговорена в
противоречие и нарушение на добрите нрави и е прекомерна.
Нищожността се дължала на обстоятелството,
че поръчителството или поемането на солидарно задължение по договора за кредит,
следвало да бъде учредена в кратък срок, като поръчителят или солидарният
длъжник следвало да представят на кредитното дружество документация в обем,
която е трудно да бъде предоставена в рамките на срока от един ден. Нямало правила
в Договора, които определяли какви са тези вреди, които Дружеството ще претърпи
при непредставяне на обезпечението и които ще се компенсират от неустойката.
Същата клауза за неустойка противоречала на чл.71 от ЗЗД, според която когато
длъжникът по двустранен договор не представи исканите от кредитора обезпечения,
последният може да поиска изпълнение на всички задължения по договора
предсрочно. С неустойката обаче по конкретния договор се цели не само
натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което
противоречи на материалния закон, но и ограничава правото ми да сключа договор
при спазване на добросъвестност и на добрите нрави, което е неморално от страна
на ответника.
В пряка връзка с горното
бил и фактът, че поставените в договора изисквания за осигуряване на
обезпечението по кредита били неизпълними и обосновавали единствено
получаването на допълнителна печалба. Счита, че уговорената неустойка за
неосигуряване на поръчител представлявала неравноправна клауза на договора и
същата била нищожна като противоречаща на добрите нрави. Поради невключването
на неустойката в ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от
кредитора.
Отделно от това, в
депозираната Искова молба от „БЕСТ ФАЙНЪНС“ ООД, ЕИК *********, въз основа на
която било образувано гражданско дело № 8297/2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив, било посочено, че имало осъществени плащания, което тя не оспорвала,
защото това били плащания направени от нея за получената сума в размер на 1 200
лева, по Договор за кредит№ ***** от 23.11.2018г., като в същото време исковата
им претенция била суми, с които не се е съгласявала и не дължи.
На всички основания, моли
съда, да обяви целият Договор за кредит
№ ***** от 23.11.2018г. за нищожен поради неспазване на изисканата от закона
форма, и като заобикалящ закона, морала и добрите търговски практики.
С оглед всичко
гореизложено, сключения Договор за кредит № ***** от 23.11.2018г. с „БЕСТ
ФАЙНЪНС“ ООД, ЕИК ********* бил недействителен, поради неспазване и нарушаване
на императивните разпоредби на чл.22 от Закон за потребителския кредит. Нещо
повече същият е нищожен и на друго законово основание, а именно чл.26, ал.2,
пр.4 от ЗЗД, като не била спазена предписаната от закона форма.
Според чл.146, ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия. Твърди, че единственото, което договаряла
със служител на ответника, били вноска, сума и период за връщането й. Тези
нормативни разрешения били дадени и в Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана с нов чл.13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007г./ Според чл.З от
Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена
клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена
клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва
приложението на чл.З от Директивата към останалата част на договора, ако общата
преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или
доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена
индивидуално, негова е доказателствената тежест да
установи този факт.
В конкретния случай, с
изключение на вноска, сума и период за връщането й, не била договаряла, нито
една клауза със служител на ответника индивидуално. Нещо повече Договор за
кредит № ***** от 23.11.2018 г. от 6
листа, а Общите условия били16, което от своя страна било сигурна индикация, че
не са уговаряни индивидуално.
От събраните по
делото доказателства, които прецени
поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът
прие за установено следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 4484/ 2020 г. по описа на ПРС, ХІІ гр. с. , от
което се установява, че на 14.04.2020 г. ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесната главница.
Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Длъжникът е възразил срещу
издадената заповед и след указания към заявителя за предявяване на иск по
чл.422 от ГПК в едномесечен срок е предявен такъв за установяване на дължимост на сумата за главница.
С оглед допустимостта на производството
следва да се обсъдят представените и приети по делото доказателства с оглед
преценка на основателността на предявените искове.
На 23.11.2018 г. между ищеца и ответника е
сключен договор за потребителски кредит за сумата от 1 200,00 лева. Ответникът е получила
сумата на каса на Изи
Пей. Доколкото договорът за заем е сключен чрез средства за комуникация от
разстояние, същият представлява договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние по смисъла на чл.6 от ЗПФУР и за него се прилагат разпоредбите на
този закон.
Съгласно сключеният договор със
същия е следвало да бъде погасен предходен договор за потребителски кредит № *****/23.10.2018
г. между същите страни, като 905,09 лева от сумата по новия кредит е използвана
за погасяване на задълженията на кредитополучателя по съществуващ договор за
кредит в размер на 1 000 лева, с което е извършено рефинансиране и кредита
по договор № *****/23.10.2018 г. се
счита изцяло погасен от кредиполучателя, а 294,91
лева е изплатена на кредитополучателя по новия договор за кредит № *****/23.11.2018
г.
Уговорено е, че
кредитополучателят ще връща кредита на 12 равни двуседмичини
вноски по погасителен план, а последната падежна дата е 10.05.2019 г., ГПР –
49,65 % и годишен лихвен процент 41,00 %. Общата дължима сума по кредита се
сочи да е в размер от 1 327,92 лв.
Уговорено е, че в срок
от 1 ден от получаване на заеманата сума
кредитополучателят следва да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо
лице. В случай, че кредитополучателят не предостави обезпечението в срок от 1
ден от получаване на заемната сума, дължи на кредитора неустойка в размер на
0,5 % дневно върху усвоената сума на кредита за всеки ден, за който кредита ебез обезпечение, за целия срок на договора за кредит. При непредоставяне
на обезпечение за кредита със срок на изплащане 24 седмици, неустойката ще бъде
в размер на 1008,00 лева.
Ответникът е декларирал,
че е запознат и приема приложимите към настоящия договор общи условия. Декларира,
че са му предоставени информация във формата на стандартен европейски формуляр,
разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит
съответства на възможностите на ответника и финансовото му състояние.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
За да се уважи
предявеният иск ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят
исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за кредит, изпълнение
на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за
ответника е възникналото задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва
да докаже вземанията си и по размер. Ответникът следва да проведе насрещно
доказване по тези факти, както и да докаже всички факти, които сочи да
изключват, унищожават или погасяват процесните
вземания в т.ч. и възражението си за наличие на законови предпоставки за
обявяване на договора за недействителен или за недействителност на отделни
клаузи.
Ответника, чрез адв. Т.е възразила,
че няма годен договор за кредит пораждащ облигационни отношения между страните
или същият е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК или нищожен на основание
чл.26 ал.2 пр.4 от ЗЗД.
С оглед на тези
възражения, съдът констатира че между ищеца и ответника са възникнали
правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно
чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
С оглед направените
възражения от ответната страна по делото е прието заключение на вещото лице М.К.
по допусната съдебно-техническа експертиза, съгласно която размерът на шрифта
на Стандартния европейски формуляр е 11
пункта. Размерът на шрифта на договор за
потребителски кредит № *****/23.11.2018
г. е 12 пункта. Размерът на шрифта на ОУ за предоставяне на договора за
потребителски кредит е 12 пункта.
Размера на шрифта на анекс към договора
за потребителски кредит е 12 пункта.
Отделно от това съдът
констатира, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради
неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК.
Установява се, че в процесния договор,
кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 49,65 % /.
С оглед на горното,
следва да се посочи, че съобразно разпоредбите на ЗПК, Годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / представлявайки общ израз
на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин
да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение.
В конкретния случай, в
процесния договор за кредит, яснота относно посочените обстоятелства липсва.
Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, както и годишно
оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР
по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на
разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо.
Съобразно
гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22,
вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК
и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни
последици. Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК,
при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. В този случай с
оглед недействителност на договора за кредит, то недействителна се явява и
уговорката за заплащане на такса за допълнителен пакет услуги.
В договорът е уговорено
и заплащането на неустойка в случай, че не ответника не предостави обезпечение
с поръчителство на едно физическо лице в срок от 1 ден.
Уговорката за неустойка е нищожна, тъй като
в конкретния случай излиза извън присъщата
за този институт
на материалното право обезпечителна функция, предвид вида на обезпеченото
задължение и размера на санкцията за
неизпълнението му и евентуалните
вреди. Относно преценката за валидност на уговорка за неустойка и критериите за това ВКС се
е произнесъл в
мотивите т.3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 година по тълкувателно
дело №1 от 2009 година на ОСТК на ВКС.
С оглед изложените
съображения, ответникът дължи връщане единствено на главницата по сключения
договор за кредит, която е в размер от 991,91
лв.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора
следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направени разноски
съразмерно с уважената и отхвърлената част от предявения иск.
В хода на заповедното производство следва да бъдат
присъдени по съразмерност такива на ищеца в общ размер на 162,50 лева.
В
настоящото исково производство, следва да се присъдят на ищеца 237,00 лева. На
ответника по съразмерност следва да се присъдят 237,00 лева за платено
възнаграждение на вещо лице.
В представения по делото
Договор за правна защита и съдействие е посочено изрично, че възнаграждение не
е договорено и заплатено, а основанието е чл.38 ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата.
От друга страна ответникът е
претендирал разноски съобразно минимума съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. в
размер на 300,00 лева.
Ето защо и с оглед направеното искане
съдът намира, че е следвало да присъди адвокатското възнаграждение по
съразмерност за ответника в полза на представлявалия го адв. Е.Т., в размер на
150,00 лева.
С оглед на горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Д.А. ЕГН **********,***, чрез адв. Е.Т., че „БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище/адрес управление: гр. Пловдив, ж.к. Манастирски ливади. к-с Бокар, бл. 35, ап. партер, чрез адв.
М.С. ***, *,
има вземане спрямо него в размер на сумата от 991,91(деветстотин деветдесет и един лева и 91 ст.)лева, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по ч.гр.д № 4484/2020 г. по описа на ПРС, ХІІ гр. с. –
14.04.2020 г. до изплащане
на вземането, като до пълната претендирана сума в
размер на 1 983,82 лева, ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА Д.Д.А.
ЕГН **********,***, чрез адв. Е.Т., да заплати на
„БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище/адрес управление: гр. Пловдив,
ж.к. Манастирски ливади. к-с Бокар, бл. 35, ап.
партер, чрез адв. М.С. ***, *, сумата от 162,50(сто шестдесет и два
лева и 50 ст.) лева разноски по направени в
хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. № 4484/2020
г. по описа на ПРС, ХІІ гр. с.
ОСЪЖДА Д.Д.А.
ЕГН **********,***, чрез адв. Е.Т., да заплати на
„БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище/адрес управление: гр. Пловдив,
ж.к. Манастирски ливади. к-с Бокар, бл. 35, ап.
партер, чрез адв. М.С. ***, *, сумата от 237,00(двеста тридесет и седем) лева разноски съразмерно
с уважената и отхвърлената част от исковете направени в настоящото исково
производство.
ОСЪЖДА „БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище/адрес
управление: гр. Пловдив, ж.к. Манастирски ливади. к-с Бокар,
бл. 35, ап. партер, чрез адв. М.С. ***, *, да заплати
на Д.Д.А. ЕГН **********,***, чрез адв. Е.Т., сумата от 137,00(сто
тридесет и седем)лева, разноски
съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете направени в настоящото
исково производство за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА
„БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище/адрес управление: гр. Пловдив, ж.к. Манастирски ливади.
к-с Бокар, бл. 35, ап. партер, чрез адв. М.С. ***, **, да заплати на адв.
Е.В.Т. с адрес: ***, пл. **, възнаграждение по чл.38 ал.1, т.2 и ал.2 от Закона
за адвокатурата в размер на 150,00(сто и петдесет)лева съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете в настоящото
исково производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Мария Личева- Гургова
Вярно с оригинала!
РЦ