№ 168
гр. София, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Кристина Гюрова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Вероника Александрова ДиМ. (СГП-София)
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно административно
наказателно дело № 20211100602768 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С решение от 28.04.2021 г. по НАХД № 7 085 по описа за 2020 г., СРС, НО, 96
състав е признал обвиняемата М. П. Б. за виновна в това, че през непродължителен
период от време (01-02.05.2018 г.) в гр. София, ул. „*****, в условията на продължавано
престъпление извършила две деяния (непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото), които осъществяват
поотделно един и същи състав на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна
и субективна страна продължение на предшестващото, както следва:
1. На 01.05.2018 г. в гр. София, ул. „***** е извършила непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - от прозорец
на жилището си (ап. 8 в жилищната кооперация) хвърляла буркани по паркирания пред
сградата лек автомобил марка „Дайхацу“, модел „Фероза“ с per. № ****, собственост на
„Г.Б.“ ЕООД с управител Е.П.К., при което причинила на същия множество подбитости на
предния капак и тавана, както и счупване на предното обзорно стъкло, като междувременно
крещяла: „*****!“, „Ще видиш ти“, след което потърсила контакт с домоуправителя Д.Л.М.
и й казала: „Само да ви кажа, че това няма да спре скоро. Аз ще продължа да хвърлям
буркани! Просто да ви кажа, че днес няма да има спокойствие и тишина във входа“.
1
2. На 02.05.2018 г. в гр. София, ул. „***** е извършила непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - с
неустановен по делото предмет, наподобяващ пръчка, счупила стойка на охранителна
камера, поставена на етажна площадка на ниво партер и омазала с вещество, наподобяващо
по консистенция и цвят фекалии, външната част на бравата на входната врата на офис на
същия етаж, стопанисван от Е.П.К.
– престъпление по чл.325, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1
от НК я е освободил от наказателна отговорност , като й е наложил административно
наказание глоба в размер на 2 000 / две хиляди / лева.
Със същото решение на осн. чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на обв. Б. са възложени
направените по делото разноски - сумата от 1008 (хиляда и осем) лева, представляваща
направени в хода на досъдебното производство разноски, в полза на СДВР и сумата от
1078.61 лева (хиляда седемдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки),
представляваща направени разноски в съдебна фаза в полза на СРС.
От така постановеното решение е останала недоволна обвиняемата Б., която чрез
защитника си – адв. Е.Б., го обжалва. Във въззивната жалба се твърди неправилност на
първоинстанционното решение, тъй като според защитника обвинението е недоказано в
частта му относно авторството на деянията. На следващо място се излагат аргументи в
насока липса на хулиганство, а на влошени междусъседски взаимоотношения . На
последно място се сочи несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за
отмяна на решението и оправдаването на подзащитната му, алтернативно – намаляване
на наказанието.
В съдебно заседание прокурорът от СГП счита жалбата за неоснователна и
предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Обвиняемата и защитникът й, редовно призовани пред въззивния съд, не се
явяват и не изразяват становище по съществото на спора.
Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на решението, намира за установено следното:
Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от
районния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, релевантни за
правилното му решаване и визирани в чл.102,т.т.1-3 от НПК – фактът на извършване
на престъплението, авторството на обвиняемата в него, общественоопасните
2
последици от деянието, субективната страна на престъплението, личността на
обвиняемата, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено
престъплението.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след
пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства – обясненията на обв.
Б., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, показанията на
свидетелите Е.П.К., Д.А.Г., П.С.К., Г.Н.П., Д.Л.М. вклл. и в хода на
първоинстанционното съдебно следствие), Я.Д.Д. и П.Г. Б., дадени на д.п. и ценени по
реда на чл. 378, ал.2 от НПК, заключенията на изготвените на д.п. експертизи ( 2 бр.
КСППЕ), ценени по реда на чл. 378, ал.2 от НПК и назначените и приетите в хода на
съдебното производство - СТЕ и КСМЕ, потвърдени при разпита на експертите в о.с.з.,
както и писмените доказателства по делото.
Обосновано СРС е приел, че обв. М. П. Б. и св. Е.П.К. били съседи в
кооперация, намираща се в гр. София, ул. „*****. Св. К. била управител на „Г.Б.“
ЕООД, офисът на което се намирал на същия адрес, като дружеството притежавало лек
автомобил марка „Дайхацу“, модел „Фероза“ с peг. № ****. Последният бил ползван от
св. К., която обичайно спирала автомобила на отредените за това общи части пред
жилищната кооперация.Св. К. винаги паркирала на едно и също място, а именно в
близост до входа на жилищната кооперация и непосредствено срещу един от
прозорците на използвания от нея апартамент. На въпросното място паркирали и
служители на офиса и по- конкретно св. Г.Н.П., която на 12.08.2017 г. била обект на
вербален тормоз от страна на обв. М. П. Б.. Същата й казала да си маха колата,
наричала я „кифла“ и „****“, след което засегнала телесния интегритет на св. П., за
което последната подала жалба в СДВР. По данни на св. Д.М. - домоуправител на
входа, семейство Б. имали проблем с паркирането на автомобили в района, за което
били поставили на самата жилищна кооперация знак, указващ, че паркирането е
забранено, защото мястото било частна собственост, както и антипаркинг скоба на
мястото, където те обичайно паркирали. Когато видели, че някой случаен гражданин
паркира автомобила си на свободните места пред блока, доколкото в района имало
училище и това се случвало сравнително често, влизали в конфликт с него. През м.
07.2017 г. и м. 04. 2018г. отново имало конфликти между св.К. и обв. Б., които
подавали сигнали до органите на реда, вкл. били образувани досъдебни производства.
На 01.05.2018 г. св. К. паркирала л.а. марка „Дайхацу“, модел „Фероза“ с per. № **** на
обособеното и ползвано от нея място до входа на жилищната кооперация на ул. „*****. В
13.07 часа обв. Б. подала сигнал на тел. 112, като обяснила, че нейната съседка - св. К., е
която е в конфликт и с която имат висящи съдебни производства, е изхвърлила фасовете си
пред входа на блока. Обяснила, че оттам минава и детето й, за здравето на което се
притеснява. В 13.33 часа отново позвънила на дежурен оператор и изискала незабавно да
бъде изпратен полицейски екип. В 13.52 часа отново подала сигнал, представила се за
служител на „външно“ и изискала незабавно на адреса да бъде изпратен патрул. Малко след
3
това обв. М. П. Б., след като изпила чаша вино, започнала да крещи обидни и заканителни
думи, вкл. „*****“, „Ще видиш ти“. Започнала да хвърля буркани с консерви по автомобила
марка „Дайхацу“, ползван от св. К.. Същите се разбивали върху предния капак, предното
обзорно стъкло и тавана на автомобила и му причинявали повреди, в това число и спукване
на предното обзорно стъкло. Съдържимото в консервите, както и стъклата от тях оставали
върху и около автомобила, като създавали реална опасност от нараняване на трети лица. В
съседната кооперация към този момент живеел св. Я.Д.Д., който около 13.30-14.00 часа се
намирал на терасата, ориентирана по посока мястото, където св. К. била спряла автомобила
си. Същият чул непозната за него жена - обв. Б., да крещи в жилище от съседната
кооперация, след което видял, че последната през четвъртия етаж хвърля вещи (консерви и
боклуци) върху паркиран пред кооперацията автомобил. Действията й се повторили няколко
пъти, при което св. Д. се възмутил от случилото се и подал сигнал на тел. 112.
След като обв. М.Б. хвърлила няколко буркана, се насочила към дома на св. М. и
позвънила на входната й врата. След отваряне на същата от страна на свидетелката,
обвиняемата й заявила: „Само да ви кажа, че това няма да спре скоро“, „Аз ще продължа да
хвърлям буркани“, „Просто да ви кажа, че днес няма да има спокойствие и тишина във
входа“. Обвиняемата си признала, че е пийнала една чаша вино. Св. М. позвънила на
майката на обвиняемата - св. П. Б., като й обяснила ситуацията, но последната заявила, че е
ангажирана и няма възможност да се прибере на адреса. Обв. Б. се прибрала в жилището си
и отново започнала да хвърля буркани по автомобила на К..
Около 18.00 часа адресът бил посетен от св. К., която установила, че върху автомобила й
има хвърлени множество боклуци и консерви, които освен, че са го замърсили, са повредили
и предния капак и тавана му, по които имало множество вдлъбнатини, като предното
обзорно стъкло било счупено. В 19.08 часа св. К. подала сигнал на тел. 112 и съобщила за
установените щети върху автомобила си. Св. К. подала сигнали с идентично съдържание и в
20.01 часа и 20.08 часа. В 01.43 часа на 02.05.2018 г. обв. Б. подала сигнал на тел. 112, в
който заявила, че св. К. й звъни на входната врата на апартамента й и моли да бъде изпратен
патрулен автомобил, за да не предприема тя действия и да я набие. Последната била
насочена от дежурен полицай да си подаде жалба по надлежния ред. Обвиняемата обаче
настоявала на адреса да бъде изпратен полицейски екип, като казала, че ще й счупи зъбите и
ще се обади след малко. В 02.02 часа обвиняемата подала нов сигнал, в който настоявала на
адреса да се изпрати патрул, доколкото твърдяла, че св. К. в този момент била пред вратата
й. Споделила, че е употребила алкохол - вино. Заявила, че след като няма кой да види, най-
ще й е удобно да й избие зъбите. На 02.05.2018 г., в периода от 08.30 до 09.00 часа, св.
Д.А.Г. и Г.Н.П., служители на „Г.Б.“ ЕООД, видели паркирания л.а. марка „Дайхацу“ с
нанесените му щети и частите от консерви върху и до него. В офиса била и св. К., която им
разказала за случилото се. Цял ден св. К. била притеснена и реагирала на шумове, както от
етажната площадка, така и от пространството пред блока, където бил паркиран процесният
автомобил. Около 09.00 часа, св. К. чула шум от етажната площадка на ниво партер, където
се намирал офисът й. По това време обв. Б. взела решение да извърши отново действия, с
които да демонстрира, че не зачита правовия ред в страната, а именно да омаже външната
част на бравата на входната врата на офиса на св. К. с вещество, наподобяващо по
консистенция и цвят на фекалии. За целта с цел осуетяване на възможността действията й да
бъдат записани от монтираната над вратата охранителна камера, взела неустановен по
делото дълъг предмет, наподобяващ пръчка, с който счупила стойката на охранителната
4
камера. Действията й били наблюдавани през шпионката на вратата от св. К., която веднага
след като обвиняемата се оттеглила нагоре по стълбите, излязла на етажната площадка и
установила счупването. Св. К. фотографирала счупването и приложила пред разследващите
органи снимков материал, удостоверяващ същото.
Около 13.30 часа, вече при повредена камера и невъзможност същата да обхваща и
заснема входната врата на офиса, обв. Б. отново се насочила към входната врата на офиса и
омазала с вещество, наподобяващо по консистенция и цвят фекалии, външната част на
бравата на вратата на офиса на св. К.. Веднага след напускането на мястото на деянието, св.
К. отворила вратата и установила омазаната дръжка на бравата и уведомила своите колежки
- св. Д.Г. и Г.П.. Св. К. отново направила снимки, които били приложени по делото.
На 03.05.2018 г., св. К. се явила в сградата на 05 РУ-СДВР и подала заявление вх. №
229000-7527. На същата дата поръчала и монтажа на нови камери за видеонаблюдение.
От заключението на изготвената в хода на образуваното досъдебно производство
КСППЕ се установява, че обв. Б. към 01.05.2019 г. и
г. е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд внимателно и задълбочено
е обсъдил противоречията в доказателствените материали, преди да приеме за
установена изложената фактическа обстановка. На основата на непосредствено
събраните и проверени материали, е дал вяра на едни доказателства и е отхвърлил
други. Аргументирано е обсъдил достоверността на гласните доказателствени средства
– обясненията на обвиняемата ( която твърди, че на инкриминираните дати е била
обездвижена) от една страна и противостоящите им показания на свидетелите Е. К.,
Д.Г., П. К., Г.П., Д.М. и Я. Д. – от друга, с оглед както на съпоставката им с останалите
доказателствени средства по делото, така и според собствената им убедителност,
преценена съобразно тяхната последователност, непротиворечивост и обективност.
Правилно първоинстанционният съд е приел показанията на втората група / условно
обозначени с оглед информационната им насоченост / доказателствени средства – тези
на свидетелите Е. К., Д.Г., П. К., Г.П., Д.М. и Я. Д. за достоверни и е изградил изводите
си относно авторството на деянието и механизмът на осъществяването му въз основа
на тях.
Доказателственият извод за достоверност на показанията на свидетелите Е. К.,
Д.Г., П. К., Г.П., Д.М. и Я. Д., направен от първостепенния съд , се споделя в пълна
степен от настоящия съдебен състав. Това е така, тъй като между свидетелите М. и Д. и
обв. Б. преди инкриминираната дата не е имало каквито и да било взаимоотношения,
които да дават основание свидетелите да бъдат тенденциозни спрямо нея; показанията
им в отделните си части са синхронни и безпротиворечиви и подкрепят изнесената от
св. К. информация. От друга страна обясненията на обвиняемата изхождат от най-
заинтересуваното от благоприятен изход на делото лице, което налага критичен подход
при оценка на съдържащата се в тях информация. Ето защо тяхната убедителност е от
съществено значение при преценката на тяхната достоверност. В случая обаче в
обясненията на обвиняемата личи явна тенденциозност и стремеж към оневиняването
й. Най – същественото при направата за извод за тяхната недостоверност е оборването
им от заключението на приетата по делото КСМЕ, установяващо, че към
5
инкриминирания период обвиняемата е била в етап на възстановяване от повърхностна
травма в областта на глезена и стъпалото, като обективно е било възможно да се
придвижва самостоятелно или с помощта на бастун и показанията на св. М.,
установяващи самостоятелно придвижване на обвиняемата. В заключение въззивната
инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за достоверност на показанията
на свидетелите Е. К., Д.Г., П. К., Г.П., Д.М. и Я. Д., като анализът на тази съвкупност
от преки и косвени доказателства несъмнено установява авторството на обв. Б. в
извършване на инкриминираните деяния и механизма на осъществяването им. Ето
защо и въззивната инстанция намира, че авторството на деянието от страна на обв. Б. и
конкретните й действия на интересуващите делото дати ( 01. и 02.05.2018г.) за
установени по изискуемия в чл. 303,ал.2 НПК начин, а наведеният в жалбата довод за
недоказаност на тези обстоятелства – за неоснователен.
Експертните заключения и писмените доказателства кореспондират помежду и с
останалия събран по делото доказателствен материал, поради което следва да бъдат
ценени в тяхната цялост.
Ето защо и след анализ на събраните и проверени по делото доказателства,
настоящият съд напълно споделя констатациите на първата инстанция по фактите, а
доводите, развити във въззивната жалба за недоказаност на обвинението – оставени без
уважение като неоснователни.
На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е
квалифицирал извършеното от обв. Б. като хулиганство.
Съгласно трайната съдебна практика (напр. решение№432/15.11.72 г. по н. д. №
413/72 г., I Н. О. на ВКС) от съдържанието на чл.325, ал.1 от НК се разбира, че за да се
осъществи съставът на престъплението хулиганство, е необходимо деецът: а) да е
извършил деянието си чрез действия, а не чрез бездействия; б) действията да са
умишлени; в) те да нарушават грубо обществения ред и г) да изразяват явно
неуважение към обществото.
Следователно от обективна страна трябва деянието грубо да нарушава
обществения ред, а от субективна страна умисълът на дееца да е насочен към явно
неуважение на обществото. Тези обективни и субективни признаци от състава на
престъплението трябва да бъдат дадени винаги едновременно. Ето защо ВС, (съответно
ВКС) не веднъж е посочил, че е необходимо да се разграничава хулиганството от
другите престъпления против здравето, честта и достойнството на гражданите не само
по обективните им признаци, но преди всичко по съдържанието и насоката на умисъла,
мотивите, целите и всички други обстоятелства, при които действията са извършени.
Съгласно цитираното решение разпоредбата на чл.325, ал.1 от НК, изисква не само
непристойно поведение, буйство, скарване и сбиване или други непристойни прояви,
но и реално засягане на обществените отношения, изразяващи се в грубо нарушение на
обществения ред. Този е основният признак, по който се различава престъплението
6
хулиганство от дребното хулиганство по УБДX, санкционирано по административен
ред, където не се изисква нито грубо нарушение на обществения ред, нито явно
неуважение към обществото. Съгласно цитираното решение законът изисква чрез
действията си подсъдимият да демонстрира явното си неуважение и пренебрежение
към обществото. Неуважението ще бъде явно, когато открито засяга обществения ред.
В този смисъл е и Постановление №2/29.11.1974 г. по н. д. № 4/1974 г., на Пленум на
ВС. Според цитираното Постановление обект на престъплението хулиганство са редът,
установен в страната, и общественото спокойствие. Под обществен ред като обект на
престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата
обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на
хората в процеса на обществения живот. Съгласно разпоредбата на чл.325, ал.1 от НК
основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението
хулиганство, са "непристойни действия". "Непристойни действия" са онези, които са
неприлични, безсрамни, които са израз на ругатни, буйство, невъзпитаност и други
скандализиращи обществото. Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът
чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях
нарушава важни държавни, обществени и лични интереси или съществено засяга
нормите на нравствеността.Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез
действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността и
правилата на обществото. При това антиобщественият характер на тези действия се
съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали
достояние.Престъплението хулиганство е налице, когато и двата признака са
осъществени.
Няма спор в съдебната практика, че това дали едно деяние съставлява
хулиганство или е само обикновена укорима постъпка се определя от естеството,
съдържанието, времето, мястото и начина на извършеното. Това са именно критериите,
които определят дали дадено поведение е "непристойно", нарушава ли "грубо"
обществения ред и представлява ли израз на "явно неуважение" към обществото, или е
обикновена укорима постъпка, извършена неволно, не злонамерено или като
последица от лошо възпитание.
Приемайки за основна и ръководна в изложението си тази постановка, съдът
намира, че деянията на обв. Б. – първото от 01.05.2018г., изразяващо се във хвърляне
на буркани по паркирания пред сградата лек автомобил марка „Дайхацу“, модел
„Фероза“ с per. № ****, , при което причинила на същия множество подбитости на
предния капак и тавана, както и счупване на предното обзорно стъкло, като
междувременно крещяла: „*****!“, „Ще видиш ти“и второто – от 02.05.2018г. ,
изразяващо се в счупване на стойка на охранителна камера, поставена на етажна
площадка на ниво партер и омазала с вещество, наподобяващо по консистенция и цвят
7
фекалии, външната част на бравата на входната врата на офис на същия етаж,
стопанисван от Е.П.К., осъществява признаците на състава на престъплението
хулиганство, визирани в разпоредбата на чл.325, ал.1 от НК както от обективна, така и
от субективна страна. Извършените от нея действия са непристойни, защото са израз
на неприличие, буйство и скандализират обществото. Действително е налице личен
мотив – отношения на неприязън и неразбирателство между обвиняемата и св. К. – за
тези постъпки на Б., но тезата на защитата за обективирани „влошени междусъседски
взаимоотношения“ не може да бъде споделена. И двете деяния далеч надхвърлят като
проявление в действителността отрицателни взаимоотношения между съседи, ярък
израз са и на явно неуважение към обществените порядки, които грубо са ги
нарушили, тъй като повреждането на чуждо имущество, вербалната и физическа
агресия несъмнено представлява брутална демонстрация против установения ред и
разкрива висока степен на неуважение към личността и правото на собственост, а също
и такава на обществена опасност на деянието и дееца и се определя като грубо
нарушение на обществения ред. Деянията същевременно са извършени на обществено
място ( това на 01.05.2018г.) и за общо ползване от живущите в кооперацията ( това на
02.05.2018г.), в присъствието на неопределен брой трети лица ( вкл. св. Д.), които
обстоятелства, определят публичния характер на обективираните от обвиняемата
непристойни действия.
Обвиняемата е осъществила признаците на състава и от субективна страна, като
е съзнавала всички негови елементи от обективна страна и е извършила деянието при
формата на вината пряк умисъл. Обвиняемата е съзнавала естеството на извършеното
от нея - това, че представлява грубо нарушение на обществения ред, както и това, че
действията й изразяват явно неуважение към обществото; същата е имала ясно
формирана представа за връзката деяние-резултат, което сочи на наличието на
съзнаване на общественоопасните последици на деянието, като във волеви аспект е
искала, пряко е целяла настъпването на тези общественоопасни последици.
При несъмнено установената по делото картина на престъплението се налага от
правна страна единствено възможния извод, че обв. Б. е извършила едно, макар и
усложнено престъпление, при условията на продължавана престъпна деятелност –
хипотеза, визирана в чл.26,ал.1 от НК. Този извод се извлича от фактите, че по двете
инкриминирани по делото деяния осъществяват поотделно един и същи състав на
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, през непродължителен период от време / на 01 и
02.05.2018г. /при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, като и двете деяния, от обективна и субективна страна са във връзка
помежду си, позволяваща което и да е от тях да се определи като продължение на
другото, тоест деянията на Б. се определят като едно продължавано престъпление.
8
Законосъобразно контролираната инстанция е извела извод за кумулативната
даденост на предпоставките за приложение на института, предвиден в чл.78а НК -
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание:
извършеното от обв. Б. престъпление се наказва с лишаване от свобода до две години
или пробация, както и обществено порицание, деянието е извършено умишлено,
обвиняемата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност, с
деянието си не е причинила съставомерни имуществени вреди.
По отношение на размера на наложеното административно наказание,
въззивната инстанция счита жалбата на обвиняемата също за неоснователна.
Конкретното престъпление предвид механизма на извършването му, конкретните
проявни форми и тяхната интензивност, както и факта на продължавана престъпна
деятелност, разкрива завишена степен на обществената опасност както на деянието,
така и на дееца, поради което определянето на глоба от 2 000 лева не се явява
прекомерен, въпреки че обвиняемата се грижи за малко дете. Настоящият съдебен
състав намира, че налагането на глоба в размер под средния, предвиден в закона
размер, съответства на посочените по-горе обстоятелства, а така също би изиграла
роля на възпиращ фактор при бъдещо поведение на обвиняемата в инкриминираната по
настоящото дело насока.
Законосъобразно и в съответствие с правилото на чл. 189, ал.3 от НПК в тежест
на обв. Б. са възложени направените за изготвените експертизи разноски по делото,
вкл. и в съдебната фаза на производството.
По изложените съображения атакуваното решение на СРС, НО, 96 с-в следва да
бъде потвърдено изцяло.
При цялостната служебна проверка на решението въззивният съд не констатира
съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата.
Водeн от горното, Софийски градски съд и на основание чл. 338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 28.04.2021 г., постановено по НАХД № 7 085 по
описа за 2020 г. на Софийски районен съд, НО, 96 състав .
9
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10