РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Видин, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодор Г. Попиванов
при участието на секретаря Мариана Ив. Владимирова
като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело №
20221320100037 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от М. К. С., ЕГН **********, с адрес:
гр.Видин, ж.к.”Химик”, бл.14, вх.Д, ап.71, против Община Видин с
адрес:гр.Видин, пл.”Бдинци” № 2, Булстат *********, представлявана от
кмета на общината.
Предявен е иск с правно основание чл.225, ал.1 от Кодекса на труда КТ/.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищцата права са:
наличието на отменена заповед ПО-02-14-73/24.02.2021г. за прекратено
между нея и ответника Община Видин трудово правоотношение, с влязло в
сила Решение, постановено по гр.Дело № 744/2021г. по описа на ВРС.
Поддържа се, че по това дело ищцата не е предявила иск по чл.225, ал.1 от
КТ, за заплащане на обезщетение за срок от 6 месеца през който ищцата е
останала без работа следствие на незаконното уволнение.
Иска се от ищцата, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати следните суми поради незаконното уволнение: 3900 лева –
обезщетение за оставане без работа по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без
работа за периода 24.02.2021г. до 24.08.2021г. Не се претендира лихва за
забава.
Иска се назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, която да установи
1
какъв е размерът на полагащото се на ищцата обезщетение за оставане без
работа поради незаконно уволнение. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът е представил в срок писмен отговор на исковата молба, с който
заявява, че искът е допустим, но го оспорва като неоснователен, като
поддържа от своя страна, че ответникът е изплатил по силата на съдебното
решение за възстановяване на работа обезщетения на ищцата по чл.220,
чл.222 и чл.224 от КТ, поради което при евентуалност прави възражение за
прихващане с претендираното обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение. Поставя въпроси към вещото лице. Претендира
пресъждане на разноските по производството.
Доказателствената тежест на страните е както следва: в тежест на ищцата е да
докаже, че е била в трудово правоотношение с ответното дружество; че
правоотношението между тях е прекратено; че е налице влязло в сила съдебно
решение, с което уволнението е признато за незаконно; че през претендирания
период ищцата е останала без работа следствие на незаконното уволнение,
както и размера на претендираното обезщетение за оставане без работа. В
тежест на ответника е да установи, че е заплатил на ищцата обезщетения по
чл.220, чл.222 и чл.224, ал.1 от КТ , както и техния размер; да обори
причинно – следствената връзка между незаконното уволнение и оставането
на ищеца без работа.
По делото са събрани писмени доказателства. Назначена е, изслушана и
приета съдебно – счетоводна експертиза.
Съдът, като разгледа исковата молба и отговора, и след преценка на
събраните по делото доказателства в съвкупност и по отделно, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представената по делото заповед от 24.02.2021г., изд. от кмета на
община Видин, ищцата е работела по трудово правоотношение при ответника
на длъжността Специалист „Вътрешно и международно сътрудничество“ в
отдел „връзки с обществеността“, както и че трудовото правоотношение е
прекратено поради съкращаване на щата считано от 24.02.2021г. Със
заповедта е разпоредено на работника да бъдат изплатени обезщетения по
чл.220, ал.1 от КТ – за неспазено предизвестие и обезщетение по чл.224, ал.1
от КТ – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
2
Видно от съдебно решение № 497/11.10.2021г., постановено по гр.Д. №
744/2021г. по описа на ВРС, заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата е отменена, уволнението е признато за незаконно,
а работодателят е осъден да й заплати обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и по
чл.224, ал.1 от КТ в размер на разликата между изплатеното и реално
дължимото се. В това производство ищцата не е предявявала иск с правно
основание чл.225, ал.1 от КТ, според която правна норма, при незаконно
уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа поради незаконното уволнение, но не повече
от 6 месеца. Видно от заключението на вещото лице, от проверената
информация в ТД на НАП – Видин /т.6 от експертизата/, не са налице
регистрирани трудови договори на ищцата за исковия период 24.02.2021г. –
24.08.2021г., както и че ищцата има регистрация в бюрото по труда за този
период като безработно лице, търсещо работа /т.2 от експертизата/. Няма
данни ищцата да е работила на приравнено правоотношение или да е
получавала доходи от работа за този период, поради което следва да се
приеме, че ищцата е останала без работа за период от 6 месеца следствие на
незаконното й уволнение.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното:
предявения иск с правно основание чл.225, ал.1 от КТ е основателен и
доказан. Основанията за това са следните:
Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между ищцата
и ответника, наличието на незаконно уволнение и фактът на оставане без
работа на уволнения служител за процесния период. На основание чл.225,
ал.1 от КТ, при незаконно уволнение, какъвто е настоящия случай,
работникът или служителят има право на обезщетение в размер на брутното
му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за
не повече от 6 месеца. Отмененото уволнение е с дата 24.02.2021г., от която
дата е възникнало основанието за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1
от КТ. Размерът на обезщетението на това основание е брутното трудово
възнаграждение през предходния месец, а именно – м. Януари 2021г. Но тъй
като през този месец не е начислявано трудово възнаграждение на ищцата
поради ползване на отпуск за отглеждане на дете до 2 – годишна възраст,
3
изчислението се следва на база последното начислено месечно брутно
трудово възнаграждение, а именно – м.Януари 2016г. Видно от заключението
на вещото лице, за посочения месец ищцата има отработени само 8 дни,
поради което и на основание чл.19, ал.1 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, когато работникът или служителят не е
отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл.228,
ал.1 от КТ се определя като полученото среднодневно брутно трудово
възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец – в
случая 22.50 по 20 работни дни за м.Януари 2016г. или общо 240 лева. От
друга страна, съгласно чл.19, ал.2 от Наредба за структурата и организацията
на работната заплата, размерът на среднодневното брутно трудово
възнаграждение при изчисляване на обезщетенията по Кодекса на труда при
пълен работен ден не може да бъде по – малък от този, който се изчислява
при възникване на съответното основание от размера на установената за
страната минимална работна заплата, която за 2021г. е определена с ПМС №
331/26.11.2020г. и е в размер на 650 лева. Така изчислен, размерът на
дължащото се на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без
работа е както следва: 97.50 лева за м.02.2021г., по 650 лева за всеки от
месеците за периода м.03 – м.07.2021г. включително и 472.73 лева за
м.08.2021г., или общо в размер на 3820.23 лева за исковия период съгласно
заключението на вещото лице. Експертиза не е оспорена от страните и съдът я
намира за обективна и компетентно изготвена.
Основателно е възражението за прихващане на ответника по отношение на
изплатените на ищцата обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ, тъй
като същите касаят законно прекратяване на трудовото правоотношение и са
дължими в този случай, а в настоящия, при който ищцата е възстановена на
работа поради незаконно уволнение, същите се явяват недължими и
несъвместими с дължимото се обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, поради
което последното следва да бъде намалено с изплатените от работодателя
суми, а именно: 650 лева – обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220,
ал.1 от КТ и 450 лева – обезщетение при уволнение поради съкращаване в
щата или общо 1100 лева. Така общо дължимата се на ищцата сума за
исковия период след прихващането е в размер на 2720.23 лева, в който искът
като основателен и доказан следва да бъде уважен за исковия период, а в
останалата си част до пълния претендиран размер от 3900 лева следва да бъде
4
отхвърлен, като недоказан. Лихва за забава върху обезщетението по чл.225,
ал.1 от КТ не е претендирана, поради което такава не следва да се пресъжда.
Неоснователно е възражението на ответника за прихващане на платената от
него сума, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск, тъй като основанието за заплащането й на ищцата е
фактът на прекратяване на трудовото правоотношение между страните, като
отмяната на уволнението и възстановяването му на работа не е основание за
връщането й.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се пресъдят направените и
претендирани разноски съразмерно уважената част от исковете, в размер на
313,87 лева. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно
отхвърлената част от иска, в размер на 45,37 лева, които след прихващане се
следват само на ищцата в размер на 268.50 лева.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.359 от КТ, ответникът следва да
понесе направените по делото разноски в размер на 108.80 лева за дължима се
държавна такса.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Видин с адрес:гр.Видин, пл.”Бдинци” № 2, Булстат
*********, представлявана от кмета на общината, да заплати на М. К. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, ж.к.”Химик”, бл.14, вх.Д, ап.71, следната
сума: 2720,23 /две хиляди седемстотин и двадесет лв. и двадесет и три ст./
лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от
24.02.2021г. до 24.08.2021г., през който ищцата е останала без работа поради
незаконно уволнение със Заповед № ПО-02-14-73/24.02.2021г. по трудовия
договор, сключен между страните, като ОТХВЪРЛЯ иска за пресъждане на
обезщетението до пълния претендиран размер от 3900 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Община Видин с адрес:гр.Видин, пл.”Бдинци” № 2, Булстат
*********, представлявана от кмета на общината, да заплати на М. К. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Видин, ж.к.”Химик”, бл.14, вх.Д, ап.71, разноски
5
по делото след прихващане с насрещно дължимите на ответника общо в
размер на 268,50 /двеста шестдесет и осем лв. и петдесет ст./ лева.
ОСЪЖДА Община Видин с адрес:гр.Видин, пл.”Бдинци” № 2, Булстат
*********, представлявана от кмета на общината, да заплати на РС - Видин,
държавна такса в размер на 108,80 /сто и осем лв. и осемдесет ст./ лева.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Видински
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6